Учени разчетоха емоциите на кучетата по опашките им

| от |

Screenshot_6

Италиански учени хвърлиха светлина как движението на опашката на кучетата изряза тяхното настроение.

„Добре известно е, че лявото и дясното полукълба при човека реагират по-различни начини на фактите, предизвикващи положителни или отрицателни емоции. Ние се опитахме да видим какво това става при другите видове“, твърди неврологът проф. Джорджи Вальортигар от Университета в Тренто, цитиран от сп. „Кърънт байолъджи“ (Current Biology). Именно то публикува резултатите от изследването.

Ученият добави, че както и при хората дясното полукълбо на кучешкия мозък отговоря за движенията на лявата половина на тялото – и обратно. А полукълбата играят различна роля при емоционалната реакция.

Учените демонстрирали пред кучета видеозаписи с други кучета и наблюдавали реакцията им. Те също измервали пулса им и анализирали поведението им. При това изследователи могли на записа да променят движението на опашката, за да проследят по-добре реакцията на изследваните обекти. Когато животните виждали от записа, че едно спокойно куче маха опашката си надясно (от гледна точка на кучето от записа), поведението им не се е променяло и също било спокойно. Но когато виждали, че опашката се движи наляво, те ставали неспокойни, а пулсът им се учестявал.

Проф. Джорджи Вальортигар не смята, че по такъв начин кучетата съзнателно си подават сигнали. Според него в хода на еволюцията животните просто са се научили да разпознават признаците, които трябва да ги накарат да бъдат нащрек. Той и колегите му смятат, че изводите им могат да помогнат на собствениците на кучета, ветеринарите и дресьорите по-добре да разбират поведението на питомците си.

Кинологът от Бристълския университет Джон Бредшоу изтъква, че учените не за пръв път отбелязват ролята на лявата и дясната страна в начина, по който кучетата възприемат света около себе си. Така например група изследователи установи през 2012 г., че кучетата обръщат главите си наляво, когато общуват с агресивните себеподобни, и надясно, когато среща спокойни кучета. /БГНЕС

 
 

Wizz Air ще лети и до Атина от март 2018 г.

| от chronicle.bg |

Нискобюджетната авиокомпания Wizz Air обяви нов маршрут от България. От 25 март 2018 г. превозвачът започва да лети всеки ден от София до Атина – столицата на Гърция.

Местата по маршрута са вече в продажба и могат да бъдат резервирани на wizzair.com или чрез мобилното приложение WIZZ на цени от 9.99 в едната посока, което включва безплатен ръчен багаж с максимални размери до 55x40x23 см.

След неотдавнашното добавяне на маршрутите Ница, Лисабон и Малага към софийската си мрежа, Атина вече е четвъртата поред дестинация, с която Wizz Air ще свърже българската столица от март 2018 г. чрез нискотарифни полети. С обявяването на маршрута до Атина авиокомпанията вече предлага 42 дестинации от трите български летища.

 
 

България и Русия си сътрудничат в областта на културата

| от chronicle.bg |

Професионалният синдикат на българските артисти и руската агенция „Съзвездия на културата“ сключиха договор за сътрудничество в областта на изкуството.

Документът ще даде шанс на родните артисти по-лесно да достигнат до руската публика, ще се финансират копродукции между двете страни в областта на киното и ще се осигури възможност на българските зрители да научат повече за съвременното руско изкуство.

Как този договор обаче ще повлияе на практика на нашите артисти?

Цветан Чобанов е собственик на голямо студио за дублаж у нас. Той вярва, че сключеното споразумение ще се отрази благоприятно върху неговата работа.

„Пряка полза ще има не само за нас, а и за цялата култура, тъй като се чу, че ще се работи в изключително много сфери. Очаквам да видя какви ще бъдат самите резултати.“, заяви Чобанов.

Режисьорът Гаро Ашикян също е доволен от подписването на договора.„Очаквам да се появят в България образци на по-авангардната руска култура.“ След подписването на договора, предстои българските представители да посетят Москва и Санкт Петербург за срещи с ръководството на „Мосфилм“ и Едуард Пичугин-генерален директор на „Ленфилм“. Там те ще обсъждат и договарят трайно сътрудничество на двете страни в областта на кинопроизводството

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.