Триглавата ламя, предизвикваща външната политика на Обама

| от |

Дейвид Сангър, в. „Ню Йорк таймс“

След като обеща в сряда в Естония да защитава от Русия уязвимите държави в НАТО, „докато е необходимо“, президентът Обама вече пое три големи ангажимента, конкретизиращи силата на САЩ: „преориентиране“ към Азия, по-силно присъствие в Европа и нова битка срещу ислямски екстремисти, която изглежда има голяма вероятност да се ускори.

Представители на американското правителство признават, че тези три ангажимента са на път да преобърнат плановете на Обама да намали бюджета на Пентагона, преди да напусне президентския пост през 2017 г. Те също така отправят предизвикателство към една ключова доктрина от първия му мандат: че с помощта на високи технологии и минимално използване на военни сили с „лека стъпка“ може да бъдат възпрени амбициозни сили и да се противодейства на терористи. А е доста вероятно тези ангажименти да съборят един от критично важните стълбове на двете му кандидат-президентски кампании: че парите, похарчени някога за Ирак и Афганистан, ще бъдат вложени в „държавно изграждане у дома“.

Натрупването на нови отбранителни инициативи обаче оставя открит въпроса колко силно е решен Обама да разсее подозрението, ширещо се от Европа до Близкия изток и Азия, че САЩ се намират в епоха на ненамеса на нови места. Пътуванията му в Европа тази седмица и планираната за есента продължителна обиколка в Азия изправят президента пред двойно предизвикателство: да убеди американските съюзници и партньори, че няма намерение да остави вакуум във властта по света, който да бъде запълнен от противници, и в същото време да убеди американците, че може да посрещне всеки от тези назряващи конфликти, без да ги вкарва отново в още едно десетилетие на големи военни ангажименти и значителни жертви.

„Има нарастващо несъответствие между реториката и политиката“, каза президентът на Съвета за външни отношения Ричард Хаас, който заемаше висша длъжност в областта на националната сигурност на САЩ в навечерието на войната в Ирак преди 12 години. „Ако сметнете ресурсите, необходими за извършването на преориентирането към Азия, новото ангажиране с Близкия изток и увеличаването на нашето присъствие в Европа, ще видите, че това не може да се направи без допълнителни пари и капацитет. Светът се оказа място, изискващо доста повече усилия, отколкото изглеждаше на хората, които са сега в Белия дом, преди няколко години“, заяви той.

Това не е свят, който изисква – поне засега – такова разполагане на войски, с каквото беше белязана Студената война, когато САЩ поддържаха приблизително 100 000 войници в Европа и малко по-малко в Азия. Но перспективата за рязко свиване на армията в периода, последвал епохата след 11 септември, през която общите разходи за националната сигурност се увеличиха повече от двойно, сега изглежда доста малко вероятна. А в момент, когато Обама все още отговаря на критиците за изказването си миналата седмица, че „Още нямаме стратегия“ за борба с „Ислямска държава в Ирак и Сирия“ (ИДИС), той вече трябва да борави с няколко стратегии, всяка от които приспособена към проблеми, придобили изненадваща сложност през последната година.

Що се отнася до борбата с над 10-те хиляди бойци на ИДИС, той трябва да намери начин за противодействие на различен вид терористична групировка, решена да използва най-жестоките методи, за да завзема територии, оставени на произвола на съдбата след събитията от Арабската пролет. Американските бомбардировки срещу цели на ИДИС в Ирак не струват толкова скъпо, колкото нахлуване и окупиране на страната, но служители от Пентагона казват, че оръжията, горивото и другите разходи за кампанията срещу ислямските екстремисти се увеличават, възлизайки на 225 милиона долара на месец – сума, която ще се повиши, ако Обама трябва да пренесе тази битка в Сирия.

