Tag / Thug Life

| от Адриан Владимиров |

Вероятно дори самото заглавие може да ви подскаже за какво ще говоря в следващите редове. Няма начин да не сте забелязали или дори сами да участвате в тази нова мода с tag-ването из различни места в страната, а и по света.

С навлизането на социалните мрежи, които по-нататък ще наричам просто „социалки“, все по-модерно стана отбелязването или т.нар. „тагване“ (от tag…) на различни места по планетата или на снимки, върху които сме и самите ние. Но както всички в днешно време, и тази нова мода се е изкривила и извратила до такава степен, че след като съзнанието ми се насити с виждането на отбелязвания от 10 бутикови дестинации из страната и преминах през досадата от това, достигнах до блажения смях колко прозрачни са огромен % от хората в страната, а и не само, но понеже почивката ми беше в България, ще пиша само за наблюденията ми тук.

Най-вероятно вече се чудите какво правите тук, та ако не сте натиснали Х-а – stay tuned.

Един от дните от почивката ми седях по обяд в заведение на плажа и хапвах цаца, пиех бира и боцках картофки със сирене. Ненадейно погледа ми се натъкна на последната линия плажни кърпи и по-специално на един индивид от женски пол. Гаджето ѝ спеше до нея по корем сякаш заровил глава в пясъка, а слънцето го напичаше неумолимо. Въпросната девойка се оглеждаше сякаш търси нещо и в един момент извади смартфона си от дамската чанта, която лежеше на пясъка до нея. Нямам идея защо носеше дамска чанта от онези, с които жените се разнасят наоколо във всекидневието си, вероятно някоя дама би могла да отговори на този въпрос. Досетих се, че оглеждайки се преди малко, девойката не е търсела нищо, а е гледала дали някой гледа нея. Е, изпод очилата ми не се виждаше аз къде гледам, та се възползвах.

Вдигна телефона си, разроши перчема и сякаш се чу „цък“. Моментът на истината – погледна в телефона и вероятно си каза, че не е достатъчно готина, защото раздърпа горнището на банския, под което изглежда не се криеше много, смени прическата с няколко движения и направи още една снимка. Това се повтори няколко пъти, през които банския бе подръпван, прическата – сменяна, а на няколко пъти се смени и физиономията – изглеждаше ту като разярен вълк, ту като щастлива овчица, а сякаш видях и патешки устни. Обзалагам се, че тази снимка ще събере минимум 40 до 60 лайка моментално в сещате се коя социалка.

Какъв е смисълът на това да се правите на някой, който всъщност не сте ? Показвате статус, като се отбележите от „Слънчака“ и чакате like-овете да завалят, но като сте на село при баба ви и берете малини до оградата със съседите не закачате телефона, ‘щото сте се омазали до ушите или пръстите са ви в устите и се облизвате блажено ? Къде е границата ? Не е ли идеята да се снимаш с приятели, докато сте заровени до ушите в пясък, да си снимаш шепата с малини, точно до оградата на баба ти или нещо подобно ? Много въпроси станаха, дано някой не се затрудни с отговарянето на всички тях пред себе си. Лично на мен ми е адски забавно да гледам всекидневно отбелязване на едни и същи хора на едни и същи места, чак като пропуснат и се чудя дали са добре, може нещо да им се е случило, щом са пропуснали тази ежедневна и така важна дейност. Другото, което ми прави впечатление е харесването на тагванията от едни и същи или почти едни и същи хора всеки един път.

Басирам се на по една студена Stella Artois, че част от четящите това са от този тип хора, които описвам в горните редове и веднага ще се усетят, че като видят 30 харесвания за 30 минути на дадена своя публикация и отвътре ги жегва едно такова готино, мислят си: „Ей, д*ба, много съм як/а, скии колко хора ми харесаха снимката/тага!“ Всъщност не, драги ми смехурко, определена част от обществото се смее адски искрено на илюзията, която се опитвате да наложите за себе си. А ако знаехте колко смях пада, когато видим как снимката ви от снощното заведение не е събрала достатъчно лайкове и изведнъж мистериозно тя изчезва, вероятно щяхте да умрете от яд и да напишете нещо гневно за статус, което ще събере повечко харесвания, та да си вдигнете обратно акциите.

Хора, бъдете повече себе си и по-малко фейсбук звезди, ‘щото последното не съществува като понятие, освен в собствените ви глави. Забавлявайте се, качвайте си пияните снимки от снощи, отбележете, че снимката е направена от крайпътна кръчма, оставете телефона настрани и продължете да ядете, пиете, да се припичате на слънце, да спортувате или каквото там правите. Само излезте от социалката, щото яката мацка до вас няма да ви заговори първа, докато вие пишете коментари под собствените си статуси, нито някое момче ще ви обърне внимание, докато сменяте 13 модерни физиономии и се чудите коя ще пасне най-много на пейзажа наоколо и ще събере повече харесвания.

