Турция е готова за „отбранително” нахлуване в Сирия и Ирак
Турският парламент даде съгласие за военна намеса на армията в борбата с бунтовниците от „Ислямска държава” в Ирак и Сирия. Също сега се разрешава присъствието в Турция на въоръжени сили на чужди държави. Мандадът е със срок от една година и действа от 4 октомври.
Според турски политолози това е принудителна мярка и операциите ще имат изключително отбранителен характер.
За възможното развитие на сценария и неговите последствия разговаряме с руския политолог професор Виктор Черноус, който е убеден, че в съвременния свят постоянно се усилва състоянието на турбулентност, което има и обективно основание. То в голяма степен се определя от неадекватната политика на САЩ. За съжаление, тя има подкрепата и на ЕС. В резултат дестабилизирането на ситуацията на територията на цяла Евразия дава своите плодове. В тези условия опитът за реализиране на поредния проект на халифата е заплаха, разбира се, за много страни, особено за Турция, с оглед на кюрдския проблем. Но разширяването на открития военен конфликт несъмнено ще доведе до още по-голямо дестабилизиране в ислямския свят и ще усили позициите на радикалите в различни държави. И ситуацията с оглед на възможни сценарии може да стане практически неуправляема. Западът, избирайки си безопасна позиция на бомбардировките срещу ислямистите, прехвърля сложността на наземните операции върху Турция, като член на НАТО, и другите свои васали, което може да взриви ситуацията в целия регион като цяло, казва Виктор Черноус.
Сирийският журналист Ибрахим Наоваф смята, че това е много опасна за Турция крачка. Позициите на Ердоган сега са достатъчно слаби. Той не овладява вътрешните процеси и намесата в Сирия и Ирак може да доведе до крах във вътрешната и външната политика на страната.
САЩ, Западът и арабските им партньори отдавна планират влияние върху сирийския режим чрез използване на силите на ислямските терористи вътре в страната и отвъд нейните предели. Но в продължение на три и половина години ислямистите не успяха да се справят със сирийските национални сили. Сега, според Вашингтон, е дошло време да се използва друг вариант. Досега имаше няколко опита за нахлуване в Сирия, но благодарение на Русия, Китай и техните партньори, такива като Иран и страните от БРИКС, това не се осъществи, отбелязва сирийският ни колега.
В плановете на Америка, смята Ибрахим Наоваф, първоначално е било създаването на ислямска държава на базата на Ирак и Сирия, държави, които те биха могли лесно да управляват, като постоянно провокират дестабилизиране в Близкия Изток. На този етап това е най-доходният за Америка бизнес по отношение на реабилитирането на икономиката й.
Българският дипломат Родион Попов като бивш военен аташе смята, че за Турция идват трудни времена. Но действията й експертът смята за правилни. Турция трябва да поправи старите си грешки, иначе за пореден път за тях ще й се наложи скъпо да плати.
Явно е, че Турция, която не за пръв път се намесва във вътрешните работи на Сирия и Ирак, сега е много разтревожена. Тя от трите си граници е заобиколена от 30-милионен много чувствителен народ.
По-рано бе постигнато споразумение с Хафез Асад той да прекрати подкрепата на кюрдите, но след това нещата в региона се объркаха и Турция направи една сериозна грешка, каквато рядко тя допускаше във външната си политика. Тя разреши през турско-сирийската граница да минават така наречените опозиционери, а по-голямата част от тях бяха чисти бандити, наемници, джихадисти. Сирия беше напълнена с крайни ислямистски елементи, участвали по-рано в бойните действия в Афганистан, Косово, в Босна и Херцеговина и имат много натрупан боен опит. Те не могат друго, освен да убиват и получават пари за това.
Сега Турция е усетила, както Америка и Западът, а и ние, българите на гърба си сме усетили една голяма опасност. И този ход на Турция го смятам за правилен. Зависи какви задачи си поставя тя.
Америка е взела решение да обучи само 5 хиляди бойци. Обаче, според проучанията, за тази цел трябват поне 30 хиляди, за да могат да се противопоставят на терена срещу бойците на „Исламска държава”.
Докъде и доколко Турция ще си позволи сега да навлезе в сирийска и иракска територии, какъв точно мандат ще бъде даден от Меджлиса й и дали официален Дамаск и Багдад се съгласят с това, много трябва да се обмисли, да не се получи, както при вскакъв военен конфликт, да пострадат повече мирните жители, отколкото радикалистите.
В тази борба всичко ще зависи от искреността на Турция и нейните съюзници. Да не възникнат още по-ярко проблемите с бежанците, които, както се оказа, на никой не са му нужни. Макар повечето сирийци, напуснали своята родина, и да смятат България за транзитна зона в своето преместване, на нас не ни е лесно да ги приемаме и обустройваме, дори временно. България самата живее в нищета, нуждае се от помощ. Затова немалко българи, колкото и да е печално това, са настроени срещу бежанските потоци в страната. С това нищо не може да се направи, подчерта българският дипломат.
Америка, за съжаление, е пропуснала да сътрудничи с Русия в близкоизточния и особено в сирийския конфликт и това само задълбочава проблемите, резюмира накрая Родион Попов.
Гласът на Русия
