Тома Томов: Индира Ганди беше сред великите лидери на своето време

| от |

Индира Ганди имаше специално отношение към България, защото още когато тя е била млад политик, българските дипломати са се отнасяли много специално към нея. Имали са специални отношения. Тази смела жена е сред великите лидери на своето време.

Когато тя идва в България, в страната си е подгонена от опозицията, а тук Тодор Живков я приема като царица, като държавен глава. Тя имаше към България определени лични отношения. Затова разреши български екип да снима живота й.

Придружавах Людмила Живкова на едно нейно пътуване в Индия. Тя беше говорила с Индира Ганди, че искам да правя филм за нея. Когато Людмила си тръгна, на другия ден аз останах в Индия и още на сутринта получих покана от Индира Ганди и в 8 часа вече бях в нейната къща. Индира Ганди по начало беше много религиозна жена. В това отношение имаха много общо с Людмила Живкова.

Там отидохме аз и посланикът, казах й за моята идея да направя филм за Индия и за нея, а тя каза: „Напишете ми сценарий и аз ще го прегледам“. Сценарият беше 14 страници. Тя дойде 5-6 месеца след това в България. Беше пратила сценария, като го беше редактирала. „Ще бъдете мой гост“, каза тя и ни покани. Бяхме една голяма група – Рангел Вълчанов, Миряна Башева, Радослав Спасов беше оператор. Бяхме близо 3 месеца и половина в Индия като обиколихме цялата страна. Направихме няколко големи интервюта. Летяхме на нейния хеликоптер, снимахме в нейната къща, снимахме сутрин като става, как говори с неколкостотин човека, които тя приемаше в дома си, снимахме в хеликоптера, в самолета, на митинги по цяла Индия. Един път останахме на един митинг в Калкута. Тогава Индира Ганди тръгна към самолета си, а ние останахме, понеже там бяха 1 милион души и шофьорът не може да подкара колата. Ние останахме в тая гигантска тълпа от 1 милион души, а самолетът ни чака час и половина докато се приберем.

При подготовката на филма беше много интересно, защото тя говореше с нас за детството си, за младостта си – за това как преди време лично за нея Рабиндранат Тагор пише стихотворението „Джана Гана Мана“, а след това то става химн на страната. И как тя като съвсем малко дете е пусната да пътува из страната – нещо, което е уникално за Индия. Аз бях подготвен страхотно – бях изчел всичко, което може да се прочете за Индия. Имаше много интересни неща. Индира Ганди работеше с нас по един уникален начин – дотогава не беше допускала никога европейски екип. Индийската преса следеше внимателно какво става с филма. Беше голямо събитие.

Аз знаех всичко за бащата на Индира Ганди Джавахарлал Неру. Той беше идвал в България. Ние посетихме любимите му места, ходихме до техния дом в Алахабад. Знаех всичко и за дядо й – Мотилал Неру, бях изчел голямо количество книги, тя виждаше и даваше при всяко положение максимума от себе си.

Ганди за Индия са клан. Дядото на Индира Ганди, когато е бил млад, е бил най-богатият адвокат на Индия. Когато си слага английската риза, а след това я хвърля и след 6 месеца я праща в Англия да му я изперат и след 6 месеца се връща. Той е имал стотици декари земя, имал е 30 слонове, които са били негови. Когато синът му става ръководител на партията на независимостта, той спи на цимента, за да види какво ще стане със сина му, когато отиде в затвора. Нейният татко Джавахарлал Неру отива в Англия, а англичаните имат политика местните елити да ги правят проанглийски и да ги приемат в най-скъпите училища. Той завършва престижното училище Хароу. Бил е един завършен европеец. Всички индийци, които завършват в Англия, след това стават големи националисти. Същото става и с Ганди. Фактически реалният ръководител на съпротивата е Ганди. Но големият лидер е Джавахарлал Неру, нейният татко. Той подготвя дъщеря си за този пост, след което тя поема властта. След това планът продължава – това си е класическа индийска схема. Идва Сейнт-Джеймс – когато синът й Санджая Ганди лети със самолет, за да покаже на майка си как лети, пада със самолета и загива – това се случва пред очите й. Тогава тя извиква другия си син Раджив Ганди, пилот, който няма такива амбиции да кара самолет. И му казва: „Връщай се, ще ставаш ръководител на страната“.

След това дойде жената на Раджив – Соня Ганди, която е италианка, нейният син Рахул, който в момента пробива. Така, че там са като клановете в Америка – кланът Уотч, кланът Кенеди, клановете на Буш. В Индия е такава традицията – обикновено това е царската фамилия. Фактически когато отидеш в една страна като Индия, тази фамилия я знаеш като богове – те са брамини и се женят само за брамини. По начало индийското ръководство е 90% брамини.

Индира Ганди беше сред великите лидери на своето време. Тя беше един велик лидер като жена, която може да води войни и да побеждава. Второ – тя беше жена, която беше глобален лидер. Тя беше част от антиколониалното движение в света, от антиимпериалистичното. Тя беше със сигурност враг на британския колониализъм, въпреки, че се знае, че баща й е бил любовник на жената на последния вицекрал на Индия. Индира Ганди участваше в глобалните политически въпроси. Тя по-скоро беше на страната на Русия и на социализма. Баща й е бил анти-Кенеди настроен, той е бил левичар. Тя като става на 10 години, баща й я завежда в Москва да се поклонят в мавзолея на Ленин. Левицата играе голяма роля в живота на Индия, още повече като се има предвид, че между двете войни левите идеи са били основен двигател.

Индира Ганди беше глобален лидер и аз я представих и във филма такъв. Тя е лидер, който търси справедливост в обществото. Беше изключително смела жена. Когато в Индия се разделят и половин Индия стана Пакистан, тогава в страната умират милион и нещо и тя излиза и спасява хората. Те просто са се избивали като животни – индийците избиват мюсюлманите, мюсюлманите избиват индийците. И тя се опитва да спасява хора и все пак го прави. А е обикновена жена, нисичка жена, но много красива и изящна. Имах огромен късмет. Това може би е един от големите шансове на живота ми – да видя глобалните лидери и то на командния мостик на епохата. Защото Индира Ганди беше точно такъв човек. /БГНЕС

 
 

Михаел Нюквист почина

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Михаел Нюквист, познат от филмите по трилогията „Милениум“, почина на 56 години от рак на белия дроб, съобщиха световните информационни агенции.

Нюквист стана известен с ролята на журналиста Микаел Блумквист от филма „Момичето с татуирания дракон“. След серията „Милениум“, той се снима и в холивудските екшъни „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ и „Джон Уик“.

През 2010 г. Нюквист публикува автобиографичната си книга „Just after Dreaming“ („След мечтите“) , в която разказва как е търсил биологичните си родители 30 години след като бил осиновен.
В Швеция Нюквист е известен и като театрален актьор.

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.