Трудният път на жените

| от |

Навремето жените са били длъжни да отговарят за домакинството, днес те стават канцлерки, мениджърки, професорки. Пътят към върха обаче е труден. В обществото все още доминират старите клишета и предразсъдъци, пише Дойче веле.

2610450_G

В стария германски гражданско-процесуален кодекс е записано следното: „Жената сама отговаря за домакинството“. В прав текст това означава, че към задачите на жената са спадали готвенето, гладенето, чистенето и грижите за децата. Ако пък е искала да работи, жената е трябвало да поиска разрешение от съпруга си. Времената обаче се менят – в полза на жените. И връщане назад няма. През 1977 година параграфът в гражданско-процесуалния кодекс е променен така: „Съпрузите се грижат за домакинството по взаимно съгласие“. Малък напредък – поне на хартия.

Днес, почти четири десетилетия по-късно, работещата жена вече не е рядкост, а норма в професионалния живот. „Жените са големите печеливши от образователната експанзия. Нещо повече: те искат след завършване на образованието си непременно да работят по професията си“, казва социолжката проф. Юта Алмендингер. Тя е шефка на германския Научен център за социологически проучвания. Равноправието между мъжа и жената обаче все още е далечна перспектива – и то въпреки усилията на политиците, обещанията на икономистите и постепенната промяна в общественото мислене.

Времето не е спряло

В Германия близо 72% от жените в трудоспособна възраст работят. Това става ясно от едно актуално проучване на консултанската фирма „PriceWaterhouseCoopers“. Това са почти десет процента повече, отколкото преди десет години. „Политиците заложиха темата в своите програми и фирмите реагираха. Германия върви по пътя към пълна равнопоставеност на жените в професионалния живот“, казва Петра Юстенховен от „PriceWaterhouseCoopers“. Тя посочва, че, според проучването, Германия се е изкачила до осмото място в класацията за равнопоставеност на жените в професионалния живот и така надвишава средното ниво в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). През 2000-та година Германия е била на 18 място в същата класация.

Новата федерална министърка на семейството и младежта обаче не се задоволява с осмото място. Мануела Швезиг има амбициозни планове. „Много жени все още са изправени пред избора между семейство и кариера. За съжаление семейството и професията често се съчетават трудно“, казва тя в разговор с Дойче Веле. Швезиг иска да подкрепи младите родители с нови програми за съвместяване на професията и семейните задължения. Така например тя предложи работната седмица за родителите с малки деца да бъде намалена до 32 часа, но без това да бъде съпроводено от намаляване на заплатата. Плановете на новата министърка обаче не срещат широко одобрение сред коалиционните партньори.

Целта не е постигната

Така в официалните статистики Германия още дълги години ще се нарежда след скандинавските държави. През последните години обаче Федералната република е започнала все пак да ги догонва. „Много неща се промениха за добро, но все още няма пълна равнопоставеност. Все още жената може да навлезе в типично мъжките професии само благодарение на определена квота“, казва Юта Луц-Кадерайт от Международния женски център в Бон. По отношение на заплащането също има какво да се желае. Все още разликата в заплащането между мъжете и жените в Германия е голяма – става въпрос за 16 процента. За сравнение: разликата в заплащането между мъжете и жените в Ирландия например е само четири на сто.

В Германия броят на жените, работещи на пълен работен ден, също е под средното ниво и съставлява 64 процента. Отличиници в това отношение са Унгария и Словакия с 94 процента. Да търсиш жени на висши постове в Германия пък е все едно да търсиш игла в купа сено. „Нов закон трябва да гарантира в бъдеще около 30-процентна квота на жените в надзорните съвети на германските концерни“, казва министърката на семейството и младежта Мануела Швезиг. Тя залага и на доброволното съгласие на големите фирми.

Промяна в общественото мислене

Политиците и фирмите полагат усилия да предложат на жените по-добри условия за съчетаване на семейство и кариера. За да има обаче равнопоставеност, едно нещо трябва да се промени основно, смята Юта Луц-Кадерайт. „Желателно е нашето общество да се отвори още повече. Както във Франция или Швеция, където е абсолютно нормално жените да работят“, казва тя.

Социоложката проф. Юта Алмендингер споделя становището ѝ. „Необходима е промяна в мисленето. И то по-голяма от досегашната. В Германия развихме модел, при който мъжът работи на пълно работно време, а жената на половин ден“, казва проф. Алмендингер. Само че този модел не съответства нито на желанията на жените, нито на техните финансови нужди.

 
 
Коментарите са изключени за Трудният път на жените