Тери Гилиъм: Един творец на 75

| от |

Тери Гилиъм – творец, комик, американец, мислещ човек и изключителен режисьор, навършва 75 години днес!

Ще е жалко, ако не сте гледали нищо на Тери Гилиъм, защото това значи, че сте изпуснали едни от най-странните, футуристични, наситени с ирония, сарказъм и донякъде бруталност филми от миналия и този век.

Кариерата на Гилиъм или по-точно известността му, започват със старта на „Монти Пайтън“ – комедийна група съставена от петима британци и господин Гилиъм, които снимат комедийното шоу „Летящият цирк на Монти Пайтън“ през 69-та. Чувството им за хумор е толкова размазващо, че шоуто неизменно става хит. Днес то е класика и ако не сте го гледали, защото не е от вашето време, то го препоръчваме без притеснения и задръжки.

Шоуто приключва през 1974-а, през 1975-а се появява филмът „Монти Пайтън и Свещения Граал“, а веднага след това Гилиъм започва да режисира собствената си кариера на модерен визионер.

Най-добрите му филми, а не се съмнявайте, че те са достатъчно и са оформили голяма част от ранното ни съзряване, са в нашата галерия горе.

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го и спира да се състезава

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни AlphaGO, изкуственият интелект на DeepMind, за първи път победи Ке Жи, най-добрия играч на древната китайска бордова игра Го.

Сега хората от екипа на AlphaGO започват да работят по други проекти.

През изминалата година Хасабис и екипът му значително подобриха изкуствения интелект. Това доведе и до безапелационната победа на AlphaGo във Вужен, Китай – три успеха срещу Ке Жи за изкуствения интелект. Когато DeepMind представи AlphaGo, сериозните Го играчи попитаха дали е достатъчно умен, за да предизвикат най-добрите от тях. Когато той победи южнокорееца Лий Седол, мнозина се оплакваха, че изкуственият интелект по някакъв начин имитира интуицията, която се изисква, за да се играе тази изключително сложна игра. Но тъй като екипът на DeepMind продължи да подобрява тази изненадващо мощна система, топ играчите на Го не можеха да развият достатъчно уникален и понякога превъзхождащ стил на игра.

AlphaGo може би ще бъде използвана в областа на роботиката и автомобилите, обявиха от DeepMind, подразделението за изкуствен интелект на Google. Важното е, че изкуственият интелект надви най-добрите в сфера, за която се твърдеше, че е невъзможно. Или поне не би трябвало да е възможно днес. AlphaGo повече няма да се състезава, а ние ще следим с огромен интерес към следващия проект на екипа зад него.

 
 

Умни очила ще приспиват за 10 минути

| от chronicle.bg |

Компанията Sana Health произведе наистина революционен продукт в борбата с инсомнията. Тези очила  обещават да ви накарат да заспите само 10 минути след като ги поставите.

Очилата не само блокират светлината: специалният механизъм, скрит в рамката, използва аудио-визуална стимулация, за да приспи този, който ги носи. Това извиква в мозъка повтарящи се модели, които присъстват в най-добрите естествени цикли на сън и предразполагат към дълбоки състояния на релаксация.

Очилата могат и да следят промените в нервната система.

Шефът на компанията, Ричард Ханбъри, разработва технологията, в търсене на решение на проблема с хроничната болка, която му пречи да заспи.

20160518_Sana_B2_06_mdwvsk

Предстои компанията да започне работа по масово производство. По думите на Ханбъри очилата ще се появят на пазара най-късно през второто тримесечие на 2018 г. и ще струват 400 долара.

Източник: Engadget

 
 

Как да не бъдем идиоти в университета

| от Дилян Ценов |

 Еуфорията около матурите вече мина и сега предстои следващото важно събитие за зрелостниците – кандидатстването в университета. Това ще доведе до десетки хиляди млади хора, които ще се втурнат към съответното висше учебно заведение.

И да, много е хубаво да си студент и да се измъкнеш от стръвната хватка на даскалото, което те следи на всяка крачка. Никой вече няма да те мъмри, че не си пишеш домашните, майка ти няма да ти иска бележника, а класната няма да ти иска обяснение за поредното неизвинено.

Дотук чудесно! Но университетът и социалният живот са две различни неща. Това, че вече никой не ти е над главата и си „на свобода“, не отменя някои основни правила и норми, които налага животът в университета.

Ето няколко съвета за хора, които скоро ще са студенти (или вече са), как да не бъдат идиоти в университета.

