Тропическият Вавилон

| от |

Построен в Каракас през 60-те, той е замислен като „Drive-in“ търговски център. Идеята се превръща в кошмар, след като проектът се сблъсква с почти всяка възможна пречка по време на строежа, така че съдбата му се движи от централата на тайната полиция до бърлога за нарко-търговия и проституция.

tropskiot-vavilon

Планът е представен през 50-те, когато в комбинация от 30 години приходи от петрол диктаторът генерал Маркос Хименес решава да модернизира Каракас. Тогава Венецуела става рай за чуждестранните  архитекти.

През 1955-та, компанията Ромеро Гутиерез, Arquitectura y Urbanismo е потърсена от собственика на Ла Рок Тарпейа, хълм от около 30 000 квадратни метра, за изграждане на жилищен комплекс. Вместо това, Гутиерез и партньорите му предлагат план, в който превръщат оригиналната идея в много печеливш търговски и бизнес център. Тук решаваща забележителност е спираловидната улица, която ще заобикаля целия обект.

Търговският El Helicoide: Centro Comercial y Exposición de Industrias е построен с огромни изложбени зали (за тогава развиващите се отрасли петрол, газ, желязо, алуминий, и земеделие), салони за автомобили, фитнес и басейн, ресторанти, дискотека, детски градини, огромно кино, хотел, площадка за кацане на хеликоптер …

Бюджетът за построяването на тези 40 000 квадратни метра е 10 милиона долара (в тогавашни пари). Преди да се откажат от завършването на обекта, разходите достигат до 24 милиона долара. Целият проект получава грандиозно внимание от обществеността и архитектите, сдобива се с похвали и се смята за един от ключовите проекти на Латинска Америка.

tropskiot-vavilon-1

Подготовката минава без (извънредни) проблеми, до 1958-ма, строителите разполагат с оформен хълм според архитектурата на бъдещия търговски център (няма да се изгражда от нулата, а ще обикаля хълма). През януари 1958-ма Маркос е свален от власт. Строителството продължава през октомври, когато временното правителство позволява да бъде подновено строителството, но само при условие, че изпълнителят ще наеме голям брой от безработните в града. През следващата година и половина 1500 души работят 24 часа в денонощието на 3 смени.

След това в страната настъпва демокрацията. Въпреки че все още няма консенсус, кой е по-виновен за фалита (дали това, че новото правителство спира кредитите, или това, че един до основните акционери напуска страната ), крайният резултат е, че през следващите 20 години проектът е замразен.

През този период всяка администрация предлага различни търговски, културни или съвместни планове, на 27 различни (подробни) предложения.

tropskiot-vavilon-2

От 1979 до 1982 El Helicoide е сборище на бездомни и в недовършена сграда живеят около 12 хиляди души (без ток, вода и канализация).

След скитниците, се прави опит в сградата да се нанесе Антропологичен музей. Въпреки че е най-амбициозният от всички тридесет плана и този проект пропада. През 1984 сградата започва да се обитава от тайната полиция, която освен за офиси, я използва и като център за задържане. Затворът е тук до 2013-та.

„В края El Helicoide е пълна противоположност на това, което е трябвало да бъде. Вместо динамичен център за обмен, който трябва да съживи района и околната среда, сградата става меланхолично интровертна, като целта й е да покаже отново и отново своя провал. Вместо отворена , тя се превърна в зловеща крепост на „закона и реда“ в страна, която постоянно игнорира и двете. Сградата, която може да бъде символ на съвременния прогрес, се превърна в емблема на всички свои неуспехи – цената, която ще платите за това, че искате промяната на всяка цена. За мечтите в името на другите, които може би, изобщо не са искали да мечтаят. Много хора смятат, че El Helicoide дава точния портрет на антиутопичен Каракас.

Helicoide_roca_tarpeya_caracas

През последните трийсет години, El Helicoide е като черно слънце, което показва прикритият контрол от държавата, контрол и надзор (използва се като затвор). За някои тази съдба може да е по-добра, отколкото да лежи така изоставен, но все още е много далеч от грандиозните оригинални стремежи за строителство. И още по- далеч от геометрия на пирамидите и храмовете и спиралният танц на произхода на живота. Както тях, El Helicoid ще надживее съвременниците си и вековете човешка история, дори и ядрени експлозии. Ще остане икона за бъдещето, което никога не е съществувало в настоящето „, пише директорът на Proyecto Helicoide, Селесте Олакуиага.

NiñoDesnudoHelicoide2

65866068

 

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.