Украйна-ЕС и неканеният трети

| от |

Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС е голямо предизвикателство към Русия. Брюксел и Киев трябва да проявят много такт в процеса на сближаване, защото Русия не може да бъде игнорирана, твърди Кристоф Хаселбах от Дойче веле.

Преди около една година Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС беше готово за подпис. В последната минута обаче бившият украински президент Виктор Янукович даде заден ход. Москва го беше заплашила с тежки икономически последици, ако подпише споразумението, а за примамка му беше обещала голям заем, с който да погаси огромните дългове на своята страна. Янукович избра втория вариант. С този ход си навлече яростта на сънародниците си, които след продължителни протести накрая го свалиха от власт.

Споразумението за свободна търговия се отлага

Неговият наследник Петро Порошенко осъществи сближаването на страната с ЕС, но е изправен пред същата дилема, както в отношенията спрямо Русия, така и във вътрешнополитически аспект. За да успокои руснаците, той помоли ЕС да отложи подписването на Споразумението за свободна търговия, което е свързано със споразумението за партньорство, за началото на 2016 година. Порошенко се надява дотогава да спадне напрежението в отношенията с Русия. Много украинци обаче се чувстват предадени от своя прозападно ориентиран президент и нищо чудно скоро отново да излязат на протести. По същество обаче, украинското ръководство просто няма избор. Икономиката на страната е съсипана, а Русия е в състояние да я докара до незабавен фалит. На всичкото отгоре се водят и военни действия. Анексията на Крим показа, че в случай на възможност, руският президент не би се поколебал да си присвои чужди територии. Неговите войници вече са разположени и в Източна Украйна. Не би било преувеличено да се каже, че сближаването на Украйна с ЕС се осъществява под дулата на руските оръжия.

ЕС дава, но и изисква

Затова ЕС и Украйна ще могат да се сближават с много малки и предпазливи крачки, а продължителността на този процес несъмнено ще бъде изпитание за търпението на украинците. Предизвикателството, пред което те са изправени, се състои в това, че икономическите предимства от сближаването с ЕС ще се усетят чак в дългосрочна перспектива, докато руските наказателни санкции ги засягат ежедневно. А и Брюксел не просто дава, но и изисква. ЕС настоява за реформи.

В дългосрочна перспектива трябва да бъдат премахнати украинските субсидии за селското стопанство и държавните помощи за остарялата стоманодобивна индустрия. В резултат на това на украинския пазар ще стъпят и западноевропейски конкуренти, които ще притиснат местните производители. Всъщност това са обичайните процеси на корекции, които трябва да извърши всяка една страна, която се сближава с ЕС и иска да стане пълноправен член на общността. В украинския случай обаче тези промени ще имат особено болезнено въздействие.

Каква е алтернативата?

Независимо от всичко това, мнозинството от украинското население явно е готово да извърви този път. А има ли и алтернативата? Членството в организирания от Путин евразийски митнически съюз, едва ли би могло да е такава, или поне не доброволна. В този митническия съюз Русия действа силово, не се спира пред принуда и заплахи, отменяне на гарантирани предимства, та дори и пред физическо заграбване, както в Крим.

ЕС не е в състояние да предложи на украинците безметежен живот, най-малкото не веднага, но хората поне знаят какво ги очаква и как протича процесът на сближаване. Различни европейски политици казаха, че ако Украйна беше станала пълноправен член на ЕС през 2004 година заедно с някои други бивши съветски републики, жизненият й стандарт днес би бил еднакъв с полския. А това нямаше да е малко.

Руският фактор

Украйна обаче не стана член на ЕС, а и в обозримо бъдеще няма да се присъедини към общността, защото докато Путин е начело на Русия това ще си остане невъзможно. Има ли право Русия да определя с кого да се съюзява Украйна? Не, разбира се. Но само един глупак би си позволил да игнорира руския фактор. Прекалено важни неща са заложени на карта. Затова на първо време няма друг начин, освен пътят на сближаването да бъде изминат с малки и предпазливи крачки.

През това време Москва следва да бъде убеждавана, че няма защо да се страхува от сближаването между ЕС и Украйна, от което и самата тя може само да спечели. Умен ход би било и даването на специален статут на Източна Украйна. Паралелно с всичко това ЕС трябва да внимава спиралата на санкциите и контрасанкциите да не излезе извън всякакъв контрол. ЕС е длъжен да покаже, че се противопоставя на нарушаването на международното право, но не бива да налага наказания, само за да демонстрира кой е по-силен. От подобна тактика биха загубили всички.

 
 

Умни очила ще приспиват за 10 минути

| от chronicle.bg |

Компанията Sana Health произведе наистина революционен продукт в борбата с инсомнията. Тези очила  обещават да ви накарат да заспите само 10 минути след като ги поставите.

Очилата не само блокират светлината: специалният механизъм, скрит в рамката, използва аудио-визуална стимулация, за да приспи този, който ги носи. Това извиква в мозъка повтарящи се модели, които присъстват в най-добрите естествени цикли на сън и предразполагат към дълбоки състояния на релаксация.

Очилата могат и да следят промените в нервната система.

Шефът на компанията, Ричард Ханбъри, разработва технологията, в търсене на решение на проблема с хроничната болка, която му пречи да заспи.

20160518_Sana_B2_06_mdwvsk

Предстои компанията да започне работа по масово производство. По думите на Ханбъри очилата ще се появят на пазара най-късно през второто тримесечие на 2018 г. и ще струват 400 долара.

