„Тара-Средиземноморие“ – в преследване на пластмасовите отпадъци в Средиземно море

| от |

От месец май френската океанографската шхуна „Тара“ претърсва водите на Средиземно море за микрочастици от пластмаса от всякакъв произход и състав, които го замърсяват, съобщава Франс прес. Целта е да бъде изготвена първата синоптична картина на тези вредни синтетични вещества, които човекът изхвърля в морската шир. Новата научна мисия е организирана след дръзката обиколка на Арктика през 2013, свързана с въздействието на климатичното затопляне върху планктона (началото на хранителната верига) във високите географски ширини.

Тя е първото мащабно научно изследване по продължителност и площ (12 000 км, изминати за 7 месеца,10 страни, чиито териториални води ще бъдат прегледани и ще бъдат взети проби от тях). Целта е да се установи – количествено и качествено – глобалният размер на това замърсяване с небиоразграждащи се частици. След Франция, Италия, Албания, Гърция, Ливан и Кипър, „Тара“ поема по посока на Малта. Мисията предвиждаше голям престой в началото на август в Хайфа и Тел Авив в Израел, който беше анулиран заради конфликта в ивицата Газа. От началото на мисията „Тара-Средиземноморие“ през пролетта учените, които се редуват на борда на шхуната, са осъществили няколко десетки спирания и са събрали от повърхността над 200 проби, съдържащи микрочастици от пластмаса с размери между 300 микрона (13 милиметра) и 5 см.

Събраните и съхранени на борда проби след това ще бъдат изпратени в европейски и американски лаборатории, където ще бъдат подложени на презицен анализ с помощта на най-усъвършенствана техника и научни познания.

 

 

С БТА

 

 
 

Турция финансира изоставено сръбско летище

| от chronicle.bg |

Турция ще финансира завършването на летище „Morava” в Кралево, централна Сърбия. Това се случва 5 години след като главната сграда е била построена, но не се използва. Новината идва след среща на сръбския министър на строителството, транспорта и инфраструктурата с турския му колега.

Инвестицита е в размер на 10 милиона евро като парите ще отидат за обновяване на пистата на летището. Основният му терминал беше завършен през 2012 година и струва 22 милиона евро, но 2200-метровата писта може да понесе единствено малки турбовитлови самолети.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган посети Сърбия тази седмица заедно с министри от кабинета си и делегация от над 100 хора от бизнеса. Той каза, че първата дестинация на обновеното летище “Morava” трябва да е Истанбул. Част от областта Рашка в Сърбия, където се намира Кралево, има близка историческа връзка с Турция и затова се очаква много хора от там да използват локалното летище за полети до Истанбул, вместо това в Прищина.

 

Това са вторите 10 милиона евро, които Турското правителство инвестира в летището. Първите са отпреди 4 години. Вторите щяха да бъдат представени като дарение също по това време, но през октомври 2013 година отношенията между двете страни се усложняват и тогавашният сръбски министър на строителството и урбанизацията отказва дарението. Той заявява, че държавата сама ще финансира строежа – нещо, което в последствие не се случва. Миналата година летището в Белград дарява 300 000 евро за ремонта, но те са крайно недостатъчно.

 

Wizz Air скоро каза, че следи развитието на летище „Morava“ и може да го добави към мрежата си, когато то е завършено.

Съоражението се очаква да подпомогне силно локалната икономика, защото се намира между няколко индустриални града и е близо до автомобилния завод Fiat-Zastava. Очаква се и скок в туризма.

 

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Руши Видинлиев режисира новото видео на Dead Man’s Hat

| от chronicle.bg |

Руши Видинлиев е режисьор на най-новото видео на рокендрол бандата Dead Man’s Hat. Дори и да се крие от обществения живот, Руши продължава да работи по музикални и филмови проекти.

Парчето се казва Little Cars, а най-интересното е, че е заснето с помощта на дрон. Освен че изглежда супер модерен, клипът държи зрителя под напрежение до края. Самите музиканти споделят, че много са се забавлявали на снимките.

Dead Man’s Hat е една различна рокендрол банда, за която българските фенове тепърва ще чуват много. Групата от талантливи музиканти няколко пъти печели сърцата на публиката с концертите си на живо. Това е втората им авторска песен, след парчето After Midnight.

Dead Man’s Hat съчетават рок музика с акустични инструменти, за да представят нещо ново и непознато на българските зрители. Такъв е и новият им сингъл Little Cars. Той е миксиран в Ирландия и носи запазеното инди звучене на Dead Man’s Hat. Групата вече работи и по първия си студиен албум, който се очаква с нетърпение от феновете.

