Тест на писта. Audi R18 e-tron quattro и Audi R8 LMS ultra

| от |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от днес, а ексклузивно само за читателите на Chronicle.bg представяме водещата история в него. Още много интересна информация от света на автомобилите можете да намерите на www.ams.bg

Тест на писта Audi R18 e-tron quattro и Audi R8 LMS ultra
Спортна двойка

Със своите три победи в 24-часовите маратони Audi доказаха категорично способността си да създават не само бързи, ни и изключително издръжливи болиди. Имахме шанс да се убедим лично в качествата на победителите – технологичното чудо от Льо Ман R18-LMP1 и много по-земния, но не по-малко впечатляващ R8-GT.

Не би трябвало да си магьосник, за да управляваш пистов болид – в крайна сметка и той като всеки друг автомобил има четири колела, три педала и един волан… Не виждам никакъв повод за паника. Пък и колко бързо ще се движим решава не автомобилът, а пилотът. Тоест аз. Значи спокойно!
Капка пот се изтъркулва по челото и попада в окото ми. Примигвам неволно и установявам, че в Audi R18 e-tron quattro с едно око не виждам много повече, отколкото с две. Амбразурата пред мен прилича твърде малко на нормално челно стъкло и човек трябва да разчита до голяма степен на въображението си, за да разбере накъде отива.
Заклинанията, с които преди малко се успокоих и се опитах да си вдъхна увереност, постепенно започват да губят силата си. Всичко започна още при влизането в спортната легенда R18 – наложи се да сгъвам тялото и крайниците си като в наръчник по Камасутра, за да се напъхам в тесния като иглено ухо кокпит на болида. Лийна Гейд, британка от индийски произход и състезателен инженер на Audi, щеше да умре от смях, наблюдавайки физическите ми терзания. Лийна ще остане в историята на 24-часовата надпревара на Льо Ман като първата жена, спечелила състезанието като член на инженерния екип на R18.
Дребничката, чевръста и очевидно доста проницателна и пряма като характер Лийна не спести коментара си, след като най-накрая успях да се наместя зад волана – ниско долу в подобната на вана седалка и с високо вирнати като в плажен шезлонг крака. „Да знаеш, че не ставаш за бързи пилотски смени.“ Женски забележки и моторни спортове – шокиращо неочаквана комбинация!
R18 със сигурност е най-сложната състезателна машина, напускала някога халетата на Audi Sport и задействането на всички бордови системи отнема известно време. Не ми остава нищо друго, освен да се доизпотя и да се поогледам. Как по дяволите е възможно човек да побере 21 превключвателя, 12 светлинни индикатора и един екран върху малко по-голям от чаена чинийка волан? А друго човешко същество да следи всичко това? И да го управлява – заедно с шестте планки и допълнителните два бутона зад волана… Да не говорим за деветте регулатора и превключвателя на левия панел. Кое за какво беше сега? Имам чувството, че ще летя до Луната, а няма да завъртя само няколко обиколки на пистата Мизано…