Източник: Engadget

 
 

Ден на предизвикателството: какво да правим, докато животът си тече

| от chronicle.bg |

Може да свързвате предизвикателствата с поливане с кофи с лед или постване на икони във Facebook, но да предизвикаш себе си всъщност е нещо съвсем различно и много утвърждаващо.

Ленивостта в човешката природа понякога ни превръща в инертни марди, които се носят блажено по течението и гледат как се случва животът им отстрани. Училище, абитуриентски бал, университет, някаква работа, семейство, дете, бит, пенсия…всичко си върви в едни утвърдени от обществото граници и всичко е „нормално“.

И точно тогава, понякога, се появява някой симптом. Може да е дълбоко усещане за неудовлетвореност. Паническа атака. Депресивен епизод. Психолозите казват, че това са сигнали, че личността има нужда от промяна. „Но каква промяна, като всичко ми е наред?, може да се запитате вие.

Един от възможните отговори е, че дори всичко да ви привидно наред, може да сте спрели да се предизвиквате. Да сте се сгушили в лаическия израз „зона на комфорт“ и я бъркате с щастието. В много случаи обаче отпускането в „нормалността на живота“ е като отпускането в морската вода. Усещате се в безтегловност, слънцето напича лицето ви, водата е топла и е прегърнала тялото ви и ви е много добре. Но ако останете в тази поза твърде дълго, течението ще ви завлече навътре и в един момент може да видите брега твърде отдалеч. И да изпаднете в паника.

За да избегнете това, е добре да се предизвиквате. Даваме няколко предложения за предизвикателства, които може да отправите към себе си, но често те са строго индивидуални. Така че списъкът може да се допълва до безкрай.

Общувайте с хора, които не познавате или не харесвате

Някои от хората, на които сме сложили етикети, например „чалгар“, са вън от обкръжението ни и ние нямаме идея какво се случва с тези хора и как живеят те. Общуването с хора, които на пръв поглед намирате за антипатични, може да открива нови хоризонти и да обогатява живота ни.

Заминете на екскурзия, която не сте планирали до последния детайл

Вземете си билети до Милано и отидете с влака до езерото Комо. Разходете се до Лугано. Постойте на върха на катедралата Дуомо. Не планирайте всяка секунда от екскурзията си, оставете се да бъдете изненадани.

Вземете си почивен ден в средата на седмицата

Не е нужно да трябва да подавате данъчна декларация, да сте болни или да трябва да минавате на преглед с колата. Вземете си един ден отпуск, без да го пълните предварително със задачи. Излезте на разходка в града, четете книга на пейка в Южния парк, обядвайте сами.

Започнете спорт, с който не сте се занимавали досега

Може никога да не сте изпитвали влечение към волейбола и да поддържате форма във фитнес залата, или пък да не спортувате изобщо. Ами запишете се на волейбол. Движете тялото си, усетете потта по врата си, насладете се на уморените мускули.

Запишете се на курс за език, който не сте изучавали

Всички знаем английски. Запишете се на нещо, което не сте учили в гимназията или във Фарос. Запишете се на немски например, въпреки че е езикът на Хитлер и получавате уртикарии като чуете някой да го говори. Или научете италиански. Като отидете на езерото Комо, ще може да си вземете джелато на италиански. Не е лошо.

Занимавайте се с някакво изкуство

Може никога да не станете Микеланджело, Пикасо, Достоевски или Моцарт. Всъщност, най-вероятно няма да станете. Но изкуството има окриляващ ефект върху личността и дори закупуването на книга с насоки как да нарисуваме куче, може да ни запали по рисуването и да открием терапевтичния му ефект. Може да нямате талант за писане, но това не пречи да се пробвате да напишете някой разказ. Наблюдавайте, вижте какво ви впечатлява, какво искате да изразите и го направете през изкуството. Напишете го, изсвирете го, нарисувайте го. Ще се почувствате добре.

Ходете на непознати места

Освен ако не живеете в някое малко селце, едва ли познавате като пръстите на ръцете си местообитанието си. Една новооткрита градинка в квартала или тиха, тясна улица през юни в центъра на града, могат да ви дадат нови усещания.

Идете на концерт на някой мега изпълнител или група

И няма значение на колко години сте. Когато баба ми отиде на концерт на Том Джоунс, беше изключително, ексклузивно щастлива.

 
 

Най-добрите наши и чуждестранни студентски филми показват в НАТФИЗ

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-добрите студентски филми от наши и чуждестранни университети показват в НАТФИЗ. Панорамата „CILECT Prize – 2017″ – от игрални, документални и анимационни филми, е от днес до 2 юни в кинозалата на НАТФИЗ, съобщават от академията.

The CILECT Prize е първата по рода си награда, присъдена на студентски филми от висшите училища, обединени в организацията CILECT. Всяко училище има право да изпрати по един филм в трите категории – игрално, документално и анимационно кино. Всички избрани студентски филми стават част от компилацията The CILECT Prize.

The CILECT Prize е основана през 2005 г. по предложение на ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев, тогава заместник-председател на конференции и фестивали. Церемонията по представянето на наградата е в рамките на годишните конференции на CILECT. Първата церемония е в Мадрид на 21 ноември 2006 г.

В 12-ото издание – „CILECT Prize-2017″ – са 115 игрални, 94 документални и 54 анимационни филма. НАТФИЗ се състезава с анимацията „Terror – Error“ на Александър Начев, документалния филм „Пеем и това е“ на Сюзън Кутайфан и игралния „Добри“ на Орлин Милчев.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.