Тръгна контра-петиция против преименуването на Благоевград

| от |

В отговор на прищявка на малка група от хора се създаде и контра-петиция, която приканва благоевградчани да я подпишат в отговор на смяна на името Благоевград. Групата защитници искат името на Благоевград да не бъде променено и да се спре със спекулациите. Всеки желаещ може да даде своя подпис на следния електронен адрес: http://www.peticiq.com/93471

За няколко часа днес във Фейсбук жители на областния център създадоха и група, която е против смяната на името на Благоевград.

Както писахме, с петиция до президента на Република България Росен Плевнелиев група граждани искат да Благоевград да бъде преименуван на Цар Самуил или Самуиловград. Тя е подписана от Кирил Милчев – председател на инициативния комитет, подкрепен от „Сдружение Азбукари” и вчера бе изпратена до президента. „Общо е становището на всички, че сега е момента цар Самуил да развее българското знаме над Пиринска Македония”, се посочва в петицията. 

От www.blagoevgrad.eu

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.    

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Досиетата CHR: Убийците на деца от блатата

| от chronicle.bg |

Едно объркано детство, „Моята борба“ на Хитлер и жестока страст към насилие и перверзии. Това са основните елементи, които изграждат портрета на един от най-зловещите серийни убийци във Великобритания от последния век. 

Иън Брейди, един от най-известните серийни убийци във Великобритания, почина на 79 години.  Заедно със съучастничката си Майра Хиндли, той стои зад смъртта на пет деца през 60-те години. Умира в затворническа болница заради тежко белодробно състояние.  Дори и в смъртта си обаче Брейди оставя болка за другите, отнасяйки в гроба тайната за мястото, на което е погребал последната си жертва – Кийт Бенет.

Десетилетия след престъплението и години след смъртта на майка му, полицията в Голям Манчестър не може да приключи случая със смъртта на 12-годишния Кийт.

Мартин Бартоломей от отряда, който работи по забравените досиета казва, че служителите на полицията биха работили по надеждна информация, която да им помогне да намерят тялото. Той обяви, че смъртта на Брейди не променя нищо и полицията няма просто да затвори случая.

В последните години здравето на Брейди се влоши и той беше призован да направи нещо добро към края на живота си и да разкрие къде е погребано тялото на 12-годишния Кийт, но той отказа. Майката на момчето почина, без да разбере къде са костите на детето й.

Официално не беше обявена причината за смъртта на Брейди, но властите съобщиха, че в последните си часове е бил на изкуствено дишане.

Брейди многократно изразяваше желание да му бъде позволено да сложи край на живота си, като дори направи гладна стачка и се наложи да бъде захранван през тръба, за да не умре. През 2013 година поиска да бъде преместен в шотландски затвор, където да гладува до смърт, но молбата му беше отхвърлена, след като специалисти посочиха, че той страда от хронично психично заболяване и трябва да остане в болница.

През февруари му беше отказано да избере сам адвокат, който да присъства на изслушването в съда за преразглеждане на въпроса. По време на изслушването стана ясно, че има белодробен емфизем и от две години не е ставал от леглото си, а състоянието му е терминално.

Брейди влезе зад решетките до живот през 1966 година. Прекара по-голямата част от присъдата си обаче в болницата и изглежда се забавлява да си играе с властите, без да покаже и капка разкаяние за действията си.

Жестокостта на престъпленията, извършени с Хиндли през 60-те години разтърси до дъно цялата нация. През 60-те години двамата отвличат младежи от улицата, измъчват ги и ги убиват.

Брейди и Майра стават известни като убийците Мурс, след като подлагат на мъчения и убиват 5 деца – Полин Рийд (16), Джон Килбрайд (12), Кийт Бенет (12), Лесли Ан Дауни (10) и Едуард Евънс (17). Заравят телата им в местността Садълуърт Мур в Пенинските планини.

Брейди е роден на 2 януари 1938 година и е извънбрачно дете на шотландска сервитьорка, която го изоставя. Отгледан е от приемни родители в Глазгоу.

През тийнейджърските си години се отдава на малки престъпления, преди да бъде изпратен от шотландския съд в Манчестър, за да живее с майка си и новия й съпруг. Взима фамилното име на доведения си баща, но продължава да извършва престъпления, като преди да навърши 18 вече е алкохолик.

