Творба ли е Македония на Коминтерна ?

| от |

Македония не е творение на Коминтерна. Това е заявил македонският историк Тодор Чепреганов, в коментар на документалния филм на  бТВ „Македония, последната творба на Коминтерна”, (може да го видите в официалния сайт на бТВ) съобщи македонската Телевизия Алфа.

 

6

 

„Как може да се отрича нещо, за което самите твърдят, че не съществува“. Чепреганов смятал, че ставало дума за тенденциозен и пропаганден опит исторически да се тълкуват документи и свидетелства, с които се манипулира, за да се докаже, че македонският народ не съществува.

„Интересното е, че във филма се твърди, че не България, а Югославия с подкрепата на Георги Димитров и Сталин е асимилирала населението в пиринската част, което се чувствало като българско, но с натиск от тогавашните власти било принудено да се пише като македонско”, посочва телевизията. Чепреганов заявил, че трябва да престане този тип на пропаганда, тъй като тя не носи нищо за двете страни.

Пред Агенция „Фокус“ Георги Младенов, редактор на в. „Македонска Трибуна” от Торонто, Канада, коментира, че този филм е вторият, който донякъде третира въпроса как от българи от един път станахме “македонци“?

 

2

 

Гледайки филма, човекът остава с впечатлението, че македонизацията я правят сърбите с цел да направят целия български народ сръбски. Въпреки че това е подбудата на сърбите, не само от българите във Вардарска Македония да направят сърби, ами и от всички българи в България.

„Преди да хвърляме вината само на сърбите и на Коминтерна, ще трябва да се поразходим по страниците на нашето българско минало и да се убедим, че за жалост цялата комунистическа партия има вина и то много по-голяма, отколкото ние българите сме готови да им припишем само на сърбите. Във филма за така наречената “македонизация“ липсва началото. Началото, може да се прочете в майския Манифест от 1924 година и то по-специално за натиска от страна на българските комунисти в този документ да се сложи думата “македонски“ народ.“
Отказът на професор Милетич, който е във Виена, с делегацията по това време показва, че той е познавал сръбското мислене за Македония повече, отколкото му се дава кредит в българската история. Във филма липсва ролята на ВМРО Обединена, която след втората световна война е изцяло в ръцете на сърбите.

 

1
Според  Георги Младенов, във филма липсва важният дебат в българския парламент от страна на земеделския народен представител  Борис Ченджиев от  Неврокоп, който, според Младенов, провокира българските комунисти в парламента да обяснят на българите в Пиринския край защо им сменя националността от българи в “македонци“ „В научния труд на доцент Стоян Германов ясно и разбрано е написано, че само Михайловистите са били против “македонизацията“ на българското население в Западната част на България. Във филма липсва и ролята на Македонския Народен съюз от Америка и Канада.“

 

3
Ние, българите, ще трябва да прочетем какво са писали тези наши братя българи по Америка, които от българи са станали югославяни по народност и “македонци“ по раса. Никой не бе чул за Тито, когато бащите на тези, които управляват България днес, пишеха защо не са българи на 30 юни 1934 г.
Друга важна точка във филма, която не се споменава е защо БКП създаде “Македонският“ литературен кръжок през 1938 г., както и съпротивата срещу македонизацията на българите във Вардарска Македония.Тази съпротива се водеше край Вардар пак от българите Михайловски.

 

1

 

„Неотдавна един от сръбските даскали на име Трайко Стаматовски призна (31. 01. 2014), че без комунизма, във Вардарска Македония, нямаше да има “македонци“, а най-малко и “македонски“ език, които език е една сръбско-българска какафония. Но все пак този филм поясни нещо, което все още се премълчава от БКП като предателство, за което комунистите са сами виновни.“

 
 

Канадският фантаст Питър Уотс идва в България на Ratio 2017

| от chronicle.bg |

Авторът на “Отвъд разлома” ще говори на форума за популярна наука на 10 юни в Sofia Event Center

На 10 юни ще се проведе форумът за популярна наука Ratio. Събитието ще събере български и международни лектори, които ще покажат как откритията днес ни водят от научна фантастика към научен факт.

Ключов лектор на събитието е канадският писател-фантаст Питър Уотс. Той е познат на българската публика с романите “Отвъд разлома”, издаден от Ciela Books, и “Слепоглед”.

По време на Ratio Питър Уотс ще говори за някои от най-контраинтуитивните открития около същността на съзнанието. Те се простират от насекоми, които се разпознават в огледалото до хора, които карат до другия край на града, извършват убийство, почистват уликите и се прибират вкъщи, всичко това в несъзнато състояние. Основна част от темата ще са интерфейсите за връзка мозък-мозък и ще стане дума за нашумялата вече покрай Елон Мъск Neuralink технология.

Останалите теми на събитието включват изкуствен интелект, невроикономика, космология и др. В края на Ratio всички лектори ще участват в дискусионен панел за развитието на технологиите и тяхната роля в бъдещето.

Шестото издание на Форума за популярна наука Ratio ще се състои на 10 юни от 10:00 часа в Sofia Event Center (бул. Черни връх 100). Билетите са на цена от 10 лв. Повече информация можете да намерите на http://ratio.bg/forum2017.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Различното име срещу „хилавото кино на новия век“

| от Амелия Понд |

Само ден след като приключи 70-тото издание на фестивала в Кан, той беше охулен от мнозина и прехвален от останалите.

Много чужди издания вече изразиха мнение за лошата селекция или както я нарекоха някои – „хилавото кино на новия век“. Неприятни емоции предизвика и платформата Netflix, която се бори за участие в престижния фестивал от два сезона и тази година за първи път беше допусната, като филмът им Okja беше част от претендентите за „Златна палма“.

