Световната глобална мрежа празнува своята 25-годишнина

| от |

bigstock_Best_Internet_Concept_of_globa_15990899

На 12 март светът отбелязва рождения ден на Световната глобална мрежа, съобщава France-Presse. Само преди 25 години това, което беше просто една идея, разработена от неизвестен програмист, днес е световен феномен, променил живота на милиарди хора.

Британецът Тим Бърнърс-Лий работел в лаборатория на ЦЕРН, Европейската организация за ядрени изследвания, когато изобретил начин за по-лесен достъп до данни от свързани помежду им компютри. Той съобщил за откритието си в статия, публикувана на 12 март 1989 г. Така тази дата се смята за рождена на Световната глобална мрежа.

Internet1

Идеята обаче била толкова дръзка, че рискът тя никога да не бъде осъществена бил голям. „Тим Бърнърс-Лий се беше появил отникъде, никой не му беше възлагал нищо, свързано с организацията на документите“, разказва Марк Уебър, създател и куратор на програмата за историята на интернет в Музея на компютърната история в Маунтин Вю в Калифорния, „и първоначално колегите му тотално го игнорират“.

В основата си мрежата е софтуер за сърфиране между информациите, които са онлайн. Отличителният му аспект е възможността да кликнеш върху някоя от връзките, за да отвориш папка на компютри, които могат да се намират навсякъде. Бърнърс-Лий в крайна сметка успява да убеди ЦЕРН да възприеме системата му, след като е демонстрирал ефикасността й, компилирайки годишник на лабораторията в един индекс онлайн.

Дори и тогава обаче битката не е спечелена. Американски военни са започнали да разработват идеята да свързват компютрите в мрежа още от 50-те години и през 1969 лансират The Advanced Research Projects Agency Network (ARPANET), предшественик на днешния интернет.

image003

В началото мрежата има съперници, каквито са CompuServe или Minitel, например. Но те са платени, докато системата на Бърнърс-Лий позволява безплатен достъп до съдържания на свързанив мрежа компютри, подчертава Марк Уебър.

Вицепрезидентът Ал Гор изиграва важна роля с решението си министерствата да бъдат свързани в мрежа. Интернет сайтът на Белия Дом се появява през 1994. Впоследствие, когато сървърите са буквално задръстени от информация, се появяват търсачките Google или Yahoo!.

Възможността за свободен достъп до данни в интернет срина традиционните модели на работа в музиката, киното, медиите и още куп други сектори. Важен принцип на интернет е неговият равнопоставен и отворен характер.

„Мрежата обедини интернет, но нищо никога не е окончателно и интернет може отново да бъде фрагментиран“, смята Марк Уебър. „В САЩ големи доставчици на достъп се сдобиха с правото да обработват по преференциален начин някои данни, циркулиращи онлайн. Правителствата се опитват да нарушат правото на защита на личните данни, качени в интернет, други ограничават свободата в мрежата.“

Друг залог е достъпът до мрежата на милиони хора в зараждащите се пазари, което става с помощта на смартфоните.

Защото „мрежата все още е само наполовина изградена. Тя все още не е световна“, припомня Марк Уебър.

http://www.dreamstime.com/-image27200824

Ето и някои от ключовите дати от историята на интернет:

12 март 1989: британският програмист Тим Бърнърс-Лий представя „предложението си за управление на информацията“ в ЦЕРН, Европейската агенция за ядрени проучвания, полагайки основите на интернет.

Компютърните кодове са обявени на следващата година, паралелно с първия браузер, наречен
WorldWideWeb. (wwww.)

1993 екип от университета в Илинойс под ръководството на Марк Андрийсън, разработва Mosaic, браузър с интуитивен интерфейс, помагащ популяризирането на интернет и основа за браузъра Netskape, пуснат на следващата година.

1994: онлайн книжарницата Amazon прави своя дебют. Китай има достъп до мрежата, но филтрира съдържанията. Белият дом пуска интернет сайта си wwww.whitehouse.gov, но някои потребители изписват адреса, завършвайки с .com вместо .gov, и така попадат в порносайт.

1995: първо интернет включване в Африка. Компанията Microsoft започва война на браузърите, лансирайки Internet Explorer, който в крайна сметка убива Netskape. EBay осъществява първите си онлайн търгове. В света има 16 милиона потребители на интернет, или 0,4% от населението.

1996: финландската компания „Nokia“ пуска първия мобилен телефон с възможност за свързване с интернет.

1998: американските власти поверяват световната регулация на имената на домейните (.com, .gov. и т.н.) на базираната в САЩ частна организация Icann. Стартира Google, който ще се превърне в най-голямата онлайн търсачка в света.

2000: вирусът ILOVEYOU заразява милиони компютри, причинявайки загуби в размер на милиарди долари и хвърляйки светлина върху необходимостта от сигурност в мрежата.

2001: популярният сайт за споделяне на музика Napster е закрит от американските правосъдни органи, превръщайки се в символ на дебатите за авторските права в мрежата.

2005: Internet наброява 1 милиард потребители по света.

2007: в Естония са произведени първите парламентарни избори с онлайн гласуване.

2012: социалната мрежа Facebook има над 1 милиард потребители.

2012: спорен договор на ООН за регулиране на телекомуникациите е подписан от 89 държави, но 55 други, между които САЩ и Франция, се противопоставят в името на на свободата в интернет.

2013: 44% от населението в света, или близо 2,7 милиарда души имат връзка с интернет. Китайският изпреварва английския като доминиращ език в мрежата.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.