Томислав Дончев: Европейската електронна идентификация е един от моите приоритети

| от |

Въпросите в това интервю са зададени от най-активните ни читатели и са публикувани напълно  БЕЗПЛАТНО, като част от борбата ни за истински европейски дебат по време на кампанията. Едни и същи въпроси бяха изпратени до водещите кандидати в листите на основните проевропейски партии. От днес в рамките на няколко дни ще публикуваме отговорите на тези, които имат какво да кажат. За нас мълчанието на останалите дава също толкова ясни отговори.

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n

 

Нашият въвеждащ въпрос: Представете себе си в две изречения и причината да се кандидатирате в едно.

Експерт по кохезионна политика, бивш кмет и министър, народен представител. Винаги буден гражданин. Защо се кандидатирам – с усмивка, защото само член на европейския парламент не съм бил : ) и сериозно – защото има какво да дам, какво да науча и преди всичко – какво да направя.

Подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация (т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всеки европеец) и какво бихте направили, за да се реализира.

Да. Това е една от стъпките за единен дигитален пазар. Един от моите приоритети. Разбира се, съществува въпросът за сигурността.

Асен Ненов: Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Не я измества. Без икономически растеж обаче няма да има ресурс за социално подпомагане. А замахът на растежа трябва да бъде такъв, че да не подкопава основите си.

Александър Найденов: Позиция по темата правораздавателни органи на наднационално ниво?

Такива вече съществуват. Считам, че усилията в тази посока трябва да продължат, включително чрез създаването на европейска прокуратура.

Ще се опитате ли да насърчавате политики за привличане на студенти от други ЕС-държави към България, дали под формата на Еразъм+ програми или в друг контекст?

В известна степен това вече се прави. Според мен мащабите трябва да са по-големи и усилията ни да не се базират само на хоризонталните европейски програми. Най-важният ресурс днес не са горивата, не са инвестициите…а наличието на качествен човешки потенциал.

Елица Златева: Какво е отношението ви към идеите за Европа на различни скорости и ако не сте съгласен, как в качеството си на евродепутат смятате да противодействате? По кои важни за България въпроси смятате, че е ключово да си сътрудничите с останалите български депутати в европарламента.

Винаги съм твърдял, че Европа на две скорости не бива да има. Друга работа си е Европа на top gear!Опитите за оформяне на съюз в съюза не са просто функция на протекционистични  настроения. Не е само сурово отношение към периферията на Европа, а и травма от кризата, която се надявам да бъде преодоляна.
Пламен Станчев: Въпрос, предполагащ отговор само с „да“ или „не“. Ако бъдете избран, ще станете ли депутат в ЕП?

Да.

Борис Луканов: Трябва ли хора да бъдат наказвани, затова че пушат марихуана или затова, че са свалили филм или музикален албум от интернет чрез торент сайт? И как разбирате понятието свободен и неутрален интернет?

Отзад напред: За мен достъпът до интернет не е лукс, а право. Едно от основните неща, за които работя усилено – покритие в малките и отдалечени населени места, надеждна връзка, съотношение цена – качество. Свободният интернет до голяма степен е въпрос на достъп. Има какво да бъде подобрено в тази посока – дори и с малки стъпки като това да има безплатен достъп до безжичен интернет на територията на публичните институции и сгради, например. България би била пионер в тази област. Това освен всичко друго е въпрос на икономически възможности, дори социализация.

Практиката показва, че Интернет не търпи свръхрегулация. И не бива да изпадаме в лицемерната ситуация да създаваме правила, които не могат да бъдат спазвани. А за младите хора, които пушат марихуана – не очаквайте да ги насърча, но преди да се стигне до тях, трябва да бъдат решени по-сериозните въпроси, свързани с криминалните империи, които се издържат от производство, контрабанда и разпространение на всякакви наркотици.

Емил А. Георгиев: Какво ще предприемете, за да изведете България от периферията на ЕС, съответно за да я въведете в неговия център?

Това предполага усилия в Европейския парламент. Но огромната част от усилията трябва да бъдат положени в България – и като реални стъпки, и като имидж.

