Светослав Малинов: Един от най-важните приоритети на България е интегрирането в еврозоната

Въпросите в това интервю са зададени от най-активните ни читатели и са публикувани напълно БЕЗПЛАТНО, като част от борбата ни за истински европейски дебат по време на кампанията. Едни и същи въпроси бяха изпратени до водещите кандидати в листите на основните проевропейски партии. От днес в рамките на няколко дни ще публикуваме отговорите на тези, които имат какво да кажат. За нас мълчанието на останалите дава също толкова ясни отговори.

Нашият въвеждащ въпрос: Представете себе си в две изречения и причината да се кандидатирате в едно.

Казвам се Светослав Малинов – семеен съм, с три деца. Преподавател съм по политическа теория в СУ „Св. Климент Охридски”, заместник-председател на Демократи за силна България, евродепутат в настоящия Европарламент и кандидат за втори мандат с листата на Реформаторския блок. Кандидатирам се, защото вярвам, че ще бъда полезен с натрупания опит и заради инициативите, които искам да доведа до край в рамките на предстоящия мандат.

Божидар Божанов: Подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация (т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всеки европеец) и какво бихте направили, за да се реализира.

Съвсем наскоро, на априлската сесия на ЕП в Страсбург, беше гласуван регламент относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Прави се много в посока на взаимното признаване на средствата за електронна идентификация, с цел улесняване на гражданите и бизнеса. Не са малко обаче и притесненията за сигурността на личните данни и потенциални виртуални измами. Това, наред със спецификите на отделните страни по отношение на издаването на лични документи, прави въпроса за стандартизирани електронни лични документи най-малкото дискусионен.

Асен Ненов: Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Ние виждаме как в резултат на пречките пред малкия и средния бизнес, лошото управление на публичните разходи, корупцията и обслужването на частни интереси в крайна сметка страда българския данъкоплатец. Това води до лошо здравеопазване, образование, до високи крайни цени за потребителите. Няма как да има благосъстояние, без адекватни мерки за икономически растеж.

Александър Найденов: Позиция по темата правораздавателни органи нма наднационално ниво?

Според мен по-дълбоката интеграция на Съюза налага и въвеждането на нови инстуции. В пленарна зала подкрепих създаването на Прокуратура на ЕС, която ще започне своята работа от следващата година и има за цел да противодейства на измамите с европейски средства, като разследва, образува наказателни производства и повдига обвинения пред съдилищата на държавите членки. Логиката, залегнала в създаването на този нов орган е съвсем проста – след като има общи средства, трябва да има и общи гаранции за защита на тези средства от злоупотреби.

Ще се опитате ли да насърчавате политики за привличане на студенти от други ЕС-държави към България, дали под формата на Еразъм+ програми или в друг контекст?

Като университетски преподавател тази тема ми е особено близка. Считам за мой личен ангажимент подпомагането и популяризирането на програмата „Еразъм+”, която дава възможност на хиляди млади хора да учат и придобиват опит в чужбина. Лично съм се обявил в подкрепа на специална гражданска инициатива, която апелира за повишаването на общия бюджет на програмата. Нещо повече, бих искал при следващ мандат да работя в Комисията по образованието на ЕП.

Елица Златева: Какво е отношението Ви към идеите за Европа на различни скорости и ако не сте съгласен, как в качеството си на евродепутат смятате да противодействат? По кои важни за БГ въпроси смятате, че е ключово да си сътрудничите с останалите БГ депутати в европарламента?

Категорично съм убеден, че Европа на две скорости е неприемлив вариант. Попадането на България сред втората категория държави би имало изключително негативни последици за страната. Не можем да допуснем умората от разширяването да се превърне в политически инструмент.