R18 изглежда като продукт на чужда цивилизация
Със сигурност няма да успея да излетя в космоса, но болидът наистина напомня извънземен кораб. „Това е най-сложното нещо, което сме създавали досега“, признава и шефът на спортната дейност на Audi Волфганг Улрих. Регламентът в клас LMP1 на Льо Ман в момента е истинско пиршество за инженерния талант и предлага реални възможности за постигане на примирие между вечните врагове в лицето на екстремната динамика и енергийната ефективност. Мощта на двигателя с вътрешно горене се съчетава перфектно с акумулираната от хибридната система при спиране енергия, която се връща обратно на пътя като тяга в колелата на предния задвижващ мост на болида. Тук противоположностите са заставени да работят съвместно – главозамайващата скорост и спиращото дъха ускорение успяват да влязат в рамките на строгите изисквания по отношение на емисиите, свръхлеките конструкции да се съчетаят с оптимизацията на мерките за безопасност, а максималната аеродинамична притискаща сила да се комбинира с ниското въздушно съпротивление. Крайният резултат е състезателен прототип, оставящ далеч зад гърба си всички себеподобни в историята на моторните спортове. Едновременно с педантичното разпределение, съхранение и внимателно оползотворяване на всяка трошица енергия, сумарната системна мощност на болида надхвърля фантастичната граница от 800 к.с., а общото тегло на състезателната машина е сведено до рекордно ниска стойност.
„Трябва да спираш с левия крак.“ Поглеждам към Марсел Феслер и се опитвам да открия в изражението му знак, че се шегува. Едновременно с това опипвам с крак пространството отдолу с надеждата да се ориентирам. Оказва се, че педалите са само два… И това не е всичко, защото нямам избор – или спирам с левия крак или не спирам въобще. Отдясно е газта. Така че трябва да подтисна дългогодишните спирачни рефлекси в десния си крак и да започвам с магиите още от бокса… Докато се съвземам от шокиращата изненада, механиците избутват R18 навън, а Лийна ме пита дали съм прочел и разбрал съдържанието на задължителния Driver Manual. Мълча виновно, а тя отбелязва с назидателния тон на начална учителка „You haven’t done your homework, Marcus!“
Стартирането на R18 се оказва много проста работа – също като да си вържеш връзките на обувките със зъби… Слагате превключвателя „Mode“ в позиция 4, а този на системата ASR в позиция 10. DMS регулаторът на хибридната система трябва да се издърпа напред и после да се премести надолу. После включвате първа предавка с натискане на планката зад волана, като преди това сте отцепили съединителя посредством натискане на друга подобна планка. Но това не е всичко, защото идва време да активирате режима „Pitspeed“ с поредното лостче! Чак тогава можете да натиснете стартовия бутон, да подадете газ и да отпуснете съединителя. Къде беше ръчката на проклетата ASR? И защо по дяволите тръгвам на пълна газ? В крайна сметка успявам да задавя брилянтно машината и да докажа за пореден път твърдението, че всяко начало е трудно…
Най-накрая излизам някак от питлейна. Болидът на Audi жадува за скорост, а съзнанието ми просто се опитва да поддържа темпото. R18 ускорява на изхода от завоите с направо невероятно за пълната тяга сцепление с асфалта и се впуска по правата – въпреки сериозната за пистов болид намеса на системата ASR. Заслуга за това несъмнено има и електродвигателят на предния мост, който допълва усилията на дизеловия мотор толкова убедително, че трудно успявам да ги догонвам с превключването на предавките. Това си има обяснение – смяната на скоростите тук не следва просто промяната на оборотите на двигателя, а се води по изчисления от управляващата електроника оптимален момент за преминаване на по-горна предавка. Компютърът вече знае как ще продължат нещата по-нататък и от колко допълнителна хибридна подкрепа ще се нуждае дизелът. Четирилитровият V6 и неговите 800 Нм имат грижата за осигуряването на основното ускорение – в останалото просто следват командите на електрониката.

