Томислав Дончев: Европейската електронна идентификация е един от моите приоритети

| от |

Въпросите в това интервю са зададени от най-активните ни читатели и са публикувани напълно  БЕЗПЛАТНО, като част от борбата ни за истински европейски дебат по време на кампанията. Едни и същи въпроси бяха изпратени до водещите кандидати в листите на основните проевропейски партии. От днес в рамките на няколко дни ще публикуваме отговорите на тези, които имат какво да кажат. За нас мълчанието на останалите дава също толкова ясни отговори.

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n

 

Нашият въвеждащ въпрос: Представете себе си в две изречения и причината да се кандидатирате в едно.

Експерт по кохезионна политика, бивш кмет и министър, народен представител. Винаги буден гражданин. Защо се кандидатирам – с усмивка, защото само член на европейския парламент не съм бил : ) и сериозно – защото има какво да дам, какво да науча и преди всичко – какво да направя.

Подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация (т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всеки европеец) и какво бихте направили, за да се реализира.

Да. Това е една от стъпките за единен дигитален пазар. Един от моите приоритети. Разбира се, съществува въпросът за сигурността.

Асен Ненов: Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Не я измества. Без икономически растеж обаче няма да има ресурс за социално подпомагане. А замахът на растежа трябва да бъде такъв, че да не подкопава основите си.

Александър Найденов: Позиция по темата правораздавателни органи на наднационално ниво?

Такива вече съществуват. Считам, че усилията в тази посока трябва да продължат, включително чрез създаването на европейска прокуратура.

Ще се опитате ли да насърчавате политики за привличане на студенти от други ЕС-държави към България, дали под формата на Еразъм+ програми или в друг контекст?

В известна степен това вече се прави. Според мен мащабите трябва да са по-големи и усилията ни да не се базират само на хоризонталните европейски програми. Най-важният ресурс днес не са горивата, не са инвестициите…а наличието на качествен човешки потенциал.

Елица Златева: Какво е отношението ви към идеите за Европа на различни скорости и ако не сте съгласен, как в качеството си на евродепутат смятате да противодействате? По кои важни за България въпроси смятате, че е ключово да си сътрудничите с останалите български депутати в европарламента.

Винаги съм твърдял, че Европа на две скорости не бива да има. Друга работа си е Европа на top gear!Опитите за оформяне на съюз в съюза не са просто функция на протекционистични  настроения. Не е само сурово отношение към периферията на Европа, а и травма от кризата, която се надявам да бъде преодоляна.
Пламен Станчев: Въпрос, предполагащ отговор само с „да“ или „не“. Ако бъдете избран, ще станете ли депутат в ЕП?

Да.

Борис Луканов: Трябва ли хора да бъдат наказвани, затова че пушат марихуана или затова, че са свалили филм или музикален албум от интернет чрез торент сайт? И как разбирате понятието свободен и неутрален интернет?

Отзад напред: За мен достъпът до интернет не е лукс, а право. Едно от основните неща, за които работя усилено – покритие в малките и отдалечени населени места, надеждна връзка, съотношение цена – качество. Свободният интернет до голяма степен е въпрос на достъп. Има какво да бъде подобрено в тази посока – дори и с малки стъпки като това да има безплатен достъп до безжичен интернет на територията на публичните институции и сгради, например. България би била пионер в тази област. Това освен всичко друго е въпрос на икономически възможности, дори социализация.

Практиката показва, че Интернет не търпи свръхрегулация. И не бива да изпадаме в лицемерната ситуация да създаваме правила, които не могат да бъдат спазвани. А за младите хора, които пушат марихуана – не очаквайте да ги насърча, но преди да се стигне до тях, трябва да бъдат решени по-сериозните въпроси, свързани с криминалните империи, които се издържат от производство, контрабанда и разпространение на всякакви наркотици.

Емил А. Георгиев: Какво ще предприемете, за да изведете България от периферията на ЕС, съответно за да я въведете в неговия център?

Това предполага усилия в Европейския парламент. Но огромната част от усилията трябва да бъдат положени в България – и като реални стъпки, и като имидж.

Ще представлявам България по най-добрия начин и ще се опитам да помогна на колегите да гледат Европа не само от Франкфурт на юг или на изток, но и да разберат каква е, гледана от долния й десен ъгъл.

