Топ 10 претенденти за престола в Европа

| от |

С настъпването на XX век револолюциите унищожават множество монархии и заместват повечето от тях с комунистически режими.


Crown,_Sword_and_Globus_Cruciger_of_Hungary2

Ще се изненадате от това, че макар и демокрацията вече да е политическата система в повечето страни, детронираните кралски семейства продължават да използват титлата си и да претендират за трона. Това е списък с топ 10 мъже и жени, които би следвало да са съответно крале и кралици, ако тронът им бъде върнат.

1. Престолът на Германия и Прусия – Джордж Фридрих

1

Роденият през 1976г. Джордж Фридрих е пра-пра-правнук на Уилям II (император в периода (1888-1918) и е начело на камарата на Хохенцолерн. Учил е в Германия, но завършва образованието си в Пърт, Шотландия. След това учи бизнес икономика във Фрайберг. Като ръководещ камарата Хохенцолерн той често е адресиран като Негово Кралско Величество или Принца на Прусия. Законите в Германия не признават титлите му, но според гражданското право в държавата те се считат като част от името на носещият ги. В интервю за Vanity Fair Джордж Фридрих споделя, че “Германският народ трябва да се замисли за завръщането на монархията и съм сигурен, че това ще се случи”.

2. Френският престол – Луи Алфонс, херцога на Анжу2

Ако френският трон се възстанови Луи Алфонс ще стане Крал Луи XX. Той е роден през 1974 година в Мадрид и е пра-правнук на Крал Алфонсо XIII. Неговите поддръжници обикновено се наричат легитимисти. Според тях след смъртта на брат му през 1984 година Луи Алфонс е законният престолонаследник. Той получава титлата “херцог на Анжу” след като баща му умира в злополука през 1989г. Двамата с жена му Маргарита Евгения имат дъщера, Евгения, родена във Флорида. Според легитимистите тя е Принцеса Евгения от Бурбон. Луи Алфонс е признат като Негово Кралско Височество от френският министър на правосъдието.

33. Руският престол – Нейно Величество Херцогиня Мария Владимировна

Руските монархистки я смятат за глава на императорското семейство и пазител на всички руснаци от 1992 година насам. Използваната от Мария Владимировна титла е Нейно императорско величество херцогиня Мария Владимировна. Родена е през 1953 година и е дъщеря на негово величество херцог Владимир Кирилович, смятан от някой за глава на императорското семейство. Мария учи руски и руска история в Оксфорд и живее във Франция и Испания. Синът и е роден и покръстен в Мадрид през 1981г. Други важни личности, присъствали на кръщенето са крал Хуан Карлос, Цар Симеон II и царица Маргарита, както и други официални лица от руското царско семейство. Мария Владимировна е 109-та на опашката за наследяването на британският престол.

4

4. Гръцкият Трон – Цар Константин II

Константин Гръцки, по-рано познат като Константин II, крал на елините царува от 1964 година до премахването на монархията през 1973г. Той така и не абдикира от поста си. Въпреки това, неспособен да свали новото правителство той живее в изгнание от 1967 година. Според паспорта му той е “Константин, бивш цар на елините”. Закон, прокаран през 1994 година го лишава от гражданството и имуществото му. В закона е записано, че на Константин не може да бъде предоставен гръцк паспорт, освен ако не приеме фамилия.

5. Австро-Унгарският престол – Принц Ото5

Oто фон Хабсбург, роден на 20 ноември 1912 е настоящият глава на фамилията на Хабсбургите и най-големият син на Карл Австрийски, последният император на Австрия и крал на Унгария. Ото живее в Бавария и е гражданин на Германия, Австрия, Унгария и Хърватска. Също така е познат като архихерцог Ото Австрийски и Хабсбург Ото. Твърди се, че е ударил неговият колега от европарламента Иън Песли, след като през 1988 година той изкрещял на папата, че е антихрист. Ото е бил сериозен пушач, като в някои дни е пушел по 100 цигари. Днес той вече не пуши, освен в един ден – световният ден против тютюнопушенето.

6. Португалският пресол – Дуарте Пио, херцог на Браганса

6Дуарте Пио е роден в Берн, Швейцария и е най-големият син на Дуарте Нуно, херцог на Браганса и съпругата му Мариа Франсиска де Орлеанс, принцеса на Бразилия. Когато се ражда, на семейството му е забранено да влиза в Португалия и затова раждането се провежда в португалското посолство в Берн. По този начин Дуарте Пио получава гражданството, така необходимо му за престола. През 1952 се мести за постоянно в Португалия с родителите си. На 13 май 1995 Дуарте се жени за Изабел де Ередиа, португалска бизнесдама. Церемонията се провежда в манастира Jeronimos в Лисабон и е ръководена от патриарха Антонио Риберио. Не нея присъстват основни португалски политически фигури, включително президента на републиката Марио Суарес, премиера Анибал Кавако Силва, както и представители на повечето европейски краски фамилии.

