Това се случва, когато обикновени хора се срещнат със Стив Джобс

| от |

Препоръки от хора, които съвсем случайно са се срещнали със Стив Джобс. Срещи на различни места от  кафетарията до решаване на проблеми от техническа поддръжка.

Човекът, който каза на Джобс, че той ще съсипе на Apple|

Това е историята на Майкъл Смит :

Преди завръщането си в Apple, беше ясно, че компанията има проблеми. Лари Елисън размишляваше за враждебно поглъщане на компанията, но някои от нас, които държахме на Apple, ни се струваше, че планът за възстановяване на тогавашния изпълнителен директор, Гил Амелия , може да успее.

Написах едно страстно писмо до Стив, молейки го да намери нещо друго да прави със собственото си време. „Моля те, не се връщай в Applе, ще я опропастиш“.

… и след това той отговори с с думи, които никога няма да забравя:

„Може би си прав. Въпреки това, ако успея, не забравяй, когато се погледнеш в огледалото да се наречеш „задник“ от мое име“

Приятел от детството на Джобс, който се преструвал, че не го познава.

Джак Харингер е приятел на Джобс още от детството им в началото на 60-те, но двамата се разделят след като започнали да учат в  различни гимназии. След това, през 1976 -та, те се срещат в някакъв магазин:

Той се появи от нищото, позна ме и ме извика. „Не си ли ти Джак Харингер от основното училище?“ И в тази милисекунда, направих нещо, за което съжалявам най-много в живота си. Аз отговорих: „Да, аз съм … а кой си ти?“ И през цялото време се правех, че не си спомян кой е той.

Денят в който Джобс се кара за рестото в магазина.

От Рой Перейра:

Натъкнах на Стив в супермаркет в Пало Алто, в близост до нашия дом. Той беше пред мен и плащаше за своите продукти. Бяхме на експресната каса, а той беше облечен с традиционния черен пуловер. Това се случи някъде около 2000-та.

Виждам как този богат и умен човек се разправя с касиер за това колко ресто трябва да му бъде върнато. Той настоя, че трябва да му дадат още 25 цента ресто.Заседанието продължи няколко минути и блокира цялата лента.

Денят, когато Джобс влезе в конкурентен магазин за електроника, срещу магазина на Apple

Става въпрос за магазина на Helio в Пало Алто, разположен срещу магазина не Apple. Джобс влязъл, но, но служителите в магазина не го разпознават. Две седмици по-късно, същият мениджър на магазин е бил на смяна и правил презентация на клиенти на новия Helio смартфон. Той внезапно бил прекъснат от някой, който е влязъл в магазина. Това е същият човек в черен пуловер и сини дънки. „Вие, момчета, все още не осъзнават, нали?“ повикал човека от входа на магазина. Преди мениджърът на успее да отговори, човекът си заминал.

Шефът видимо разстроен , казал на клиентите „Този, за кого се мисли?“
„Това е основателят на Apple“, отговорил един от клиентите.

Човекът, който получи техническа помощ по телефона от Джобс

Мат Маккой редовно имал проблеми с новия си MacBooк  и от време на време пише имейл на Джобс за проблема

На следващия ден получих обаждане от Пало Алто.

Аз: “ Ало? „

Подвикващия: „Хей Мат. Тук е Стив Джобс. Просто исках да ви кажа, че получих твоя  имейл и ще направим всичко, за да възстановим твърдия ти диск.“

Аз: “ Уау … благодаря ти!“

Подвикващия: „Сега ще ти дам моя помощник и той ще се погрижи за теб. Ще свършим работата . Изчакайте.“

След обаждането той ме прехвърли към един мъж, който се казваше Тим. Все още не съм сигурен как му беше фамилията … и дали не е възможно да е Тим Кук ?

И Джобс чака на опашка

Историята е на Андрю Гербер Даффи: Бях в магазина Sony Style в Stanford Mall…Не си спомням какво купувах.

Докато бях в опашката пред касата видях,`че Стив е двама човека пред мен. Беше облечен в черно поло и избелели дънки. Под ръка държеше проектор.

„Искам това да ми се опакова“ каза на касата, като беше доста отегчен

За моя изненада, човекът на касата въобще не обърна внимание кой стои пред него.

„Добре – отговори той –  на чие име да го запиша? „

„Пиши го на Стив“ отговори Джобс.

Денят в който Джобс обяснил защо е подобрил качеството на  храната в кафенето на Apple.

Гавин Кук е работил за един от най-големите клиенти на Apple. На официална среща, той попитал: „Стив, как промяната на храната във фирменото кафене повлия на културата на Apple?“

„Това няма нищо общо с културата на компанията. Храната, която ни даваха беше кофти!