На 18 вече започва да чете книги за нацистка германия, садизъм и сексуални перверзии. Среща Майра за първи път, когато двамата работят в една и съща компания в Манчестър. Двамата започват да излизат много скоро след това, а Брейди често й чете откъси от „Моята борба“ на Адолф Хитлер.

Двамата започват ужасяващите си престъпления през 1963 година. Отвличат 16-годишната Полин Рийд, която отива на дискотека близо до дома си в Манчестър. Майра Хиндли я пресреща с лъжата, че е изгубила ръкавицата си край тресавищата наблизо и има нужда от помощ, за да ги открие.

Тялото на момичето е открито едва през 1987 година, когато Майра и Брейди признават убийството.

Брейди я е бил по главата, преди да пререже гърлото й с такава сила, че да пречупи и гръбначния й стълб.

Четири месеца след изчезването на Полин, денят след убийството на Кенеди в САЩ, изчезва Джон Килбрайд – 12-годишното момче е втората жертва на престъпното дуо.

Джон отново е отведен към мочурищата, където е сексуално насилен и убит. Брейди заснема Хиндли с кучето й, докато седи край гроба му. Благодарение на тази снимка полицията открива тялото на детето.

Кийт Бенет умира, след като излиза от дома си на 16 юни 1964 година. Полицията претърсва блатата през 1986 година, но не открива следи от тялото му.

22nd October 1965 (Moors Murders) A view from the air shows the Police conference behind the canvas screen alongside the moorland grave where the body of John Kilbride was found in a shallow grave, murdered by Myra Hindley and Ian Brady.

Следващата жертва е 10-годишната Лесли Ан, която е убита през 1964 година в деня след Коледа. Тя е най-малката им жертва и е отвлечена от увеселително паркче близо до дома на Хиндли. Брейди я съблича, изнасилва, измъчва, снима за порнографски кадри, а после убива. Последните й минути са запосани на аудиокасета. В последните си минути детето вика майка си и моли Бог за помощ, преди гласът й да заглъхне завинаги.

Едуард Евънс е на 17, когато е прилъган да тръгне с Брейди и Хиндли към дома им. Той е последната им жертва.

Иън Брейди е на 28 години, когато през май 1966 година е заловен и заедно с Хиндли – обвинен за убийството на Лесли Ан и Едуард. Обвинен е и за смъртта на Джон Килбрайд и така получава три доживотни присъди. Брейди признава за останалите убийства през 1987 година, но така и не е съден за тях.

Убийците биват заловени, когато зетят на Хиндли – Дейвид Смит, става свидетел на убийството на Едуард Евънс и помага на двойката да почисти след престъплението. От страх обаче бяга към вкъщи и разказва всичко на съпругата си – по-малката сестра на Хиндли, и двамата звънят в полицията. Версията на Брейди е различна – той твърди, че Смит е участвал активно в престъплението и е бил двигател на това убийство. Така или иначе онова, което казва Смит, е това, което полицията приема като вярно.

Арестът се случва година, след като парламентът забранява смъртното наказание, затова Брейди и Майра получават доживотни присъди. По време на делото те демонстрират тотално отсъствие на емпатия.

Police Cease Active Search For Moors Victim Keith Bennett

Хиндли, която също беше осъдена до живот за смъртта на Лесли Ан и Едуард. Тя почина през 2002 година. Нейната роля в убийствата се състои в отвличането на децата. Тя твърди, че не е участвала в убийствата или изнасилванията. В затвора тя твърди, че причината да помага в престъпленията на Брейди е фактът, че той я е биел, изнудвал и заплашвал да убие семейството й, ако не му помага. По време на делото съдия Фентън Аткинсън казва, че по-тежката вина пада върху Брейди, защото Хиндли била различна извън влиянието му. Наняколко пъти тя се явява на заседания за предсрочно освобождаване и според съдията е изглеждала като истински променил се човек. Една от съкилийничките й обаче твърди, че Хиндли е зла и подла жена, а майката на една от жертвите заявява, че би я убила, ако я види на свобода. Така Хиндли остава в затвора.

„Знам, че ако изляза, ще имам една седмица, преди някой да ме убие. Но поне ще съм имала една седмица на свобода“, казва тя.

Братът на убития Джон Килбрайд казва, че се е вцепенил от новината за смъртта на брейди. Описвайки го като психопат, той казва, че дори след смъртта си Брейди продължава да съсипва живота им, а майката на Кийт сигурно се върти в гроба заради новината, че мястото, на което е погребано детето й, остава тайна.