Без джапанки и къси гащи

Не че ще те върнат на входа на университета, ако си неподходящо облечен, но със сигурност ще изглеждаш смешно с любимия си анцуг „Адибас“, който слагаш на официални срещи с приятелите, или ако си момиче и се появиш така все едно след малко отиваш в чалготеката да слушаш Андреа. Анцузи, скандално къси рокли, много грим, и изложените на показ части от тялото не са окей, просто не са (и не защото сме консервативни). Ясно че всеки си има собствен вкус и се чувства удобно в дрехите си, но все пак никой не иска да слагаш смокинг.

„Пешооооо, Пешоооо! На кой етаж смеееее?“

И това не се отнася само до университета. Навсякъде говоренето на висок тон е проява на изключително лош вкус. Когато обаче целият коридор се оглася от драматичната история за това колко те дразни оная изрусената по Основи на правото, или как си се „напра’ил на ж’вотно“ снощи, нещата съвсем излизат от контрол. Особено когато оная изрусената чува всичко от кабинета на третия етаж, докато изпитва колегите ти.

Няколко титли, ама важни

„Госпожата“ остава в училище, подарил си й цветя на последния учебен ден и веднъж годишно – около датата на бала, може и да се запитваш „Абе как се казваше тая по немски?“. В университета госпожи няма. И да има – не е твоя работа. Преподавателите имат по няколкостотин студенти всеки семестър, но въпреки това значителна част от тях се стараят да запомнят имената поне на онези, които идват редовно на лекции. От теб се иска да запомниш десетина имена. Тези имена не принадлежат на „Госпожо, т’ва на коя страница е?“, а на професор Андреева, доцент Стоянов, доктор Петров и т.н. Колкото и да не ти допада този или онзи от тях, те са свършили доста повече неща в живота от теб (засега). Дори да не искаш, трябва да се съобразяваш с йерархичната структура. Разговор, в който казваш, че „тая/тоя по еди-какво-си не ти е приел/а курсовата работа“, дава доста информация за самия теб, отколкото за „тая/тоя“, имай го предвид.

Не бъди зубъра, когото всички мразят

Университетът не е училище. Никой не те задължава да бъдеш там.  Ако не искаш – недей. Ако искаш – учи. Никой няма да проверява дали преписваш всяка дума по сто пъти, нито ще се вълнува особено дали си си написал курсовата работа. Това ще вълнува теб в края на семестъра. Затова да си изряден и да учиш методично не е лошо, дори напротив – това е едно от най-хубавите неща, които можеш да свършиш като студент. Но когато се превърнеш в онзи, който има всички лекции, но ги кътка, все едно на тях е написана рецептата на „Кока кола“, това е тъпо. Дай му ги на човека да пробва да изкара три, най-много да те черпи бира. Нищо няма да изгубиш от това. От пазене на лекции от колеги никой не е станал милионер.

„Имах домашно, но кучето го изяде“

Преподавателите се срещат всеки ден с десетки студенти и не са роботи, за да помнят всичко. Мислиш ли, че има смисъл да казваш, че нямаш домашно, защото леля ти от Америка снощи се е прибрала и заедно сте яли традиционна българска кухня до 3 през нощта на семейното събиране? Не. Никого не го интересува. Затова просто не се оправдавай. Няма смисъл, а и честно казано това е доста примитивен училищен навик, който е добре да забравиш. Както на бъдещия ти работодател, така и на преподавателя, не им пука за причината – работата трябва да се свърши и е твое задължение да намериш времето за това.

ПП: Оправдания от типа на „нямах време“ от момчето с анцуга или момичето с многото грим едва ли си струва да бъдат обсъждани.

 Слон в стъкларски магазин

Лекцията е започнала преди 15 минути. Преподавателят говори или диктува нещо, дали другите пишат или слушат – отделен въпрос, но със сигурност мълчат. Тогава влизаш, без да чукаш, естествено, затваряш силно вратата и си избираш хубаво място, на което да седнеш. Но за да стигнеш до там вдигаш трима колеги, чиито столове стържат по пода, след това ти също изстъргваш пода с твоя стол и следват пет минути за удобно наместване. Нещо нередно има ли?! Ако не искаш да изглеждаш като идиот, просто почукай, влез тихо, седни на най-близкото място до вратата, и не шуми – другото е неуважително спрямо всички в стаята.

 В един са и хлябът, и ножът 

Не се появяваш на лекции и упражнения цял семестър. Но в последната седмица идваш с дебела папка с всички домашни и курсови задачи. Настояваш да си получиш заверката, оценката или каквото там трябва да получиш. Ами не става. Преподавателят нямал право? Хм…  Освен ако той не е злобен човек, който наистина, ама наистина те мрази без причина, обикновено има право – правото на хляба и ножа. Така или иначе при настоящата система за висше образование вероятно ще завършите и то с повече от 3. Недейте да кълнете човека, че все още има някакви критерии.

