ТОП 10 любими музикални произведения на Елица Златева

| от |

Днешния гост на #МузикаленДекември в Chronicle e Елица Златева – журналист, работила за Дневник, БТА и в пресцентровете на Външно министерство и ЕК.

Ами, ретро съм и това си е. На когото не му понася, може да спре да чете още сега. Другите, които досега не сте се тествали за алергия към класическа музика, вадете най-качествените слушалки и се закрепете здраво на мястото, където сте седнали. Първото парче е специален поздрав за колегите – съмишленици.

Вагнер се ползва с незаслужено лоша слава като любим композитор на Хитлер и автор на съпровода, под който американските хеликоптери предпочитат да нападат във Виетнам. В действителност той е написал огромно количество сложна, светла, възвишена и прекрасна музика. Ларс фонТриер има огромна заслуга за реабилитирането му.

В началото обаче беше Моцарт. При майка-музикантка нямаше начин да не се срещнем с този композитор веднага, щом проходих и можех да се крепя на крайната седалка, първия ред, вляво. На един концерт майка ми се изпотила няколко десетки пъти за пет минути, докато горе от сцената ме наблюдавала как заспивам и се свличам от седалката. 20-години по-късно установих, че съм чула всички мелодии за джиесеми още преди да постъпя в първи клас. Моцарт е съвършената joie de vivre, истинска лъчезария бих казала, ако думата не беше политически компрометирана.  Чуйте обаче „Реквиема” и ще ви побият тръпки като пред „Страшния съд” на Микеланджело.

Последва период на бунт срещу класиката, през който изследвах какво ли не, включително българска естрада, руски романси и стари градски песни. Придобивките за цял живот от този етап в музикалното ми развитие се оказаха Нат Кинг Кол (глас с цвят и вкус на мед, припомня  кои са истински важните неща), Висоцки (величествена музикална хроника на едно не толкова отдавнашно време), Фреди Меркюри (необятен, съвършено овладян глас, присъствие с невероятен диапазон, истинска звезда).

Когато ме сполетяха сложни дилеми установих, че късните Pink Floyd чудесно хармонират с душевното ми състояние.

Влюбих се в мъжа си, докато по някаква уредба Лили Иванова драматично питаше „Далииии за теб съм пааак онази същатаа?” Слушам си я отвреме-навреме, когато ме налегне сантименталност – жанрът и дрешките настрана, но Лили е артист с вкус и класа. Препоръчвам най-новата й песен – по-добра е от повечето конвейерни „хитове” на съвременния БГ поп.

Симфоничната закваска обаче си каза думата. Напоследък настойчиво убеждавам всеки, който е готов да ме слуша, че Максим Венгеров е Господ, а цигулката е неговият глас.

Женският ипостас е Жаклин дю Пре с емоционалния до разкъсване на душата тон на нейното чело.

Наблюдавала съм как хора с подчертана непоносимост към опера се заслушват в изпълнения на Мария Калас. Поуката е същата като в историйката на един познат за негов познат американец, който за пръв път чул музика от Шопен и Бах, изказал се пренебрежително за първия, но поискал да научи повече за „Джей Ес Беч”, който дотогава не му бил известен.

Руските романси ще ви ги спестя засега, понеже те се нуждаят от предговор и послеслов, а музиките и без това станаха десет. В крайна сметка от това не се получи класация, а джаз вариация по зададена тема, макар че джазът продължава да ме изнервя.

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.