По-висока скорост с по-нисък разход
На практика R18 е нещо като електромагнитна буря на колела. Спирането, рекуперацията, съхранението и оползотворяването на излишната енергия при ускорение са процеси, развиващи се в реално време с оптимално за всеки един момент и ситуация управление. Загубите по отношение на мощността на оптимизирания за максимална икономия на гориво дизелов двигател се компенсират с излишък от хибридната система, което отговаря на въпроса защо в тазгодишното състезание LMP1 прототипите в Льо Ман бяха по-бързи от тези в миналогодишното, въпреки че разходът им на гориво бе значително по-нисък – в случая на триумфиралия на финала R18 с точно 22%!
Оказва се, че тази фурия може да спира също толкова брутално, колкото и да се ускорява, но за целта пилотът трябва да владее оня номер с левия крак. Ако връзката между главния мозък и левия долен крайник не е напълно изрядна, спирането се превръща в странен танц на границата на стабилността до момента, в който колелата застиват в покой, въпреки че би трябвало да се въртят. И обратно. Ограниченията тук не произтичат от възможностите на автомобила, а от тези на пилота.
Това важи в особена степен за бързите завои, в които аеродинамичният натиск залепва R18 към асфалта като с невидима ръка и позволява постигане на скорости в кривата, надхвърлящи всяко въображение. Всъщност по-точно би било да се каже „би позволил“, защото стабилността на професионалиста R18 върху асфалта надхвърля многократно психическата стабилност на аматьора зад волана. В участъци, в които професионалните пилоти натискат безмилостно до ламарината, графиката на ускорението при моя милост бележи срамно високи амплитуди, дължащи се не само на скромност и съзнателно въздържание. В крайна сметка май наистина трябва да си магьосник, за да пришпориш както трябва машина като R18…
Заводските пилоти като Марсел Феслер не само владеят с лекота управлението на болида на абсолютния лимит по отношение на скоростта, но успяват да свършат и значителен обем допълнителна работа зад волана – наред със следенето и справянето с по-бавния трафик на пистата, съобразяването и противодействието на атаките на конкуренцията, те трябва да се вслушват и в наставленията на Лийна и нейните колеги в бокса и да въртят и натискат бутоните и регулаторите по волана и таблото пред тях в опит да намалят до минимум разхода на гориво.
Как е възможно всичко това? „Въпрос на тренировки“, подхвърля с усмивка Феслер. Оказва се, че швейцарския пилот има в къщи точно копие на волана на R18 и редовните упражнения с него му позволяват да прелисти до страница 55 на подменю 17 със затворени очи, след което да натисне бутона за потвърждение и да премине към друг режим без дори да поглежда какво прави. „След време това става част от теб и въобще не те разсейва по време на състезанието.“

Неравна битка – GT срещу LMP1
Ясно каква била работата… Моят опит да отчета максималната скорост в края на старт-финалната права едва не завърши с пропускане на точката за спиране. Меко казано… Затова предпочитам да не се доверявам на аматьорските си преценки, а да се вслушам в мнението на истинските магьосници за силните страни на R18 такива, каквито единствено те могат да ги усетят. „Впечатление правят сцеплението, ускорението и цялостното ниво на силовия тракт“, отбелязва Феслер. Не ми остава нищо друго, освен да се съглася…
Всъщност колко далече от простосмъртните състезателни машини е отишъл R18 личи най-добре от сравнението между него и GT варианта на серийния R8, което Audi ни дадоха възможност да направим на пистата Мизано. Между другото, R8 LMS не отстъпва по нищо на успехите на R18-LMP1 – победите в генералното класиране на 24-часовите маратони на Спа и Нюрбургринг през този сезон в актива му са повече от сериозна атестация.
Hо при него всичко е толкова просто и нормално, че отпечатването на любимия на Лийна наръчник на пилота би било чисто разхищение на хартия. „Сядаш, стартираш и тръгваш“, напомня ми процедурата заводският пилот Маркус Винкелхок, който има принос и за двете тазгодишни 24-часови победи на болида. Практически нищо в R8 не се нуждае от допълнителни разяснения – даже мога отново да ползвам десния си крак за спиране. Ускорението и намаляването на скоростта, бързината в завоите и сцеплението при спиране тук възвръщат естествените си отношения и не се опитват да прегреят процесорите в мозъка ми. „Това е разработка за нашите клиенти, състезаващи си в GT класа, а не научноизследователска лаборатория като R18“, споделя ръководителят на отдела, обслужващ клиентските отбори на Audi Ромоло Либхен. Не ви трябват никакви магии, за да управлявате R8. Виж, за R18 трябва да сте истински магьосници!