Проблемът дойде от факта, че Netflix отказаха да се съобразят с изискването на фестивала и да пуснат за разпространение филмите си в различни салони, а държат те да се предлагат единствено през тяхната платформа.

Въпреки тези дребни неуредици, фестивалът в Кан си остава (и 70-тото му издание е поредното доказателство за това) най-престижното, елитно, красиво и въпреки всичко, отнасящо се с почит и достойнство към седмото изкуство, събитие.

Тази година журито, оглавявано от испанския режисьор Педро Алмодовар, награди София Копола за режисура и гръка Йоргос Лантимос за оригинален сценарий. Филмът „Площадът“ , който отчасти се вдъхновява от известните Дионисиеви мистерии, грабна голямата награда. А Андрей Звягинцев и неговият „Loveless“ получи наградата на журито. Даян Крюгер и Хоакин Финикс даже няма нужда да ги споменаваме. Снимките им обиколиха половината свят.

Нашият акцент на тазгодишните фаворити обаче пада върху един човек, в чието кино вярваме с плахост и надежда. И това е Йоргос Лантимос.

йоргос лантимос, колин фаръл, колин фарел, никол кидман

Гръцкият режисьор и неговото второ англоезично заглавие „The Killing of a Sacred Deer“ изправиха публиката на крака след премиерата си. Всички смятаха, че той ще грабне Златната палма, която режисьорът си е заслужил още с „Омарът“. Той вече има две награди от фестивала, но не и най-важното.

Не се случва точно това, но появата на „The Killing of a Sacred Deer“, е ясна заявка, че Лантимос е едно от новите имена на различното, алтернативно, сюрреалистично кино, което публиката трябва да следи.

Още през 2009-а, след снимане на музикални клипове, ТВ продукция и реклами, Йоргос Лантимос прави първия си „различен“, почти бунюелски, пълнометражен филм. Dogtooth или Kynodontas – както е на гръцки, е заглавието, което показва на света начина, по който откачения грък вижда нормите, моралните ценности, етиката, живота и семейството. И в неговата версия няма нищо нормално.

Dogtooth е клаустрофобичен, тъжен разказ за семейство, което е принудено от своя патриархален глава да живее изолирано, без да има никакви познания за света навън. От лъжливи думи, които заместват реални термини от живия живот, през измислени, почти фантазни начини за появата на нови хора и животни в изолирания свят на брата и двете му сестри, до свеждането на най-фундаменталните нужди, всичко в света на Dogtooth е сведено до тотална механика и обслужване на физиката за сметка на духа. В този ред на мисли Dogtooth е притеснителен и плашещ, защото изглежда много истински. От насилието до секса и порно филмите, през диалога за жена, която ще роди куче, до това, че котката е най-голямото зло, дадено на планетата, за Йоргос Лантимос не съществува нищо свято.

Той взима познатите норми и правила и ги набучва на вилица. След това ти я завира в очите, ако не си успял да я видиш добре. Всичко при него е озъбена, злостна, изкривена, изнасилена версия на перфектния свят, към който човечеството така жадно се стреми, ама все не успява да достигне.

Dogtooth се превръща в първия гръцки филм, селектиран за Кан от десетилетие, става и претендент за „Оскар“. Изкривената версия на идеалното консервирано семейство, носи на своя автор наградата „Особен поглед“. Йоргос поема по дългия път към киното, което иска да прави и нито веднъж не изменя на извратения си стил.

Две години след Dogtooth се появява филма Alps, който този път проследява процесите на тъга, скръб и полудяване в човека. Alps няма чак такъв успех като Dogtooth, но помага на Йоргос Лантимос да се доближи до световното кино. Така 4 години след него светът се запознава с перфектния свят на гръка – онзи, който той обрисува в „Омарът“.

Леа Седу, колин фарел, колин фаръл, рейчъл уайз

„Омарът“ е шедьовърът на Лантимос. Той носи в себе си нотките на тъга, клаустрофобия и лудост от гръцките му заглавия и същевременно е като пораснала и страшна версия на света, който познаваме. Отново стремежът към перфектност и изчистеност е в основата на сюжета и визията. Но този път те са пречупени през идеята за любовта, близостта и интимността.

Сексът, любовта и човешките нужди са сведени до механични и почти ненужни, но някак полезни за здравето, духа и спортната натура действия, които човек продължава да извършва, защото така е свикнал. Киното на Йоргос Лантимос обича да разбива фундаменталните представи и да ги пъха в криви кутии.

„Омарът“ е шедьовър. Натъпкан до горе с насилие, злоба, тъга и механичен секс. Той е идеалният свят, в който никой не иска да живее. Ако някой още не си е позволил да го е гледал, нека го направи. Разбира се, предупреждаваме, че за Йоргос Лантимос, ви трябва специална настройка. Нека „Омарът“ дойде в перфектния момент.

Две години след „Омарът“ публиката, имала шанс да види „The Killing of a Sacred Deer“, твърди че това е заглавието, което ще донесе на Лантимос нужното комерсиално призвание от добрата привилегирована Америка. Не, че това е необходимо непременно.

Йоргос Лантимос работи за втори път с Колин Фарел и успява да изкара от него нещо тотално различно. От безхаберник и лошо момче, гръцкият режисьор превръща този ирландец в различен мъж всеки път. Тук компания му прави и Никол Кидман. Една от най-красивите жени на Кан тази година, заслужава адмирации за повечето си роли. Тази не прави изключение.

The Killing of a Sacred Deer трябва да дойде у нас на някой от предстоящите филмови фестивали, а дотогава се запознайте с извън рамковия страховит свят на Йоргос Лантимос. Дори гръцкият диалог няма да ви подразни. И се пригответе за филми, които са като крошета в лицето. Може и да звучи мазохистично, но колкото повече боли, толкова повече ще ви хареса.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.