ИДИС „не е непобедима“ и все още не представлява такава пряка заплаха за САЩ, каквато беше Ал Каида преди нападенията на 11 септември 2001 г., каза директорът на Националния център за борба с тероризма Матю Олсън в дискусия в института „Брукингс“ в сряда. Но според него тя е „брутална и смъртоносна“ и за да бъде разгромена, ще е необходим дългосрочен ангажимент, какъвто Обама явно не е очаквал по-рано през годината.

В лицето на Русия, управлявана от президента Владимир Путин, Обама е изправен пред намираща се в упадък сила, измъчвана от намаляващо население, агресивен национализъм и икономика, която е уязвима заради извънредната й зависимост от износа на петрол. Вашингтон разчита на това, че макар сега санкциите да оказват слабо въздействие, с времето те ще сринат рейтинга на Путин. В краткосрочен план обаче нещата са по-сложни. От месеци в правителството се водят спорове за това колко директно и къде да бъде прокарана чертата. В естонската столица Талин в сряда Обама я прокара по самите граници на НАТО. Въпросът е дали Путин му вярва.

Китай представлява противоположното предизвикателство за президента: намираща се във възход сила с нарастващи ресурси и усещане, че това е моментът, в който Китай да затвърди влиянието си в Азия така, както не го е правил през последните сто години. Тук изненадата за Обама е настъпателността, която проявява китайският президент Си Цзинпин при предприемането на усилия за отстояване на териториални претенции към Япония, Южна Корея, Виетнам и Филипините, вместо да се съсредоточи върху икономиката на страната.

„Ние не предвидихме това и има доста разисквания как да противодействаме“, каза през лятото бивш член на екипа по националната сигурност на Обама.

Тези думи може да са верни за всяко от предизвикателствата, пред които е изправен Обама. Те обясняват защо правителството изпитва трудност да обясни как това съчетание ще се отрази върху бъдещите му планове.

Министърът на отбраната Чък Хейгъл беше назначен на този пост отчасти за да намери начини за свиване на въоръжените сили, при положение че ангажиментите на Америка в Ирак са приключили, а официалната бойна мисия в Афганистан свършва тази година. Но Хейгъл или не може, или не иска да каже ясно дългосрочните последици от новите ангажименти.

„Има хронична несвързаност между политиката, управлението на бюджета и поверителните стратегии – не само в това правителство“, каза ръководителят на изследванията в Центъра за нова американска сигурност Шон Бримли, работил като директор на стратегическото планиране в Съвета по национална сигурност през първия мандат на Обама. Именно това трябва да направи Обама, ако иска да остави „трайно наследство“ в преосмислянето на американската отбрана, но „ако то не бъде направено в следващите шест месеца, ще е твърде късно“, заяви Бримли.

Досега правителството два пъти отложи публикуването на доклада за втория си мандат „Стратегия за националната сигурност на Съединените щати“ – събитията го затрупват. Все още са в ход планове за пренасочване на американското присъствие към Пасифика през следващите шест години, чиято цел е да се достигне момента, когато 60 процента от американските сили в чужбина ще се намират в региона. Много азиатски ръководители обаче се питат дали Обама и неговият приемник ще направят това. Голям брой европейски и близкоизточни лидери изтръпват, като виждат тези усилия.

В речта си в Талин Обама спомена няколко предвождани от Америка действия за възпиране на Русия – от предстоящото създаване на сили за бързо реагиране на НАТО до увеличаването на мисиите за обучение и „инвестирането в капацитета (в области) като разузнаването, наблюдението, събирането на данни и противоракетната отбрана“. Последното беше интересен намек, защото в миналото той винаги се стремеше да уточнява, че противоракетната отбрана е предназначена за възпиране на отдалечени държави, като очевидно имаше предвид Иран, а не на ядрени сили като Русия. Този път той не направи подобно уточнение. /БТА/

 
 

Ама защо Ричард Брансън?

| от Силвия Петкова |

Милиардерът Ричард Брансън изнесе в София лекция, в която разказа за личния си опит в бизнеса. Оставям настрана организацията на събитието, на която по-скоро приляга думичката хаос. Няма да кажа и думичка за водещия, заслужаващ златен медал за нелепо поведение. Но не спирам да си задавам един въпрос: Защо Ричард Брансън?

