Турция погна три банки

| от |

Турската държава предупреди три банки и ги призова да сътрудничат по-ефикасно на правителството при споделяне на информация за транзакции „в битката срещу тероризма“, заяви финансовият министър Мехмет Шимшек, съобщи в. „Тудей`с Заман“.

Без да споменава конкретните имена на трезорите Шимшек посочи, че трите банки не си сътрудничели с Борда за разследване на финансови престъпления /БРФП/ в откриването на т. нар. мръсни пари и борбата срещу тероризма. Той изрично подчерта, че за БРФП е изключително важно да получава информация от банките за подозрителни банкови транзакции при разследването и разкриването на престъпления. Шимшек допълни, че борбата срещу престъпни финансови операции е особено важно за Турция за увеличаване на международното доверие към нея и за поддържането на законната икономика. „Не мога да назова имената им от съображения за опазване на тайна, но има три банки, които възпрепятстват сътрудничеството с нас във войната ни срещу престъпността и тероризма. Те обмислят нашите предишни предупреждения и съм убеден, че те много скоро ще започнат да сътрудничат с нас“.

През февруари 2013 г. турският парламент одобри дългоочаквания закон, криминализиращ финансирането на тероризма.

Турция се намира в „сивия списък“ от държави, направен от 36-членната Грипа за финансови действия /FATF/, за това, че не прилага изискваното от страните-членки законодателство въпреки натиска върху Анкара години наред. Ако Турция не беше приела закона до крайната определена за това дата 22 февруари, страната рискуваше да бъде изхвърлена от FATF, с което държавата би попаднала в черния списък с Иран и Северна Корея. Това може да доведе до ограничаване на чуждестранната активна дейност през турски банки, ще затрудни възможността на Турция да привлича външни капитали и може да се отрази негативно на кредитния й рейтинг. /БГНЕС

 
 

Ден на предизвикателството: какво да правим, докато животът си тече

| от chronicle.bg |

Може да свързвате предизвикателствата с поливане с кофи с лед или постване на икони във Facebook, но да предизвикаш себе си всъщност е нещо съвсем различно и много утвърждаващо.

Ленивостта в човешката природа понякога ни превръща в инертни марди, които се носят блажено по течението и гледат как се случва животът им отстрани. Училище, абитуриентски бал, университет, някаква работа, семейство, дете, бит, пенсия…всичко си върви в едни утвърдени от обществото граници и всичко е „нормално“.

И точно тогава, понякога, се появява някой симптом. Може да е дълбоко усещане за неудовлетвореност. Паническа атака. Депресивен епизод. Психолозите казват, че това са сигнали, че личността има нужда от промяна. „Но каква промяна, като всичко ми е наред?, може да се запитате вие.

Един от възможните отговори е, че дори всичко да ви привидно наред, може да сте спрели да се предизвиквате. Да сте се сгушили в лаическия израз „зона на комфорт“ и я бъркате с щастието. В много случаи обаче отпускането в „нормалността на живота“ е като отпускането в морската вода. Усещате се в безтегловност, слънцето напича лицето ви, водата е топла и е прегърнала тялото ви и ви е много добре. Но ако останете в тази поза твърде дълго, течението ще ви завлече навътре и в един момент може да видите брега твърде отдалеч. И да изпаднете в паника.

За да избегнете това, е добре да се предизвиквате. Даваме няколко предложения за предизвикателства, които може да отправите към себе си, но често те са строго индивидуални. Така че списъкът може да се допълва до безкрай.

Общувайте с хора, които не познавате или не харесвате

Някои от хората, на които сме сложили етикети, например „чалгар“, са вън от обкръжението ни и ние нямаме идея какво се случва с тези хора и как живеят те. Общуването с хора, които на пръв поглед намирате за антипатични, може да открива нови хоризонти и да обогатява живота ни.

Заминете на екскурзия, която не сте планирали до последния детайл

Вземете си билети до Милано и отидете с влака до езерото Комо. Разходете се до Лугано. Постойте на върха на катедралата Дуомо. Не планирайте всяка секунда от екскурзията си, оставете се да бъдете изненадани.

Вземете си почивен ден в средата на седмицата

Не е нужно да трябва да подавате данъчна декларация, да сте болни или да трябва да минавате на преглед с колата. Вземете си един ден отпуск, без да го пълните предварително със задачи. Излезте на разходка в града, четете книга на пейка в Южния парк, обядвайте сами.

Започнете спорт, с който не сте се занимавали досега

Може никога да не сте изпитвали влечение към волейбола и да поддържате форма във фитнес залата, или пък да не спортувате изобщо. Ами запишете се на волейбол. Движете тялото си, усетете потта по врата си, насладете се на уморените мускули.

Запишете се на курс за език, който не сте изучавали

Всички знаем английски. Запишете се на нещо, което не сте учили в гимназията или във Фарос. Запишете се на немски например, въпреки че е езикът на Хитлер и получавате уртикарии като чуете някой да го говори. Или научете италиански. Като отидете на езерото Комо, ще може да си вземете джелато на италиански. Не е лошо.

Занимавайте се с някакво изкуство

Може никога да не станете Микеланджело, Пикасо, Достоевски или Моцарт. Всъщност, най-вероятно няма да станете. Но изкуството има окриляващ ефект върху личността и дори закупуването на книга с насоки как да нарисуваме куче, може да ни запали по рисуването и да открием терапевтичния му ефект. Може да нямате талант за писане, но това не пречи да се пробвате да напишете някой разказ. Наблюдавайте, вижте какво ви впечатлява, какво искате да изразите и го направете през изкуството. Напишете го, изсвирете го, нарисувайте го. Ще се почувствате добре.

Ходете на непознати места

Освен ако не живеете в някое малко селце, едва ли познавате като пръстите на ръцете си местообитанието си. Една новооткрита градинка в квартала или тиха, тясна улица през юни в центъра на града, могат да ви дадат нови усещания.

Идете на концерт на някой мега изпълнител или група

И няма значение на колко години сте. Когато баба ми отиде на концерт на Том Джоунс, беше изключително, ексклузивно щастлива.

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.