Teкст: Maркус Шуриг
Снимки: Audi

Технически характеристики:

Audi R18 e-tron quattro

Каросерия
Едноместен закрит пистов прототип по изискванията на регламента за категория LMP1 на Льо Ман, дължина х широчина х височина – 4650 x 1900 x 1050 мм, вместимост на резервоара 54,3 л, минимално тегло 870 кг
Ходова част
Независимо окачване отпред и отзад с двойни напречни носачи, коаксиално свързани винтови пружини и телескопични амортисьори, задействани от лостова система (отпред на натиск „рushrod”, отзад на опън „рullrod”), спирачки с вътрешновентилирани и усилени с въглеродни влакна композитни дискове на предните и задните колела, гуми с размер 31/71-18 отпред и отзад
Силово предаване
Задно предаване (двойно в хибриден режим), седемстепенна секвенциална скоростна кутия
Двигател/хибридна система
Шестцилиндров V-образен дизелов двигател със система за принудително пълнене с турбокомпресор и междинен охладител, работен обем 4000 см³, максимална мощност > 395 кВт (537 к.с.), максимален въртящ момент > 800 Нм. Тягов електродвигател/генератор на предния мост, максимална мощност > 170 кВт, акумулиране на енергията чрез електросистема с маховик и капацитет > 600 кДж.

Технически характеристики:

Audi R8 LMS ultra

Каросерия
Състезателен болид по изискванията на регламента GT3 на FIA, дължина х широчина х височина – 4620 x 1994 x 1195 мм, междуосие 2650 мм, вместимост на резервоара 120 л, собствено тегло 1250 кг.
Ходова част
Независимо окачване отпред и отзад с двойни напречни носачи и коаксиално свързани винтови пружини и телескопични амортисьори, регулируеми напречни стабилизатори на предния и задния мост, спирачки с вътрешновентилирани дискове на предните и задните колела, колела с размер 12 x 18 отпред и 13 x 18 отзад. Гуми Michelin с размер 30-65/18 отпред и 31-71/18 отзад.
Силово предаване
Задно предаване, шестстепенна секвенциална скоростна кутия.
Двигател
Десетцилиндров V-образен бензинов двигател, работен обем 5200 cм³, максимална мощност* 419 кВт (570 к.с.), максимален въртящ момент > 500 Нм.
* възможност за промяна чрез използване на различни рестриктори на всмукателния тракт

В актуалния октомврийски брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще откриете:

kor 10.indd

VW Golf VIII – Смяната на поколенията, планирана за 2017 година, ще донесе на Golf VIII доста по-съществени от обичайните досега промени в дизайна, а технологичните новъведения ще го превърнат в своеобрзен огледален образ на Passat в компактния клас.
Представяме ви някои от най-интересните новости от тазгодишното издание на автосалона в Париж.
Сравнителен тест Infiniti Q50S Hybrid срещу Lexus GS 450h – Кой от двата хибридни модела ще покаже по-добри качества като цяло?
Представяме ви пет автомобила от Англия, Италия, Япония, Швеция и Щатите, всеки със свой неповторим характер.
Зад волана на новото издание на Audi TTS.
Две състезателни легенди се срещат отново на пътя – Bentley Blower и Mercedes Super Sport
Audi R18 e-tron quattro и Audi R8 LMS ultra – Една среща на пистата с технологичното чудо от Льо Ман R18-LMP1 и много по-земния, но не по-малко впечатляващ R8-GT.
Първи тест на високотехнологичната и свръхикономична екзотика на компанията от Волфсбург – VW XL1
Сравнение на гуми с три размера – Сравнихме най-често използваните размери от 16, 17 и 18 цола.
Първи впечатления от обновените Ford Focus и Peugeot 508.

Автомобилите в броя
Audi TTS Coupe
Cadillac CTS 2.0T AWD
Dacia Lodgy dCi 110
Ford Focus
Jaguar XJ 3.0D LWB
Infiniti Q50
Lexus GS 450h
Lexus Ls 600h L
Maserati Quattroporte S Q4
Peugeot 508 BlueHDi 180
Volvo S80 D4
VW XL1

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Досиетата CHR: Истинските истории зад „Историята на прислужницата“

| от chronicle.bg |

Първият сезон на сериала „Историята на прислужницата“ по едноименния роман на канадската писателка Маргарет Атууд приключи, оставяйки зрителите да размишляват върху паралелите между фикционалния свят на Гилаед и света, в който живеем. Антиутопията показва по какъв начин един политически режим може да осакати обществото, като лишава жените от правата им.

