Три години след Фукушима

| от |

При аварията в атомната централа във Фукушима жителите на град Намие бяха радиоактивно облъчени. Днес те се чувстват изоставени от властите и сами следят за прояви на лъчева болест, пише Дойче веле.

0,,17470107_303,00

Щом Минако Фудживара започне да разказва за своето куче, по лицето ѝ се изписва тъга. То е починало преди по-малко от година. „Козината по шията му изцяло опада и кожата почерня“, разказва 56-годишната жена, която непосредствено след аварията във Фукушима преди три години е била евакуирана от родния си град Намие. При евакуацията обаче семейството ѝ първоначално било принудено да изостави кучето си. Минако Фудживара казва, че подобни симптоми били наблюдавани и сред животните край Чернобил. Тя е убедена, че четириногото е умряло вследствие на повишената радиация в региона. А това действително е възможно. Град Намие се намира само на девет километра северно от авариралата АЕЦ „Фукушима Даичи“.

Самата Минако Фудживара засега няма здравословни оплаквания – освен високо кръвно налягане. Общинският лекар в Намие, д-р Шунджи Секине, обаче се опасява, че хората от околността вероятно са засегнати от повишената радиация. Неговият кабинет се намира край временното селище на евакуираните 230 семейства от град Намие. Той обяснява, че най-вече децата и младежите са застрашени от поемането на радиоактивен йод, който се отлага в щитовидната жлеза. Затова и почти всеки ден 71-годишният доктор преглежда хората от временното селище за рак на щитовидната жлеза.

„Засега не са правени масови изследвания, но аз виждам връзка между атомната авария и заболяванията от рак“, подчертава медикът, който до пенсионирането си е работил в университетската клиника на Фукушима като специалист по ракови заболявания на щитовидната жлеза и гърдата.

„Мисля, че случаите на рак просто станаха прекалено много“, казва той. По официални данни, сред прегледаните близо четвърт милион деца и тийнейджъри от началото на февруари са били открити 33 случаи на ракови заболявания, т.е. става дума за заболеваемост от 13 на 100 000 души. Това би означавало близо четири пъти по-висока честота на раковите заболявания от средното за всички възрастови групи в света.

Мълчанието на властите

Въпреки това правителството на префектурата Фукушима не желае да публикува подробни данни за раковите заболявания. Запитвания на д-р Шунджи Секине за местата, където са живели преди болните деца, или за нивата на облъчване остават без отговор – под претекст, че не е допустимо да се разгласяват лични данни. Водещият японски експерт по заболявания на щитовидната жлеза Шуничи Ямашита, който съветва и местното правителство, заявява, че още е твърде рано да се правят някакви заключения. Трябвало да се изчакат резултатите от допълнителни проучвания.

Град Намие обаче няма намерение да чака помощ от правителството. Защото регионът вече е ставал жертва на държавните опити за информационно затъмнение: така например заповедта за евакуирането на град Цушима е била дадена чак на 15 март – четири дни след реакторната експлозия в атомната централа. На всичкото отгоре евакуираните са попаднали в огромен радиоактивен облак, поради което са били значително по-силно облъчени, отколкото онези, които са си останали по домовете. При това опасността е била добре известна на отговорните служители в Токио, които са разполагали със съответните компютърни прогнози. Те обаче предпочели да запазят мълчание, за да не се създава паника сред населението.

Заради всичко това жителите на Намие се опитват сами да документират последиците от радиоактивното замърсяване. Според местния шеф на здравната служба Норио Конно, контролът над данните за здравословното състоние на хората трябва да остане в регионалната служба. „Това е нужно, за да може, в случай че се предяват искове за обезщетения, да се представят и доказателства за пред съда“, казва той. За тази цел град Намие със собствени средства е закупил скенер за цяло тяло, който работи във временото селище на евакуираните в Нихонматцу. Всички, които са на възраст под 40 години, имат право веднъж годишно да се изследват за наличие на цезий-134 и цезий-137 в кръвта. Японската държава предлага подобна възможност само веднъж на две години.