Българските евродепутати трябва да си сътрудничат основно по въпроси свързани с по-тясната интеграция на България в няколко изключително важни сфери. На първо място трябва да се работи за засилване на общите действия на страните членки по отношение на енергийната политика и намаляването на зависимостта на Съюза от доставките от Русия. Втори дългосрочен приоритет е влизането на България в еврозоната. На последно място, но не и по значимост, поставям завършването на усилията за отпадането на визовите изисквания при пътуването на български граждани за Северна Америка. България е от малкото страни в ЕС, които попадат под такъв режим и през последните години една от личните ми каузи беше налагането на принципа на реципрочност между САЩ/Канада и целия ЕС по отношение на визовата политика.

Пламен Станчев: Въпрос, предполагащ отговор само с „да“ или „не“. Ако бъдете избран, ще станете ли депутат в ЕП?

Да.

Борис Луканов: Трябва ли хора да бъдат наказвани, затова че пушат марихуана или затова, че са свалили филм или музикален албум от интернет чрез торент сайт? И как разбирате понятието свободен и неутрален интернет?

Разбирам защо двата въпроса са обединени под общ знаменател – трябва да има различен режим на преследване спрямо разпространителите и потребителите. Именно това беше и една от причините моята Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП да отхвърли АCTA. Моят личен аргумент да гласувам против споразумението беше, че в него нямаше достатъчно гаранции за защита на основни човешки права, нямаше баланс между стремежа за защита на интелектуалната собственост и гражданските свободи. Нямаше как да бъде осигурено залавянето на разпространителите, големите нарушители на авторските права, без да се избегне следенето на индивидуалните потребители.

Емил А. Георгиев: Какво ще предприемете, за да изведете България от периферията на ЕС, съответно за да я въведете в неговия център?

Убеден съм, че България е страна на изключителни възможности, които, за съжаление, бяха пропуснати през последните години. Много още предстои да бъде свършено, за да заеме страната ни полагащото й се място. Именно за да защитят европейския избор на България, българските граждани излязоха на протестите миналата година. Ние, от Реформаторския блок, ще се борим да защитим този избор и да извадим страната от сегашното й периферно място на най-бедната в ЕС. Силна и интегрирана България – тези думи трябва да бъдат транслирани в определени закони и практики. В крайна сметка българите отиват в други държави, защото там има европейски стандарт и достижения. Защо да не им ги осигурим и тук?

Ася Стоянова: Безспорно номинацията Ви е предопределена преди всичко от йерархичното Ви позициониране в партията, която представлявате. Смятате ли обаче, че Вашият избор е като водач на листа е също толкова морално оправдан и най-правилен от гледна точка на обществения интерес? Или, да ползвам една набрала популярност фраза по отношение на един конкретен кандидат – като защитник на своя електорат или като посредник на българските интереси се определяте?

И в този мандат съм гласувал с вот, различен от партийната линия, определена от Европейската народна партия. Разбира се, че има теми, по които националният интерес винаги ще има първостепенна роля. Една такава тема е смяната на сега действащата уредба за бежанците.С мои колеги започнахме инициатива за промяна на законодателството, което в момента прави особено уязвими държавите, сред които е и България, които поради географското си положение, се намират на първата линия на бежанските вълни. Това е една инициатива, работата по която ще продължа и в следващия мандат.

ЕП активно изразява позиция по отношение на кризата в Украйна и действията на Русия. Като евентуален европейски депутат от България, каква би била вашата позиция, в това число относно бъдещето на Южен поток?

Проектът „Южен поток“ е полезен единствено за Русия и изключително вреден за България, ЕС и Украйна. България не само няма да спечели, българският потребител ще бъде ощетен с високи цени на електроенергията, топлоенергията и газа. Проектът е в нарушение на европейската правна рамка и построяването му ще противоречи на установените правила в сферата на енергийната политика и конкуренцията. Европейската комисия нееднократно заяви, че България заобикаля общите правила в тази сфера и може да последва наказателна процедура за тяхното неспазване, която ще коства значителна сума на българския данъкоплатец. Анализ на икономическия екип на Реформаторския блок показа, че поправката, гласувана на първо четене от българския парламент и стремяща се да заобиколи европейското законодателство, е писана под диктовка от „Газпром” и Русия. Тези действия на българските управляващи са държавна измяна.

