Тайнствената приказка Свещари

| от |

Анита КОЛАРОВА

Била съм на доста места по света, но никога не съм се връщала толкова назад във вечността, както при тази среща с древната култура на траките.

Колата взема курс към Свещари от Малък Поровец и минава около 5 км, прави завой наляво и нагоре към гориста местност. Можеш и от Исперих да тръгнеш. Завои, завои… Рядка гора в есенно настроение, тишина и спокойствие. Късна есен. Загадъчност, която усещаш, още щом пред очите се занижат останките от дълга каменна стена, обграждала някога голям древен град, в близост до плавателна река, изчезнала след страшен земетръс.

Пътят свършва в края на обширно плато, осеяно с могили, на пръв поглед безредно разпръснати наоколо. Това е илюзия. Казват, че траките са ги насипали над погребения, измервайки разстоянието между всяка до сантиметър в зависимост от разположението на слънцето и звездите. Главната заслуга за откриването на комплекса, датиран към вековете преди Христа, имат екипите с научни ръководители Мария Чичикова и Диана Гергова, която от години оглавява разкопките. Голямо откритие прави инж. Петър Вълев, геодезист, изчислил, че централната ос на Гробницата, известна като Царска, е насочена към точката на хоризонта, където е изгрявало слънцето на 22 декември преди 6 хиляди години – датата на зимното слънцестоене.

В идеално поддържана административна сграда, където има киносалон, карти на местността, два живописни манекена на красиво облечени тракиец и тракийка, исторически текстове и снимки, стоят на видно място имената на всички археологически екипи, откривали за България безценни богатства. §арската гробница е под закрилата на ЮНЕСКО. Само една трета от могилите са проучени, комплексът е под денонощна охрана и наблюдение, тъй като неведнъж е бил жертва на иманяри и търсачи на силни усещания. Наблизо е т.нар. Омуртагова могила, в некропола около нея – по-ранен, от V в. пр. Хр., едно от последните открития на проф. Гергова е златото на траките гети, тези безценни 264 златни накити, оцелели 25 века.

За коя от гробниците искаме билети? За Царската, разбира се! Тя е висока колкото 4-етажен жилищен блок.

Реалност? Измислица? Ще ми се пръсне сърцето!

Големи каменни блокове. От тях са правени грлобниците и са засипвани отгоре с пръст. Българският Египет! Не се е търсела дълбочина на изкопа. От двете страни към вратата са набити колчета, обточени със синджир. Входът – в дъното. Плахо пристъпване след екскурзовода. Уви, вътре не се снима. Разкрива се коридор от черен мрамор, тъмно и хладно е. Следва задължителен „ритуал“ – обуването на найлонови терлици върху обувките. Климатици поддържат равномерна температура. Прожектори осветяват края на коридора и същинската част на помещението. Огромна метална конструкция, заобикаляща и поддържаща могилата отгоре, дава възможност да се обиколи цялата постройка.

 

Под тавана има рисунка – млад воин на кон посяга към златен венец, символ на славата и успеха. В централната камера се различават изображения върху стената, а до нея са гробните каменни легла. Видят ли ги очите, сърцето почва да бие тъй, че да го усещаш, дъхът спира, защото за миг вече не си ти, стоящият прав пред магическата древност, а наследникът на гордите траки. Ти си царят, тракийският цар Дромихет от III в. пр. Христа, който лежи в погребалното ложе, и до теб – любимата жена. Очаква ги вечен живот. Това е мираж, леглата са празни, но какъв трепет! Сцена изобразява момент от обезсмъртяването, в което траките несъмнено са вярвали. А аз вярвам ли в безсмъртието? Искам да кажа ДА с всички сили, но не мога. Съмненията ме изгарят. Изобразено е как към знатния гетски цар пристъпва богиня, която му подава златен венец. Вижда се и малко шествие на жрици, носещи дарове. Първата – тоалетна кутия с капак и ойнохое (вид тракийска кана за вино от бронз или глина с рисунки), втората – полуотворена кутия за скъпоценности, останалите две – голям метален съд и нещо като трикрака масичка.