Ще представлявам България по най-добрия начин и ще се опитам да помогна на колегите да гледат Европа не само от Франкфурт на юг или на изток, но и да разберат каква е, гледана от долния й десен ъгъл.

10262155_10152070774826935_3713702096134025403_n

Ася Стоянова: Безспорно номинацията Ви е предопределена преди всичко от йерархичното Ви позициониране в партията, която представлявате. Смятате ли обаче, че Вашият избор е като водач на листа е също толкова морално оправдан и най-правилен от гледна точка на обществения интерес? Или, да ползвам една набрала популярност фраза по отношение на един конкретен кандидат – като защитник на своя електорат или като посредник на българските интереси се определяте?

Ще играя себе си. И като представител, и като посредник, и като провокатор, и като генератор.

ЕП активно изразява позиция по отношение на кризата в Украйна и действията на Русия. Като евентуален европейски депутат от България, каква би била вашата позиция, в това число относно бъдещето на Южен поток?

Южен поток е проект, който БИ МОГЪЛ да бъде полезен за България, стига да е на справедлива цена и при ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. Съвсем друг въпрос е, че при кризата в Украйна продължаването /непродължаването му е от малкото ефективни инструменти за натиск от страна на ЕС.

Как бихте действали, ако в конкретна ситуация се окаже, че позицията на европейската партия, в която членувате, противоречи на интересите на българския народ, но действително заявените интереси, не онези, избирателно припознати от Вашата българска партия? Ще пренесете ли в ЕП порочната практика да се гласува единодушно партийно, а не по лично убеждение и съвест?

Въпреки че съм дисциплиниран, никога не си оставям съвестта и личните убеждения в партийния архив. А и в крайна сметка отговорност ще ми търсят преди всичко българските граждани. Сложно е. Случвало ми се е да изразявам позиция, категорично подкрепена от повечето българи, в разрез с експертното ми разбиране и личните ми убеждения (мораториума за земята).

Иван Петров: Какво смятате да направите относно по-бързото присъединяване на България в US VWP, тъй като сме страна членка на ЕС, а всички страни трябва да бъдат с еднакви права.

Това е важен въпрос. Готов съм да работя за отпадането на визовите ограничения с всички инструменти и методи, с които разполагам като член на ЕП.

Радослав Радев: Какво е отношението Ви към идеята за създаване на институции на еврозоната, съответно по-интегрирана група в рамките на ЕС? Къде е България в тази конфигурация?

Основен фундамент на ЕС е общият пазар, общи институции, общи политики. Създаването на по-интегрирани ядра е компромис и отстъпление от идеята за Европа.

Димитър Краев: Подобно на фокусът на България в рамките на СИВ върху развиване на ИТ, какъв е според Вас Value proposition-ът на България към Европейския съюз в 140 символа?

Търсейки успешния икономически профил на България в рамките на ЕС, не може да се водим само от историческите сантименти, но от перспективите и наличните конкурентни предимства. България все още не е завършила своята стратегия за интелигентна специализация – SSS (Smart Specialization Strategy), но считам, че IT браншът заслужава дори по-висок дял от българската икономика. Наред с интегрираните производства (съчетание между машиностроене, електроника и IT), а и специализиран туризъм и био земеделие.

За целите на Twitter лимитите:We need Smart Specialization Strategy focused on IT hybrid production, along with measures for tourism and bio-agriculture .

Какво е отношението Ви към бъдещото разширяване на Европейския съюз? И по-конкретно към казусите с евентуален прием на Турция и Украйна?

Неотдавна Жан-Клод Юнкер каза, че „ако Турция блокира Twitter, не е готова за член на ЕС”

Когато говорим за бъдещо разширяване, трябва да имаме предвид и абсорбционния капацитет на ЕС – и от европейска, и от българска гледна точка (защо трябва да са различни?) късосрочен приоритет трябва да са Западните Балкани.

Одобрявате ли настоящата монетарна политика на Европейската Централна Банка /ЕЦБ/, характеризираща се с количествени улеснения и предоставяне на лесен достъп до капитал на отделните икономически субекти? Бихте ли подкрепили от тази гледна точка започването на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, планирано за 2015 г.?