10262155_10152070774826935_3713702096134025403_n

Ася Стоянова: Безспорно номинацията Ви е предопределена преди всичко от йерархичното Ви позициониране в партията, която представлявате. Смятате ли обаче, че Вашият избор е като водач на листа е също толкова морално оправдан и най-правилен от гледна точка на обществения интерес? Или, да ползвам една набрала популярност фраза по отношение на един конкретен кандидат – като защитник на своя електорат или като посредник на българските интереси се определяте?

Ще играя себе си. И като представител, и като посредник, и като провокатор, и като генератор.

ЕП активно изразява позиция по отношение на кризата в Украйна и действията на Русия. Като евентуален европейски депутат от България, каква би била вашата позиция, в това число относно бъдещето на Южен поток?

Южен поток е проект, който БИ МОГЪЛ да бъде полезен за България, стига да е на справедлива цена и при ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. Съвсем друг въпрос е, че при кризата в Украйна продължаването /непродължаването му е от малкото ефективни инструменти за натиск от страна на ЕС.

Как бихте действали, ако в конкретна ситуация се окаже, че позицията на европейската партия, в която членувате, противоречи на интересите на българския народ, но действително заявените интереси, не онези, избирателно припознати от Вашата българска партия? Ще пренесете ли в ЕП порочната практика да се гласува единодушно партийно, а не по лично убеждение и съвест?

Въпреки че съм дисциплиниран, никога не си оставям съвестта и личните убеждения в партийния архив. А и в крайна сметка отговорност ще ми търсят преди всичко българските граждани. Сложно е. Случвало ми се е да изразявам позиция, категорично подкрепена от повечето българи, в разрез с експертното ми разбиране и личните ми убеждения (мораториума за земята).

Иван Петров: Какво смятате да направите относно по-бързото присъединяване на България в US VWP, тъй като сме страна членка на ЕС, а всички страни трябва да бъдат с еднакви права.

Това е важен въпрос. Готов съм да работя за отпадането на визовите ограничения с всички инструменти и методи, с които разполагам като член на ЕП.

Радослав Радев: Какво е отношението Ви към идеята за създаване на институции на еврозоната, съответно по-интегрирана група в рамките на ЕС? Къде е България в тази конфигурация?

Основен фундамент на ЕС е общият пазар, общи институции, общи политики. Създаването на по-интегрирани ядра е компромис и отстъпление от идеята за Европа.

Димитър Краев: Подобно на фокусът на България в рамките на СИВ върху развиване на ИТ, какъв е според Вас Value proposition-ът на България към Европейския съюз в 140 символа?

Търсейки успешния икономически профил на България в рамките на ЕС, не може да се водим само от историческите сантименти, но от перспективите и наличните конкурентни предимства. България все още не е завършила своята стратегия за интелигентна специализация – SSS (Smart Specialization Strategy), но считам, че IT браншът заслужава дори по-висок дял от българската икономика. Наред с интегрираните производства (съчетание между машиностроене, електроника и IT), а и специализиран туризъм и био земеделие.

За целите на Twitter лимитите:We need Smart Specialization Strategy focused on IT hybrid production, along with measures for tourism and bio-agriculture .

Какво е отношението Ви към бъдещото разширяване на Европейския съюз? И по-конкретно към казусите с евентуален прием на Турция и Украйна?

Неотдавна Жан-Клод Юнкер каза, че „ако Турция блокира Twitter, не е готова за член на ЕС”

Когато говорим за бъдещо разширяване, трябва да имаме предвид и абсорбционния капацитет на ЕС – и от европейска, и от българска гледна точка (защо трябва да са различни?) късосрочен приоритет трябва да са Западните Балкани.

Одобрявате ли настоящата монетарна политика на Европейската Централна Банка /ЕЦБ/, характеризираща се с количествени улеснения и предоставяне на лесен достъп до капитал на отделните икономически субекти? Бихте ли подкрепили от тази гледна точка започването на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, планирано за 2015 г.?

Първо, процесът на присъединяване на България към Еврозоната вероятно ще отнеме повече време. Доколкото няма еднозначно добро финансово -икономическо решение, приемането на еврото крие някои трудности – повишаване на цените, както и нови отговорности за държавата. Големите предимства обаче са сигурност, повече доверие, включително и на инвеститорите, по-достъпни кредити, както и принадлежност към ядрото на Европа, а не към периферията.

Къде виждате границата между солидарността на отделните страни-членки и получаването “на готово” на средства? Смятате ли, че ефектът от субсидиите (напр. земеделските) е положителен и какви промени смятате да инициирате?