Как бихте действали, ако в конкретна ситуация се окаже, че позицията на европейската партия, в която членувате, противоречи на интересите на българския народ, но действително заявените интереси, не онези, избирателно припознати от Вашата българска партия? Ще пренесете ли в ЕП порочната практика да се гласува единодушно партийно, а не по лично убеждение и съвест?

Ще гласувам по съвест, всеки път когато става дума за българския национален интерес, както съм го правил и досега.

Иван Петров: Какво смятате да направите относно по-бързото присъединяване на България в US VWP, тъй като сме страна членка на ЕС, а всички страни трябва да бъдат с еднакви права.

Отпадането на визовите ограничения за български граждани бе моя лична кауза в настоящия ми мандат и един от най-значимите ми успехи като евродепутат. В моята Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) през април 2012 г. бе гласувано решение за въвеждане на принципа на реципрочност на визовите режими на трети страни със страните от ЕС. Именно приемането на това решение направи възможно гласуването на Регламент 1289/2013, който изисква всички страни в ЕС да извършват общи действия по въпросите, свързани с визова политика. Това значи, че ако някоя външна за Съюза страна изисква визи за граждани на която и да е държава от ЕС, то последната може да изиска целият Съюз да прояви солидарност. Казано с други думи: „Или българите ще получат правото да пътуват свободно до Северна Америка, или ЕС ще въведе визи за американски граждани.В началото на 2014 г., България се възползва от тази възможност и официално поиска подкрепа от ЕС поради липсата на визова реципрочност със САЩ и Канада.

Радослав Радев: Какво е отношението Ви към идеята за създаване на институции на еврозоната, съответно по-интегрирана група в рамките на ЕС? Къде е БГ в тази конфигурация?

Европа върви към по-дълбока интеграция. Работи се в посока създаването на банков и фискален съюз, на общи надзорни органи и общ надзор на банковия сектор, за още по-голямо хармонизиране на икономическите поли­тики в рамките на Лисабонския договор. Един от най-важните приоритети на България е интегрирането в еврозоната, както и по-тясно сътрудничество в определени сфери, които са от ключово значение за нашата страна. България може да е от първите страни обявили се в твърдо в подкрепа на изграждането на общ енергиен съюз и да бъде активен играч по тази тема. Важно е да отстояваме позицията си и за подобрена и завършена обща бежанска политика на ЕС, в която да има по-голяма солидарност при приемане на бежанските вълни, които в момента се посрещат само от малък брой страни членки. Крайно време е да разберем, че нашето членство не предполага само хармонизация на законодателство и изграждане на капацитет за усвояване на европейски средства, а и възможност за развиването на конкретни политики, по които България да работи по-активно.
Димитър Краев: Подобно на фокусът на България в рамките на СИВ върху развиване на ИТ, какъв е според Вас Value proposition-ът на България към Европейския съюз в 140 символа?

(Признавам, че този въпрос ме затрудни доста.) Бих го формулирал така: ИТ в България – опит, умения, знания, бързина, бъдеще!

Какво е отношението Ви към бъдещото разширяване на Европейския съюз? И по-конкретно към казусите с евентуален прием на Турция и Украйна?

Въпросът за евентуалния прием на Турция и Украйна в ЕС е част от един по-мащабен дебат за това къде са границите на Съюза. Наличието на уязвими съседи на външните граници на Съюза прави и самият него уязвим при потенциални конфликти на територията на тези съседни държави. Виждаме го в момента със случващото се в Украйна. В същото време в случая с Турция Съюзът направи компромис да започне преговори със страната, въпреки че тя не се представяше убедително по два от Копенхагенските критерии. Приемът на неподготвени държави ще е в ущърб на европейските интереси. В този смисъл въпросът за приемането на тези две държави изглежда разположен далеч в бъдещето и като такъв, трудно бих могъл да се ангажирам с политическа оценка. Същевременно най-важното е да не се губи европейската перспектива, защото тя дава мотивация за реформи и за промени. Считам, че политиката на разширяване е вторият по значимост успех на Съюза след установяването на мира в Европа.