В камъка са закодирани тайни, които няма да узная. Затова просто полагам ръка върху него и мълвя наум скрити молитви, имена на скъпи за сърцето ми хора. Върху загадъчния камък има резки, които нито са случайни, нито са от ерозия – в гробницата няма условия за такава. Мислено запалвам свещ.

Жените (скулптури, наречени кариатиди) пак привличат вниманието ми. Те са подобаващо тържествено облечени. Бели роби с дължина под коляното. Краят на робата от двете страни се възвива като листа на лале. Косите са прихванати на плитки около ушите. В Голямата царска могила кариатидите поддържат стените. Тук има десет такива каменни статуи. Те са от всички страни на гробницата и поддържат с ръце купола.
Но не виждам жената-воин, амазонката. Тя също присъства в тракийския митопоезис, както и в елинския. Но тук я няма. И по-добре. Амазонките не са ми по сърце. Те не са проливали сълзи, а тук съглеждам вълнуващ предмет – лакримарий (вретеновиден съд от стъкло без дръжка, служил за съхраняване на зехтин при погребенията или за събиране на сълзи). И почват въпросите: защо е в гробницата? Нали траките са плачели, когато се ражда човек, и са ликували, когато умира? Какво прави тук този свещен предмет, лежал хиляди години в неразгаданото пространство на могилата?

Залмоксис (според Херодот той е ученик на Питагор, а според други историци е негов предшественик) се е казвал главният цар и бог на гетите.

Екскурзоводката разказва, че в битка с армията на Александър Македонски траките взели в плен красив воин, който станал съпруг на принцесата. По-късно се разболял и починал. Каква е била съдбата на младата му съпруга? Ако вярваме на преданията, трябва още жива да е погребана до него.

Как са живели тези изчезнали отдавна хора? Къпала ли ги е росата? Слушали ли са славея нощем, опиянени от вино и любов? Буйни ли са били танците им като нашите? Няма ли и ние да изчезнем като тях? Всичко е било тъй различно. Не, не, всичко е било същото. Съвсем същото, независимо от днешните компютри.

Навън небето е светлосиньо, хоризонтът се губи зад дърветата. Била съм на доста места по света, но никога не съм се връщала толкова назад във вечността.

Гъстата тишина на могилата в самата й утроба, пламъчето, което е запалила у мен, са я превърнали в храм. Завинаги.

 
 

Раян Мърфи съживява Джани Версаче в нов сериал

| от chronicle.bg |

Раян Мърфи продължава да е във вихъра си. И по всичко изглежда, че ще се задържи там поне още един сезон.

През миналата година сериалът „Народът срещу О Джей Симпсън: Американска криминална история“ стана хит и получи няколко награди Еми. Мърфи сам си постави много висока летва и сега се готви да скочи още по-високо. Следващият сезон на поредицата вече се снима и предстои да излезе на екран в началото на 2018 г. А темата е повече от пристрастяваща – не просто убийство, а убийството на един от легендарните модни гиганти – Джани Версаче. „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“ разказва за живота и смъртта на великия моден дизайнер, който в една юлска сутрин през 1997 г. е прострелян смъртоносно в дома си в Маями.

От екипа на сериала миналата седмица пуснаха специално за Entertainment Weekly първи кадри на някои от актьорите. И всички са страхотни. Можем да бъдем спокойни, защото по всичко личи, че Раян Мърфи отново ще ни докара до екстаз. Имаме Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, Пенелопе Круз е главозамайващо секси в ролята на сестрата, Донатела Версаче, а младият и свеж Дарън Крис (когото познаваме от „Клуб Веселие“) ще играе Андрю Кънанан – убиецът, чийто мотиви остават загадка. А в образа на италианския дизайнер ще влезе Едгар Рамирез.

