Oтвсякъде обградени от огън

| от |

в. „Хюриет дейли нюз

Ние бяхме обединени, но се поляризирахме. Разделихме се на различни лагери. В момента обаче сме в центъра на кръг, обграден от огън. Обградени сме от горещи точки, намиращи се от Украйна до Русия, от Армения до Азербайджан, от Ирак до Сирия.

Процесът, който започна с падането на проруския Виктор Янукович през февруари, се развива застрашително. Въпреки всички санкции на Запада Москва не изглежда, че ще се даде. Всъщност американският президент Барак Обама в интервю за „Ню Йорк таймс“ каза, че въпреки санкциите е възможно руският президент Владимир Путин да влезе в Украйна. Освен това има опасения, че една неконтролирана малка искра в региона може да конфронтира държави, които имат атомни централи.

Подобно е положението и на азербайджанското-арменската граница: сблъсъците отнеха живота на десетки хора и от двете армии от 26 юли насам. В региона има напрежение от години заради проблема с Нагорни Карабах, който е под арменска окупация. Но напрежението в последните години никога не е било така високо, както сега.

Но защо обстановката се раздвижи толкова много точно сега? Има различни мнения по въпроса. Първото е, че Баку, окуражен от руско-украинския спор, прави усилия да намери военно решение на конфликта в Нагорни Карабах, който не можа да се реши политически 20 години. Второто мнение е, че Армения ескалира напрежението по нареждане от Русия. Москва желае да възпрепятства енергийния сектор на Запада и изпраща послание, че другата държава-износител на енергия – Азербайджан, може скоро да се разбунтува. Третото мнение е, че Съединените щати се намесват в региона. Съединените щати играят с кавказката карта, за да дразнят Русия, която е разположила сили на украинските граници и която подкрепя сепаратистите, които са окупирали източната част на страната. Иракско-сирийската граница е известна на всеки.

Някога Сирия бе нашата съседна държава, с която имахме най-дълга сухопътна граница – 877 километра. Но сега по-голямата част от тази граница се контролира от терористичната организация Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/, други джихадистки групировки и въоръжените сили на сирийската кюрдска Партия на демократичния съюз – крило на ПКК в Сирия.

Положението в Ирак не е по-различно. ИДИЛ в момента застрашава Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан – най-важният съюзник на САЩ в Ирак. Поради тази причина САЩ трябваше да върне в Ирак военни сили, изтеглящи се от 2011 година. Обама даде да се разбере, че те са там да защитават американците в Ирак и да подкрепят Ербил. Въздушните операции ще продължат, но повече няма да бъдат разполагани сухопътни сили.

Обама направи признание за ИДИЛ и каза, че тя напредва към Ербил по-бързо, отколкото е очаквало разузнаването. ИДИЛ не е организация, която може да бъде подценявана, като се каже, че е „банда от някакви си 1000 мародери“. Тя не е и редовна армия. Бие се асиметрично и проваля всички сценарии. Тя първо превзема хората психологически и когато има вакуум във властта, то ИДИЛ поема контрола без каквито и да е трудности и без никаква съпротива. И те правят всичко това по протежение на границата на Турция.

От друга страна, докато Гърция и България стоят настрана като сравнително стабилни съседи, вероятността от напрежение с кипърските гърци за енергийни находища все още съществува. А малко по-нататък – кризата Израел-Газа продължава.

На 10 август Турция още веднъж избра Реджеп Тайип Ердоган. От голямо значение е да си първият президент, избран с пряко гласуване. Точно сега е времето, когато Ердоган трябва да действа, както пишеше на плакатите му – като „човека на нацията“. Ние живеем на толкова сложно от геополитическа точка място и имаме толкова потенциални горещи точки наоколо, че не можем да поемем повече вътрешни загуби или още вътрешни конфликти.

 
 
Коментарите са изключени за Oтвсякъде обградени от огън