То чертае мрачна картина, подсилена от погледа наоколо – диктаторските режими по света и опитите да се органичават правата на жените дори в демократични общества.

В интервю за „Гардиън“, 77-годишната писателка казва, че когато книгата е излязла за първи път, е възприемана като „пресилена“. Пишейки я обаче, Атууд се уверява, че не слага в книгата си нищо, което вече не е било правени от хората някъде по света в някакъв момент от историята.

маргарет атууд
Маргарет Атууд, Getty Images

Ако решим да проверим кои са събитията и правилата, вдъхновили книгата, то ще открием много факти от световната история, които да докажат, че онова, което се случва в книгата е повече истина, отколкото измислица.

Изданието Stylist успява да събере част от реалните събития, оказали се в основата на сериала. 

Принудително сурогатно майчинство и осиновяване

В „Историята на прислужницата“ Офред и другите „прислужници“ са принудени да износват деца за семействата, които ги „притежават“. Всички здрави деца, които се родят, биват отглеждани от съпругата на командира, а прислужниците биват многократно изнасилвани, докато не заченат.

Оказва се, че тази отвратителна практика е съществувала в редица западни нации само преди няколко десетилетия, а резултатите са видни и днес.

В Австралия през 70-те години децата на местните народи законно са отделяни от домовете си и вкарвани в религиозни институции или осиновявани от бели семейства.

След края на Втората световна война до края на 70-те години подобни програми е имало и в САЩ и Канада – системно отнемане на децата на индиаци, известно като „Ерата на осиновяването“ и пансионната система, в зависимост за мрачната епоха на коя от страните говорите.

И разбира се, приютът Магдалена в Ирландия, където млади момичета са наказвани заради ниския си морал и държани в робски условия. Бебетата, родени от тях, са отнемани от ръцете им и давани за осиновяване на други места по света. Само в САЩ са изпратени около 2000 деца.

В свое интервю пред LA Times през 2017 година Атууд казва: „Тоталитаризмърт винаги е имал своите виждания относно това на кого трябва да бъде позволено да има бебета и какво трябва да бъде правено с бебетата“. Тя изтъква, че „генералите в Аржентина са изхвърляли хора от самолети“, но ако става дума за бременна жена, то са изчаквали тя да роди, давали са бебето на друг в системата. Хитлер е крадял руси деца, надявайки се да ги превърне в руси германци, казва още Атууд.

Генитално осакатяване на жената

В „Историята на прислужницата“ има примери за жени, наказани заради своето „неморално поведение“, като крайниците им биват осакатявани. Една от ситуациите в първите епизоди на първи сезон показва и че „лелите“, които възпитават прислужниците, прилагат генитално осакатяване като наказание за жените, определени като „нежени“ (в представения в сериала случай става дума за хомосексуална героиня).

handmaid's tale историята на прислужницата

За съжаление, тази практика не е единствено част от книгата на Атууд. 140 милиона жени и млади момичета по целия свят са преживели унизителното обрязване, при което се премахват срамните им устни и клитора, често без анестезия или болкоуспокояващо. Дори в цивилизовани страни като Великобритания около 23 000 момичета са застрашени от генитално осакатяване, въпреки че е криминализирано от 1985 година.

Пуританска теокрация

В Гилеад управлява правителство в името на Бога, затова те често казват, че са „под неговия поглед“. Днес в САЩ, разбора се, властва демокрацията – властта се избира от обществото, а не се самоназначава, за да твори закони и да прави решения от името на обществото. Невинаги обаче е било така. Атууд обяснява нещата по следния начин – Америка не е била основана през XVIII век като република. През XVII век е била теокрация и тази тенденция от време на време отново се появява.

Антифеминистки настроения

Сериалът представя и героинята на Ивон Страховски – Серена Джой, която се бори за налагането на реллигиозна власт, в която всяка жена има своята роля на подчинение. Серена има и значима роля в създаването на тоталитарния свят на Гилеад. Преди настъпването на режима, тя е известна в медиите със своите лекции и есета за мястото на жената. Персонажът не е напълно художествен, или поне – черпи вдъхновение от реални събития и хора.

