Toва, което не знаем за Валери Петров

| от |

 За живота, постиженията и кончината на великия Валери Петров се изписа много – в годината след неговата загуба близките, приятелите и поклонниците му си спомниха, разказаха, обезсмъртиха го.

Но истината е, че Валери Петров е безсмъртен от самото си раждане – появил се на бял свят, носейки в себе си гения на възвишения творец.

Сред всичките факти и постижения на един от доайените на българската литература ви предлагаме няколко, които може би не знаете, забравили сте или сте пропуснали. Без тях обаче образът на Валери Петров би останал недовършен.

Валери Петров не е знаел английски.

Безспорно най-добрите български преводи на английския бард Уилям Шекспир са дело на Валери Петров. Малко известен е фактът, че Валери Петров не е знаел английски. Той е интерпретирал сонетите и пиесите на великия Шекспир, след като е чувал грубия им превод от свой приятел. Това е може би и причината интерпретациите на Валери Петров по Шекспир да са равни по сила и уникалност с текстовете по английски. Може да си позволим дори да опровергаем Бърнард Шоу, който казва, че поезията е това, което се губи в превода. Аргументът ни е всеки ред по Шекспир, представен от Валери Петров.

Участвал е във Втората Световна война

След като завършва медицина през 1944 година и работи известно време като лекар, Валери Петров участва във втората фаза на войната срещу нацистка Германия като военен писател. Там се среща с Радой Ралин, с когото ги свързва дългогодишно приятелство.

Израснал е във Варна

Малко от нас знаят, че един от любимите градове на писателя е морската столица Варна. Тъй като майка му е родена там, той прекарва летните си ваканции на улица „Славянска”. Той е почетен гражданин на града. Прекарва последните си години в малка къщичка с двор, където продължава да пише. Обичал е разходките по плажа.

Издава първата си книга на 15 години

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“. През 1936 г. в сп. „Ученически подем“ са отпечатани и първите му стихове.

Валери Петров е Асен Раковски

Валери Петров е използвал псевдонима Асен Раковски и именно с този псевдоним излиза от печат „Птици към север”.

Номиниран за Нобелова награда

Валери Петров е предложен за номинацията от Съюза на Българските писатели. Името му е в почетния списък на Международния съвет за детска книга.

Валери Петров участва в холивудски филм

Валери Петров е единственият българин, който присъства като сценарист в съвременен холивудски филм. По неговия филм „Йо хо хо” (1981) е направен холивудски римейк The Fall (2006). Освен това е автор на първия български мюзикъл „Когато розите танцуват“, на пиесите „Честна мускетарска“ и „Театър, любов моя“.

Валери Петров е бил забранен в България

През 1970 година Валери Петров се сблъсква с комунистическия режим в България. Макар да е заклет комунист, той отказва да подпише официална петиция, осъждаща присъждането на Нобеловата награда за съветския дисидент Александър Солженицин. В резултат на това на Валери Петров му било забранено да публикува свои творби в продължение на години. Именно тогава става преводач.

Ядосвал е Тодор Живков

Заради филма по сценарий на Радой Ралин „Невероятна история” Тодор Живков се ядосва и казва: „Кенеди ли ви плаща, да правите такива филми?”

Любимото му питие е уиски

Любимото питие на българския поет е „доброто” уиски, което пиел на малки глътки. Любимото му цвете – синя тинтява. Единственият подарък, който признавал, е книгата. Обичал е да пуши, но го е правил тайничко, защото близките не му позволявали.

Вярвал е в динозаврите

Валери Петров е вярвал, че в генетичната памет на съвременния човек има гени на динозаврите.

Женен е за ученическата си любов

Валери Петров бе женен за ученическата си любов. Със съпругата му Доменика са съученици в Италианското училище.

Участва до последно в протестите

Макар на преклонна възраст – 92 години, Валери Петров участваше редовно в протестите на жълтите павета в столицата през 2013 година. Той се включи и в шествията срещу орязването на бюджета на Българската академия на науките.

 

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.