Телевизия 15:9

| от |

В програмите днес сюжетите са Розово 2.0. Този път в Ковачевци и в поредно телевизионно студио, без „агитки”.

В третия телевизор ни показват обзор на отминали викове, с участието на Дучето. За незапознатите, Дучето е бивш вожд на футболна агитка.

Гласовете на кампанията са прегракнали, надвикват се и често говорят откровени глупости, заради които само наличието на имунитет ги спасява поне от прилагането на законодателните текстове за хулиганство.

В Ковачевци не искали децата на бежанците, защото носели болести. Дори ако бъдели прегледани, че са здрави хората не ги искали. И защото чуждите деца не знаели български. А ако чужденците не влязат в клас училището ще бъде закрито. Но това било рекет на държавата. Става дума за 10 чужди и 10  свои деца. Погледнато от един друг ъгъл, хората използват аргументи по устав.

На другия полюс са политиците. Техният език е площаден и им е като матерен. Не само защото формата е безплатна. Да се чудиш тези хора защо така се мятат словесно и дали целта им не е да изгонят дори последния зрител – мазохист, останал пред екрана.

Защото твърдите електорати по-лесно се контролират.

Ако си припомним  медийните клишета за 15 септември това задължително включва мерене на раниците на килограм.

Днес се явиха в едно студио двама бивши минстри, но те коментираха толерантността на българина. А можеше да бъдат изненадани с раници с учебници и експеримент с прочит на произволен учебник. Например в присъствието на първолак. И камерата да показва само детето.

В село Алеко Константиново пък децата от сметището за първи път са на тържество в училището „Климент Охридски”. Имало било и подаръци.

Макар малко по-рано да видяхме дете, което плаче заради липсата на 120 лева за карта за транспорт. И търсеше помощ. Защото живее само с майка си, която получава малко повече от 300 лева, а бащата е починал. Но поради това, че майката минава границата за доходи, няма право на социално подпомагане. А защото родителите нямали брак, детето е лишено от пенсия за починалия си родител.

Както в магазините има повече дрехи, отколкото хора искат да ги купят, така и в университетите имало повече места за студенти от самите студенти. Това било конкуренцията. Буквално това обясни бившият правосъден министър Даниел Вълчев, който пък от своя страна стана известен не само с въвеждането на матурите, но и с пристрастията си към бюрото на Иван Вазов като министерски експонат.

Какво излиза накрая? Държавата работи по само телевизора. Останалото не става за показване, защото не носи рейтинг.

Да се чудиш тогава защо същата тази държава приема, че журналистите са някакви полуидиоти, които безплатно да конферират политици, които се надвикват.

Явно има повече училища, отколкото ученици и кандидат-депутати, отколкото могат да влязат в парламента.
Това също е конкуренцията.

А телевизорите работят да показват всичкия този хаос. И в никакъв случай да не търсят решения.

Това е. И ще вали. А довечера започват два риалити формата. Дъвка за очите и мозъците.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Visa предлага по-бързо и лесно обезщетение при проблеми с полета

| от chronicle.bg |

Visa сключи договор за партньорство с Air Refund, компания за управление на жалби в сферата на въздушния транспорт. Сътрудничеството е в рамките на ангажимента на Visa да предоставя възможно най-добрите услуги на своите пътуващи картодържатели.

Air Refund действа от името на пътниците и гарантира, че ако те покриват необходимите условия за признаване на исковете им, ще получат обезщетение в случай на проблеми с полета (отмяна, дублиране на места и закъснение с повече от 3 часа) в рамките на европейски регламент №261/2004.

Сътрудничеството позволява на всички картодържатели, които са закупили самолетен билет с Visa, да се възползват както от по-бърз и улеснен процес на подаване на иск, така и от по-ниски такси в случай на успешно разрешаване на жалбата в тяхна полза. Комисионата от 30%, която Air Refund следва да получи при положителен резултат, е намалена на 20%, ако билетът е закупен с Visa Gold, Platinum или Infinite, и съответно на 25%, ако той е купен с друга карта Visa. Картодържателите, които получат обезщетение, ще имат и възможността да направят дарение с изплатената сума.

