Толкова просто, толкова измамно

| от |

Катрин Калвайт, Зюддойче цайтунг

Унгария има нова любима игра, но тя хич не е забавна: поражението на опозицията. На снимки от предизборните събития на премиера Виктор Орбан се виждаше необозримо море от народ, простиращо се далеч отвъд рамките на кадъра, чието ъгълче е защриховано. Погледнете, казва този похват: опозицията мобилизира само толкова хора, колкото се побират в това ъгълче. Тъжно, нали?

В предварителните информации за изборите в неделя освен това с удоволствие се отбелязвше, че Орбан редовно произнася публични речи. Опозицията, обратно, провежда групови терапевтични сбирки.

orban-pk-BM-Bayern-Strasbourg

Феноменът на националконсервативния популизъм, който триумфира в Унгария, не е нещо ново в Централна Европа. Полша при братята Качински, Словакия при Роберт Фицо или Чехия при Вацлав Клаус навлязоха още в средата на миналото десетилетие във фазата на обръщане към националното и антилибералното. Това трябваше да послужи като лекарство срещу отровата на несигурността, на засилените социални различия и икономическата нестабилност.

Почти всички нови държави членки на Европейския съюз, които преминаха през такъв период на дезориентация – най-късно това се случи с настъпването на  международната финансова криза – решиха впоследствие да поемат по рационален курс на консолидация в сътрудничество с европейските партньори и, където беше необходимо – с международни кредитори. Силно лекарство вместо безредици, европеизация вместо радикализация.

Унгария, както и останалите държави от останалата част на постсъветската империя, премина през дълъг процес на преход – по-елегантно и по-лесно, отколкото това се удаде на по-малко опитните със Запада източни страни. Комунистическите елити бяха интегрирани, правителството беше ту дясно, ту ляво.

Но цената на това беше висока. Чрез неофициални договорки в новия свят на глобализирания неолиберализъм елитът си отряза голямо парче от тортата и натрупа привилегии. Същевременно той прехвърли на абсурдно раздутия държавен бюджет безчет социални плащания, за да запази крехкия социален мир. Това нямаше как да приключи благополучно.

Още по-интересен от исторически вродената слабост на неговите противници е обаче въпросът какво толкова по-различно и по-убедително направи Орбан, че избирателите почти не видяха алтернатива на неговия националистически и популистки курс.

Орбан залага идеологическа примамка на своя търсещ ориентир и дълбоко разединен  народ, която дългосрочно обслужва не само Унгария, но и самия него: семейство, дом, вяра, ред, нация. Малко вероятно е по този начин да умиротвори и оздрави страната. Но с радикалната подмяна на елитите, с централизирането на властта и с провъзгласяването на една постоянна революция той постави теоретичните основи на продължително еднопартийно управление. Който не е с него, е против него, следователно – срещу Унгария. Това е начинът, по който политическите противници или се демонизират, или се игнорират.

Унгарският премиер звучи като Путин: някога сме били велики и пак ще станем велики. Не сме съгласни с мнозинството, но имаме основания за това. Напоследък Будапеща демонстративно пропагандира отваряне на изток и търсене на близост с Путинова Русия. Оттам идват атомната енергия и парите, но практически никаква критика.

Унгария е един от големите получатели на средства в Европейския съюз, но европейските партньори биват описвани като „имперски бюрократи“ и лакеи на международните финансови пазари. Международните концерни трябва да осигуряват работни места, но вместо това „атакуват унгарските семейства и изнасят свръхпечалби от страната“. В международен план това предизвиква гняв и протести. И какво от това? Така се събира по-голяма подкрепа.

Премиерът бива описван като популист. Но той е популист от нов тип – точно като, например, новият сръбски правителствен ръководител, националиста Александър Вучич: Европа, да, благодаря, ако ни носи предимства, но над всичко е нашата велика, горда нация.

Идеологията и на двамата е основана на концепцията, че има един хомогенен народ, чиято воля е насочена към истинското общо благо и се нуждае единствено от автентични представители, които да осъществят тази воля. Политологът Ян-Вернер Мюлер говори за хора като Орбан в своята „политическа теория на популизма“. Мюлер показва как този нов популизъм функционира навсякъде в Европа като се насочва не към губещите от модернизацията, а към печелещите от нея: политически легитимно е само това, което се вмества в моралната ни концепция. Харизматичният ръководител се представя като човек, който знае от какво има нужда народът. Ако някой е на различно мнение, той не е част от „народа“.

Тук прозира опасност, която ще се прояви и при изборите за Европейски парламент от силно антиевропейски страни като Австрия, Франция, Холандия и Унгария. Тази опасност идва от популисти, които твърдят, че говорят от името на народа, чийто глас в ЕС не се чува; и за нациите, които биват обезкръвявани, плячкосвани и принизявани. Толкова просто и толкова измамно.

