Това не е за всеки

| от |

Екскурзия из бедняшките квартали на Мумбай, лятна почивка в Ирак или пък ски отпуска в Северна Корея: и кризисните региони по света имат туристически потенциал. Засега обаче те привличат най-вече търсачи на приключения, пише Дойче веле.

540469-india-tourists

„Беднякът милионер“ бе филмовата сензацията на 2009-та: филмът, удостоен с осем Оскара и четири Златни глобуса, разказва историята на двама полусираци от бедните квартали на Мумбай. Лентата привлече милиони туристи към Индия, и по-скоро към покрайнините на Мумбай. Факт е, че от световната ѝ премиера насам броят на чужденците, посетили някой от бедните квартали на метрополията, е нараснал с 30 процента. „Вече има дори екскурзоводи, които са се специализирали в разходките из бедните квартали“, казва индийската режисьорка Лъвлин Тандън.

„Хората са любопитни и като туристи искат да видят свят, който е по-различен от този, в който живеят те самите“, допълва тя. И това не е нищо ново. Туризмът в бедни страни, в региони, които са ставали жертва на природни бедствия, в страни, в които се е водила или все още се води война, не е от вчера. Още през 19-ти век в Манхатън се организират разходки из бедняшките квартали. След атентатите от 11 септемри 2001 година пък Ню Йорк привлича огромен брой туристи от цял свят. Към обичайните туристически турове спадат и пътуванията до гетата на Рио де Жанейро, Йоханесбург или Кейптаун.

Разходка из гетата на Рио или почивка в Ирак?

Не са малко обаче критиците, които имат етични съображения и окачествяват пътуванията из бедняшките квартали като вид експлоатация. Лъвлин Тандъм се противопоставя на подобни твърдения. „Бедняшките квартали на Мумбай не са някакви пусти и лишени от живот райони, чиито жители седят отчаяно и позират на любопитните туристи. Повечето обитатели са твърде заети, за да обръщат внимание на туристите. Освен това туровете из бедняшките квартали са си доходен бизнес. Екскурзоводите, които в повечето случаи произхождат от гетата, печелят добре, а занаятчиите продават своите сувенири. Парите остават в бедняшките квартали и се инвестират в нов бизнес, а това е добре“, казва режисьорката.

И други региони по света, лишени от природни забележителности и идилични местенца, се надяват да спечелят от туризма. Човек обаче трудно открива подобни оферти на международната туристическа борса в Берлин. В тазгодишното изложение в Берлин присъстват 189 държави и региони. Афганистан и Северна Корея нямат щандове на туристическата борса. В замяна на това тук са изложители и туроператори от Йемен, Ирак, Судан и Алжир. Щандовете на тези държави са един до друг в палата № 21. В тях обаче почти няма посетители – дори и когато пред щандовете пеят или танцуват фолклорни групи от тези страни.

„Никога не бих искал да кажа нещо лошо за страната ми“, казва директорът на иракската туроператорска агенция „Ал-Манар“ Мохамед Карем. „По света има много държави с относителна стабилност. Не се информирайте за Ирак от медиите, а от хората, които вече са били там“, съветва той. Карем подчертава, че в Ирак има достатъчно охранителни фирми, които могат да се грижат за туристите. „В страната ни постоянно идват чуждестранни туристи и досега никой от тях не е бил убит. Ние можем да гарантираме сигурен престой на хората, които идват в Ирак. Те просто не бива да ходят в нестабилните региони“, казва той.

В думите на Карем се долавят едновременно надежда и отчаяние. Ирак е многообразна страна, в която през вековете са се запазили ислямски, християнски и еврейски традиции. По иракските земи има общо 600 забележителности с религиозен характер. „Надявам се един ден Ирак да се отърси от образа, който разпространяват медиите в момента“, казва Мохамад Карем. Той знае много добре, че сега може да привлече в Ирак само търсачи на силни усещания и приключения.

Търсенето на подобни туристически пътувания не е особено голямо, но все пак има малък пазар и за подобни оферти. Доказателство за това е британският туроператор „Hinterland Travel“. От 35 години туристическата агенция предлага т.нар. приключенски пакети. За тази година са предвидени турове в Ирак, в Южен Пакистан и Афганистан.

Фотожурналистът Джордж Куриан, който често е пътувал по работа из Афганистан, не проявява разбиране за подобни екскурзии. „В Афганистан няма никаква сигурност. През последните години ситуацията дори се влошава. Когато видя някой турист, се питам защо въобще е решил да дойде тук на екскурзия и да рискува живота си“, казва той.

В сравнение с Афганистан, Иран е постигнал известен напредък в туристическия бранш. „Иран постепенно се отваря към света и днес е една от най-сигурните туристически дестинации в Близкия Изток“, казва Манфред Шрайбер от туроператорската агенция „Stusiosus“. Според него в страната няма насилие и проблеми със сигурността. „Туристите, които посещават Иран, искат да видят една от големите древни култури“, казва Шрайбер. От „Stusiosus“ предлагат турове, в които туристите могат да влязат и в контакт с местното население. „Понякога това е някой сунитски молла или пък някой творец. Искаме да покажем на туристите ежедневието в страната“, казва Шрайбер.

North Korea Koreas US Missiles

На ски в Северна Корея?

Подобно на „Stusiosus“, туроператорът от Зигбург „BCT-Touristik“ предлага приключенски пътувания до Северна Корея. Екскурзията трае десет дни и може да бъде продължена с пътуване до Южна Корея. Управителят на „BCT-Touristik“ Улрих Бексте наблюдава у клиентите си различни мотиви да посетят Северна Корея. „От една страна това са хора, за които комунизмът все още е нещо прекрасно, но има и такива, които просто искат да видят нещо ново“, казва той.

Шрайбер твърди, че в Северна Корея няма никакъв проблем за сигурността на туристите. „Политическата ситема е такава, че нищо не може да се случи. Освен това по време на екскурзиите туристите са съпровождани от двама експерти, които следят за това да няма отклонения от начертания маршрут. Туристите нямат много възможности за разговори с местните хора. Въпреки това могат да видят много забележителности“, казва той.

По всичко изглежда, че Северна Корея иска да разшири туристическия бизнес. В последно време Пхенян докладва за три нови туристически региона. Сред тях е и един зимен курорт с 110 километра ски писти. Манфред Шрайбер обаче не съветва любителите на зимните спортове да ходят на ски в Северна Корея. „Човек може много добре да кара ски и в Япония“, казва той.

 

 
 

13 сериала, които ще искате да изгледате на екс

| от chronicle.bg |

Някои сериали просто не те оставят на мира!

Сериалите са виновни за толкова много изпуснати пътувания, тежки работни дни и провалени сесии по света. Хората, независимо от възраст и пол, будуват до ранни зори само за да изгледат още един епизод.

И това е прекрасно! Сериалите са прекрасно забавление, което често ни отделя от ужасите на реални свят, показвайки ни доста по-ужасен. Затова в днешната ни галерия сме събрали 13 сериала, които ще искате да изгледате наведнъж. Приятна събота и неделя!

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.