Тома Томов: Индира Ганди беше сред великите лидери на своето време

Индира Ганди имаше специално отношение към България, защото още когато тя е била млад политик, българските дипломати са се отнасяли много специално към нея. Имали са специални отношения. Тази смела жена е сред великите лидери на своето време.

Когато тя идва в България, в страната си е подгонена от опозицията, а тук Тодор Живков я приема като царица, като държавен глава. Тя имаше към България определени лични отношения. Затова разреши български екип да снима живота й.

Придружавах Людмила Живкова на едно нейно пътуване в Индия. Тя беше говорила с Индира Ганди, че искам да правя филм за нея. Когато Людмила си тръгна, на другия ден аз останах в Индия и още на сутринта получих покана от Индира Ганди и в 8 часа вече бях в нейната къща. Индира Ганди по начало беше много религиозна жена. В това отношение имаха много общо с Людмила Живкова.

Там отидохме аз и посланикът, казах й за моята идея да направя филм за Индия и за нея, а тя каза: „Напишете ми сценарий и аз ще го прегледам“. Сценарият беше 14 страници. Тя дойде 5-6 месеца след това в България. Беше пратила сценария, като го беше редактирала. „Ще бъдете мой гост“, каза тя и ни покани. Бяхме една голяма група – Рангел Вълчанов, Миряна Башева, Радослав Спасов беше оператор. Бяхме близо 3 месеца и половина в Индия като обиколихме цялата страна. Направихме няколко големи интервюта. Летяхме на нейния хеликоптер, снимахме в нейната къща, снимахме сутрин като става, как говори с неколкостотин човека, които тя приемаше в дома си, снимахме в хеликоптера, в самолета, на митинги по цяла Индия. Един път останахме на един митинг в Калкута. Тогава Индира Ганди тръгна към самолета си, а ние останахме, понеже там бяха 1 милион души и шофьорът не може да подкара колата. Ние останахме в тая гигантска тълпа от 1 милион души, а самолетът ни чака час и половина докато се приберем.

При подготовката на филма беше много интересно, защото тя говореше с нас за детството си, за младостта си – за това как преди време лично за нея Рабиндранат Тагор пише стихотворението „Джана Гана Мана“, а след това то става химн на страната. И как тя като съвсем малко дете е пусната да пътува из страната – нещо, което е уникално за Индия. Аз бях подготвен страхотно – бях изчел всичко, което може да се прочете за Индия. Имаше много интересни неща. Индира Ганди работеше с нас по един уникален начин – дотогава не беше допускала никога европейски екип. Индийската преса следеше внимателно какво става с филма. Беше голямо събитие.

Аз знаех всичко за бащата на Индира Ганди Джавахарлал Неру. Той беше идвал в България. Ние посетихме любимите му места, ходихме до техния дом в Алахабад. Знаех всичко и за дядо й – Мотилал Неру, бях изчел голямо количество книги, тя виждаше и даваше при всяко положение максимума от себе си.

Ганди за Индия са клан. Дядото на Индира Ганди, когато е бил млад, е бил най-богатият адвокат на Индия. Когато си слага английската риза, а след това я хвърля и след 6 месеца я праща в Англия да му я изперат и след 6 месеца се връща. Той е имал стотици декари земя, имал е 30 слонове, които са били негови. Когато синът му става ръководител на партията на независимостта, той спи на цимента, за да види какво ще стане със сина му, когато отиде в затвора. Нейният татко Джавахарлал Неру отива в Англия, а англичаните имат политика местните елити да ги правят проанглийски и да ги приемат в най-скъпите училища. Той завършва престижното училище Хароу. Бил е един завършен европеец. Всички индийци, които завършват в Англия, след това стават големи националисти. Същото става и с Ганди. Фактически реалният ръководител на съпротивата е Ганди. Но големият лидер е Джавахарлал Неру, нейният татко. Той подготвя дъщеря си за този пост, след което тя поема властта. След това планът продължава – това си е класическа индийска схема. Идва Сейнт-Джеймс – когато синът й Санджая Ганди лети със самолет, за да покаже на майка си как лети, пада със самолета и загива – това се случва пред очите й. Тогава тя извиква другия си син Раджив Ганди, пилот, който няма такива амбиции да кара самолет. И му казва: „Връщай се, ще ставаш ръководител на страната“.

След това дойде жената на Раджив – Соня Ганди, която е италианка, нейният син Рахул, който в момента пробива. Така, че там са като клановете в Америка – кланът Уотч, кланът Кенеди, клановете на Буш. В Индия е такава традицията – обикновено това е царската фамилия. Фактически когато отидеш в една страна като Индия, тази фамилия я знаеш като богове – те са брамини и се женят само за брамини. По начало индийското ръководство е 90% брамини.

Индира Ганди беше сред великите лидери на своето време. Тя беше един велик лидер като жена, която може да води войни и да побеждава. Второ – тя беше жена, която беше глобален лидер. Тя беше част от антиколониалното движение в света, от антиимпериалистичното. Тя беше със сигурност враг на британския колониализъм, въпреки, че се знае, че баща й е бил любовник на жената на последния вицекрал на Индия. Индира Ганди участваше в глобалните политически въпроси. Тя по-скоро беше на страната на Русия и на социализма. Баща й е бил анти-Кенеди настроен, той е бил левичар. Тя като става на 10 години, баща й я завежда в Москва да се поклонят в мавзолея на Ленин. Левицата играе голяма роля в живота на Индия, още повече като се има предвид, че между двете войни левите идеи са били основен двигател.

Индира Ганди беше глобален лидер и аз я представих и във филма такъв. Тя е лидер, който търси справедливост в обществото. Беше изключително смела жена. Когато в Индия се разделят и половин Индия стана Пакистан, тогава в страната умират милион и нещо и тя излиза и спасява хората. Те просто са се избивали като животни – индийците избиват мюсюлманите, мюсюлманите избиват индийците. И тя се опитва да спасява хора и все пак го прави. А е обикновена жена, нисичка жена, но много красива и изящна. Имах огромен късмет. Това може би е един от големите шансове на живота ми – да видя глобалните лидери и то на командния мостик на епохата. Защото Индира Ганди беше точно такъв човек. /БГНЕС