Първо, процесът на присъединяване на България към Еврозоната вероятно ще отнеме повече време. Доколкото няма еднозначно добро финансово -икономическо решение, приемането на еврото крие някои трудности – повишаване на цените, както и нови отговорности за държавата. Големите предимства обаче са сигурност, повече доверие, включително и на инвеститорите, по-достъпни кредити, както и принадлежност към ядрото на Европа, а не към периферията.

Къде виждате границата между солидарността на отделните страни-членки и получаването “на готово” на средства? Смятате ли, че ефектът от субсидиите (напр. земеделските) е положителен и какви промени смятате да инициирате?

Европейските пари нямат нищо общо с благотворителността. Те трябва да следват изкуството на споделените ползи. Общата селскостопанска политика има своите  достижения, но считам, че Кохезионната политика е по-интензивен инструмент за „настигане”.

Стратегия на постепенно уеднаквяване или такава на изграждане на конкурентни предимства трябва да следва Европейския съюз при определянето на секторните си политики, напр. данъчната си политика?

Икономическата интеграция не изключва съхраняване на конкурентни предимства на отделните държави-членки. Допълнително трябва да се отчитат спецификите на държави като България, които още години трябва да бъдат в режим на „предпоставки за максимален растеж”, което включва и по-ниска данъчна тежест, и по-интензивно ползване на европейските фондове.

Кои биха били 3-те Ви първи стъпки, за да намали Европейския съюз енергийната си зависимост от трети страни (в т.ч. Русия, САЩ, УАЕ)?

–       Обща енергийна политика, особено при договаряне на цените

–       Енергийна инфраструктура (интерконекторни връзки и хранилища за газа)

–       Разработване на нови източници конвенционален газ – включително и в България

Смятате ли, че България трябва да се възползва от възможностите за миграция и преквалификация на жители на други страни-членки на Европейския съюз при решаването на демографския си проблем?

България трябва да има стратегия за привличане (но преди това създаване и задържане!) на качествен човешки ресурс. За тези, които гледат скептично на подобно решение, напомням, че ние вече сме в конкуренция с останалите държави-членки в борбата за кадри.

Изисква ли интеграцията на малцинствата единна европейска стратегия или е локален проблем на България? Какво е мнението Ви за желанието за автономия на отделни групи в Италия /Венеция/, Испания /Каталуния/ и др.?

Интеграцията на малцинствата  в ЕС трябва да следва общ подход. В контекста на свободното движение на хора (макар и условно) това не може да е национален въпрос. За втория въпрос – държавните граници в Европа не може и няма как да бъдат променяни. Което не означава, че всички форми на самоуправление не трябва да бъдат толерирани.

Подкрепяте или отхвърляте възможността за продажба на недвижими имоти на жители на други страни-членки на Европейския съюз? В тази връзка, какво е отношението Ви към количеството на необработвани и пустеещи земи в България?

Жителите на други страни-членки имат право да търгуват (купуват и продават) недвижими имоти в страната, което според мен е добре за имотния пазар и пазара на земя. През последните 5 години пустеещите земи в България намаляват. Затова има ясна статистика. Освен на други причини, това се дължи и на европейските субсидии за земеделие.

На колко езика бихте могли убедително да аргументирате напр. казус по интеграцията на ромите в Европейския съюз с евентуални Ваши колеги от Европейския парламент?

Както казваше един приятел, който знае десетина езика – най-важно е дали имаш да кажеш нещо. Ако имаш, ще намериш как. Иначе мога да се аргументирам в нюанси на два езика – на английски и български. Българският ми е по-добър.

Кое свое лично качество смятате за най-голямата си слабост?

Продължавам да вярвам в доброто у хората, макар че животът често ме уверява, че това е слабост.

Каква би била Вашата кауза в Европейския парламент? Постигането на коя конкретна цел би била обективен измерител за успеха на Вашия мандат като европейски депутат? /Моля за конкретен отговор, който да бъде ясно измерим – напр. “Приемането на България в ШЕНГЕН”/

Приемането на България в Шенген не зависи от ЕП.