7. Румънският престол – цар Михаил7

Михаил I, крал на румънците, принц на Хохенцолерн (роден на 25 октомври 1921) царува в Румъния от 20 юли 1927 до 08 юни 1930 г. и отново от 06 септември 1940 г., докато е принуден да абдикира от комунистите на 30 декември 1947 година. Като пра-пра внук на кралица Витория и трети братовчед на Елизабет II той е един от последните оцелели държавни глави отпреди втората световна (другият е Симеон II). През 1947 Михаил пътува за Лондон за да присъства на сватбата на бъдещата кралица Елизабет II и там среща бъдещата си жена – принцеса Ана Бурбон-Парма. Завръща се в Румъния, посъветван от Уинстън Чърчил, който му казал, че “Най-важното за един крал е да е смел”.

88. Албанският престол – принц Лека

Принц Лека е единственият син на крал Зог I и кралица Жералдин. Известен е и често е наричан от медиите, монархистите и много хора Крал Лека I. Крал Зог е приуден да избяга от Албания само два дни след раждането на сина му и скоро официално е заменен от италианският крал Емануел III.  Лека учи в Египен и в Швейцария, след което става втори лейтенант в британската армия. След смъртта на баща му през 1961 година, Лека е обявен за крал на албанците от Народното събрание в изгнание. През 1975г. се жени за австралийската учителка Сюзън Кулен-Вард. На сватбата присъстват кралски семейства, които призовават “Да живее кралят!”

9. България – Симеон II9

Симеон Сакскобургостски е цар на България в периода 1943-46 година. Служи като министър-председател от 2001-2005г. Името, което използва като български гражданин и политик е Симеон Борисов Сакскобурготски. Симеон II е един от малкото монарси от преди Втората световна, които по-късно ръководят държавата си от премиерския пост. Той прави това след 55 години, прекарани извън България, заради комунистическият режим. Симеон II е единственият жив човек на земята, който носи титлата Цар (тъй като така и не абдикира официално).

1010. Италия – Виторио Емануеле, принц на Наполи

Виторио Емануеле е роден на 12 февруари 1912 година и е смятан за единственият претендент за несъществувашият италиански трон. В Италия е по-известен като Виторио Емануеле ди Савоя. Макар от 1946г. титлата му да не се признава в родната му страна, множество други, като Белгия например, още спазват обръщението. Виторио също така е претендент за йерусалимският престол. След референдума от 1946, когато е решено Италия да стане република, той е изгонен оттам. Неведнъж е влизал в новините с антисемитиските си изказвания. Във Франция пък е съден по обвинение в убийство, за което е оправдан, но все пак осъден за престъпление с огнестрелно оръжие.

 
 

Референдумите – новата мода

| от |

В Трън с референдум се реши да няма добив на злато от мината „Злата“. След бай Тошо природата в Трън е с най-висок рейтинг – цели 93% гласували за нея. В Стара Загора пък 85% от гласувалите искат местността „Бедечка“ да се съхрани като парк. За жалост гласувалите са само 15% от всички с право на глас, така че референдумът е невалиден. Но е имало референдум!

Референдумите станаха като протестите – започват да се правят за щяло и нещяло. Така и трябва – щом държим на демокрацията, нека хората решават сами и си носят отговорността. Нека има референдуми за всичко! Или поне за жизнено важните неща.

Кога да има режим на нещо си

Когато няма да има вода една седмица, заради смяна на тръбите, защо просто не се направи един референдум кога да е тази седмица? И не става въпрос всички да гласуват с „Никога“ и да имаме топла вода вечно. Става въпрос, че половината хора на света в България са на море след месец и ще е много по-комфортно, ако изчакате малко. Тръбите са седели в земята 10 години. Дали ще седят още един месец или не – все тая.

Дали да има интервю с националния отбор след мач

И като цяло какво да се дава по телевизията. Нека хората си изберат от палитра с неща какво да гледат. След като никой не иска да слуша футболистите „пак да казват“ за енти и найсти път, нека се забрани със закон. Живеем в демокрация! Свободата на словото трябва да е право само за тези, които не говорят глупости. Дори можем да разширим тази логика – нека всяко предаване направи свой референдум за това кой да коментира. Но отново – нека избира от палитра с предложения. Защото народът на две магарета сено не може да раздели, а ако ги няма магаретата, това сено няма да знае какво да го прави.

