Те преоткриват България

| от |

Десетки хиляди български и румънски имигранти са напуснали Германия през последните две години. Според Федералната статистическа служба, цитирана от интернет изданието The Loka, миграцията на българи от Германия към България през миналата година се е увеличила с 11 процента.

IMAG1740-800x478

“Завръщащите се от чужбина българи – в решваща степен, и заселващите се у нас чужденци, ще неутрализират още през 2015 г. емиграцията от страната”. Това е оптимистичната прогноза на социалният министър Хасан Адемов, която той прави в доклада си за демографската политика, приет от Министерския съвет. Тенденцията е очевидна – през 2006 г. 9 500 български граждани са се завърнали в родината, а през 2010 г. броят им е 23 800. Като позитивен се оценява и фактът, че напоследък развитие показва и нарастващия имиграционен поток към България, предимно на търсещи по-добри условия за живот имигранти от слаборазвитите в икономическо и социално отношение страни от Изтока и Юга. В тези условия многозначително е обстоятелството, че ясно очертаната тенденция е съпроводена с дрстично намаляване броя на българите, които са оптимисти за бъдещето на страната. Те са намалели за една година с още 5 на сто и сега са едва 15 процента от участниците в едно скорошна анкета на социологическата агенция Алфа Рисърч, пише Петър Бочуков за Гласът на Русия.

Картината е сложна и противоречива. Защото не малко българи ту се връщат по домовете си, ту заминават отново за чужбина, където не винаги може да се намери работа, особено за хора без добра квалификация. Точно обратното – образованите имат възмажост да избират. Както показват последните данни на специализирания форум “Кариера в България. Защо не?” под 1 процент от завършилите висшето си образование в някоя от големите европейски страни – Германия, Франция, Великобритания, а също Австрия, Холандия и Италия – казват, че нямат намерения да се завърнат в родината си. Голямото мнозинство вижда бъдещето си в България.

“Те говорят по няколко езика, учили са в Германия, където са могли да да направят кариера, но са избрали за ново начало родината си”, пише седмичникът „Шпигел”. Авторитетното списание цитира 29-годишният Александър Михайлов, учил политология в Берлин, който споделя: „В София ние сме на етапа за изграждане на една стартъп сцена, която не желае да има нищо общо със старите елити в правителството и бизнеса.”. След като се дипломира, той има възможност да отиде в Брюксел в службите на ЕС или да продължи в Берлин. Но решава: „Ако наистина искам да изградя нещо ново, трябва да се върна в България“. И го прави. Заедно със свой приятел изготвя бизнесплан за Betahaus в София и започва да търси инвеститори. Нуждае са от 60 хиляди евро. Това се случва в средата на кризата в края на 2010 г. „Почти никой не знаеше термина „стартъп“, казва Михайлов. Скоро се намира инвеститор и през лятото на 2012 г. е дадено началото. В момента при него работят 70 млади българи, а първите стартирали фирми се разширяват. Но Михайлов не е изключение. “Шпигел” привежда и други примери за завърнали се в България млади професионалисти.

Според утвърдени стабилни работодатели младежите, получили образование в Западна Европа, имат повече практически знания, по-адаптивни са към смяна на средата и са по-иновативни. В “България има работа, въпросът е човек да иска да работи и да е готов да започне от нулата”, казва 25-годишната Анелия Стоянова, която прави своята магистратура в германския град Йена. 31-годишния Петър Петров, който работи от девет месеца във фирма, която създава софтуер на мобилни и фиксирани оператори със седалище в София –  споделя: “Цялата система в Германия те прави еднакъв с останалите и като мислене, и като поведение. Това не е място за творчески хора, а за изпълнители, които искат да знаят по какъв начин трябва да живеят и какво ще им се случи. Там не се цени общата култура, а профилираното знание и практическите умения. Целта е след това този човек да е готов за мелницата, наречена пазар на труда”. Казаното от Петров разкрива ясно една от важните причини младите образовани професионалисти да преоткриват родината си.

 
 

Фейсбук, благодаря ти за тормоза

| от Анка Забраванка |

Някога Facebook беше чудесно място, на което приятелите ти качват снимки от купони и пътувания, поуквате се от време на време, вместо да си „клипвате“ на телефона в знак „мисля си за теб“, а на стената на близък човек от компанията нямаше проблем да напишете: „Пепо ма, аре да ходим до барчето“, защото освен вас и Пепа най-вероятно нямаше да го видят кой знае колко хора, които да се тагнат, чекнат и снимат в барчето. За да те покани някой на събитие, включваше те в група със съобщения, вместо да прави „ивент“. Месинджър беше функция на социалната мрежа, а не отделно приложение. Някога Фейсбук беше златно място.