Имам много идеи и инициативи. Ще си позволя да посоча само една конкретна – създаването на европейска инициатива Digital Capital of Europe, подобна на популярната културна столица на Европа, която да стимулира граждански, политически и икономически енергии на всичките държави-членки, както и да работи за Digital Single Market.

 
 

Страх ли ви е? Серийните убийци, които харесваме

| от |

 

 Изобретателното убийство на друг човек привлича хората към историята като мухи към лампа. Най-люпобитното нещо според жадната публика, разбира се, е убиецът.

Колкото е важно кой хваща злодея, така е важно и кой всъщност е този злодей. Светът на лошите хора познава хиляди примери на зли мъже и жени, които убиват без капка емапия в себе си. Те ще ви накълцат и разчленят преди да сте изпили кафето и ще го направят с удоволствие.

Светът на киното, което обича да черпи вдъхновение от реалността, може да се похвали с няколко много приятни примера на лоши момчета, които кълцат други момчета. Често и момичета.

Светът на серийните убийци е любим на седмото изкуство. Там те намират почва, в която да бъдат посяти и да пораснат кървави и неприятни, за да държат будни дълго нощем, онези които са решили да ги изгледат.

От тази седмица нов сериен убиец намира място на голям екран. Това е Снежния човек. Покрай киноадаптацията по романа на норвежкия автор Ю Несбьо, ние си припомняме онези серийни убийци на голям екран, от които косата ни се изправя.

 
 

Да не ти мине котка път…

| от Мануела Геренова |

Те не се познават от пръв поглед и не носят бадж на ревера си, но в някакъв момент ще разкрият истинската си същност – суеверните хора. Много внимават с кой крак стават от леглото, имат червен конец на ръката или синьо око на врата, датата петък 13-ти е оградена в календара с черно и се счита за фатална.

Вторият им въпрос към вас след името ви е коя зодия сте.

Факт е, че понякога сме склонни да вярваме на суеверия, а най-често споменаваната реплика от човек, който плюе през рамо или ръси сол е „То може и да има нещо вярно…“. Поне не вредят на никого със странните си ритуали.

Разбира се, всеки народ има своите суеверия и е абсурдно да считаме, че сме по-различни. Но за сметка на това в България сме склонни особено ревностно да спазваме различни поличби. Какво толкова, може и да има нещо…

На първо място, разбира се, е петък 13-ти, за който дори легендите от Клуб НЛО направиха песен.

Петък 13-ти е и дъщеря ти води негър за зет, блъска те кола и те посещават данъчните. В съвременния свят може да станеш жертва на хакерска атака или да ти откраднат смартфона.

Всъщност петък 13-ти е просто дата – денят след четвъртък 12-ти и преди събота 14-ти. Няма нужда от излишен фатализъм, сърдита физиономия от сутринта до вечерта и черни мисли. Лоши неща се случват без оглед кой ден от седмицата сме. Това не звучи особено успокояващо, но е факт.

Друг задължителен аксесоар на суеверния човек е червеният конец на китката.

Счита се, че е за здраве и предпазва от уроки. Напоследък се продава и в тунинговани варианти с украса от сребърни фигурки.

Всъщност червеният конец стана популярен покрай източното учение Кабала. Парадоксално е, че това учение няма почти никакви последователи в България, но за сметка на това имате поне трима познати червени конци по китките. Ако питате такъв човек за какво му е, отговорите ще варират от „За здраве, късмет…“ до „Какво толкова, няма да ми натежи?!“.

Освен това винаги можете да каже, че освен него червен конец носят Бойко Борисов, Сергей Станишев и Сотир Цацаров.

Синьото око е ориенталският еквивалент на червения конец, също толкова разпространено е в България. Можете да го срещнете във вариант за китката или гердан, но има и такива за входната врата. Подобно на гривната от текстил в определен цвят, сините очи няма да ви предпазят от нищо.