серена джой, история на прислужницата

Филис Шлафли е известна антифеминистка, която отстоява позицията, че мястото на жената е вкъщи. Започва политическата си кариера като антифеминистка през 1964 година, когато публикува първата си книга за традиционното семейство. Тя се бори срещу равните права на жените и мъжете, настоявайки, че жените трябва да спрат да се фокусират върху политиката, вместо да грижат за семействата си. Всичко това обаче й се връща само три години по-късно, когато се кандидатира за политически пост – за президент на Националната републиканска федерация на жените. Според опонентите й обаче като майка на шест деца тя няма как напълно да се посвети на политическа кариера. Затова губи надопреварата.

Червено за прислужници, синьо за съпруги

В „Историята на прислужницата“ съпругите са облечени в синьо, прислужниците в червено, а „мартите“ – които се грижат за дома на богатите семейства – в зеленикаво. Така чрез цветовете на дрехите си те се дефинират и като роли в обществото.

 история на прислужницата

Това е мрачно напомняне за времената на нацистка Германия, в която евреите са били принудени да носят жълта лента на ръката си, на която е изобразена звездата на Давид, за да бъдат разпознавани отдалеч и евреите да бъдат отделяни от тези, които не са евреи. Лентите служат и за напомняне, че евреите нямат права според германския закон.

Как светът се променя за една нощ

Жените в „Историята на прислужницата“ губят всичките си права за една нощ – без предупреждение е наложен закон, който забранява да притежават собственост, да имат бизнес или работни места. Войници минават през офисите в цялата страна, за да се уверят, че жените са принудени да си тръгнат. Банковите сметки на всички от женски пол са замразени, а парите се прехвърлят на мъжете им или близки родственици от мъжки пол. Така жените биват напълно подчинявани на новия режим.

handmaid's tale историята на прислужницата

Това е нещо, което вече се е случвало в историята. Само че на евреите. В нощта на 9 ноември 1938 година над 250 синагоги са изгорени до основа, 7000 еврейски бизнеси са съсипани и плячкосани, плячкосани са и гробища, болници, училища, домове. Десетки евреи са убити, без полицията или пожарната да пожелае да се намеси. На следващата сутрин евреите в Германия вече не са считани за автономни човешки същества, да не говорим – за граждани на Германия. Следва налагането на вечерен час, забрана за влизане на обществени места, изключване от училище и почти пълна сегрегация. За по-малко от 24 часа 30 000 германски евреи са арестувани за „престъплението“ да бъдат евреи, и изпратени в концентрационни лагери, където милиони загиват.

Ограничение, облечено като грижа за хората

Законите в Гилеад са въведени като антитерористични мерки. Причината за ексесивните мерки е терористична атака, при която всички в Конгреса са убити, а с цел защита на хората, Конституцията е суспендирана. В сериала Офред казва, че докато всяко от тези събития се е случвало, „ние не се събудихме“. Докато правата им са отнемани пред очите им, те не са разбирали какво става. По подобен начин се стига до Холокоста. На 7 ноември 1938 година 17-годишният германски евреин Хершел Гринспан прострелва с няколко куршума в корема дипломата Ернст фон Рат. Момчето действа от отчаяние – родителите му са заклещени в ничията земя между Германия и Полша. Нацистите ползват случилото се, за да заявят, че Гринспан не е действал сам, а е бил част от по-голяма еврейска конспиративна мрежа срещу Германия. Така, два дни по-късно, атаката над евреите започва.

Ловът на вещици

Фразата не е просто израз, а отпратка към истински събития от XVII век, когато жените системно са били демонизирани и наказвани за това, че са различни. Маргарет Атууд не крие, че за нея ловът на вещици в Салем е бил вдъхновение. Според нея това събитие има важна роля в американската история, което определя като сблъсък между митология и политика.

