Тянанмън тъне в мълчание

Растеж, национализъм и цензура – тази е партийната линия, наложена в Китай след потушаването на протестите на Тянанмън, за да не се стигне до тяхното повторение. Линията се спазва и до днес, а протестите остават табу, пише Дойче веле.

В началото на май няколко интелектуалци се събират в Пекин на неформална среща, която наричат „частен семинар“. Темата на семинара се свежда до две цифри: шест – четири. Точно тази комбинация от числа обаче веднага привлича вниманието на китайските тайни служби – защото точно този шифър обозначава потушаването на протестите на площад Тянанмън на 4 юни 1989 година. Участниците в семинара публикуват кратко съобщение, което разпращат на чуждестранните кореспонденти: „Нито събитията, нито темата могат да бъдат забравени“.

Властите бдят

Мнозина от подписалите документа интелектуалци вече се арестувани. Видната китайска журналистка Гао Юй, известна с критиките си срещу правителството, е задържана още на 24 април. Адвокатът Пюй Чжъцян също е сред арестуваните. Те са обвинени за предполагаемо изнасяне на държавни тайни пред чужди новинарски сайтове. А чуждестранни кореспонденти съобщават, че се били привиквани от властите с настоятелната „молба“ да избягват „чувствителните“ теми през следващите седмици.

Участниците в семинара са нарушили един неписан закон в Китай: никой да не напомня за събитията преди 25 години. Националистическият вестник „Global Times“ коментира, че „подобна проява, свързана с най-чувствителния политически въпрос в Китай, прекрачва червената линия на закона“. Коментарът на вестника е предназначен за чуждестранната публика и излиза на английски. А самите китайски вестници изобщо не подхващата темата и не споменават нищо за събитията преди 25 години.

Те са табу дори тогава, когато писанията оправдават кървавато потушавана на протестите. Бившият министър-председател Ли Пън, който минава за главен виновник за кървавата баня, написа книга, в която определя бруталното насилие срещу „контрареволюционния бунт“ като „необходимо“. Но книгата се разпространява само чрез интернет – и до днес не е публикувана официално.

За да няма място за недоволство

Интернет търсачките цензурират резултатите от търсенето на китайски, водещи до проблемна за комунистическата власт информация. В социалните мрежи не може да бъде открита комбинацията „шест – четири“, или пък информация под ключовите думи „Тянанмън“, „клане“ и т.н. Ограничанията важат не само за територията на Китай, но и по цял свят, съобщава сайтът Greatfire.org, изследващ контрола, който комунистическата власт упражнява върху интернет.

Събитията от площад Тянанмън са табу и в много китайски домове – родителите не разказват на децата си за тях от страх, че малчуганите могат да се изпуснат някъде и да навредят на семейството. А датата 4 юни вече не говори нищо на младото поколение. Китайското ръководство отговаря на предизвикателството отпреди 25 години сравнително бързо с една смесица от прагматична икономическа политика и националистическо идеологизиране. Пет дни след потъпкването на протестите, Дън Сяопин задава в реч новата партийна линия: икономическият ръст трябва да уталожи недоволството сред народа. Тази линия стриктно се следва от правителството и до днес: правителството има съвършено точни представи какви показатели трябва да има брутният вътрешен продукт, за да се гарантира стабилността.
Никаква контрареволюция!

Същевременно комунистическата партия подема възпитателна кампания, за да спечели масите за голямата цел на „социализма от китайски тип“. Така партийната върхушка нарича смесицата от ленински държавен апарат и жажда за печалби, превърнали Китай в световна икономическа сила.

След потушаването на бунта властите засилват патриотичното обучение в училищата и премахват остарелите лозунги за класовата борба. Китай празнува завръщането си в кръга на големите нации с организирането на олимпийски игри. Паралелно подхваща амбициозна космическа програма, а чрез конфликта с Япония за островите в Източнокитайско море, върхушката в Пекин поддържа лоялността на младите китайци.
Цензурата и идеологизацията оказват своето въздействие, но и до днес покрай годишнината се организират десетки хиляди локални протести. И китайското ръководство се опасява, че те могат да се превърнат в масови, във връза с което ежегодно увеличава апарата за сигурност. „Ще предотвратим разрастването на всяка контрареволюционна тенденция“, казва още навремето Дън Сяопин. И тази негова максима се предава от поколение на поколение китайски управляващи.