И рядко някой яде там, а когато излизаха от офиса рядко ги нямаше само за един час, а излизаха за по час и половина или два, поради което работата не вървеше. А когато в ресторанта говорят за своите проекти, може да им хрумне нещо. Така че се обадих на един мой приятел, който е известен готвач и го попитах дали би искал да дойде да работи тук. Той каза, че иска да вземе пещ за пица на дърва, и аз му казах “ Готово! “ Така че сега персонала в кафенето са служители в компанията и когато инженерите трябва да работят до късно можем да държим кафенето отворена. Сега имаме и вегетариански кухня и повече възможности. С добра храна , хората остават в службата и заздравяват връзката по между си.“

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.

 
 

Ама защо Ричард Брансън?

| от Силвия Петкова |

Милиардерът Ричард Брансън изнесе в София лекция, в която разказа за личния си опит в бизнеса. Оставям настрана организацията на събитието, на която по-скоро приляга думичката хаос. Няма да кажа и думичка за водещия, заслужаващ златен медал за нелепо поведение. Но не спирам да си задавам един въпрос: Защо Ричард Брансън?

Още когато се появи новината за тази лекция се чуха и първите неодобрителни възклицания започващи от коментари за високата цена на лекцията и достигащи до заключението, че няма кой знае какво да се научи от Ричард Брансън.

И ако цената на лекцията е субективен фактор според възможностите, то последното заключение сякаш обедини около себе си повечето мнения в социалните мрежи. Сигурна съм, че ако гостуването на собственика на Virgin беше обявено като „Дайте съвет на сър Ричард Брансън“, то щеше да има далеч по-голям успех. Но така, дошъл той да ни учи на бизнес – никакъв шанс. Ако някой ще тийчва останалите как се постигат успехи, то малко ли експерти имаме у нас, та да каним от чужбина. И по-евтино щеше да ни излезе, че да решим и първия проблем.

Ричард Брансън е писател, има няколко книги, от време на време обича да се изявява като журналист. Това писателстването не е голяма работа, който не е поискал, той не е написал книга. Даже футболиста Христо Янев издаде криминален роман. Ваня Щерева можеше да научи посетилите лекцията на къде повече неща, ако не друго тя поне е готвила и в Черешката на тортата и знае няколко рецепти от Катето Евро. А за толкова пари и една песен щеше да изпее.

Журналистиката също не е лесна работа, ама как не се сетиха организаторите да го сложат на първия ред да се учи и да му пуснат един след друг Сашо Диков, Люба Кулезич, Антон Хекимян, Петя Дикова, Кристина Патрашкова, Валерия Велева, Соня Колтуклиева… Последната даже е живяла в Лондон, ама той в Петрич не е, кой знае повече за нещата от живота, а? За един сутрешен блок време сме го отказали и от телевизията, и от радиото. Ако все пак оцелее след всичко това, каним Рада Домусчиева да му разкаже за Голямото завръщане на софиянци миналия Великден и гаранция се е качил на първия космически кораб на Virgin с еднопосочен билет.

Ричард Брансън е бизнесмен. Щото ние бизнесмени все едно нямаме. Карамански го гръмнаха, ама семейство Баневи още са живи. Арабаджиеви – също. Брансън може да ви научи как се създава хотел, обаче Ветко и Маринела (или както там им бяха имената) могат да ви кажат как от хотел с репутация и японски вишни се сътворява онова нещо с палмите. Да видим кое е по-трудно, ако ще си мерим успехите.

Брансън бил голям меценат, дарител, еко настроен човек. Алоооо, чуваме ли се? Ние си имаме миска, която си дарява старите силиконови гърди на абитуриентка в нужда. Надцакай я ако можеш. А тези еко глупости не на нас. Нашият министър на екологията каза, че глобално затопляне няма. Точка.

Това за авиокомпаниите, които е създал, даже не виждам какво да го коментираме. Возил ли се е на един полет с Волен Сидеров? Не се е. Ако се беше возил, щеше да си ги закрие всичките девици* (от Virgin, името на авиокомпаниите) и да се извини едновременно по СКАТ, Алфа и Канал 3. По два пъти.

Музикалният бизнес на господина от Великобритания е едно нищо в сравнение с българските поп, рок, рап, естрада и поп-фолк. Един бърз кастинг с Гери Никол, Веселин Маринов, Фики и Криско и даже няма нужда да му демонстрираме невероятния талант скрит в изпълнението на „Бяла роза“. Толкова скрит, че още никой не го е намерил.

Къде е тръгнал той лекции да прави. О, май диър, седни да ти пуснем един уебинар на Кобилкина и тогава да те видим накъде си се запътил и откъде ние се връщаме. За успех ще говориш, когато участваш поне два пъти във VIP Brother, победиш Камелия Воче в Черешката на тортата и реализираш успешна имитация на Роси Кирилова в Като две капки вода. След това преминаваш изпит по коментиране на стотина теми в сутрешен блок заедно с поне по три контра гледни точки за 7 минути общо време и две развълнувани жени за надвикване. Тогава ела пак да учиш хората как се постигат успехи в бизнеса.

А ние така и не разбрахме КОЙ и най-вече ЗАЩО покани Ричард Брансън. Добре, че не му е хрумнало Марк Зукърбърг да ни гостува, че такъв конфликт на интереси щеше да се създаде…

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.