Те идват за „Турнира на шампионките“

| от |

От 29 октомври до 3 ноември в София, зала “Армеец“, за втора година ще се проведе заключителният за тенис-сезона при жените Турнир на шампионките. Турнирът ще се проведе по установените правила за участие – 6 тенисистки, които са спечелили поне една титла от календара на WTA (и не участват в WTA Championships, където участват първите 8 в ранглистата), плюс 2 поканени от организаторите на турнира (wildcards /WC).

Вече са известни участничките:

14 Симона Халеп, Румъния – победителка на турнирите в Нюрнберг, Будапеща, Хертогенбош, Ню Хейвън и Москва

16 Ана Иванович, Сърбия – wildcard

18 Мария Кириленко, Русия – победителка на турнира в Патая Сити

19 Саманта Стосър, Австралия – победителка на турнирите в Карлсбад и Осака

25 Елена Веснина, Русия – победителка на турнирите в Хобърт и Ийстбърн

26 Анастасия Павлюченкова, Русия – победителка на турнирите в  Ойерас и Монтерей

27 Ализе Корне, Франция  – победителка на турнира в Страсбург

118 Цветана Пиронкова – wildcard

След жребий 8-те участнички ще бъдат разпределени в 2 групи, където през първите 4 дни от турнира ще играят всяка срещу всяка. Първите две от всяка от групите ще играят на полуфиналите на 2 ноември. Финалният мач е на 3 ноември.

Турнирът тази година, както нашата най-добра тенисистка Цветана Пиронкова вече подчерта в свое интервю, ще е по-силен от миналогодишния. Ще участват 4 тенисистки от Топ 20. А представянето на участничките, показващи много добра форма в края на сезона, обещава добро качество на тениса – най-важното за ценителите и изкушените фенове.

Simona-Halep.

Симона Халеп и Саманта Стосър пристигат в София след много успешни турнири през последния месец – Симона спечели финала в Москва (Саманта беше нейна опонентка на финала), а австралийката спечели турнира в Осака.

Симона Халеп пристига в София след най-успешния си сезон и победи в 5 турнира. Тя е единствената, която успя да вземе титла на всяка една от настилките – показател за универсалността и изключителните й качества. Това е шанс да видим тази изключително талантлива румънска тенисистка в нейния възход. Можем да предполагаме, че ако продължава да се развива по този начин, Симона ще бъде сериозен претендент за Топ 10 следващата година.

pironkova

За разлика от нея нашата най-добра тенисистка Цветана Пиронкова, която и тази година получи WC, не се радва на добър сезон. Самата тя оцени, че очакванията й за него, след много добър сезон миналата година, са били високи. За съжаление сезонът не й се удаде и тя в неговия край дори излезе от Топ 100. Въпреки това тя със сигурност ще се постарае да покаже максимума пред родната публика.

stosur

Само името на Саманта Стосър е достатъчно за да привлече вниманието на ценителите на тениса. Макар да е победителка на турнир от Големия шлем, тази година не е най-успешната в кариерата й. Тя излезе от Топ 10, но моментната й форма – два финала с една победа през последния месец – говорят, че можем да очакваме най-доброто от нея.

Maria-Kirilenko-2

Мария Кириленко ще участва за втора поредна година. Миналата година, поканена с  WC,  тя игра отлично на турнира в София, но здравословни проблеми в един момент я извадиха от надпреварата. Участието  тази година тя си гарантира с победа в турнир на WTA, като на финала победи много силна опонентка –  №15 в момента Забине Лизицки.

Elena+Vesnina+Kremlin+Cup+Day+Two+eFS5KOUzyhLl

Елена Веснина е с традиционно силни и постоянни представяния на турнирите на женската тенис асоциация и тази година не направи изключение в това отношение. Освен двата спечелени турнира тя беше финалист на още 6 – показателно за изключително постоянство на висока спортна форма.

Анастасия Павлюченкова и Ализе Корне пристигат в София като представителки на младата генерация, настъпваща към челните позиции в ранглистата. И двете играят тенис от много високо ниво и ще допринесат за очаквания много оспорван на груповата фаза турнир.

ivanovich

Поканата от организаторите на Ана Иванович, бивша №1 в ранглистата, може да се приеме като изключително точно и перфектно попадение. Името на Ана е магнит дори и за не толкова изкушената публика. Но по-важното е, че тя този сезон играе на много високо ниво и се завръща към най-добрата си игра и най-високите нива на класацията.

С интерес ще очакваме жребия и разпределението на тези тенисистки в групите. Това разпределение ще ни даде много възможности за допълнителни предположения и очаквания.

 
 

Палеонтолози откриха останки от морско чудовище на брега на Волга

| от chronicle.bg, БТА |

Международна група учени откри останки от плиозавър на брега на р. Волга край Уляновск.
Огромното чудовище Luskhan itilensis (главния дух) е живяло преди 130 милиона години. Само черепът му е бил дълъг 1,5 м.

Плиозаврите с къси шии са разновидност на плезиозаврите. Те в действителност не са били динозаври, но са живели заедно с тях и са били топ хищници. Имали са необичайно тяло с четири големи плавника, твърд торс, а дължината на шията им е варирала.

Новооткритото чудовище е било с тънка и дълга муцуна, която изненада специалистите. Тя е характерна за речните хищници. Според специалистите това означава, че плиозаврите са имали по-широка екологическа ниша.

Чудовището от Волга не е най-големият известен плиозавър. През 2009 г. в Дорсет беше открита фосилизирана двуметрова глава на Pliosaurus kevani.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Канадският фантаст Питър Уотс идва в България на Ratio 2017

| от chronicle.bg |

Авторът на “Отвъд разлома” ще говори на форума за популярна наука на 10 юни в Sofia Event Center

На 10 юни ще се проведе форумът за популярна наука Ratio. Събитието ще събере български и международни лектори, които ще покажат как откритията днес ни водят от научна фантастика към научен факт.

Ключов лектор на събитието е канадският писател-фантаст Питър Уотс. Той е познат на българската публика с романите “Отвъд разлома”, издаден от Ciela Books, и “Слепоглед”.

По време на Ratio Питър Уотс ще говори за някои от най-контраинтуитивните открития около същността на съзнанието. Те се простират от насекоми, които се разпознават в огледалото до хора, които карат до другия край на града, извършват убийство, почистват уликите и се прибират вкъщи, всичко това в несъзнато състояние. Основна част от темата ще са интерфейсите за връзка мозък-мозък и ще стане дума за нашумялата вече покрай Елон Мъск Neuralink технология.

Останалите теми на събитието включват изкуствен интелект, невроикономика, космология и др. В края на Ratio всички лектори ще участват в дискусионен панел за развитието на технологиите и тяхната роля в бъдещето.

Шестото издание на Форума за популярна наука Ratio ще се състои на 10 юни от 10:00 часа в Sofia Event Center (бул. Черни връх 100). Билетите са на цена от 10 лв. Повече информация можете да намерите на http://ratio.bg/forum2017.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.