Още когато се появи новината за тази лекция се чуха и първите неодобрителни възклицания започващи от коментари за високата цена на лекцията и достигащи до заключението, че няма кой знае какво да се научи от Ричард Брансън.

И ако цената на лекцията е субективен фактор според възможностите, то последното заключение сякаш обедини около себе си повечето мнения в социалните мрежи. Сигурна съм, че ако гостуването на собственика на Virgin беше обявено като „Дайте съвет на сър Ричард Брансън“, то щеше да има далеч по-голям успех. Но така, дошъл той да ни учи на бизнес – никакъв шанс. Ако някой ще тийчва останалите как се постигат успехи, то малко ли експерти имаме у нас, та да каним от чужбина. И по-евтино щеше да ни излезе, че да решим и първия проблем.

Ричард Брансън е писател, има няколко книги, от време на време обича да се изявява като журналист. Това писателстването не е голяма работа, който не е поискал, той не е написал книга. Даже футболиста Христо Янев издаде криминален роман. Ваня Щерева можеше да научи посетилите лекцията на къде повече неща, ако не друго тя поне е готвила и в Черешката на тортата и знае няколко рецепти от Катето Евро. А за толкова пари и една песен щеше да изпее.

Журналистиката също не е лесна работа, ама как не се сетиха организаторите да го сложат на първия ред да се учи и да му пуснат един след друг Сашо Диков, Люба Кулезич, Антон Хекимян, Петя Дикова, Кристина Патрашкова, Валерия Велева, Соня Колтуклиева… Последната даже е живяла в Лондон, ама той в Петрич не е, кой знае повече за нещата от живота, а? За един сутрешен блок време сме го отказали и от телевизията, и от радиото. Ако все пак оцелее след всичко това, каним Рада Домусчиева да му разкаже за Голямото завръщане на софиянци миналия Великден и гаранция се е качил на първия космически кораб на Virgin с еднопосочен билет.

Ричард Брансън е бизнесмен. Щото ние бизнесмени все едно нямаме. Карамански го гръмнаха, ама семейство Баневи още са живи. Арабаджиеви – също. Брансън може да ви научи как се създава хотел, обаче Ветко и Маринела (или както там им бяха имената) могат да ви кажат как от хотел с репутация и японски вишни се сътворява онова нещо с палмите. Да видим кое е по-трудно, ако ще си мерим успехите.

Брансън бил голям меценат, дарител, еко настроен човек. Алоооо, чуваме ли се? Ние си имаме миска, която си дарява старите силиконови гърди на абитуриентка в нужда. Надцакай я ако можеш. А тези еко глупости не на нас. Нашият министър на екологията каза, че глобално затопляне няма. Точка.

Това за авиокомпаниите, които е създал, даже не виждам какво да го коментираме. Возил ли се е на един полет с Волен Сидеров? Не се е. Ако се беше возил, щеше да си ги закрие всичките девици* (от Virgin, името на авиокомпаниите) и да се извини едновременно по СКАТ, Алфа и Канал 3. По два пъти.

Музикалният бизнес на господина от Великобритания е едно нищо в сравнение с българските поп, рок, рап, естрада и поп-фолк. Един бърз кастинг с Гери Никол, Веселин Маринов, Фики и Криско и даже няма нужда да му демонстрираме невероятния талант скрит в изпълнението на „Бяла роза“. Толкова скрит, че още никой не го е намерил.

Къде е тръгнал той лекции да прави. О, май диър, седни да ти пуснем един уебинар на Кобилкина и тогава да те видим накъде си се запътил и откъде ние се връщаме. За успех ще говориш, когато участваш поне два пъти във VIP Brother, победиш Камелия Воче в Черешката на тортата и реализираш успешна имитация на Роси Кирилова в Като две капки вода. След това преминаваш изпит по коментиране на стотина теми в сутрешен блок заедно с поне по три контра гледни точки за 7 минути общо време и две развълнувани жени за надвикване. Тогава ела пак да учиш хората как се постигат успехи в бизнеса.