 
 

Ден на предизвикателството: какво да правим, докато животът си тече

| от chronicle.bg |

Може да свързвате предизвикателствата с поливане с кофи с лед или постване на икони във Facebook, но да предизвикаш себе си всъщност е нещо съвсем различно и много утвърждаващо.

Ленивостта в човешката природа понякога ни превръща в инертни марди, които се носят блажено по течението и гледат как се случва животът им отстрани. Училище, абитуриентски бал, университет, някаква работа, семейство, дете, бит, пенсия…всичко си върви в едни утвърдени от обществото граници и всичко е „нормално“.

И точно тогава, понякога, се появява някой симптом. Може да е дълбоко усещане за неудовлетвореност. Паническа атака. Депресивен епизод. Психолозите казват, че това са сигнали, че личността има нужда от промяна. „Но каква промяна, като всичко ми е наред?, може да се запитате вие.

Един от възможните отговори е, че дори всичко да ви привидно наред, може да сте спрели да се предизвиквате. Да сте се сгушили в лаическия израз „зона на комфорт“ и я бъркате с щастието. В много случаи обаче отпускането в „нормалността на живота“ е като отпускането в морската вода. Усещате се в безтегловност, слънцето напича лицето ви, водата е топла и е прегърнала тялото ви и ви е много добре. Но ако останете в тази поза твърде дълго, течението ще ви завлече навътре и в един момент може да видите брега твърде отдалеч. И да изпаднете в паника.

За да избегнете това, е добре да се предизвиквате. Даваме няколко предложения за предизвикателства, които може да отправите към себе си, но често те са строго индивидуални. Така че списъкът може да се допълва до безкрай.

Общувайте с хора, които не познавате или не харесвате

Някои от хората, на които сме сложили етикети, например „чалгар“, са вън от обкръжението ни и ние нямаме идея какво се случва с тези хора и как живеят те. Общуването с хора, които на пръв поглед намирате за антипатични, може да открива нови хоризонти и да обогатява живота ни.

Заминете на екскурзия, която не сте планирали до последния детайл

Вземете си билети до Милано и отидете с влака до езерото Комо. Разходете се до Лугано. Постойте на върха на катедралата Дуомо. Не планирайте всяка секунда от екскурзията си, оставете се да бъдете изненадани.

Вземете си почивен ден в средата на седмицата

Не е нужно да трябва да подавате данъчна декларация, да сте болни или да трябва да минавате на преглед с колата. Вземете си един ден отпуск, без да го пълните предварително със задачи. Излезте на разходка в града, четете книга на пейка в Южния парк, обядвайте сами.

Започнете спорт, с който не сте се занимавали досега

Може никога да не сте изпитвали влечение към волейбола и да поддържате форма във фитнес залата, или пък да не спортувате изобщо. Ами запишете се на волейбол. Движете тялото си, усетете потта по врата си, насладете се на уморените мускули.

Запишете се на курс за език, който не сте изучавали

Всички знаем английски. Запишете се на нещо, което не сте учили в гимназията или във Фарос. Запишете се на немски например, въпреки че е езикът на Хитлер и получавате уртикарии като чуете някой да го говори. Или научете италиански. Като отидете на езерото Комо, ще може да си вземете джелато на италиански. Не е лошо.

Занимавайте се с някакво изкуство

Може никога да не станете Микеланджело, Пикасо, Достоевски или Моцарт. Всъщност, най-вероятно няма да станете. Но изкуството има окриляващ ефект върху личността и дори закупуването на книга с насоки как да нарисуваме куче, може да ни запали по рисуването и да открием терапевтичния му ефект. Може да нямате талант за писане, но това не пречи да се пробвате да напишете някой разказ. Наблюдавайте, вижте какво ви впечатлява, какво искате да изразите и го направете през изкуството. Напишете го, изсвирете го, нарисувайте го. Ще се почувствате добре.

Ходете на непознати места

Освен ако не живеете в някое малко селце, едва ли познавате като пръстите на ръцете си местообитанието си. Една новооткрита градинка в квартала или тиха, тясна улица през юни в центъра на града, могат да ви дадат нови усещания.

Идете на концерт на някой мега изпълнител или група

И няма значение на колко години сте. Когато баба ми отиде на концерт на Том Джоунс, беше изключително, ексклузивно щастлива.