Тежък, но не фатален удар по стремежа на Турция към ЕС

| от |

Отдавнашният стремеж на Турция да се присъедини към Европейския съюз понесе тежък удар на фона на ожесточения спор заради репресиите срещу опозиционни медии, но според анализатори все още остава надежда, че кандидатурата й все още не е погребана.

Извършени наскоро полицейски щурмове в офисите на медии, свързани с най-големия критик на президента Реджеп Тайип Ердоган – базирания в САЩ Фетхуллах Гюлен, стана причина за критики от Брюксел, според който арестите подкопават свободата на медиите.
Ердоган не се поколеба да нагнети спора с Брюксел и каза на 28-членния блок „да си гледа работата“ и „да не учи Турция на демокрация“.

Междувременно министърът по европейските въпроси Волкан Бозкир каза, че за него няма значение дали Турция ще бъде приета, а коментарът му стана повод за шеги в социалните медии, поставящи под въпрос смисъла на неговото министерство.

Отговорът на Анкара изуми върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини, която по-рано този месец посети Турция заедно с двама еврокомисари веднага след като встъпи в длъжност, в знак на готовността на новия екип на Еврокомисията да даде тласък на кандидатурата на Анкара.

„Отношенията между Турция и ЕС не са погребани, но в момента преминават през сериозни трусове“, каза Феликс Шмидт от германския институт Friedrich Ebert Foundation.

По-проблематична от всякога

По думите на западен дипломат, въпреки остротата на настоящата риторика, във връзките между Турция и ЕС винаги ще има възходи и падения.
Усилията на Турция да се присъедини към ЕС са в застой през последните години заради някои спънки, включително състоянието на човешките права в страната и възраженията от някои страни-членки на принципното приемане на преобладаващо мюсюлманска страна.
Турция, която от 1963 г. има статут на асоцииран член на Европейската икономическа общност, за пръв път изяви желание за членство в ЕС през 1987 г., но преговорите за присъединяване започнаха едва през 2005 г. Тогава започнаха и преговорите с Хърватия, станала най-новата страна-членка през май 2013 г.

От 2010 г. насам в преговорите е отворена само една нова глава, четиринадесетата от 35-те, които трябва да бъдат завършени. 

Когато за пръв път дойде на власт през 2002 г., управляващата Партия на свободата и справедливостта се захвана с амбициозен план за реформи с цел по-близка интеграция с ЕС.
Но има все повече опасения, че Анкара се отдалечава от демокрацията в западен стил, върху която е базирана модерна Турция, а откакто зае президентската длъжност през август, Ердоган е обвиняван, че залита към авторитарно управление.

„Голата политическа реалност е, че присъединяването на Турция в ЕС днес е много по-проблематично, отколкото на всеки друг етап от началото на преговорите през октомври 2005 г.“, се казва в доклад на брюкселския институт Carnegie Europe.
„Сега Турция отговаря на по-малко от най-важните стандарти за кандидат-членка, отколкото през миналото“, се добавя в текста.

Без друга възможност

Някои коментатори гледат на цялата сага между Турция и ЕС като на цинична игра, а на турското членство като нереалистично в близкото бъдеще.

Подходът на Ердоган може да му помогне в подготовката за парламентарните избори през юни следващата година предвид все по-слабата подкрепа за членството сред населението и на фона на засилващия се скептицизъм в Европа да приеме толкова голяма мюсюлманска държава.
Проучване, извършено през декември от Евробарометър, разкри, че подкрепата сред турците за членство в ЕС тази година е достигнала най-ниското си ниво – 28%, в сравнение с 38% през 2013 г. и около 36% през 2012 г.

Но нито Турция, нито ЕС искат да бъдат страната, напуснала масата за преговори. Според анализатори ЕС остава най-добрата алтернатива за Анкара, въпреки засилените отношения с Русия.
„Няма друга реалистична възможност за Турция. Европейската опция е най-добрата“, каза Шмидт.
По думите на посланика на Турция в ЕС Селим Йенел, наблюдаващите се обтегнати отношения не възпират Анкара да поддържа отворен диалога си с ЕС. Той каза, че планираната визита на премиера Ахмед Давутоглу в Брюксел през януари ще се проведе по план.
„Тя не е отложена. Работим върху подходящата дата“, каза турският посланик, като добави, че преговорите за членство продължават по график.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.

 
 

Първият трейлър на седми сезон на Game of Thrones е тук

| от chronicle.bg |

Първият пълен трейлър на седмия сезон от култовия сериал на HBO – „Игра на тронове“ – е вече тук и всички фенове са развълнувани.

Няма да разваляме кефа ви със спойлери, макар че след като гледате трейлъра 2-3 пъти, някои неща, които предстоят, вероятно ще ви станат ясни. Трейлърът е чудесен, изпълнен с напрежение и подсказки за това какво ще вълнува героите през новия сезон.

Първият епизод от седми сезон на „Игра на тронове“ излиза в България на 17 юли. А дотогава очакваме поне още 2-3 трейлъра.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.