Украинската криза – първи тест за Могерини

| от |

Анализ на сп. Икономист


 

Цяла Европа ликуваше, когато Европейската космическа агенция изпрати „Филе“, робот с размерите на кухненски уред, на повърхността на комета на 480 милиона километра от Земята. Това беше като да хвърлиш стрела със завързани очи през океан и да улучиш центъра на мишената.

„Филе“ замлъкна скоро след това, но не и преди да изпрати куп данни и глътка оптимизъм към континента, който няма особени поводи за радост. По-близо до дома ЕС се затруднява да упражнява влияние, дори над съседите си.

Руската намеса в Украйна е първи тест за новата върховна представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини, която преди това беше (макар и за кратко) външна министърка на Италия. НАТО предупреждава за ново струпване на руски войски и техника в Източна Украйна. Неотдавнашните бутафорни избори в двете проруски сепаратистки области в Донбас бяха „уважени“, ако не и признати от Москва. Споразуменията за примирие от Минск, подписани през септември от Украйна, Русия и сепаратистите, се спазват само в нарушаването. Украинският президент Петро Порошенко се готви за „тотална война“.

Как Европа позволи подобно опустошение на прага си? Официални представители на ЕС се позовават на твърдението, че макар през 1989 г. Украйна да е била почти на същото ниво като Полша, днес тя е три пъти по-бедна. Изводът е, че с правилните политики отвръщането на Украйна от европейската й съдба може да бъде поправено. Тази мисъл вдъхнови смелите протестиращи, мнозина развяващи знамена на ЕС, които изпълниха Майдана в Киев преди една година. Те се стремяха не само към свалянето на предшественика на Порошенко Виктор Янукович, който се огъна под руския натиск да отхвърли търговското споразумение с ЕС, а към прекратяване на корупцията и кражбите, определящи страната им след независимостта. Истинският боен зов на Майдана беше за модерна, европейска държава. Вместо това Украйна се превърна в кървава военна зона и безнадеждна икономика.

В Украйна винаги е било трудно. До края на 2004 г., когато Оранжевата революция доведе проевропейски сили на власт в Киев, ЕС беше започнал разширяването си на изток. Тогава „умората от разширяването“ остави бедните бивши съветски страни като Украйна на студено. Европейската политика на добросъседство, целяща да донесе политическа и икономическа промяна в съседните на ЕС страни, без да предлага членство, беше провал. Тя замени технократския градуализъм за трезви политики и така не можа да отговори на нуждите на отделни страни и региони.

Но най-тежкият проблем е Русия. Владимир Путин реши, че клонящата към Европа Украйна е заплаха за руските интереси. Неговата намеса, най-вече анексирането на Крим и нахлуването на изток, бяха непредсказуеми и опортюнистични и белязани с националистическа идеология – било то реваншистко говорене за Новорусия или атаки към Америка. Неговият „Евразийски икономически съюз“ има амбиции да конкурира ЕС, въпреки че членовете му до момента са ограничени до Армения, Беларус и Казахстан.

Европейците със сигурност разбраха истината. На 16 ноември Путин напусна срещата на върха на Г-20 преждевременно, след като беше критикуван от другите лидери. Скоро след това германската канцлерка Ангела Меркел направи необичайно пряма оценка за руската заплаха не само за Украйна, а и за Грузия, Молдова и Балканите. Желанието на Путин да изостря напрежението в Украйна изпревари възможността на Европа да реагира, въпреки наложените от ЕС санкции. На срещата си тази седмица външните министри на страните членки на съюза се договориха само да осъдят изборите в Донбас и да разширят санкциите за още няколко сепаратисти.

Това беше и първата среща на външните министри, председателствана от Могерини. Мнозина анализатори и дори някои правителства на страните членки бяха против избирането й, тъй като се опасяваха, че тя ще олицетворява дългогодишния прокремълски уклон на страната й. Някои допълниха, че подобно на предшественичката й Катрин Аштън тя е твърде неопитна за поста, въпреки че има дълга политическа и международна кариера в лявоцентристкото пространство в Италия.

Освен срещу убедителни критици, тя е изправена пред трудната задача да запази единството на страните членки на ЕС. Мнозина са подразнени от вредите, които твърдят, че санкциите срещу Русия причиняват на икономиката им. Не е ясно какво може да направи Брюксел предвид факта, че големите страни в Европа, включително Германия, все повече следват собствена външна политика.

Инструментите за работа

Но ЕС все пак не е беззъб. Могерини има много „инструменти“ на свое разположение, включително интелигентната дипломатическа служба и финансовото влияние на Европейската комисия. Тя е заместник-председателка на Европейската комисия и обещава, въпреки предполагащия много пътуване пост, да присъства на всяка седмична среща на колегиума. Тя има някои прозорливи идеи как да използва по най-добрия начин тромавата бюрокрация на ЕС. Високопоставени представители намекват, че са готови да осигурят повече икономическа помощ, ако украинците погледнат сериозно на правосъдните реформи, либерализирането на бизнеса и така нататък. Но е трудно да се сетим за страна, в която парите на Европа или властта й са променили положението без предложение за членство, дори далеч във времето. Не е ясно дали този подход ще проработи по-добре в Украйна.

Най-голямата надежда на Могерини може би е да спечели време. Последният ход на Путин не е ясен, може би дори за самия него. Някои се опасяват, че той иска сухопътен коридор към Крим. Други предполагат, че въпреки привидното, той може да започне да взаимодейства повече със Запада. Може би най-вероятно е да продължат сраженията на местно ниво, тъй като сепаратистите опитват да гарантират сигурността и да разширят територията си. Санкциите на ЕС ще останат в сила до идната пролет и може да бъдат разширени. Експертът по Украйна в Европейския съвет по външна политика Андрю Уилсън твърди, че след това Русия може да е по-уязвима към натиск, особено ако цените на петрола останат ниски. Но дали украинската икономика ще издържи толкова дълго? /БГНЕС

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.