Днес обаче човек трудно може да се ориентира в десетте хиляди емотикони, с които да дефинираш себе си, да изразиш настроение и да се възмутиш с гиф в коментарите едновременно. Всичко се движи и мърда, а на стената ти се опитват да се вмъкнат десетки непознати, които да ти кажат нещо в коментарите, спамейки същевременно месинджъра ти.

Ето няколко от най-дразнещите функции на „новия“ Фейсбук. Марк, благодарим ти за тормоза.

Всички видеа тръгват автоматично

Няма значение дали пухкаво бяло зайче подскача по смешен начин, коте мърка и се върти, или зарин е залял цяло село и хора се гърчат в агония. Фейсбук ти позволява да видиш всичко, дори и да не искаш. Автоматичните видеа превръщат преживяването в социалната мрежа с една идея по-неприятно, отколкото би могло да бъде.

Еди-кой си хареса еди-какво си

Вместо в нюзфийда ти да излиза нормална информация за това какво правят приятелите ти, къде са и колко бебешки снимки са качили, е пълно с реклами на страници, които някой някъде е харесал и Фейсбук очаква от теб също да харесаш. Така в продължение на седмица може всеки ден да ти излиза по сто пъти едно и също рекламно съдържание, което не искаш да виждаш. Ако го скриеш и любезно помолиш Фейсбук да го махне, то той ти предлага…друго!

Потърси „приятели“

Ти не искаш да търсиш приятели. Имаш всички приятели на света, дори с около 500 отгоре. Не искаш всякакви странни хора, които един-два пъти си срещал на улицата да надникват в личния ти живот през социалната мрежа. Вместо това обаче Фейсбук настоява да добавиш тия 30 000 непознати, които всеки ден ти изникват в каренца по средата на нюзфийда. Така, докато кротко скролираш през телефона си, след инцидентен клик с тлъстия си палец, може да се окажеш сприятелил се с някой сингъл чичо от Карнобат, със съмнителна профилна снимка и информация за колите, които харесва. И когото не познаваш, никога не си виждал, защото никога не си стъпвал в Карнобат, никога не си искал да познаваш, но за сметка на това Фейсбук иска да ви сближи.

Добави личния си лекар

Социалната мрежа се е изпедепцала дотолкова, че да ти предлага за приятели дори хора, с които…хм… не би искал да делиш едно социалномрежово пространство. Като личния лекар. Или гинеколожката. Уви, Фейсбук явно знае всичко и обича да ти го напомня, предлагайки тези приятели.

Вижте как тя изчисти нацвъканото от чайка с един прост трик!

Всички възможни спам статии, които майка ти лайква, защото мисли, че са истина. Фейсбук ни кара да вярваме в невъзможното, да вярваме, че черното е бяло и бялото е черно. И че може да стане пак бяло, ако го търкаме с оцет и сода.

Фейсбук live

Дори не става дума за трагичните случаи на убийства и самоубийства, излъчени на живо, благодарение на Фейсбук. Самата идея, че в реално време ще излъчваш за всичките си посветени приятели от училище как ядеш пържола или пиян като смок се клатиш в дискотека, звучи абсурдно. Това май не е точно комуникацията, от която имаме нужда, нали?

Автоматичното отваряне на съобщения + seen

Това, че живеем в технологичен век, не означава, че трябва да отговаряме на всичко, на всички, веднага. Всеки път, когато отвориш Фейсбук и видиш 3 прозореца, в които някой те е питал нещо и очаква спешен отговор, а самото отваряне на страницата вече е дало seen на поне един от тях, те превръща в злобар, който „се прави“, вместо в човек, който има живот и извън виртуалното и точно в момента няма как да ти отговори на жизнено важните въпроси за температурата навън и какво ще яде за обяд.

 
 

Ванкувър обмисля забрана на продажбата на котки и кучета в зоомагазини

| от chronicle.bg |

Ванкувър обмисля забрана за продажбата на кучета котки и зайци в зоомагазините, съобщават от местната управа.

Идеята се е появила след вълна от загрижени граждани заради отварянето на нов зоомагазин в града миналия месец. Причина за тревогата – лошо отношение към животните не само в зоомагазините, но и при размножаването на тези животни.

След проверка е установено, че много от животните идват от САЩ или други места зад граница, но нито може разкрито дали животните идват от „фабрики“ за размножаване, нито може да се упражни контрол върху развъдниците.

Магазинът, заради който се обмисля мярката, твърди, че всички животни, които предлага, са отглеждани в развъдници с добра репутация. Според неправителствени организации за защита на животните обаче нито един уважаван развъдник не би продавал домашни любимци в зоомагазини.

