Тъгата по Мусолини

| от |

Странно, но факт: никак не са малко италианците, които тъгуват по Мусолини и по „неговата“ Италия. При това далеч не става дума единствено за хора от средите на десните екстремисти. Една твърде опасна тенденция според анализ на Дойче веле.

„Пиацале Лорето“ е едно от възловите кръстовища в Милано. В центъра на кръговото движение има тревна площ. Макар че не представлява нищо особено, това място е познато на всички италианци – тъкмо тук борци от съпротивата обесват трупа на фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Близо 70 години след края на Втората световна война споменът за него още е жив. Нещо повече дори: в допитвания, които търсят отговор на въпроса кой е най-видният италиански държавник, Мусолини редовно заема едно от челните места.

Привърженици на Мусолини има не само сред неонацистите, но и сред консервативните кръгове в италианското общество. Томазо Пини например, продавач на зеленчуци от Милано, е убеден, че по времето на фашисткия режим на Мусолини Италия е била сигурна държава с ясни правила, от каквито се нуждаела и днес. „Сега всичко е потънало в хаос. На всяка крачка – просяци и джебчии. Едно време жените можеха да излизат на улицата, без да се притесняват за сигурността си“, казва Томазо. Външно той не прилича на яките биячи, които все по-често се срещат в Милано, Верона или Рим. Идеологически обаче позиците му са почти идентични с тези на войнствените симпатизанти на неофашистките групировки.

„Добрините“ на Мусолини

„Те вършат много добрини за семействата с ниски доходи“, казва един мъж за членовете на един неонацистки център в Рим. Официално това е място за срещи – нещо като културен център без идеологическа насоченост, но в Рим е публична тайна, че става дума за италианския клон на създадената във Великобритания неонацистка мрежа „Blood & honour“ („Кръв и чест“). Нейните членове се представят за консервативни поддръжници на реда и семейството, но в действителност разбиранията им са крайно екстремистки. В интернет организацията зове да се „опазва чистотата на италианския народ“. Отправят се и заплахи срещу чужденците, хомосексуалните и хората с леви убеждения. В центъра на организацията обаче се предлагат само легални занимания и услуги – например безплатни грижи за децата. По този начин организацията твърде умело запълва социалните празнини, издълбани от държавата. Продължителната икономическа криза и растящата безработица докараха до бедняшка тояга редица семейства от средната класа. Тази тенденция налива вода в мелниците на десните екстремисти, които трупат точки, предлагайки прости решения за сложните проблеми.

Има обаче и десни екстремисти, които съвсем открито се изявяват като такива. 2 500-те членове на партията „Forza Nuova“ („Нова сила“) периодически публикуват листовки, в които съвсем открито проповядват крайните си разбирания. В същото време те поддържат тесни контакти с хора от центъра на обществото. Така например бившият кмет на Рим Джани Алемано е женен за дъщерята на един известен неофашист. Техният син пък ръководи едно дясноекстремистко студентско движение. А бившият премиер Силвио Берлускони веднъж беше заявил, че политиката на Мусолини по принцип не била лоша. Единствената му грешка се състояла в това, че се съюзил с германските националсоциалисти. Иначе бил извършил доста добрини. Подобни изявления допълнително размиват границата между дясното и крайнодясното.

В продължение на близо 20 години Италия е управлявана от фашистите. От 1922 до 1943 година на власт е диктаторът Бенито Мусолини. И до ден днешен обаче италианското общество избягва да осмисли тези тъмни страници от историята си. Режимът на Мусолини продължава да бъде наричан „мека диктатура“, свидетелства швейцарският историк Арам Матиоли, който от години изследва италианския фашизъм.

Дългият живот на фашистките идеали

Неговата равносметка е унищожителна: „Фашистка Италия е най-близкият партньор на националсоциалистическа Германия и носи вина за редица тежки престъпления, които обаче са почти заличени от колективната памет. В Италия обичат да говорят предимно за крайната фаза на Втората световна война, когато Италия е окупирана от нацистка Германия и сама се превръща в жертва“, казва историкът.

alesandramusolini_fiore

Фашистката идеология обаче никога не изчезва напълно. Още през 1946 година се стига до сформирането на нова дясна партия – неофашисткото „Италианско социално движение“ (Movimento sociale italiano – MSI). През 1995 партията изживя идеологически обрат, прекръсти се на „Нациоален алианс“ и официално се дистанцира от фашистките идеали, след което дори успя да влезе в правителството. Само че мнозина партийни членове не последваха новата линия и основаха няколко дясноекстремистки групировки. Една от тях – „Azione sociale“ („Социално действие“), беше предвождана от внучката на Дучето Алесандра Мусолини. Впоследствие тази мини-партия се вля в партията на Берлускони. Оттогава насам Алесандра Мусолини, която не крие, че се гордее с дядо си, е депутатка в италианския парламент. Този факт е сам по себе си странен. А още по-странно е, че до този момент никой в Италия не е поискал от нея да се дистанцира от фашистките идеали.

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

Миранда Кер предаде на полицията бижута за 8 милиона долара

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралийската манекенка Миранда Кер предостави на американските власти подарени й бижута на стойност 8 милиона долара, които са свързани с корупционен скандал в малайзийския фонд за развитие 1MDB, съобщиха Ройтерс и Франс прес.

Миранда Кер получила бижутата от малайзийския бизнесмен Джо Лоу, близък на семейството на премиера Мохамед Наджиб бин Тун Хаджи Абдул Разак, и сега ги предала на полицията в Лос Анджелис.

„От началото на разследването Миранда Кер оказва пълно съдействие и се ангажира да върне подарените й бижута – поясни близък до следствието източник. – Тя ще продължи да подпомага разследването.“

34-годишната манекенка е сред знаменитостите, които са въвлечени в скандала, свързан с 1MDB.
В средата на месец юни актьорът Леонардо ди Каприо върна няколко получени от Лоу подаръка, включително награда „Оскар“, присъдена на Марлон Брандо, картина от Пикасо и колаж от Баскиа.

Малайзийският бизнесмен е заподозрян, че чрез банкова сметка в САЩ е изпрал над 400 милиона долара, отклонени от фонда 1MDB.

Миранда Кер и Леонардо ди Каприо не са обект на съдебно преследване в САЩ във връзка с тази афера.

 
 

Фондацията на Салвадор Дали ще обжалва решението за ексхумацията му

| от chronicle.bg, по БТА |

Фондацията „Гала- Салвадор Дали“ ще обжалва решението на първоинстационния мадридски съд за ексумацията на тленните останки на художника във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщава агенция ТАСС.

Ищцата Пилар Абел пожела да бъдат извършени ДНК тестове от биологичен материал на твореца, за да докаже, че той е неин биологичен баща.

От фондацията подчертаха, че се подготвя иск, за да не бъде допусната ексхумацията и да бъде отменено решението на мадридския съд на по-горна инстанция. Наети от нея юристи работят над необходимите документи. Обжалването ще бъде внесено в съда в близките дни.

Родената през 1957 година в каталунския град Жирона Пилар Абел твърди, че Салвадор Дали е неин баща. От 2007 година тя води дела за установяване на неговото бащинство. Нейната майка имала тайна връзка с художника в малкото испанско селце Порт Лигат.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.