Във Франция, където услугата стартира пилотно през 2016 г., Air Refund обработва потенциални жалби на стойност повече от 3 милиона евро от името на картодържатели на Visa. Компанията съобщава за висока удовлетвореност от услугата със средна оценка от 4.6 от максимални 5 за цялостното преживяване на клиента. Също така, средният резултат посочен от потребителите за това дали ще препоръчат Air Refund на приятели и колеги, е 9.3/10. Услугата вече е активна в Испания, Италия и Португалия, и е достъпна на английски, френски, испански, немски и италиански през специално разработен микро сайт.

„Според неотдавнашно проучване на Visa, в следващото десетилетие ще има значително увеличение в броя на международните пътувания на домакинство в света. Проучването сочи, че приблизително 282 милиона домакинства ще планират поне едно международно пътуване на година до 2025 г., ръст от близо 35% спрямо 2015 г. Поради това за Visa е от решаващо значение да гарантира, че картодържателите са добре защитени и имат възможността да се възползват от най-добрите услуги на пазар, в случай на проблем по време на тяхното пътуване”, каза Майк Лембъргър, старши вицепрезидент „Продукти и решения” на Visa в Европа.

„Ползването на карта Visa е интелигентен начин пътуващите да си гарантират, че разходите по време на почивка ще бъдат една грижа по-малко. Картите Visa се приемат в хиляди търговски обекта и банкомати по света и всеки наш клиент може да се възползва от удобството и сигурността при използването на своята карта както вкъщи, така и зад граница,” добавя още Лембъргър.

„Това партньорство показва гъвкавостта на глобално утвърдения бранд Visa, който демонстрира непредубеденост и способност да работи с много по-малък партньор с цел да подобри услугите си в полза на своите картодържателите. Горди сме, че имаме възможността да работим с клиентите на водещ бранд. Вярвам, че споделяме общи ценности, сред които е и фокусът върху крайното преживяване на потребителя и високото качество на предоставената услуга, които ще водят това партньорство към нови успехи и територии“, коментира Кристоф Дрезе, партньор в бизнес направление „Пътуване и мобилност“ в Air Refund.

 
 

България днес – плач, използван силикон и псевдоханове

| от Хрис Караиванова |

Напоследък се опитвам да избягам от всички новини, които ме заливат с хаоса в тази държава. Както се досещате, това изобщо не е лесно, защото абсурдите у нас са прекалено много.

Все пак, при положение че от години не гледам телевизия и умишлено избягвам всякакви политически статии онлайн, се предпазих донякъде. Разбира се, разбрах, че Слави стачкува пред парламента, докато Лиляна Павлова е силно прецакана и ще трябва да остави доходоносните магистрали за абсолютно измисления пост на министър на българското председателството на ЕС. Разбирайте, директор на водопад, но с прекрасна заплата и с 50 подчинени, които ще се занимават със същия този водопад.

Между другото, на политическата сцена се появи отново позабравения Каракачанов, за да ни каже, че иска да върне казармата.  Без да го желая, разбирам и за други абсурди, с които е блеснало новото ни правителство. Заместник-министърът на регионалното развитие Павел Тенев отривисто се снимал, поздравявайки восъчните фигури на Мадам Тюсо по нацистския начин с опъната напред ръка. Защо тази снимка се появява във Facebook не ми стана ясно, явно Тенев се е харесал на кадъра?

Нищо, важното е, че в същия момент той получил подкрепата на Валери Симеонов, който е почти убеден, че също има серия добри кадри в стил „Heil Hitler” и то не къде, а в концлагера „Бухенвалд“.

Това обаче са бели кахъри.

Тъй като съм потребител на Facebook, не можах да избягам и от точния до болка превод на вируса WannaCry. МВР и ГДБОП показаха уникални познания в областта на английския език и модерния свят като цяло, и кръстиха кибернашествието ИскаПлаче. То е ясно, че ни се плаче, но за какво по-напред?