Одобрявате ли настоящата монетарна политика на Европейската Централна Банка /ЕЦБ/, характеризираща се с количествени улеснения и предоставяне на лесен достъп до капитал на отделните икономически субекти? Бихте ли подкрепили от тази гледна точка започването на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, планирано за 2015 г.?

Политиката на ЕЦБ може да бъде подкрепена дотолкова, колкото успя да възвърне доверието на инвеститорите и да облекчи ситуацията в някои страни от Южна Европа. В настоящият момент ЕЦБ действа буквално на ръба на основните Договори на Съюза и прави максималното, за да запази стабилността на еврото. Големият проблем остава – 18те страни от еврозоната разполагат с обща валута, но не и с обща икономическа (и особено фискална) политика. Това е изключително труден процес и предполага създаването на нови институции и правила, които се отлагат от години.

За мен един от основните приоритети пред България в близките години е присъединяването в еврозоната и съм го заявявал открито. Нямаме никакви гаранции, че процеса на присъединяване ще започне от 2015 г. – това беше спуснато в публичното пространство като предложение, но по никакъв начин не е планирано, особено от настоящото правителство. Притеснява ме липсата на какъвто и дебат по този въпрос, както и цялостната пасивна позиция на управляващите по този изключително важен въпрос.

Къде виждате границата между солидарността на отделните страни-членки и получаването “на готово” на средства? Смятате ли, че ефектът от субсидиите (напр. земеделските) е положителен и какви промени смятате да инициирате?

При обиколките ми в страната се запознавам с проблемите на хората, ангажирани в земеделието. Основен проблем е сега установената система на облагодетелстване на най-едрите собственици. Считам, че субсидиите трябва да достигат до максимален брой производители, в това число и до малките селскостопански производители, при стриктно спазване на европейските правила.

Не бива да забравяме също, че с влизането в сила от 2015 г. на новата обща селскостопанска политика на ЕС, в резултат от която нашите субсидии ще се изравнят с тези на останалите страни членки.

Стратегия на постепенно уеднаквяване или такава на изграждане на конкурентни предимства трябва да следва Европейския съюз при определянето на секторните си политики, напр. данъчната си политика?

В ситуация на големи различия между жизнения стандарт и покупателната способност на гражданите в различните държави членки, няма как в да говорим за обща данъчна политика на Съюза. Именно ниските данъчни ставки в България ни осигуряват в перспектива конкурентно предимство и възможност за растеж. В дългосрочен план по-скоро можем да видим опит за уеднаквяване на облагането на финансовите транзакции в ЕС – в момента определени страни като Франция, Германия, Австрия и др. се обявиха в подкрепа на въвеждането на такъв данък и ще работят за постепенното му въвеждане в част от Съюза.

Кои биха били 3-те Ви първи стъпки, за да намали Европейския съюз енергийната си зависимост от трети страни (в т.ч. Русия, САЩ, УАЕ)?

• Трябва да се подобри цялостната енергийна взаимносвързаност на Съюза чрез интерконекторни връзки, да се изградят обновени информационни системи и разширени капацитети за складиране на ресурси.
• Постепенно да се намалят двустранните споразумения между отделни страни членки и Русия за доставки на газ и ЕС да преговаря колективно за цената като общ представител на интересите на различните страни. Приоритет от първостепенна важност за мен е създаването на Европейски енергиен съюз.
• Подобряване мерките за енергийна ефективност на територията на страната.

Смятате ли, че България трябва да се възползва от възможностите за миграция и преквалификация на жители на други страни-членки на Европейския съюз при решаването на демографския си проблем?