На 15 юли 1997 г. Джани Версаче се връща в дома си след традиционната сутрешна разходка по Оушън Драйв. Докато се изкачва по стълбите на имението в Баями Бийч, е прострелян в главата от 27-годишния Андрю Кънанан. Убиецът е хомосексуален, чиято цел е да се запознава с възрастни влиятелни мъже, които да го внедрят във висшето общество. Преди няколко години се среща с Версаче и оттогава е обсебен от него. Освен дизайнера, в списъка му с жертви са поне още четирима мъже, убити с едно и също оръжие. Осем дни след смъртта на Версаче Кънанан се самоубива, използвайки същата пушка. Така и не е заловен, а мотивите му и до днес не са изяснени. Модната империя на италианеца преминава в ръцете на сестра му, Донатела, а партньорът му, Антонио Д’Амико, получава доживотна издръжка. Семейството обаче се намесва в последната воля на Версаче и условията са променени.

Всичко това, допълнено от безброй детайли, ще видят зрителите догодина. От информацията, публикувана досега, се вижда, че приликата с реалността е поразителна. За това спомага не само локацията на снимките (къщата на Версаче в Маями Бийч), но и приликата на актьорите с техните персонажи. Можете да се убедите в това сами, като разгледате галерията горе.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

2CELLOS с ново видео към песен от „Властелинът на пръстените“

| от chronicle.bg |

2CELLOS изненадаха феновете си с ново видео към песента „May It Be”. Парчето е кавър от саундтрака на „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ и част от последния им албум SCORE. Целият албум, посветен на филмова музика, ще чуем на живо на 4 декември в зала „Арена Армеец“.

За по-малко от месец видеото към “May It Be” събира 1 милион гледания в YouTube.

Това не е първото видео от албума “Score”, заснет в Хърватия. Миналата година, в Дубровник е заснет и клипът към нашумелия кавър на “Game of Thrones”, а през февруари тази година там снимат видеото към “Moon River” – саундтракът на класиката „Закуска в Тифани“. Месец по-късно, видеото към „Now We Are Free” от „Гладиатор“, което е частично снимано в Хърватия, беше представено в Pula Arena – единственият римски амфитеатър, който все още е непокътнат. Във всички видеа от новия албум двамата челисти са придружени от Лондонския симфоничен оркестър.

Чрез новия си албум „Score”, продуциран от Sony Music Masterworks, 2CELLOS представят нов стил, като включват най-обичаните хитове, както в класическата, така и в съвременната музика. Траклистът включва песни от саундтраци като този на „Титаник“, „Властелинът на пръстените“, Закуска в Тифани“, „Кръстникът“, Гладиатор“, „Списъкът на Шиндлер“ и много други.

Билети за концерта, част от световното турне на талантивите музканти, може да закупите в касите на EASYPAY, EPAYGO.BG, OMV, THE MALL и EVENTIM.BG на цена от 50 до 110 лв.

 
 

Тейлър Суифт спечели 400 000 долара за две седмици

| от chronicle.bg |

Преди две седмици Тейлър Суифт сложи край на бойкота си на стрийминг услугите и оттогава е спечелила близо 400 000 долара.

Мнозина помислиха, че тя е върнала песните си на стрийминг платформата Спотифай, за да ядоса Кейти Пери, но се оказа, че е спечелила също солидна сума.

Суифт взе странното решение да прекрати бойкота си на стрийминг услугите точно преди излизането на новия албум на Кейти Пери „Witness“ на 9 юни.

Нови данни обаче сочат, че 27-годишната Тейлър е спечелила малко под 400 000 долара за двуседмичния период, през който отново започна да ползва стрийминг услуги, като тези на Спотифай, Амазон мюзик и Пандора.

Тейлър Суифт, която не е издавала нови песни от повече от две години, решила да преустанови бойкота си на стрийминг услугите в знак на благодарност към феновете, след като от мултиплатинения албум „1989“, излязъл през 2014 г., бяха продадени 10 милиона копия в целия свят.