Украинската криза – първи тест за Могерини

Анализ на сп. Икономист

Цяла Европа ликуваше, когато Европейската космическа агенция изпрати „Филе“, робот с размерите на кухненски уред, на повърхността на комета на 480 милиона километра от Земята. Това беше като да хвърлиш стрела със завързани очи през океан и да улучиш центъра на мишената.

„Филе“ замлъкна скоро след това, но не и преди да изпрати куп данни и глътка оптимизъм към континента, който няма особени поводи за радост. По-близо до дома ЕС се затруднява да упражнява влияние, дори над съседите си.

Руската намеса в Украйна е първи тест за новата върховна представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини, която преди това беше (макар и за кратко) външна министърка на Италия. НАТО предупреждава за ново струпване на руски войски и техника в Източна Украйна. Неотдавнашните бутафорни избори в двете проруски сепаратистки области в Донбас бяха „уважени“, ако не и признати от Москва. Споразуменията за примирие от Минск, подписани през септември от Украйна, Русия и сепаратистите, се спазват само в нарушаването. Украинският президент Петро Порошенко се готви за „тотална война“.

Как Европа позволи подобно опустошение на прага си? Официални представители на ЕС се позовават на твърдението, че макар през 1989 г. Украйна да е била почти на същото ниво като Полша, днес тя е три пъти по-бедна. Изводът е, че с правилните политики отвръщането на Украйна от европейската й съдба може да бъде поправено. Тази мисъл вдъхнови смелите протестиращи, мнозина развяващи знамена на ЕС, които изпълниха Майдана в Киев преди една година. Те се стремяха не само към свалянето на предшественика на Порошенко Виктор Янукович, който се огъна под руския натиск да отхвърли търговското споразумение с ЕС, а към прекратяване на корупцията и кражбите, определящи страната им след независимостта. Истинският боен зов на Майдана беше за модерна, европейска държава. Вместо това Украйна се превърна в кървава военна зона и безнадеждна икономика.

В Украйна винаги е било трудно. До края на 2004 г., когато Оранжевата революция доведе проевропейски сили на власт в Киев, ЕС беше започнал разширяването си на изток. Тогава „умората от разширяването“ остави бедните бивши съветски страни като Украйна на студено. Европейската политика на добросъседство, целяща да донесе политическа и икономическа промяна в съседните на ЕС страни, без да предлага членство, беше провал. Тя замени технократския градуализъм за трезви политики и така не можа да отговори на нуждите на отделни страни и региони.

Но най-тежкият проблем е Русия. Владимир Путин реши, че клонящата към Европа Украйна е заплаха за руските интереси. Неговата намеса, най-вече анексирането на Крим и нахлуването на изток, бяха непредсказуеми и опортюнистични и белязани с националистическа идеология – било то реваншистко говорене за Новорусия или атаки към Америка. Неговият „Евразийски икономически съюз“ има амбиции да конкурира ЕС, въпреки че членовете му до момента са ограничени до Армения, Беларус и Казахстан.

Европейците със сигурност разбраха истината. На 16 ноември Путин напусна срещата на върха на Г-20 преждевременно, след като беше критикуван от другите лидери. Скоро след това германската канцлерка Ангела Меркел направи необичайно пряма оценка за руската заплаха не само за Украйна, а и за Грузия, Молдова и Балканите. Желанието на Путин да изостря напрежението в Украйна изпревари възможността на Европа да реагира, въпреки наложените от ЕС санкции. На срещата си тази седмица външните министри на страните членки на съюза се договориха само да осъдят изборите в Донбас и да разширят санкциите за още няколко сепаратисти.

Това беше и първата среща на външните министри, председателствана от Могерини. Мнозина анализатори и дори някои правителства на страните членки бяха против избирането й, тъй като се опасяваха, че тя ще олицетворява дългогодишния прокремълски уклон на страната й. Някои допълниха, че подобно на предшественичката й Катрин Аштън тя е твърде неопитна за поста, въпреки че има дълга политическа и международна кариера в лявоцентристкото пространство в Италия.

Освен срещу убедителни критици, тя е изправена пред трудната задача да запази единството на страните членки на ЕС. Мнозина са подразнени от вредите, които твърдят, че санкциите срещу Русия причиняват на икономиката им. Не е ясно какво може да направи Брюксел предвид факта, че големите страни в Европа, включително Германия, все повече следват собствена външна политика.

Инструментите за работа

Но ЕС все пак не е беззъб. Могерини има много „инструменти“ на свое разположение, включително интелигентната дипломатическа служба и финансовото влияние на Европейската комисия. Тя е заместник-председателка на Европейската комисия и обещава, въпреки предполагащия много пътуване пост, да присъства на всяка седмична среща на колегиума. Тя има някои прозорливи идеи как да използва по най-добрия начин тромавата бюрокрация на ЕС. Високопоставени представители намекват, че са готови да осигурят повече икономическа помощ, ако украинците погледнат сериозно на правосъдните реформи, либерализирането на бизнеса и така нататък. Но е трудно да се сетим за страна, в която парите на Европа или властта й са променили положението без предложение за членство, дори далеч във времето. Не е ясно дали този подход ще проработи по-добре в Украйна.

Най-голямата надежда на Могерини може би е да спечели време. Последният ход на Путин не е ясен, може би дори за самия него. Някои се опасяват, че той иска сухопътен коридор към Крим. Други предполагат, че въпреки привидното, той може да започне да взаимодейства повече със Запада. Може би най-вероятно е да продължат сраженията на местно ниво, тъй като сепаратистите опитват да гарантират сигурността и да разширят територията си. Санкциите на ЕС ще останат в сила до идната пролет и може да бъдат разширени. Експертът по Украйна в Европейския съвет по външна политика Андрю Уилсън твърди, че след това Русия може да е по-уязвима към натиск, особено ако цените на петрола останат ниски. Но дали украинската икономика ще издържи толкова дълго? /БГНЕС