Ислямската република

Такива има повече от една в Близкия изток. Червените роби на прислужниците могат да се възприемат и като отпратка към традиционното облекло на жените в ислямските републики. Жените в демократичните общества имат право да изберат да се облекат така. По-важното и по-страшното обаче е, че те могат да бъдат задължени да се облекат така в по-консервативните общества.

жени в иран
Getty Images

Ако се сещате за снимките от Иран преди 1979 година и след, то ще разберете за какво става дума. Революцията през 1979 година задължава жените да се откажат от късите поли и по-модерни дрехи, за да наложат върху тялото си хиджаб.

иран жени

Когато зрителят гледа „Историята на прислужницата“, лесно може да се подведе от страх, че обществото върви към ужаси от този род. Истината е, че обществото вече веднъж ги е преживяло. На някои места по света – те все още са ежедневие. Книгата на Маргарет Атууд и сериала на Hulu (в България може да се гледа по HBO) са мрачно предупреждение за това къде можем да се върнем, ако не следим с повишено внимание действията на политическата класа, ако не осъзнаваме важността на събитията около нас. Докъде можем да стигнем, ако допускаме правата на другия да бъдат ограничавани, сякаш това не ни засяга.

Историята доказва, че човек е способен на ужасна жестокост. Способен е и да се откаже от нея и да я осъди.  „Историята на прислужницата“ просто напомня всичко това, за да не позволим XXI век да ни върне в XVII век. Или по-назад.

 
 

Мирдрит: Холивуд му приляга

| от chronicle.bg |

Той е дете на българка и косовски албанец. Името му е традиционно албанско име. Благозвучно е, и означава „добра светлина“. И явно е дошъл с името си, както се казва у нас. Светлина струи от него. От поведението му, от общуването му. Особено силна е, когато той е на сцена.

Едва тригодишен малкият Дити, както го наричат в семейството му, гледа „Властелинът на пръстените“, наизустява фрази от него, повтаря ги, след това започва сам да разиграва малки сцени от филма.

Следващата стъпка е логична – след няколко години казва на майка си, че иска да стане актьор, и че ще е актьор в Холивуд. Майка му, баща му, и по- големият му брат не взимат думите му насериозно. Скоро след това той се запалва по спорта- минава през плуването, леката атлетика, спортната гимнастика, тениса на корт, баскетбола. Родителите му са убедени, че търси себе си в някой от спортовете. Той обаче е дете с характер. И уведомява семейството си, че не е забравил, нито се е отказал от театъра. Настоява.

И през 2013, тринайсетгодишен става част от любителската трупа „театърът на Чарли“ в Пловдив.

IMG_2366

Година по- късно, придружен от майка си, защото е още малолетен попада на интензивен летен театрален тренинг в Созопол, организиран от актьорски школи МОНТФИЗ. Фестивалът вече е утвърден като добър, има даже международна селекция от преподаватели. В Созопол Мирдрит среща следващите си учители- Йордан Славейков и Димитър Касабов, които са ръководители на тренинг по актьорска импровизация. Веднага им правят впечатление желанието, с което той работи, харизмата му, степента на концентрация, и умението да изпълнява театрални задачи. На следващия им тренинг, през зимата на 2014 година той се появява отново придружен от майка си.

Следва дълъг и сериозен разговор между майката, Анастасия, и единия преподавател, Йордан. В този разговор учителят потвърждава първоначалното си мнение- Мирдрит притежава в себе си онази искра талант, която ще му помогне да се реализира, и убеждава майката да не пречи. Този разговор сериозно променя географското положение на семейството. Майката напуска добре платената си работа в сферата на интериорния дизайн, братът Арианит прекъсва образованието си. Всичко това се налага, защото през 2015 Мирдрит се явява на прослушване, печели място в junior course , и е приет да учи актьорство в Guildhall School of Music and Drama. Майка му и брат му се местят в Лондон с него, заради него. И това е само началото.

