Тим Кук: горд съм да бъда гей

| от |

собствена статия за Блумбърг изпълнителният директор на Apple Тим Кук разкри, че е горд, че е гей. „Нека да е ясно: горд съм, че съм гей и смятам, че това е един от най-големите подаръци, които Бог ми е дал.“

Кук обясни, че „голяма част“ от служителите на компанията знаят, че той е гей и, че „отношението им към него не се е променило по никакъв начин“.

Препечатваме без редакция цялата статия на може би най-влиятелния мъж в технологичната индустрия, чиято сексуална ориентация често беше обект на спекулации.

„През цялата ми професионална кариера съм се опитвал да поддържам определено ниво на личен живот. Идвам от скромни корени и не искам да привличам внимание върху себе си. Apple е една от най-следените компании в света и искам да задържа фокуса върху нашите продукти и страхотните неща, които нашите потребители постигат с тях.

В същото време вярвам в думите на д-р Мартин Лутър Кинг, който е казал: „Най-важният въпрос на живота е: „Какво правиш за другите?“. Често предизвиквам себе си с този въпрос и осъзнах, че моето желание за лична неприкосновеност ме е спирало да направя нещо важно. Това е нещото, което ме доведе до днес.

През годините съм бил открит с много хора относно сексуалната ми ориентация. Много от моите колеги в Apple знаят, че съм гей и по всичко личи, че това не влияе по никакъв начин върху тяхното отношение към мен. Разбира се, имам късмета да работя в компания, която обича креативността и иновацията и, която може да просперира само чрез приемането на различията на хората. Не всеки е такъв щастливец.

Никога не съм отричал сексуалността ми, но също така никога не съм я обявявал публично. До днес. Нека да сме наясно: Горд съм, че съм гей и смятам, че това е един от най-големите подаръци, които Бог ми е дал.

Фактът, че съм гей ми дава възможност за по-дълбоко разбиране относно това какво означава да си малцинство и това, което преживяват малцинствените групи всеки ден. Това ме направи по-чувствителен, което доведе до по-пълноценен живот. Беше много тежко и неудобно на моменти, но ми даде самочувствието да бъда себе си, да следвам собствен път и да се издигна над фанатизма и биготизма. Даде ми и кожа на носорог, което е полезно, когато си изпълнителен директор на Apple.

Светът се промени много от времето, когато бях дете. Америка върви към равноправие и публичните фигури, които публично си признаха помогнаха да се променят разбиранията и направиха културата ни по-толерантна. Но все още съществуват закони в книгите в голяма част от щатите, които позволяват на работодателите да уволняват хора на базата на сексуалната им ориентация. Съществуват много места, където наемодателите могат да изгонят квартирантите си заради това, че са гей, или такива, където е забранено да се посещават болни партньори и им се отказва правото на наследство. Огромен брой хора, особено деца, живеят в страх от насилие всеки ден заради сексуалната им ориентация.

Не определям себе си като активист, но осъзнавам колко много съм спечелил от жертвите на другите. Ако фактът, че изпълнителният директор на Apple е гей може да помогне на някого, който се бори да осъзнае кой или коя е, или донесе спокойствие на друг, който се чувства самотен, или вдъхнови хората да настояват за равноправие, то тогава има смисъл да се откажа от личната ми неприкосновеност.

Признавам, че това не беше лесен избор. Личният живот остава важен за мен и искам да си запазя малка част от него. Apple е работата на живота ми и ще продължа да прекарвам цялото си време, фокусирайки се върху това да бъда най-добрият изпълнителен директор, който мога да бъда. Това е нещо, което нашите служители заслужават, нещо, което потребителите, разработчиците, акционерите и доставчиците също заслужават. Част от социалния прогрес е да разбереш, че един човек не се дефинира само от сексуалността, расата или пола си. Аз съм инженер, чичо, любител на природата, фитнес маниак, син на Юга, спортен фанатик и много други неща. Надявам се, че хората ще уважат желанието ми да се фокусирам върху нещата, които най-много ми прилягат и върху работата, която ми носи радост.

Компанията, която имам щастието да водя, отдавна се бори за човешките права и равноправието. Заехме силна позиция в подкрепа на законопроекта за равноправие на работното място много преди Конгреса, точно както стояхме зад гей браковете в нашия щат Калифорния. Не мълчахме и когато Аризона прие дискриминиращ закон, таргетиращ гей общността. Ще продължим да се борим за ценностите ни и вярваме, че всеки изпълнителен директор на тази страхотна компания, без значение от расата, пола или сексуалната му ориентация, ще направи същото. Аз лично ще продължа да се боря за равноправие за всички хора до последно.

Всяка сутрин, когато пристигна в офиса си съм посрещан от рамкирани снимки на д-р Кинг и Робърт Кенеди. Това, което пиша не ме слага в тяхната лига. Но това ми позволява, гледайки в техните снимки, да осъзная, че върша работата ми да помогна на другите, колкото и малка да е тя. Настиламе пътя към справедливостта заедно, тухла по тухла. Това е моята тухла.“/hicomm.bg

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.

 
 

Кери Мълиган: нежното лице на Холивуд

| от chronicle.bg |

Кери Мълиган може да изглежда като сладко и невинно момиченце, но е играла на една снимачна площадка с Райън Гослинг, Леонардо ди Каприо и Майкъл Фасбендър. Освен това, е един от ярките таланти на Холивуд и участва във филми, които трябва да присъстват във видеотеката ви (имаме предвид тази в ума ви, явно е, че никой вече не събира касетки“.

Мълиган дебютира в света на филмовото изкуство заедно с Розамунд Пайк и Кийра Найтли в „Гордост и предразсъдъци“ през 2005 година.

Впоследствие тя ще участва в още един филм заедно с Найтли – излязлата през 2010 драма „Никога не ме оставяй“, която й носи отличие за главна женска роля от фестивала в Палм Спрингс и от церемонията на Британските независими награди. По това време престижните награди вече не са новост за Кери, която през 2009 спечели сърцата на зрителите и критиците с ролята на Джени Мелър – гимназиална ученичка, която е на път да получи първите си истински житейски уроци.

Нежната англичанка има рожден ден днес и в галерията може да видите 10 нейни роли, които просто не стават за изпускане.