Има и по-лошо от затвора

| от chronicle.bg по slate.com |

:

Транссексуалната Реджиналд Артис излежава 27-годишна присъда зад решетките и брои дните до свободата. Оказва се обаче, че след изтичането на присъдата я чака нещо още по-страшно.

Реджиналд е от Чесапийк, Вирджиния. Попада зад решетките през 1987 година за сексуално посегателство над 17-годишно момче. Престъплението е извършено, когато Реджиналд е на 23 години и все още е мъж.

Присъдата на Артис е да остане в затвора до 2012 година, освен ако не се замеси в ново престъпление. Реджиналд, която сега е на 52 години, брои дните до свободата, за да бъде отново със семейството си. Точно когато този момент наближава нещо неочкавано се случва: няколко месеца преди да бъде освободена, Артис е посетена от затворническия надзирател, който й обяснява, че тя е записана в група за гражданска ангажираност. Доктор ще я посещава в затвора, за да оцени състоянието и поведението на Реджиналд, за да се установи дали има риск да извърши друго сексуално престъпление. Ако докторът прецени, че Реджиналд е опасна за обществото,ще изготви експертиза, която ще представи пред съда. Тогава Артис най-вероятно ще бъде изпратена на място, където ще получи възможност да се лекува. Тя ще бъде държана в това място до моментът, в който щатът реши, че е безопасно тя да излезе на свобода.

Първоначално Артис не могла да повярва. Казва, че никога не е чувала за такава група „гражданска ангажираност”. . Също не разбира как след като е излежала присъдата си, без да е имало нито един инцидент, не я пускат да се прибере у дома. След като съдията разглежда делото и резултатите от въпросника на доктора, който я посещава в килията, най-големият кошмар на Артис се сбъдва и тя не излиза на свобода.

На 13 януари, 2013 година, след 27 години в затворническата институция, Артис е затворена в друга такава. Центърът за поведенческа рехабилитация във Вирджиния не е точно затвор: повече от 300 души пребивават там, но не са заключени в килии. Те имат възможност да ползват телефон и да комуникират с външния свят. Но нямат право да излязат навън и не могат да си тръгнат. Както и Артис, и останалите се смятат за сексуални хищници от щатските власти. И всичко това само след като са попълнили въпросниците на докторите, които имат за цел да обрисуват психическото им състояние и поведенческите им прояви, които дават сигнал, че е много вероятно те да извършат ново престъпление.

Докато обитават тази институция, хората преминават през различни лечения, групови терапии и упражнения, което може да продължи и с години; разликата със затвора е, че в това заведение няма дати за освобождаване, които държаните там да чакат с нетърпение. Те могат да излязат на свобода само когато съдиите решат, че не са заплаха за обществото.

Законът на щата Вирджиния позволява затворниците да бъдат държани в подобни следзатворнически режими неограничен период от време на основние, че има вероятност те да извършат друго сексуално престъпление. Подобни законови мерки се прилагат огледално в още 19 щата. Напоследък тези закони са подложени на атака от страна на федералните съдии в Мисури и Минесота. Основният аргумент е, че този похват за третиране на бивши затворници е противоконституционен. В същото време, според New York Times, има около 5000 души, които са държани затворени по този начин в САЩ.

„В затвора не бях щастлива, но бях удовлетворена от факта, че имам дата, на която знам, че ще ме пуснат”, споделя Реджиналд Артис. Тя е само една от тях. Тази седмица, с помощта на представителя на Фондация „Отворено общество” Галън Бюхман, който се занимава с реформите около законовите рамки на сексуални престъпления, Артис успява да разговаря с журналиста Леън Нейфах от slate.com. Двамата са обсъдили обстоятелствата, при които затворник се оказва в пределите на институцията за гражданска ангажираност. Артис разказва какво точно представляват тези сгради и как се чувства да не знае когато отново ще бъде свободна. Най-ужасната част от престоя на Артис в заведението е неприятностите, които има с хормоналното лечение за сексуална промяна, което трябва да провежда. Тя е на подобно лечение от 2009 година, когато последно е била млад мъж, израснал в Чесапийк.

 
 
Коментарите са изключени за Има и по-лошо от затвора