А ние така и не разбрахме КОЙ и най-вече ЗАЩО покани Ричард Брансън. Добре, че не му е хрумнало Марк Зукърбърг да ни гостува, че такъв конфликт на интереси щеше да се създаде…

 
 

Риана се снима във филм на Netflix

| от chronicle.bg |

Netflix ще снимат филм, режисиран от Ава ДюВерни, с участието на Лупита Нионгo и Риана.

Историята на филма е изключително нестандартна. Идеята идва след като потребител на Twitter публикува снимка на Лупита Нионгo и Риана, които сана модно дефиле. На снимката има следният коментар: „Риана изглежда все едно мами богати бели мъже, а Лупита е компютърно грамотната най-добра приятелка, която помага и й пази гърба.“ Това подтикна потребителите на социалната мрежа към спекулации как този филм би могъл да се развие.

Те също така поискаха режисьор да е Ава ДюВерни, а Иса Рей да напише сценария. И четирите жени по-късно изразиха интерес към подобна продукция.

На Фестивала в Кан Netflix наддава за филма и в крайна сметка печелят наддаването. ДюВерни потвърждава за режисьорската позиция, докато с Рей все още се водят преговори за сценарната. Не е ясно точно колко комедиантката е посветена на сценария в момента, но се твърди, че вече работи по него. Самото студио планира старт на снимките през 2018, когато ДюВерни ще е приключила работата си по „A Wrinkle In Time“.

Това е голям проект за Netflix, които постепенно увеличават портфолиото си. По този повод, а и след като видяхме, че са склонни да взимат идеи от феновете си, искаме да им покажем следващата снимка – на Скалата в ролята на Джони Браво.

 
 

Арнолд Шварценегер ще играе в новия „Терминатор“

| от chronicle.bg |

Първите два Терминатора са едни от най-иконичните филми на 80-те и 90-те. Тогава Арнолд Шварценегер е на върха на кариерата си, реплики от диалога мигновено стават любими на хора по целия свят, а като хвърлим един поглед от днес, можем да кажем, че филмите остаряват доста добре. Това е и причината феновете да искат франчайза да извади нов филм, въпреки последните няколко по-слаби ленти.

Сега обаче Арнолд Шварценегер се завръща в новия, шести поред „Терминатор“!

По време на присъствието си на Фестивала в Кан, Арнолд потвърди пред журналисти завръшането си, заедно с Джеймс Камерън. Той каза: „Връща се. Движи се напред. Той (Камерън) има няколко добри идеи как да продължим историята. Аз ще участвам във филма.“

Това са чудесни новини за всички фенове! Франчайзът не беше същия без Арнолд. Той също така каза колко е доволен, че е пропуснал ужасния „Терминатор: Спасение“. След напускането му филмите са малко или много неуспехи и падения един след друг.

„Терминатор 6″ има и още един жокер – Джеймс Камерън. Той не е режисирал филм от франчайза от „Терминатор2: Страшният Съд“ през 1991 година, за който се смята, че е най-добрият. Нищо чудно, че Арнолд е съгласен да се снима в новя филм.

Във време на носталгия и ребути, нищо чудно, че Терминатор получава внимание. С междузвезден каст от Арнолд Шварценегер, Емилия Кларк, Джей Кортни и Дж. К. Симънс изглежда, че следващият филм ще бъде доста добър.

 
 

5 актриси, за които сте забравили, че са участвали в „Prison Break“

| от chronicle.bg |

Покрай новите епизоди на „Prison Break“ си припомнихме и старите, няма как. Въпреки че сериалът става за гледане и в сегашния си вид, не можем да забравим носталгията от първите три сезона.

Ако и вие сте фенове на Майкъл Скофийлд и компания, разгледайте галерията, в която сме включили някои актриси, които участваха в „Prison Break“ още преди да придобият сегашната си известност.