ТОП 10 песни за новогодишен купон на Pippilota Mentolka

| от |

По любезната покана на Chronicle се заех да направя списък с десетина любими песни. Доколкото разбрах, заданието е доста свободно, така че реших това да са моите 10 песни за новогодишен купон (още така му викам аз на „партито”).
А аз най-много обичам на един купон да танцувам, затова моите десет ще са десет танцувални до умора песни! Всяка си има по малко история, но, ако не ви се накъсва музиката с празни приказки, най-отдолу съм ви приложила линк с плейлиста, без излишни церемониалности ;)

1. И така, нека първо леко разкършим с Jools Holland и безкрайно любимият ми Jamiroquai с In the Mood for Love – прекрасна и свежарска песничка, на която ме светна Елена Розберг, докато водеше в затритото Ретро радио:

2. Леко ще увеличавам темпото, но не и прекалено бавно, че само десет песни са това! Та следва Rancid и Time Bomb от времена, които понякога вадя от шкафа на дълготрайната памет, за да им издухвам прахоляка (после, ако ви се отплесва, може да продължите с Madness и накъдето се занесете в ска, ой, реге и каквото ви се слуша):

3. От ония времена, в които беше много важно да имам Fred Perry или поне един Ben Sherman, ми остана и залитането по The Streeets и Mike Skinner. Принципно любима ми е – Dry Your Eyes, но тук сме на купон, така че няма да ви натъжавам, а ще ви пусна Fit But You Know It:

4. Много набързо сменям дрес кода и набирам скорост със следващата песен, която автоматично ми затваря очите, мислено се анимационирам и започвам да подскачам като героинята в клипа на Gorillaz – Dare, а волюмето ми е на мах :-D

5. Ако още не сте се поочупили, това е шансът ви – Fatboy Slim и незабравимият Кристофър Уокън в Weapon of Choice:

Имах ли време, щях да завъртя тук още Fatboy Slim, Moby, Daft Punk, после Chemical Brothers, Underworld и да отида съвсем на друго място, но продължавам към разкършването с номер 6 ->

6. Като споменах по-горе „анимационирам”, се сетих за любимците ми от Анимационерите, ама не съм била на купон, на който да ми дадат да ги пусна. Затова продължавам танцувалните подскоци с Freestylers и Push Up.

7. И ако вече подскачате, редно е да пуснем и най-естественото откъм подскачане парче – Jump Around на House of Pain!

8. Все пак не може да мине и без „нашенската музика”, та ще ви пусна една друга моя много любима група. Не минаваше техен концерт без мен на първия ред в О!Шипка, ей! Panican Whyasker с Шоубизнес на която не разбрах, защо не й направиха клип!

9. Рязко ще сменя стила, че вече съм в края на класацията, а искам да набутам още туй-онуй. И ето една песничка от миналата година, която продължи да ме кефи и през тази, а на една сватба без малко да бият диджея, че ни я пусна и прекъснахме серията събрани сръбски хитове. Даже не успяхме да я дотанцуваме с Емил, за това сега:

10. А тъй като на Нова година се правят годишните отчети и равносметки, ще завърша с песен, която да обобщи не само изминалата година, но периода от цели четири поредни за мен години – прекрасни и ужасни, весели и изправящи косите, удовлетворяващи и фрустриращи. Години, които никой и с нищо не би могъл да замени – годините на майчинството :) Смешно е, че песента, в която са обобщени, представлява рекламно послание на марка коли, но пък съвременните рекламисти са много добри и знаят коя струна да дръпнат (нищо чудно, че и аз съм се засилила копирайтър да ставам ;)

За бонус, малко бавни песен за изтрезняване! Макар 1 януари да не е в неделя, Easy с Faith No More мисля, се вписва идеално:

Oще по-бавно-лигавата In My Place на ранните Coldplay, когато още ставаха. (много се чудех дали да не е The Scientist, че клипът й е прекрасен, но тази ми харесва повече):

И няма да издържа все пак! Ще пусна Dry Your Eyes на The Streets та каквото ще да става:

Затварям изтрезвителното с David Gray и Be Mine. Ако сте стигнали дотук, радвам се, че бяхте гости на музикалния ми купон! Be mine and I’ll be yours до догодина ;)

Плейлиста в youtube: http://www.youtube.com/playlist?list=PLuNJxKkdt0S_VpGSwlZzyPmsR7KZaoXok

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.