IMG_0175

През 2016 година в Лондон се организира прослушване на IMTA- International Model and Talent Agency – за млади таланти. По- точно, това е най- голямото прослушване за млади таланти в света. Явяват се над три хиляди и петстотин човека. От тях само двайсет са селектирани за финалния кастинг в Ню Йорк. Мирдрит е сред тях. В семейната история идва ред и на бащата – той е с американска виза и придружава сина си в САЩ. Мирдрит говори отлично майчиния си български език, бащиния си албански, както и англисйки. В Ню Йорк печели няколко медала за отличното си представяне в категориите „Improvisation“ и „Screen test“. Печели и стипендия , давана от кастинг агентката, мениджър, и преподавателка по актьорство за театър и кино Clair Cinett за обучение в Академията й в Лос Анджелис, САЩ.

През февруари 2017, отново с баща си, заминава за САЩ. В Лос Анджелис прави поредна стъпка към сбъдване на детската си мечта- да е актьор в Холивуд. Подписва договор с една от най- големите в света агенции – Momentum. Сериозен интерес към него проявява и New York Filmmaking Academy. Трябва само да има навършени осемнайсет години, да завърши образованието си в Лондон.

Търпение, Мирдрит. Времето минава бързо. Светът на голямото кино те очаква.

 
 

Йогата и други здравословни глупости

| от |

Днес е международният ден на йогата. Честито на всички ни! Малко известен факт за йогата е, че е глупост. Да кажеш за йогата, че е наука, е като да наречеш футбола „изкуство“.

За йогата се  твърди, че йогата е духовно учение. Учи как да бъдеш едно със себе си, все едно преди йогата ти и себе си сте били две различни неща. Дори и да няма особен смисъл, звучи добре.

И мелба с боб щеше да звучи добре, ако нямахме концепция и за мелба, и за боб. Има много такива подвеждащи изрази – например, знаете ли, че всяка професия може да звучи обидно, ако я дефинираш чрез град: „Виж го тоя журналист видински“. Всъщност няма нищо обидно – човекът е журналист от Видин, но мисълта ми е, че звучи подвеждащо. Цялата маркетингова стратегия на йогата се гради на такива нищо не значещи изрази. Например: „Йогата води до съюз на тялото, ума и дишането“. Това изречение предполага, че ти щом не практикуваш йога, нямаш съюз между тялото, ума и дишането, което е откровена глупост.

Йогата е набор физически упражнения, кикерчене. Йогата е брейкденс на забавен каданс. Йогата е кардио за хора, които мислят, че като влязат два пъти във фитнеса, ще станат батки.

Само да отбележим, че медитацията е друго. Медитацията е точно това, което твърди, че е.

Йогата е модерно заблуждение от ранга на ГМО. И с ГМО-то случаят е „какво се казва“ срещу „какво всъщност означава това“. Как ви звучи „Не яж портокалите – в тях има аскорбинова киселина“. Страшно е, нали. Тези портокали сигурно са отвратителни! А ако ви кажа, че аскорбиновата киселина е химическото название на витамин С и изречението всъщност е „Не яж портокалите – в тях има витамин С“. Малко неловко стана.

Тук много лесно можем да залитнем по темата за кемтрейлса, хомеопатията и антиваксърите, но няма.

Но, виж, антиоксидантите от друга страна… Антиоксидантите също са прехвалени. Яжте зеленчуци и сте пушка. Желанието да сме чисти, съчетано с мързел и широко сито на критичното ни мислене, често довежда до вършене на глупости. От едната страна на уравнението са антиоксидантите, но от другата може просто да е седи нищо. Имах преподавател в университета, който всеки понеделник не ядеше в продължение на 24 часа. На един изпит ми каза „Гладът е най-добрата храна“. Бих проверил днес докъде е стигнал с тази философия. Все пак „проверката е висша форма на доверие“.

И накрая не искаме да внушим на никого, че йогата е дело на Рогатия – нищо подобно. Както казахме, това е набор от упражнения и когато седиш по цял ден като ваза, започнеш ли да се раздвижваш малко, ще ти стане по-хубаво. За кощунствената комерсиализация говорим. Не давайте да ви продават нови дрехи, преди да се убедите, че не са на царя.