Веднага ви давам идея за какво можете да поревете и то искрено. Това са днешните абитуриентки. Младите момичета, които тепърва се изправят пред живота и като попътен вятър получават какво – ами, чифт използвани силиконови цици. Да, това е днешната оферта на държавата ни за младите хора. Тя идва от плеймейтката Джулиана Гани, която ако сте видели по телевизията, сигурно още сте потресени.

Оставете настрана абсолютния факт, че Джулиана е неописуемо тъпа. Тя се опитва да пробута имплантите си втора употреба на момиче, което много, ама много ги иска. Още по-хубавото е това, че Джулито ще избере новата притежателка, като почувства със сърцето си за коя от завършващите е мечта да се натовари със стотици кубици силикон.

Сами разбирате, че в тази история има страшно много неща, които просто не са нормални.

Просто не искам да си представя как след няколко години това се превръща в доходоносен бизнес и обявите за цици втора употреба заливат OLX. През това време пък някакви миски ще правят реалити формат, в който избират най-плоската и мечтателна абитуриентка. Очарователно, нали?

И докато все още се забавляваме с едрогърдестата Джулиана, на родната ни сцена от абсурди се появи още един. Фондация „Въздигане“, чието име също подлежи на коментар, раздава 200 лв. на родители, кръстили децата си Аспарух, Алуек, Алцек, Вълчан, Тервел или Кубрат. На всички ни е ясно, че целокупното ромско население е първото, което ще се възползва от тази кампания. Но не само това е притеснителното. Цялата тази псевдо патриотична пропаганда се развива на територията на Facebook страница, на която за внимание се борят искрено желаещите да грабнат 200 лв., както и много тролове.

Много бързо в кампанията прави впечатление, че липсват женски имена. Явно инициаторите й не се интересуват от начина, по който великите ханове ще се появят на бял свят или пък смятат, че можеш да се наричаш Алцек, независимо от пола си.

Друг куриозен момент в инициативата е фактът, че името Вълчан носи по-малко „точки“ за родителите – 100 лв., вместо обещаните за другите имена 200. Ето защо в онлайн пространството има протестиращи, че в такъв случай трябва да бъде добавен Авитохол и той да носи 500 лв.

Нека все пак споменем, че организаторите от „Въздигане“ поощряват семействата, които вече са се прецакали и са кръстили децата си другояче, като им подаряват комикси и книга за Хан Кубрат, така че всички да са наясно, че той в действителност не е Ханку, брат.

Сега ще ми кажете, че всички тези абсурди се случват навсякъде и сигурно ще сте прави. Светът си има Путин, Тръмп, Брекзит, Северна Корея, Ким Кардашиян. Само че, ако се успокояваме с това, остава само да се слеем с хаоса наоколо и да последваме примера на Джулиана или Джорджано. А това е повече от плашещо.

Така че, аз ще продължавам да бягам от политическите и лайфстайл безумия, защото и у нас, и по света има достатъчно добри новини, с които да ги заменя. И на вас ще се отрази добре, ще видите.

 
 

Хейли Болдуин е най-сексапилната жена според Maxim

| от chronicle.bg |

Манекенката Хейли Болдуин оглави класацията за най-сексапилите жени на 2017 г. на сп. „Максим“, съобщи Контактмюзик.

Тя прие несериозно титлата си на най-сексапилна красавица, но се похвали с нея в социалните медии и благодари на сп. „Максим“.

„Знам, неизумително е“, каза Хейли Болдуин, когато научи, че оглавява ежегодния списък. „Ако знаеха колко непохватна и шантава съм“, написа тя в Инстаграм.

hailey-baldwin-hot-100-3

Хейли Болдуин е на 20 години. Тя е дъщеря на актьора Стивън Болдуин и съпругата му Кения. Манекенка е от три години.

hailey-baldwin-hot-100-1

Сред най-сексапилните жени на 2017 г. са също актрисата Марго Роби, певицата Кейти Пери, Зоуи Кравиц, манекенките Бела и Джиджи Хадид, актрисата Алисия Викандер.

Броят на сп. „Максим“ с Хейли Болдуин в оскъдно облекло на корицата ще излезе през юни.