 
 

Писма от Алберт Айнщайн отиват на търг

| от chronicle.bg, по БТА |

Алберт Айнщайн може да е бил гений в областта на физиката, но е имал далеч по-малки способности в областта на човешките взаимоотношения и съжалявал за двата си брака, предаде Франс прес. Това разкрива писмо, адресирано от него до семейството на приятел. Писмото ще бъде предложено за продажба на търг на „Кристис“ през юли.

„Онова, за което най-много му се възхищавах, е начинът, по който успя да живее спокойно толкова дълго време с една и съща съпруга, докато аз на два пъти се провалих“, е написал ученият на 21 март 1955 г. след смъртта на колегата си и приятел Микеле Бесо.

„Той отново с малко ме изпревари, напускайки този странен свят. Това не е важно. За хората като нас, които вярват във възможностите на физиката, разликата между минало, настояще и бъдеще е просто илюзия“, завършва писмото.

Бесо подкрепял Айнщайн в трудните му семейни контакти с първата му съпруга Милева. Айнщайн се разделя с нея през 1914 г., преди да се ожени за братовчедката й Елза.

56-те писма, които ще бъдат изложени на търг в Лондон, обхващат над 50-годишен период и са посветени на Теорията на относителността, идването на нацистите на власт, както и на интимни въпроси.

Двамата мъже се сприятелили, докато били студенти в Цюрих в края на 90-те години на 19-и век.
Търгът ще се състои от 6 до 13 юли.

 

Искаме да ви покажем едно от писмата, които Алберт Айнщайн праща до дъщеря си Лизерл Айнщайн:

 

Когато предложих теорията на относителността, много малко хора ме разбраха, и това, което ще разкрия сега, за да предадеш на човечеството, ще се сблъска също с неразбиране и предубеждение в света.
Моля те да пазиш писмата ми толкова дълго, колкото е необходимо, години, десетилетия, докато обществото напредне достатъчно, за да приеме това, което ще обясня по-долу.
Има изключително мощна сила, за която досега науката не е намерила официално обяснение. Това е сила, която включва и управлява всички останали и е дори зад всяко явление, проявяващо се във Вселената. Тази сила все още не е идентифицирана от нас.
Тази универсална сила е ЛЮБОВТА.
Когато учените търсеха единна теория на Вселената те забравиха за най-мощната невидима сила.
Любовта е светлина, която просветлява тези, които я дават и я получават.
Любовта е гравитацията, защото тя кара някои хора се чувстват привлечени от други.
Любовта е сила, защото тя умножава най-доброто, което имаме и позволява на човечеството да не се самоунищожи в своя сляп егоизъм. Любовта се разгръща и разбулва.
За любовта ние живеем и умираме.
Любовта е Бог и Бог е любов.
Тази сила обяснява всичко и дава смисъл на живота. Това е променлива, която сме игнорирарали прекалено дълго, може би защото се страхуваме от любовта, защото това е единствената енергия във Вселената, която човек не се е научил да управлява.
За да дам изражение на любовта, направих проста замяна в моето най-известно уравнение.
Ако вместо E=mc2, приемем, че енергията за изцеляването на света може да се получи чрез любов, умножена по скоростта на светлината на квадрат, стигаме до заключението, че любовта е най-мощната сила, която съществува, защото тя няма граници.
След провала на човечеството в използването и контрола над останалите сили на Вселената, които са се обърнали срещу нас, е наложително спешно да се подкрепим с един друг вид енергия…
Ако искаме нашия вид да оцелее, ако търсим смисъла в живота, ако искаме да спасим света и всяко съзнаващо същество, което го обитава, любовта е точният и единствен отговор.
Може би още не сме готови да направим бомба на любовта, достатъчно мощна, за да унищожи изцяло омразата, егоизма и алчността, които опустошават планетата.
Въпреки това, всеки човек носи в себе си малък, но мощен генератор на любовта, чиято енергия очаква да бъде освободена.
Когато се научим да даваме и да получаваме тази универсална енергия, скъпа Лизерл, ние ще потвърдим, че любовта побеждава всичко, че е в състояние да се издигне над всичко, защото любовта е квинтесенцията на живота.
Дълбоко съжалявам, че не съм в състояние да изразя това, което е в сърцето ми, което тихо бие за теб през целия ми живот. Може би е твърде късно да се извиня, но тъй като времето е относително, ми е нужно да ти кажа, че те обичам и благодарение на теб достигнах до върховния отговор!
Твой баща Алберт Айнщайн.

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.