Туристи търсят тайни знаци в Земенския манастир

| от |

Туристи търсят тайни знаци в Земенския манастир, разказаха пред БТА от Светата обител. Дванайсет хиляди души са посетили комплекса през миналата година. Потокът от хора към манастира
напоследък чувствително е нараснал. И българи, и чужденци са заинтригувани от тиражираните предположения за съхраняване на хилядолетна загадка в малката църквичка, носеща името на Св.
Йоан Богослов.

1_MG_5906_S

Храмът е паметник на архитектурата, строителстовото и монументалната живопис от българското Средновековие. Целият комплекс „Земенски манастир“ е паметник на културата и е филиал
на Националния исторически музей. Църквата „Св. Йоан Богослов“ е кръстокуполна и е единствената у нас с кубична форма. Размерите ѝ са 9м/9м/9м.

Светата обител е съхранена непокътната в продължение на десет века

При преминаване от вратата към олтара се образува вписан кръст в квадрат, обясняват екскурзоводите. Представители на обществото на Зидарите обсъждали и други фигури в Светата
обител. Голям интерес предизвиквал куполът на църквата, който е вписан в квадрат. Някои изследователи определят като знак самата църква с уникалната й архитектурна форма. Според една от
теориите богомилите тачели мястото и пазели в него знака на българина – единственият символ, който може да обедини религиите по света. Слухове разказват, че рицарските общества на
тамплиерите също правили край Земенския храм някои от тайнствата си.

Според древна легенда през Земен са минали и кръстоносците,които търсили храма на Соломон по писмени знаци от стенописите. Кардинал от Ватикана дори предрекъл, че Земен ще спаси земята. Светата обител е в центъра на актуална българска филмова продукция.

Храмът пази уникални стенописи с живи и реалистични образи

l_block_record_142_3n5j1y6w9jТе са автентични, не са реставрирани, само са почистени и консервирани, обясни за БТА екскурзоводът Камелия Петрова.

Най-старият стенопис датира от 11 век, когато била построена обителта. Той изобразява Св. Ана и е единствената фреска, запазена от първото изографисване на храма. Автентичен е и подът, изграден от разноцветни каменни плочи.

Емблематична за Земенската църква е сцената с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Тя е предмет на специално внимание и от страна на масоните. Една от фигурите на четиримата ковачи е жена. Легенда разказва, че когато отишли при ковача и му казали да изкове гвоздеите за разпятието на Христос той отказал под предлог, че го боли ръката – по-късно наистина го заболяла. Затова на негово място отишла съпругата му. Сцената с изковаването е битова, не е библейска, уточни Камелия Петрова.

Уникалната рисунка е предмет на много спорове. Някои учени я свързват с масоните заради вплетени във фреската символи на Зидарите. Според други тя се базира на копирани нови методи от
Европа, където по същото време масово се строели готически катедрали. Повечето от тях били издигнати от масони.

Уникален е стенописът с двойния Христос на сцената „Причастие на апостолите“,разказа още Петрова. За разлика от обичайното причастие, при което Христос с едната ръка дава хляба, а с другата – виното, тук са изографисани два образа на Христос и апостолите са разделени по шест. Впечатляващи са
сцените на Успение Богородично, Благовещение, ктиторските портрети на деспот Деян и съпругата му Доя. Те са тогавашните местни владетели, дарили средства за второто изографисване през 14-ти век. Според експерти ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.

На 24 май Земенският манастир ще чества храмов празник

Земенският манастир ще увеличи експозицията си. Подготвя се откриване на изложбена зала в югозападното му крило. Там ще бъдат показани и експонати от Националния исторически музей. Манастирът разполага с 11 хотелски стаи, които обаче все още не са завършени. На 24 май Светата обител ще чества храмов празник, който е в деня на Св. Йоан Богослов.

През пролетта на 1867 г. бил извършен ремонт на църквата и построена нова манастирска сграда, за освещаването на която бил поканен Кюстендилският митрополит, разказа на БТА заместник-кметът на община Земен Даниела Владимирова.

Свещениците от околните села организирали големи групи от своите енории, за да присъстват на тържеството и да видят владиката. Направен бил курбан, като заклали волове, сготвили в големи
казани гозби на местните жители, които заедно с другоселците били нагостени на обща трапеза под вековните явори на манастира.Това се случило на 20 май, когато по религиозният календар е
Св. Йоан Богослов, както се нарича и църквата. Оттогава курбан се прави винаги в деня на Св. Йоан Богослов, а местни фамилии се събират в двора на манастира, надпяват се и се надиграват,
разказа Владимирова.

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.