Зодиите от своя страна не са суеверие, но има хора, които ще се опитат да ви убедят, че астрологията е точна наука колкото математиката. Във зодии вярват изключително много хора по целия свят. Те четат хороскопи, мога да смятат асценденти и знаят кога идва ретроградният Меркурий.

Лошото е, че са склонни да оправдаят абсолютно всичко с астрологията – от неприятности в живота до това защо даден човек да е с непоносим характер. Имате семейни проблеми – нормално, партньорът ви е скорпион. Ударили сте колата – ами, да, луната е в трети дом.

За съжаление подобни заключения никак не ви помагат, дори има риск сериозно да ви подразнят.

Да разубеждавате фен на астрологията е безсмислено. Най-добре е да смените темата, защото в противен случай рискувате да се стигне до скандал.

Всъщност ако сте здравомислещ, здраво стъпил на земята и категоричен противник на суеверията, астрологията и псевдонаучните вярвания, най-добре е да подминавате техните почитатели със снизходителна усмивка. Спестете си нервите от безпочвените разправии и ги оставете за по-съдържателни спорове.

 
 

Дизайнерите на ИКЕА и новата им колекция с полъх от България

| от Дилян Ценов |

Как ще реагирате, ако ви кажем, че в дома ви в момента са Кнут и Мариане Хегберг? Сигурно ще попитате кои са тези и защо са в дома ви. Но ви уверяваме, дори да не са точно във вашия дом, със сигурност са в домовете на милиони семейства по света. Защото почти всеки от нас има по нещичко от ИКЕА. От малка ароматна свещ до голям диван или кухня. Кнут и Мариане са  хората, които стоят зад десетки неща, които сте, си или ще си купите от мебелния гигант.

Кнут и Мариане Хагберг са едни от най-дългогодишните дизайнери на ИКЕА и разработват голяма част от станалите култови продукти на бранда през последните 38 години. Биографията им включва над 1600 произведени продукта за ИКЕА, посещения на фабрики в цял свят и постоянно тестване на технологии и материали. Кнут и Марианне са неотменна част от ИКЕА като марка, неотменна част от развитието на световната мебелна индустрия изобщо. Миналата година тяхното бюро LISABO получи престижната награда Red Dot Design Award за висококачествен продуктов дизайн

А новата им зимна колекция за ИКЕА, VÄSSAD, не е просто набор от мебели с много функции и повече от лесен начин на сглобяване. Тя има пряка връзка с България.  Идеята се ражда преди две години, когато двамата посещават България и се вдъхновяват от заобикалящата ги среда, производствените методи и материали в българските фабрики. Днес вече е факт  първата колекция на мебелния гигант ИКЕА, произведена изцяло в България и достъпна в цял свят.

VÄSSAD носи оригинално индустриално усещане, тъй като голяма част от дизайна и разработката й се случват директно на производствената площадка във фабриката. „Имахме няколко набързо скицирани концепции, някои съвсем първоначални идеи. Но основната ни цел бе да работим на място във фабриката. Това е най-интересната част за дизайнера. Не е лесно да се открият производители, които боравят еднакво добре с пластмаса, дърво и метал.“ – коментират Кнут и Мариане Хегберг (брат и сестра) за работата си с Бонана Петрич и Дриймс къмпани.

Колекцията е за всички онези потребители, които живеят в съвремието, сменят  жилището често, имат  нужда от мебели със семпъл, но интересен дизайн, няколко функции и лесен начин на сглобяване. Лекотата на артикулите от колекцията правят пренасянето на мебелите повече от лесно. Индустриален вид, естествени материали, дух от  80-те години – това са масите, столовете, кутиите, одеялата и всички артикули от VÄSSAD. Кнут и Мариане и лидерът на проекта пристигнаха в България, за да представят новата колекция и да ни покажат, че  мебелите не са просто предмети – те са иновации, култура, начин на живот. Вижте как и защо: 

Knut, Marianne Hagberg and Lars Ingolf with Adriana Andreeva_presenting ...

И тримата работите в този брнш от много години. Как се измениха тенденциите за тези 38 години?

