Световните медии за скандала с подслушването на Меркел

| от |
Скандалът с подслушването на германската канцлерка Ангела Меркел и други световни лидери от АНС продължава да е сред най-коментираните теми в световните медии.
merkelblair
„Данните сочат, че САЩ са започнали да шпионират Меркел още през 2002 г.“, е заглавието на в. „Ню Йорк таймс“.
Нови подробности в германския в. „Шпигел“ за следенето на мобилния телефон на германската канцлерка Ангела Меркел от Агенцията за национална сигурност (АНС) вчера допълнително
разпалиха гнева на германското правителство и повдигнаха два въпроса: Защо САЩ са започнали да я подслушват още през 2002 г. и защо на администрацията на Обама са били нужни пет години да
спрат шпионирането, пише вестникът.
Администрацията на Обама изглежда не знае как да реагира на новините за Меркел, която имаше тесни връзки с Обама и осигури критично важна разузнавателна информация за Ал Каида и ядрената
програма на Иран. Миналата седмица Белият дом се придържаше към грижливо подготвени теми за обсъждане и заяви, че Меркел в момента не е подслушвана, че няма да бъде и в бъдеще, но отказа
да каже как е било в миналото, отбелязва изданието.
Вчера нещата се промениха – АНС в изявление отрече друга медийна информация, поместена във в. „Билд ам зонтаг“, според която Обама е бил уведомен за подслушването на Меркел през 2010
г. от ръководителя на АНС и американското Киберкомандване генерал Кийт Алекзандър. Тази информация противоречи на уверенията, които съветничката на президента за националната
сигурност Сюзан Райс е дала в частни разговори с германските власти, че Обама не е бил в течение на подобна операция, пише в. „Ню Йорк таймс“.
„САЩ под натиск заради шпионирането на Меркел“, е заглавието на в. „Гардиън“.  Вчера АНС бе принудена да отрича, че директорът й е обсъждал операция по следене на комуникациите
на германската канцлерка с президента Барак Обама, а Белият дом се опитва да овладее дипломатическата криза, предизвикана от шпионирането на съюзници.
Администрацията на Обама изглежда объркана в отговора си на реакциите,последвали след разкритията, че АНС е подслушвала телефонните разговори на най-малко 35 световни лидери, сред
които германската канцлерка Ангела Меркел.
Рано в неделя Белият дом отказа да коментира информацията на „Билд“, в която се твърди, че Обама е бил лично уведомен за операцията по подслушването на телефона на Меркел от директора
на АНС Кийт Алекзандър и е разрешил това да продължи.
Това изглежда противоречи на друга информация, в германския в. „Франкфуртур алгемайне зонтагсцайтунг“. В нея се казва, че Обама разговарял с Меркел по телефона в сряда и я уверил, че
досега не е знаел, че телефонът й се подслушва.
Изявлението на АНС е необичайно. Агенцията рядко коментира публично конкретни твърдения за дейностите й по следене на комуникации, отбелязва „Гардиън“.
Белият дом и АНС са под засилващ се натиск да разкрият в каква степен Обама и високопоставени представители на администрацията са знаели за операции на САЩ по подслушване на
лидери на страни съюзници.
Във Вашингтон се появяват първите признаци, че администрацията на Обама може да се постарае да се разграничи от АНС, като направи извода, че шпионската агенция е превишила правомощията си. Мнозина високопоставени конгресмени вече заявиха, че АНС не ги е информирала по подходящ начин за естеството и мащабите на дейностите си по подслушване, пише в. „Гардиън“.

Агенцията за национална сигурност на САЩ е прекратила подслушването на телефона на германския канцлер Ангела Меркел и на редица други световни лидери, след като Белият дом е научил за тези програми, съобщава вестник „Уолстрийт джърнъл“.

Това лято американски и британски медии публикуваха информация за секретни програми на АНС за следене, която им бе предадена от бившия сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън. След това Белият дом започнал вътрешно разследване, което показало, че агенцията е подслушвала телефонните разговори на около 35 държавни глави.

Когато Белият дом научил за програмите, било взето решение да се прекрати подслушването на някои лидери, в това число и на Ангела Меркел.

Администрацията не е спряла всички подобни програми, тъй като чрез тях се получават необходими на САЩ разузнавателни данни, пише „Уолстрийт джърнъл“. Вестникът отбелязва, че не знае кого от световните лидери освен канцлера агенцията е престанала да подслушва.

Според изданието президентът на САЩ Барак Обама в продължение на почти пет години – от встъпването си в длъжност – не е знаел, че американското разузнаване следи разговорите на
световни лидери. Според източници на „Уолстрийт джърнъл“ това се дължи на факта, че АНС извършва едновременно толкова голямо количество операции, че просто не е в състояние да уведомява президента за всяка от тях.

По думите на представител на администрацията конкретните решения се вземат на равнище АНС, президентът не ги подписва. Но сега тази практика се преразглежда.

 
 

Коя е групата, която виждаме в новия „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

На сцената в бара от “Туин Пийкс” Роудхаус сме свикнали да виждаме русокосата Джули Круз, която с магическия си глас изпълнява песни, създадени от композитора Анджело Бадаламенти.

В новия „Туин Пийкс“ обаче нейното място е заето от друга русокоса жена с не по-малко магнетично излъчване. Тя се казва Рут Раделет и е вокал на американската банда от Орегон Chromatics. На сцената бандата изпълнява парчето Shadow, което се вписва съвършено в атмосферата на сериала.

Групата е създадена през 2001 година. Състои се от Рут – вокали, китара, синтезатор, Адам Милър – китара, вокодер, Нат Уолкър – барабани, синтезатор, Джони Джуъл – продуцент, мултиинструменталист.

Бандата има специфично звучене, в което се преплитат пънк и лоу фай, описвани са като шумни и хаотични. Постепенно вкарват в музиката си синтпоп и постпънк елементи. Техни парчета сте чували и в „Клюкарката“, „Mr Robot“, „Bates Motel“ и във филма „Drive: Живот на скорост“ (2011).

От бандата казват, че видеото към парчето представлява отдаване на почит към филма на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ и „легендарната Джули Круз“.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.