 

 

А за тези, които нямат търпение да чуят парчето на живо, на 19 октомври музикантите от Dead Man’s Hat свирят акустично в клуб “Hambara”.

 

 
 

8 тайни на успеха: Колко е важен етикетът с Валентин Игнатов

| от chronicle.bg |

Никой не е скочил високо, докато е искал да направи просто една малка крачка.

„Направи нещо голямо“ е и мотото на новия бизнес телефон на Samsung – Galaxy Note 8.  Достатъчно голям, за да не е малък и достатъчно компактен, за да не е прекалено голям – този път от Samsung са право в целта с размера. И не само с размера. 

Помолихме няколко човека с богат бизнес опит да ни разкажат за тяхното правене на нещо голямо, за съвета, който са получили в подходящ момент. Както и да дефинират „успеха“ според собствените си принципи – и дори да ни го напишат на ръка с S Pen стилуса на Note8.

 

Успехът е понятие, в което може да се набутат всевъзможни измерители и смисли: пари, слава, семейно щастие, популярност, власт, поредица от малки постижения или един голям пробив…какво ли не. Но истински успешният човек се познава бързо и безпогрешно, когато разговаряш с него на живо.

Обикновено той е спокоен, уверен, без хистеричната необходимост непрекъснато да говори за успехите си, с добър подход към хората. Той е събеседник, общуването с който носи усещане за смисленост и спечелено време.

Валентин Игнатов е точно такъв успял човек: той не излъчва претенциозност, не налага мнение и говори така, че събеседниците му го слушат не защото трябва да го слушат, а защото им е интересно. Нещо, с което, нека бъдем честни, малко хора могат да се похвалят.

DSC_2373

Валентин започва своята кариера от Pepsi, където работи като търговски директор. Пътят му минава през Devin, където е един от собствениците, и в момента се намира в една област, която е по-привлекателна от водата и безалкохолните: бирата.

В момента той произвежда Karsten – висококачествена бира, която се произвежда в завода на Tuborg-Carlsberg в Букурещ. Валентин разбира не само от бири. Говорим си с него за маркетинг, за разликата между стока и продукт, за италианците-палячовци и италианците-бизнесмени, за немските му корени и за България – държавата, в която има място за хората, които искат да успеят.

DSC_2346

Какво пият българите? Обичат ли бира?

Българите много обичат да пият бира. Тя е една от най-древните питиета, измислена е още от древните египтяни, които са ферментирали пшеница и са пили бира. За разлика от годините на социализма, бирата която сега се произвежда в България е много качествена и по нищо не отстъпва на западните бири.

Тогава имаше един виц, за българи, които изпратили в чужбина бира за проверка. Върнали им я с бележка, че „Вашият кон няма проблеми с бъбреците“.

Сега вече не е така. За производството на добра бира е изключително важно да има добра вода, а у нас водата е много чиста, което е първата предпоставка за направата на хубава бира.

Нещо за твоята бира? Ще ни убедиш ли да я пием?

Произвеждаме Карстен от три години в Румъния при бутилировача на Carlsberg и Tuborg. В същия завод се правят и соковете Granini, които навремето внесох в България. Тази година имаме голям успех, тъй като една от големите търговски вериги у нас, Billa, ми се довери и приеха Карстен да бъде акцент в летния сезон. Бирата се приема много добре, тъй като е малцова бира, няма изкуствени съставки, а процентът на алкохол е в оптималните граници, които са между 4,5 и 5. В случая на нашата бира той е 4,7.  Другият измерител за хубава бира е съставката твърдото вещество, т.нар. плато, чиито съвършени стойности са между 10 и 11. При Карстен то е 10,5. Освен това, бирата е евтина.

Какво отличава евтината бира от скъпата?

Като производство всички бири са евтини, когато говорим за мейнстрийма. Ако решите да произвеждате бира, трябва да знаете, че първоначалната инвестиция е много голяма. Но оттам нататък, това, което вкарваш, за да се прави бирата, е минимално: пшеница, малц, хмел, вода. Разбира се, има бири на друго ниво: белгийски, бенедиктински, които се правят по манастири…там производството неизбежно е по-скъпо. Но разликата в цената при мейнстрийм бирите не е в качеството им, а в маркетинга, дистрибуцията и средствата за продажба.

Цялото интервю с Валентин Игнатов четете в Webcafe.bg.