Жертвите на радиация нямат шанс

Всеки втори жител на Намие се възползва от допълнителните прегледи. Някои обаче съзнателно отказват да го сторят, явно от страх. Кацуе Ямаги разказва за своята 21-годишна дъщеря, която не желае да се прегледа: „Тя напусна Фукушима и избягва да гледа новините по телевизията. Не иска и да се жени, защото казва, че с радиацията в кръвта няма никакво бъдеще…“

Тази мисъл не е съвсем абсурдна. Т.нар. хибакуша, както в Япония наричат жертвите на атомните експлозии край Хирошима и Нагасаки, и до днес живеят в изолация. От нея страдат дори и техните деца. Затова шефът на здравните власти Конно настоява за специален закон, с който да бъде оказана подкрепа на болните от радиация жители на Фукушима. „Хората в Намие също се чувстват като „хибакуша“. Мутациите в техните гени ще бъдат предавани от поколение на поколение“, казва той.

Сред 3200-та млади жители на Намие досега са били установени две заболявания от рак на щитовидната жлеза. „Това говори за по-високо ниво от очакваното. Възможно е обаче причината да е в по-голямата прецизност на медицинските уреди, които се ползват сега. Трябва да се изчакат пет години, и после още пет. Чак тогава ще може да се каже нещо със сигурност“, казва експертът по радиология Шинджи Токонами от университета Хирозаки.

Всъщност, според него, броят на заболявания от рак на щитовидната жлеза де факто би трябвало да са повече, отколкото откритите до момента. Жителите по крайбрежието на Япония обаче консумират големи количества водорасли, които са богати на йод. „Поради това житовидните жлези на младежите явно не са били в състояние да поемат прекалено големи дози от радиоактивния йод от Фукушима“, обяснява експертът.

 

 
 

„Туин Пийкс“ се завърна. Ето няколко неща, които ще видите

| от chronicle.bg |

„Туин Пийкс“ се завърна и ако никога не сте предполагали, че екранът отново ще ви потопи в Черната дупка, добре дошли в света на Линч! Вие никога не сте излизали от нея.

Вместо сериал, Линч предлага различен тип изживяване, който прилича по-скоро на насечен на части и дава на публиката онова, което иска – епизоди, които на теория могат да се преглътнат наведнъж. На практика обаче Линч ви казва – „преглътни ме, ако можеш“.

Визуално преживяване, което смесва кино, телевизия и театър, новият „Туин Пийкс“ не може да бъде описан. Той носи съвършения печат на създателите си Дейвид Линч и Марк Фрост, оставил следа и по лицата на героите си 26 години по-късно. Отново виждаме Кайл Маклоклан като агент Купър (или мистър С*), Шерил Лий като Лора Палмър (или не?), Рей Уайз като Лиланд Палмър, Катрин И. Коулсън като Дамата с дънера, Медхен Еймик в ролята си на Шели и много от другите познати лица.

Ако се страхувате от спойлери – трудно е да ви предоставим такива, защото верен на стила си, Линч оставя зрителя в недоумение какво се случва на екрана. Опитайте се да проследите и опитите за коментар по епизодите на западните медии – Vulture директно казва, че до голяма степен идеята е абсурдна.

Дейвид Линч обяви наскоро, че повече не смята да прави филми, но така или иначе е стигнал до момента, в който може да вложи своя специфичен стил във всяка медийна творба. 

Втори сезон на „Туин Пийкс“ беше последен през 1991 година заради нисък рейтинг. Днес Дейвид Линч не просто не е застрашен от спиране на епизодите – всички 18 части на творбата му са вече одобрени и ще бъдат излъчени без каквато и да е цензура или намеса от страна на Showtime – заедно с Марк Фрост могат да правят каквото си поискат на малкия екран в рамките на сериала.

Новият „Туин Пийкс“ предлага нефилтрирана версия на всичко линчовско, което сме свикнали да очакваме. Тук обаче имаме вече много информация от предходните епизоди – знаем какво се е случило с агент Купър (Кайл Маклоклан) и с Боб. В новия сезон Линч ни оставя да надникнем и към живота на познатите герои от Туин Пийкс, но ни потапя и в друга история.

Совите не са това, което са и онова, което ще видите на екрана, не е това, което очаквате. Независимо какви очаквания сте насъбирали в ума си 25 години. Ако не ви е страх от спойлери, вижте галерията.

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.