Toyota RAV4: 20 години на пазара

| от |

През месец май 1994 година, на пазара излиза серийната версия на компактния SUV Toyota RAV4. Моделът е представен малко по-рано – на автомобилния салон в Женева, а корените му се крият още в края на 80-те години на миналия век.


 

1

След появата си на пазара преди 20 години, Toyota RAV4 предизвиква истински бум. В началото от Toyota залагат на около 4500 продажби, но още първия месец заявките надхвърлят 8000. Името си моделът получава от фразата Recreational Active Vehicle with 4 wheel-drive (автомобил за свободното време с 4 задвижващи колела). В началото е представен като компактен триврат модел и е бил доста различен от традиционните 4х4 автомобили с повишена проходимост – малък за времето си двулитров двигател, монокок купе и независимо окачване с дължина от едва 3,69 метра (или по-къс от колите в днешния В-сегмент). Смело можем да твърдим, че именно RAV4 поставя основите на съвременния SUV сегмент.

2

На автомобилния салон в Токио през 1989, Toyota представя концепцията RAV-FOUR, индикираща желанието на японците да представят нов тип 4WD автомобил. Студията била единствено шоу модел, без пълна детайлност за евентуален сериен модел. Идеята, обаче се приела доста добре и през март 1991 била дадена зeлена светлина за проекта.

3

По това време, на главният инженер на компанията Масакацу Нонака му било доста трудно да убеди другите департаменти в Toyota, че би било възможно създаването на масово производство за автомобил, продаващ се в сегмент, който дори не съществувал. Тогава фразата “Sports Utility Vehicle” била все още непозната и много хора в компанията просто не можели да си представят такъв тип компактен 4х4. Така, разработката забуксувала поради вътрешни противоречия. Екипът, работещ по RAV4 почти се предал, когато дошла неочаквана подкрепа в лицето на търговските подразделения в Европа и Япония. Следейки пазара отблизо, мениджърите преценили, че това било правилното време за този тип автомобил. И се оказали прави – още по време на пазарната си премиера Toyota RAV4 станал тотален хит.

4

През 1994 година били продадени 53 000 бройки Toyota RAV4, следващата година продажбите се удвоили, а после и утроили. Миналата година броят на продажбите е бил десетократно по-голям от този през 1994. Както Над 5 милиона са продадените до момента компактни японски SUV, от тях 1,3 милиона в Европа. Близо 90% от произведените машини все още се движат по пътищата. Разбира се, конкуренцията също не спяла през тези 20 години – през 2010 на пазара имало 10 различни модела в компактния SUV сегмент, а днес те са вече 19. Пазарът на подобен род возила е нараснал с 36% между 2008 и 2013 година, като се очаква този ръст да продължи стабилно.

5

Освен, че нараства, от 1994 година насам сегментът доста се променя и развива. Едно време клиентите купували компактен SUV като алтернатива на хечбек или купе, а днес пазарът е насочен повече към семействата, търсещи заместници на MPV и комби моделите. Естествено, Toyota следва тези тенденции и можем да видим, че настоящото, 4-то поколениеToyota RAV4 е доста различно от предшественика си, с доста по просторен интериор, по-висококачествени материали и доста по-голямо внимание върху комфорта.

6

Първото поколение на Toyota RAV4 се произвежда между 1994 и 2000 година. Автомобилът е лансиран като триврата версия с напречно монтиран двулитров бензинов двигател с мощност 115 к.с. и постоянно 4х4 задвижване без бавни скорости. Купето е монокок конструкция с независимо окачване, a като цяло за база служи шасито на Corolla. През 1996 година е представена и версия с 5 врати, както и вариант с мек таван на тривратия модел.През 1998 моделът минава фейслифт, а година по-рано е представен и първият електрически задвижван RAV4 EV.

7

Второто поколение на RAV4 се произвежда от 2000 до 2006 година. Моделът леко нараства спрямо предшественика си и вече се предлага с два двигателя – 1,8-литров със 123 к.с. и двулитров със 150 к.с. Задвижването 4х4 е модифицирано с Торсен диференциал и LSD блокаж на задния мост като опция. През 2002 започва внедряването и на двулитров дизелов двигател. За някои пазари се предлагат две версии – Edge и Cruiser с разлика в някои елементи по екстериора. За моделната 2004 година RAV4 минава през фейслифт, като получава 2,4-литров бензинов двигател със 161 к.с. на мястото на двулитровия. Обновленията си личат най-вече в предната част, където има нова броня и обновени светлини. В САЩ компактният SUV става любимец на жените, които представляват най-голямата пропорция клиенти сред всички модели и марки на пазара.

8

Третото поколение на Toyota RAV4 вече се изгражда на изцяло нова платформа. Тривратата версия отпада, но остава опцията за две колесни бази за някои пазари като САЩ и Русия. Цялостната дължина нараства с 19 см при късата и 47,5 см при дългата база. Гамата двигатели нараства, като вече се предлагат 2,0, 2,4, 25, и 3,4-литрови бензинови двигатели, както и 2,2-литров дизел с два варианта на мощността. Нова е и 4WD системата, която вече е с електронно контролиран куплунг, прехвърлящ двигателното усилие между прения и задния мост. В допълнение се предлагат и асистенти за потегляне и спускане по наклон. Клиентската група започва да се измества от млади двойки и неженени хора към майки и млади семейства с деца. За моделната 2009 RAV4 минава през освежаване, като получава сериозен редизайн и нов 4-цилиндров двигател, както и много нови системи за сигурност и забавление. През 2011 всъдеходът получава още един, лек фейслифт.