Европейските пари нямат нищо общо с благотворителността. Те трябва да следват изкуството на споделените ползи. Общата селскостопанска политика има своите  достижения, но считам, че Кохезионната политика е по-интензивен инструмент за „настигане”.

Стратегия на постепенно уеднаквяване или такава на изграждане на конкурентни предимства трябва да следва Европейския съюз при определянето на секторните си политики, напр. данъчната си политика?

Икономическата интеграция не изключва съхраняване на конкурентни предимства на отделните държави-членки. Допълнително трябва да се отчитат спецификите на държави като България, които още години трябва да бъдат в режим на „предпоставки за максимален растеж”, което включва и по-ниска данъчна тежест, и по-интензивно ползване на европейските фондове.

Кои биха били 3-те Ви първи стъпки, за да намали Европейския съюз енергийната си зависимост от трети страни (в т.ч. Русия, САЩ, УАЕ)?

–       Обща енергийна политика, особено при договаряне на цените

–       Енергийна инфраструктура (интерконекторни връзки и хранилища за газа)

–       Разработване на нови източници конвенционален газ – включително и в България

Смятате ли, че България трябва да се възползва от възможностите за миграция и преквалификация на жители на други страни-членки на Европейския съюз при решаването на демографския си проблем?

България трябва да има стратегия за привличане (но преди това създаване и задържане!) на качествен човешки ресурс. За тези, които гледат скептично на подобно решение, напомням, че ние вече сме в конкуренция с останалите държави-членки в борбата за кадри.

Изисква ли интеграцията на малцинствата единна европейска стратегия или е локален проблем на България? Какво е мнението Ви за желанието за автономия на отделни групи в Италия /Венеция/, Испания /Каталуния/ и др.?

Интеграцията на малцинствата  в ЕС трябва да следва общ подход. В контекста на свободното движение на хора (макар и условно) това не може да е национален въпрос. За втория въпрос – държавните граници в Европа не може и няма как да бъдат променяни. Което не означава, че всички форми на самоуправление не трябва да бъдат толерирани.

Подкрепяте или отхвърляте възможността за продажба на недвижими имоти на жители на други страни-членки на Европейския съюз? В тази връзка, какво е отношението Ви към количеството на необработвани и пустеещи земи в България?

Жителите на други страни-членки имат право да търгуват (купуват и продават) недвижими имоти в страната, което според мен е добре за имотния пазар и пазара на земя. През последните 5 години пустеещите земи в България намаляват. Затова има ясна статистика. Освен на други причини, това се дължи и на европейските субсидии за земеделие.

На колко езика бихте могли убедително да аргументирате напр. казус по интеграцията на ромите в Европейския съюз с евентуални Ваши колеги от Европейския парламент?

Както казваше един приятел, който знае десетина езика – най-важно е дали имаш да кажеш нещо. Ако имаш, ще намериш как. Иначе мога да се аргументирам в нюанси на два езика – на английски и български. Българският ми е по-добър.

Кое свое лично качество смятате за най-голямата си слабост?

Продължавам да вярвам в доброто у хората, макар че животът често ме уверява, че това е слабост.

Каква би била Вашата кауза в Европейския парламент? Постигането на коя конкретна цел би била обективен измерител за успеха на Вашия мандат като европейски депутат? /Моля за конкретен отговор, който да бъде ясно измерим – напр. “Приемането на България в ШЕНГЕН”/

Приемането на България в Шенген не зависи от ЕП.

Имам много идеи и инициативи. Ще си позволя да посоча само една конкретна – създаването на европейска инициатива Digital Capital of Europe, подобна на популярната културна столица на Европа, която да стимулира граждански, политически и икономически енергии на всичките държави-членки, както и да работи за Digital Single Market.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Швеция е в Airbnb. Цялата.

| от chronicle.bg |

В Швеция съществува конституционно право наречено „allemansrätten“. С две думи то представлява правото на свободно движение в страната. Всеки може да се разхожда, да кара колело или да опъне палатка почти навсякъде. Единственото изключение са частните жилища и обработваемата земя.

За да разкажат на целия свят за това шведите са сътворили уникална рекламна кампания, в която… включват цялата страна в Airbnb.

Това не е първата нестандартна реклама на шведския туризъм. Миналата година Швеция създаде „Шведския номер“, на който отговаряше произволен жител на страната.

Тази година Visit Sweden работи в тандем с Airbnb, където рекламира 9 различни вида туризъм – от трудно достъпните гори във Вармланд през западното крайбрежие до панорамните гледки в близост до Националния парк Скюлескоген.