Тито планирал да избяга в Швейцария
Йосип Броз Тито е мислил и за бягство от Югославия по време на най-големия натиск на Съветския съюз срещу Югославия през 1948 г., показват най-новите изследвания.
Югославия е могла да остане без президент след резолюцията на Информбюрото и конфликта със Съветския съюз. Йосип Броз Тито дори обмислял да напусне Югославия, ако Съветският съюз извърши нападение или окупация, след резолюцията на Информбюрото.
„Британските докладчици изпратили на място в централата на своите тайни служби данни, че по време на най-жестоката криза и конфликт между Югославия и СССР, Тито се е свързал с властите на Швейцария, за да разберете дали има възможност да получи убежище в тази страна“ – казва Горан Николич, автор на книгата „Тайните служби на Великобритания“, която излиза в Сърия през февруари
Николич посочва, че Резолюция на Информбюрото и конфликта със Съветския съюз на Сталин довели до затопляне на отношенията между Югославия и западните съюзници.
Информацията за намеренията на Тито да емигрира, са подкрепени от фактът, че британските тайни служби са били много активни в Югославия по време на 40-те и 50 -те години. Агентите, които са били изпратени в Югославия да получават информация от Югославия, установили, че Тито искал убежище в Швейцария.
Резолюцията на Информбюрото е резолюция на международната организация Комунистическо информационно бюро от 28 юни 1948 г., довела до скъсването на отношенията между комунистическите ръководителите на Югославия – Тито и на Съветския съюз -Сталин.
Резолюцията осъжда ръководството на Югославската комунистическа партия, като според нея тя „провежда в основните въпроси на външната и вътрешната политика неправилна линия, която представлява отклонение от марксизма-ленинизма…и ЦК на ВКП (б) взима инициативата за разобличаване на неправилната политика на другарите Тито, Кардел, Джилас и Ранкович“
В резултат на това ЮКП е изключена от Коминфорбюрото, а Югославия излиза от съветската сфера на влияние, като развива своя собствена идеология наречена титовизъм.
В резултат на това в комунистическите партии в Източна Европа започва чистка на партийни кадри с обвинението, че са „титовисти“.
В България множество дейци на Българската комунистическа партия са съдени като титовисти и изпратени в Белене. Сред тях са делегатите на Първото заседание на АСНОМ Атанас Атанасов и Васил Василев, Георги Мадолев и Кръстьо Стойчев са пенсионирани и освободени от всички постове. По процеса на Трайчо Костов в България са обвинени като сътрудници и шпиони на Тито Трайчо Костов, Васил Ивановски, Илия Баялцалиев и Благой Хаджипанзов.