Но все пак кой съм аз, че да ви казвам как да си пилеете живота.

 
 

Ванкувър обмисля забрана на продажбата на котки и кучета в зоомагазини

| от chronicle.bg |

Ванкувър обмисля забрана за продажбата на кучета котки и зайци в зоомагазините, съобщават от местната управа.

Идеята се е появила след вълна от загрижени граждани заради отварянето на нов зоомагазин в града миналия месец. Причина за тревогата – лошо отношение към животните не само в зоомагазините, но и при размножаването на тези животни.

След проверка е установено, че много от животните идват от САЩ или други места зад граница, но нито може разкрито дали животните идват от „фабрики“ за размножаване, нито може да се упражни контрол върху развъдниците.

Магазинът, заради който се обмисля мярката, твърди, че всички животни, които предлага, са отглеждани в развъдници с добра репутация. Според неправителствени организации за защита на животните обаче нито един уважаван развъдник не би продавал домашни любимци в зоомагазини.

 
 

Френска фитнес блогърка загина при нелеп инцидент

| от chronicle.bg |

Ребека Бюргер, френска фитнес блогърка, загина при нелеп инцидент, след като диспенсър за бита сметана избухна в гърдите й.

Ребека има 160 000 последователи в Инстаграм и над 55 000 във Фейсбук. Тя е починала през уикенда. Местни издания посочват, че тя е получила инфаркт след инцидента, въпреки че при нея е имало лекари.

Семейството съобщи за смъртта й онлайн, определяйки я като „битов инцидент“. В профила й в Инстаграм се появи предупреждение за дефектните опаковки на битата сметана с обяснение, че именно това е предизвикало смъртта й.

Принципът, на който работят диспенсърите за бита сметана е следният – те изстрелват газ в метална капсула, която поддържа налягането високо. От години френска група за правата на потребителите предупреждава за дефект с връзките на газовите капсули и опасността да се счупят и изстрелят с висока скорост. Заради серия инциденти с такива диспенсъри френската служба за права на потребителите издаде предупреждение, в което посочва, че такива инциденти има от 2010 година насам. Властите предупреждават, че дори след години употреба, тези флакони могат да направят проблем.  

Collation du jour : shaker whey vanille glacé @womensbest.fr

Публикация, споделена от Rebecca Burger (@rebeccablikes) на

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Дете закла костенурка в бизнес парка и я изяде. Майката: „Не пише, че е забранено“*

| от chronicle.bg |

Нов неприятен инцидент на територията на Бизнес парк – София не позволява на духовете на скандала да утихнат.

Четиригодишното Ангел-че на мама е извадило една от костенурките, които обитават езерцето в средата на парка, намушкало я е с ножа, който тати му е подарил, и я е изяло сурова пред погледите на обядващите служители.

„Не разбрах какво е направил Ангелчо, докато не видях, че новата му дрешка е изцапана с кръв. Изкарах си акъла, но после разбрах, че е от костенурката. Не виждам защо това трябва да е драма. Никъде няма табела, на която да пише, че е забранено яденето на костенурки в Бизнес парка. Баща му му подари касапския нож, за да се предпазва в училище. А и децата трябва да се учат да се оправят сред природата“, коментира майката пред Chronicle.bg

В същото време милиони потребители отделиха по час и половина от работния си ден, за да коментират случката.

„Майките в бизнес парка на клада!“, скандира Az Obicham Meso, на 24 години.

„Ей, не спряха значи да ограничават правата на децата. Било е гладно милото, нахранило се е“, контрира жена с профилна и кавър снимка на детето си.

Днес във Facebook се организира протест на будни майки, които искат управата на бизнес парка да подаде оставка и да вземат нещата в свои ръце.

„Вън работещите от парка! Парковете са на децата“, апелират те.

Главният прокурор Сотир Цацаров каза, че жандармерията е в готовност, ако протестът на майките излезе извън контрол. Полицаите са се въоръжили с електрошокови палки и сълзотворен газ, в случай че майките се барикадират с детски колички и започнат да замерят офисите в бизнес парка с използвани памперси.

Скандалът продължава.

*Текстът, разбира се, е плод на въображението, но битовите скандали, които ни заливат, оставят все по-малко пространство за фантазията на човешкия ум.