За опозицията е трудно да се справи с тази стратегия, особено в Унгария. Защото, ако дясноконсервативният премиер постигна нещо през последните четири години, то беше обезкуражаването на неговите противници. Потискането им. Управляващата партия „ФИДЕС“ процъфтява при хранилките на властта и благоговее пред лидера си Орбан заради усещането, че представлява истинската нова Унгария. Маргинализираната левица е травмирана от „националната революция“, която връхлетя като ураган с мнозинството от две трети в парламента за партията „ФИДЕС“. Тя допуска нейните политици, които настояват за повече плурализъм, повече правна сигурност, повече разделение на властите и повече Европа, да изглеждат може би като по-добри демократи, но – в дискурса на Орбан – като по-лоши унгарци. Там груповата терапия вероятно е по-необходима от изборна победа.

А какво би сторил съюзът на левите, либералите и зелените за смяна на правителството с една изборна победа, ако по някакво чудо и обратно на всички прогнози, беше спечелил? Би ли могъл да управлява?

Чисто технически това би било трудно. Понеже много постове във властта са заети чак до следващия парламентарен мандат, а много закони са така написани, че могат да се променят само с мнозинство от две трети. Опозицията досега не успя да намери средство да се противопостави на патетичното нахлуване на национални символи и на определено антиинтелектуалната, насочени към малките хора и уютната посредственост политика, която замества политическото участие с парични подаръци и  влияние.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.

 
 

Канадският фантаст Питър Уотс идва в България на Ratio 2017

| от chronicle.bg |

Авторът на “Отвъд разлома” ще говори на форума за популярна наука на 10 юни в Sofia Event Center

На 10 юни ще се проведе форумът за популярна наука Ratio. Събитието ще събере български и международни лектори, които ще покажат как откритията днес ни водят от научна фантастика към научен факт.

Ключов лектор на събитието е канадският писател-фантаст Питър Уотс. Той е познат на българската публика с романите “Отвъд разлома”, издаден от Ciela Books, и “Слепоглед”.

По време на Ratio Питър Уотс ще говори за някои от най-контраинтуитивните открития около същността на съзнанието. Те се простират от насекоми, които се разпознават в огледалото до хора, които карат до другия край на града, извършват убийство, почистват уликите и се прибират вкъщи, всичко това в несъзнато състояние. Основна част от темата ще са интерфейсите за връзка мозък-мозък и ще стане дума за нашумялата вече покрай Елон Мъск Neuralink технология.

Останалите теми на събитието включват изкуствен интелект, невроикономика, космология и др. В края на Ratio всички лектори ще участват в дискусионен панел за развитието на технологиите и тяхната роля в бъдещето.

Шестото издание на Форума за популярна наука Ratio ще се състои на 10 юни от 10:00 часа в Sofia Event Center (бул. Черни връх 100). Билетите са на цена от 10 лв. Повече информация можете да намерите на http://ratio.bg/forum2017.

 
 

Най-екстремният мощен Jaguar е тук (видео)

| от chronicle.bg |

Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover обяви най-мощния, пъргав и екстремен Jaguar създаван до сега: новия XE SV Project 8.

Прототипната версия на спортния седан Jaguar XE с 600 к.с., украсена с ексклузивен камуфлаж, създаден от SVO Design, и предлагаща динамика на суперавтомобил, премина дебютния си тест на предизвикателната писта Nürburgring Nordschleife. Можете да видите прототипа Project 8 в действие тук:

С най-тунингованата версия на 5-литровия двигател V8 с компресор суперчарджър на Jaguar Land Rover Project 8 ще стане вторият колекционерски автомобил от SVO след успешното лансиране на Jaguar F-TYPE Project 7 през 2014 г. Не повече от 300 автомобила, всички ръчно сглобени в Техническия център на SVO в Ковънтри, ще бъдат създадени за продажба в световен мащаб.
Пълни спецификации за Jaguar XE SV Project 8 ще бъдат публикувани на www.jaguar.bg на в края на юни, малко преди световния му динамичен дебют на Фестивала на скоростта в Гудууд, Западен Съсекс, във Великобритания.

 
 

Майли Сайръс глези прасенцето си със спа процедури

| от chrnicle.bg, по БТА |

Майли Сайръс каза, че води на спа процедури прасенцето Буба Сю, въпреки че годеникът й Лиъм Хемсуърт не одобрява идеята, съобщи Контактмюзик.

Изпълнителката на хита „Malibu“ призна, че най-много обича да глези домашния си любимец и редовно води животното на спа за маска с кокосово масло, тъй като вярва, че процедурата помага срещу сухата кожа на създанието.

„Всички ми се смеят, че ходя на спа с прасето. Но те обичат маската от кокосово олио. Овлажняването е хубаво за кожата на прасетата, която е много суха. Така че маската има ефект и може да направи четината да изглежда буйна“, каза певицата.

И въпреки, че 24-годишната поп звезда обожава да угажда на внушителния си брой домашни любимци, сред които има кучета и коне, тя призна, че годеникът й Лиъм Хемсуърт смята действията й за прекалени.

Майли Сайръс каза, че води на спа единствено прасенцето.

„Понитата не ме оставят да им слагам маски, а на кучетата не им харесва“, добави изпълнителката на „Wrecking Ball“.

Тя допълни, че Буба Сю, а не 27-годишният Лиъм ще й липсва най-много, когато тръгне на турне.