9

Настоящото, четвърто поколение Toyota RAV4, бе представенопрез есента на 2012 година и е на пазара от миналата пролет. Моделът вече се предлага само с една колесна база и 5 врати за всички пазари. Предлага се с двулитров или 2,5-литров бензинов двигател и дизели с обем 2 и 2,2 литра. Системата 4х4 е новата Dynamic Torque Control AWD, следяща с многобройни сензори различни процеси при движение на автомобила.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Bulgaria Air подарява самолетни билети и вход за фестивала Lollapalooza в Париж

| от chronicle.bg |

По повод стартирането на обновения си и по-функционален уебсайт, Bulgaria Air реши да изненада пътниците с интересна игра.

#Билети, фестивал и един приятел късметлия ще спечели два двуспосочни самолетни билета до Париж и вход за известния фестивал Lollapalooza, който тази година ще се проведе на 22 и 23 юли във френската столица.

Механизмът за участие е много лесен – в различните страници и подстраници на уебсайта www.air.bg са скрити имена на музикални изпълнители. Участниците трябва да ги открият и да посочат тяхна песен като коментар под публикация за играта във Fаcebook. Всеки ден имената на музикантите ще бъдат различни. Във Facebook страницата на авиокомпанията са описани подробно условията и стъпките за участие.

Жокер към участващите е, че най-много изпълнители ще бъдат скрити в новите секции на уебсайта. Обновеният интерфейс на интернет страницата вече предлага възможност пасажерите да проверят и следят полета си онлайн с услугата „Полетно разписание“.

Играта #Билети, фестивал и един приятел започва на 22 май – понеделник, и ще продължи до 11 юни. Победителят ще бъдат изтеглен на 12 юни и ще бъде обявен на Facebook страницата на авиокомпанията.

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.

 
 

#Bookclub: Как се пише сценарий?

| от Мартин Касабов |

Човек и добре да живее… решава да напише сценарий. Както отбелязва и самият Сид Фийлд в книгата си „Киносценарият” (изд. Колибри, 2017): „Всеки пише сценарии, от сервитьора в любимия ви бар или ресторант до шофьора на лимузина, лекаря, адвоката или барманката, сервираща лате“. С какво ще навреди още един на фона на хилядите, които се бълват всяка година? Нищо, разбира се, но откъде се започва?

Основният проблем, който измъчва и спъва повечето хора, които се наемат със задачата да разказват истории за киното и телевизията, е доста семпъл и същевременно критичен. Какви са границите и неписаните правила, които оформят един добър сценарий, какви са капаните, които трябва да се избягват и как в крайна сметка резултатът да не изглежда като аматьорска драсканица? Дразнещото чувство, че не си достатъчно наясно с материята може да подкопае и най-добрата идея. Именно тук идва на помощ Сид Фийлд.

В книгата си „Киносценарият“ известният холивудски гуру обръща внимание на всички основни елементи, които добрият сценарий задължително притежава. Ясна тема, интригуващи образи, добре обусловени (и свързани) начало и край, силна конфронтация и разумно разрешение на поставения проблем. „Гражданинът Кейн“, „Американски прелести“, „Шофьор на такси“ и „Ани Хол“ са все примери, които предоставят отличен учебен материал за всеки, който тепърва иска да се занимава с професията. Да бъдеш киноман, който поглъща филмите заради самото удоволствие от гледането, не е достатъчно. Следващата стъпка е да откриеш от каква материя са изтъкани историите в тях и как става така, че работят толкова ефикасно.

Едно от основните качества на книгата е начинът, по който Фийлд преодолява много от потенциалните предразсъдъци, които някой самонадеян млад писател може да има.

Трудно е да се отпуснеш в непознати ръце, особено на хора, свикнали да проправят сами пътя си във високите треви. Възможно е да има бунт (показан чудесно във филма „Адаптация“ на Спайк Джоунз) срещу всякакви експерти и авторитети, които налагат правила на свободолюбивата професия на писането. С приятелски тон и без да прекалява с абсолютни закони, Фийлд звучи повече като доверен приятел, който е нетърпелив да прочете добри нови истории, отколкото като някакъв гуру. Единствената амбиция на книгата му е да постави стабилни основи, върху които могат да се изградят и най-чудатите структури.

„Киносценарият“ е книга, която носи удоволствие и на обикновения киноман, който няма амбициите да създава измислени светове. Десетки са филмите и режисьорите, с които Фийлд дава примери. Почти всяка страница е разнообразена с непрестанни препратки към стари и нови продукции. В стихията от заглавия най-често се появяват „Властелинът на пръстените“, „Ръшмор“, „Шофьор на такси“ и „Чайнатаун“ (последният му е особено любим, като част от сценария е препечатан и в самата книга). Поради ясната си структура и добре изградени персонажи тези филми са станали еталон за добър сценарий. Фийлд се е познавал лично с повечето режисьори и сценаристи, от което книгата изобилства от любопитни случки и не толкова известни факти, свързани с изготвянето на сценариите.

Любопитен е примерът с Ф. Скот Фицджералд, който въпреки умението си да пише забележителни романи, бил парализиран като автор на сценарии.

За него големият режисьор Били Уайлдър казва: „Велик скулптор, нает да свърши работата на водопроводчик. Не знаеше как да свърже тръбите, така че водата да потече по тях“. Именно на тази болест предлага лек Сид Фийлд в книгата си. Всеки, който чувства, че има добра история, но не знае езика, на който трябва да я преведе, може да открие между страниците разрешението или поне някои от симптомите на разпадащата му се история.

„Киносценарият” е като буквар и граматика в едно. Не може да ви каже какво да напишете, но може да ви предостави инструментите и основните правила, които движат подредбата на думи в една добра история.

Спонсорирано съдържание