Кнут Хагберг (К.Х.): Много неща се промениха, но интересното е, че някои от тенденциите, които минаха и заминаха, вече се завръщат. Например някои неща, които бяха модерни през 80-те и през първите години на 21 век се завърнаха. Имаше тенденция свързана с Мемфис, където бяха модерни много цветни и шарени неща. Тя беше много популярна, после отмина. А в момента виждаме неин отзвук под формата на употребата на стъкло и други материали. Като цяло тенденциите са като синусоида – вървят нагоре-надолу. Сега отново са модерни естествените материали – дървото.

Мариане Хагберг (М.Х.): Има и още нещо. Когато ние започнахме да работи, нямаше чак толкова голям процент градско население и нещата се промениха от това, че то нарасна. Хората все по-честно се движат и не могат да имат тежки мебели. Все по-често им се налага да ги разглобяват и да ги носят със себе си.

Ларс Инголф (Л. И.): Интересното е, че колкото и да се променят тенденциите, базовите нужди остават същите. Всеки има нужда от легло, на което да спи, от маса, на която да се храни. Променят се по-скоро техниките и начина, по който се достига до някакво решение. Когато технологията доведе до някаква промяна, например изобретяването на компактдиска, хората започват да имат нужда от съответната поставка за дискове. Или пък замяната на пишещите машини с компютрите – това доведе до различни решения в създаването на мебели. Така че технологиите са това, което променят решенията.

Говорейки за нови технологии и нови начини на производство, коя е последната голяма иновация в интериорния дизайн?

К. Х.: ЗА нас определено това е една сглобка, която разработихме. Тя може да се използва за сглобяване на различни мебели без да има нужда от болтове и винтове. Това е много важно за нас. Имаме двама души, които работят за нас – те измислиха тази технология. Те са Айнщайните на ИКЕА. Работехме с едни сглобяеми кубове и обсъдихме с тях идеята да създадем маса, която да не изисква монтиране. Това, което те измислиха беше плот за маса, който не е масивен, а е фурнир, нагънат като акордеон, който може да създаде маса, дълга 2 метра.

Какво е модерно сега?

К.Х.: Истински материали. Естествено дърво, естествени нишки, лен, вълна, памучни материи.

VÄSSAD Collection

А по отношение на вида?

К. Х.: Отново връщане към 80-те години.

Л. И.: Може да се каже, че има и завръщане към мебелите на 50-те и 60-те години и класическите архитекти от Дания и Швеция. Да, технологиите се развиват, но те водят и до това днес да имаш нещо, което изглежда като ръчна изработка, но се произвежда масово. Това обяснява и употребата на естествените материали.

Коя е най-подценяваната мебел според вас?

Л. И.: Мисля, че това са малките табуретки, които ги имаме навсякъде, във всякакъв дизайн, идват в много серии и се купуват. Освен това те могат да бъдат използвани като нощна масичка, масичка за кафе, за книги – могат да приемат всякакви функции, хората ги имат навсякъде и може би не ги забелязват. Приемат ги като очевиден продукт. Мисля, че ако изведнъж премахнеш табуретките от един дом, хората ще разберат колко са важни и ще ги оценят.

А коя е най-надценяваната мебел?

М. Х.: Струва ми се, че кухнята е нещо, за което се харчат ужасно много пари, а в крайна сметка се използва както може да използва и една съвсем скромно направена и евтина кухня. Понякога хората искат да има много луксозна и скъпа кухня, а всичко, което могат да направят в нея, е омлет.

К. Х.: Ако ангажираш мъжете в избора на кухня, те веднага ще вдигнат изискванията. А пък жената ще продължи да използва стария си нож, който има от години, защото в крайна сметка, тя знае най-добре какво й трябва.

VÄSSAD Collection (4)

Какво трябва да знаем преди да започнем да обзавеждаме малкото жилище?

М. Х.: Трябва да се стремим да използваме мебели, които имат повече от една функция.

К. Х.: Табуретката да може да е маса, която да се поставя в коридора, може да бъде и нощно шкафче. Диванът да се разгъва. Масата в кухнята да се използва като бюро. Пространството да остане чисто и просторно. Най-добре оставете стените бели.

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“