Референдум за това кой да гласува

Някои хора не искат да гласуват. Други пък искат само определени хора да гласуват. Нека народът реши колко да решава народът! Всичко останало е дискриминация.

Референдум за нефинансови професионални бонуси

Вижте, ако заплатата ви е ниска и вършите безперспективна и изморително монотонна работа, може да сте кисели и вулгарни едновременно. Ако продавате ужасни, но и прекалено скъпи дрехи в магазин, където по цял ден никой не влиза и сте в добро настроение, или сте луд, или лицемерен. Нека с един референдум се решат нещата, на които тези хора да имат право. Например, да могат да си допушат цигарата преди да влязат след теб. Или да могат да си взимат пълния 1 час обедна почивка.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Модерните храни, които ни карат да отслабваме

| от chronicle.bg |

Ако се подигравате на модата за поглъщане на авокадо, чия и замезване с хумус, то може би трябва да си помислите втори път. Оказва се, че промяната на хранителните ни навици променя и начинът, по който тялото ни реагира на храната.

Според ново изследване тези храни променят начина, по който тялото ни реагира на глада.
Учените от Университета в Джорджия откриват, че храните, богати на полинаситени мазнини влияят на хормоните ни и променят апетита.

Храните като авокадо, киноа, чия, сьомга, семената от чия, зехтина и орехите отдавна вече са свързани с подобряване на паметта и уменията за решаване на проблеми. Сега обаче учените твърдят, че те могат да допринесат и за свалянето на килограми. Те се надяват, че тези промени в хранителните навици могат да възпрат епидемията от затлъстяване по света.

Учените са изследвали промените в хормоните на хора на възраст между 18 и 35 години, проверявайки психологическите проявления на глада и засищане след диета с храни, богати на полинаситени мазнини.

Участниците в изследването отговарят на въпроси за това колко са гладни, описвайки усещането чрез количеството храна, което мислят, че могат да изядат.

Онези, които консумират повече полинаситени мазнини описват по-слабо чувство на глад и по-дълго се усещат заситени от онези, които не следват такава диета.

Хормоните на апетита играят важна роля в регулирането на количеството храна, което изяждаме, казва Джейми Купър, който ръководи изследването. Според него от проучването могат да бъдат направени изводи, че приемането на храни, богати на този тип мазнини може да промени хормоните, които регулират апетита, така че да се чувстваме сити по-дълго време. Важно е обаче да се отбележи, че в изследването са участвали само 26 души, т.е. за да можем да вярваме на резултатите, трябва да бъде направено по-всеобхватно изследване.

 
 

Дете закла костенурка в бизнес парка и я изяде. Майката: „Не пише, че е забранено“*

| от chronicle.bg |

Нов неприятен инцидент на територията на Бизнес парк – София не позволява на духовете на скандала да утихнат.

Четиригодишното Ангел-че на мама е извадило една от костенурките, които обитават езерцето в средата на парка, намушкало я е с ножа, който тати му е подарил, и я е изяло сурова пред погледите на обядващите служители.

„Не разбрах какво е направил Ангелчо, докато не видях, че новата му дрешка е изцапана с кръв. Изкарах си акъла, но после разбрах, че е от костенурката. Не виждам защо това трябва да е драма. Никъде няма табела, на която да пише, че е забранено яденето на костенурки в Бизнес парка. Баща му му подари касапския нож, за да се предпазва в училище. А и децата трябва да се учат да се оправят сред природата“, коментира майката пред Chronicle.bg

В същото време милиони потребители отделиха по час и половина от работния си ден, за да коментират случката.

„Майките в бизнес парка на клада!“, скандира Az Obicham Meso, на 24 години.

„Ей, не спряха значи да ограничават правата на децата. Било е гладно милото, нахранило се е“, контрира жена с профилна и кавър снимка на детето си.

Днес във Facebook се организира протест на будни майки, които искат управата на бизнес парка да подаде оставка и да вземат нещата в свои ръце.

„Вън работещите от парка! Парковете са на децата“, апелират те.

Главният прокурор Сотир Цацаров каза, че жандармерията е в готовност, ако протестът на майките излезе извън контрол. Полицаите са се въоръжили с електрошокови палки и сълзотворен газ, в случай че майките се барикадират с детски колички и започнат да замерят офисите в бизнес парка с използвани памперси.

Скандалът продължава.

*Текстът, разбира се, е плод на въображението, но битовите скандали, които ни заливат, оставят все по-малко пространство за фантазията на човешкия ум.