Туристи търсят тайни знаци в Земенския манастир

| от |

Туристи търсят тайни знаци в Земенския манастир, разказаха пред БТА от Светата обител. Дванайсет хиляди души са посетили комплекса през миналата година. Потокът от хора към манастира
напоследък чувствително е нараснал. И българи, и чужденци са заинтригувани от тиражираните предположения за съхраняване на хилядолетна загадка в малката църквичка, носеща името на Св.
Йоан Богослов.

1_MG_5906_S

Храмът е паметник на архитектурата, строителстовото и монументалната живопис от българското Средновековие. Целият комплекс „Земенски манастир“ е паметник на културата и е филиал
на Националния исторически музей. Църквата „Св. Йоан Богослов“ е кръстокуполна и е единствената у нас с кубична форма. Размерите ѝ са 9м/9м/9м.

Светата обител е съхранена непокътната в продължение на десет века

При преминаване от вратата към олтара се образува вписан кръст в квадрат, обясняват екскурзоводите. Представители на обществото на Зидарите обсъждали и други фигури в Светата
обител. Голям интерес предизвиквал куполът на църквата, който е вписан в квадрат. Някои изследователи определят като знак самата църква с уникалната й архитектурна форма. Според една от
теориите богомилите тачели мястото и пазели в него знака на българина – единственият символ, който може да обедини религиите по света. Слухове разказват, че рицарските общества на
тамплиерите също правили край Земенския храм някои от тайнствата си.

Според древна легенда през Земен са минали и кръстоносците,които търсили храма на Соломон по писмени знаци от стенописите. Кардинал от Ватикана дори предрекъл, че Земен ще спаси земята. Светата обител е в центъра на актуална българска филмова продукция.

Храмът пази уникални стенописи с живи и реалистични образи

l_block_record_142_3n5j1y6w9jТе са автентични, не са реставрирани, само са почистени и консервирани, обясни за БТА екскурзоводът Камелия Петрова.

Най-старият стенопис датира от 11 век, когато била построена обителта. Той изобразява Св. Ана и е единствената фреска, запазена от първото изографисване на храма. Автентичен е и подът, изграден от разноцветни каменни плочи.

Емблематична за Земенската църква е сцената с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Тя е предмет на специално внимание и от страна на масоните. Една от фигурите на четиримата ковачи е жена. Легенда разказва, че когато отишли при ковача и му казали да изкове гвоздеите за разпятието на Христос той отказал под предлог, че го боли ръката – по-късно наистина го заболяла. Затова на негово място отишла съпругата му. Сцената с изковаването е битова, не е библейска, уточни Камелия Петрова.

Уникалната рисунка е предмет на много спорове. Някои учени я свързват с масоните заради вплетени във фреската символи на Зидарите. Според други тя се базира на копирани нови методи от
Европа, където по същото време масово се строели готически катедрали. Повечето от тях били издигнати от масони.

Уникален е стенописът с двойния Христос на сцената „Причастие на апостолите“,разказа още Петрова. За разлика от обичайното причастие, при което Христос с едната ръка дава хляба, а с другата – виното, тук са изографисани два образа на Христос и апостолите са разделени по шест. Впечатляващи са
сцените на Успение Богородично, Благовещение, ктиторските портрети на деспот Деян и съпругата му Доя. Те са тогавашните местни владетели, дарили средства за второто изографисване през 14-ти век. Според експерти ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.

На 24 май Земенският манастир ще чества храмов празник

Земенският манастир ще увеличи експозицията си. Подготвя се откриване на изложбена зала в югозападното му крило. Там ще бъдат показани и експонати от Националния исторически музей. Манастирът разполага с 11 хотелски стаи, които обаче все още не са завършени. На 24 май Светата обител ще чества храмов празник, който е в деня на Св. Йоан Богослов.

През пролетта на 1867 г. бил извършен ремонт на църквата и построена нова манастирска сграда, за освещаването на която бил поканен Кюстендилският митрополит, разказа на БТА заместник-кметът на община Земен Даниела Владимирова.

Свещениците от околните села организирали големи групи от своите енории, за да присъстват на тържеството и да видят владиката. Направен бил курбан, като заклали волове, сготвили в големи
казани гозби на местните жители, които заедно с другоселците били нагостени на обща трапеза под вековните явори на манастира.Това се случило на 20 май, когато по религиозният календар е
Св. Йоан Богослов, както се нарича и църквата. Оттогава курбан се прави винаги в деня на Св. Йоан Богослов, а местни фамилии се събират в двора на манастира, надпяват се и се надиграват,
разказа Владимирова.

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.