Когато говорим за Европейският съюз не трябва да говорим за миграция, доколкото свободното движение на хора е сред основните свободи, залегнали в основата на създаването на Общия европейски пазар. Целта е създаване на огромен пазар на работната сила, без ограничения пред нейното предлагане и мобилност. Разбира се, че тази възможност е един от начините за справянето с демографския проблем – редица страни членки разпознават този факт и поощряват привличането на кадри от други страни от ЕС. Нещо повече, в условията на настоящата криза тази вътрешна миграция на работна ръка в рамките на Съюза не е само начин за справяне с демографията и намаляване на безработицата, но и средство за преодоляване на диспропорциите в трудовите пазари в цяла Европа.

Изисква ли интеграцията на малцинствата единна европейска стратегия или е локален проблем на България? Какво е мнението Ви за желанието за автономия на отделни групи в Италия /Венеция/, Испания /Каталуния/ и др.?

Въпроси като успешната интеграция на ромите по никакъв начин не е локален проблем, а е част от общоевропейска стратегия, която развива системни подходи, уеднаквява практиката и предоставя определени средства за справяне с проблема. България не е единствената, която среща трудности по тази тема и трябва максимално да си сътрудничи със своите европейски партньори, за да се постигне дългосрочно решение.

Призивите за автономия на определени територии остават изключително национален въпрос и ЕС не може пряко да взима участие в решаването на подобни въпроси. Това е изключително деликатна тема, която трябва внимателно да балансира желанието за автономия на определена общност с принципа на ненарушаване на териториалния суверенитет на страната, който е гарантиран от международния ред.

Подкрепяте или отхвърляте възможността за продажба на недвижими имоти на жители на други страни-членки на Европейския съюз? В тази връзка, какво е отношението Ви към количеството на необработвани и пустеещи земи в България?

Тук не става дума за моето лично мнение по този въпрос. Става дума за конкретни ангажименти, които страната ни е поела, с Договора си за присъединяване към ЕС. На страната ни беше даден преходен период, който изтече на 1 януари 2014 г. и възможността за продажба на земя стана наше задължение. Българският парламент гласува удължаване на този мораториум до 2020 г., който впоследствие беше обявен за противоконституционен от КС. Нещо повече страната ни беше заплашена от наказателна процедура и дори съд заради гласуваното удължаване. Разбира се, че подкрепям тази възможност и съм изключително озадачен от противоконституционните действия на настоящия парламент, който ненужно внася напрежение по въпрос, който отдавна би трябвало да е приключен.

Въпросът с пустеещите земи в България е съвсем отделен. Той в голяма степен е свързан с унаслесдяването и последващото необработване на земята от собствениците. Без съмнение, въпросът е изключително сериозен и се нуждае от конкретни мерки, в това число – законодателни.

На колко езика бихте могли убедително да аргументирате напр. казус по интеграцията на ромите в Европейския съюз с евентуални Ваши колеги от Европейския парламент?

Ако въпросът е свързан с езиковите ми умения, владея английски, немски и руски език.
Трябва да се има предвид обаче, че езиковото многообразие е гарантирано в ЕС и всички важни документи на институциите се превеждат на официалните езици на всички страни членки. В този смисъл езиковата бариера не може да се изтъква като пречка за липсата на конкретни действия и политики, по която и да било тема.

Кое свое лично качество смятате за най-голямата си слабост?

С намигване към тях – прекалено съм мек със своите служители.Но може би за тях именно това е стимулът да работят с мен.

Каква би била Вашата кауза в Европейския парламент? Постигането на коя конкретна цел би била обективен измерител за успеха на Вашия мандат като европейски депутат? /Моля за конкретен отговор, който да бъде ясно измерим/

Отпадането на визовите изисквания при пътуването на български граждани за Северна Америка. България е от малкото страни в ЕС, които попадат под такъв режим и през последните години една от личните ми каузи беше налагането на принципа на реципрочност между САЩ/Канада и целия ЕС по отношение на визовата политика. Искам да успея да доведа тази своя лична кауза до успешен край.
Наред с това ще се боря за максимална защита на екологични каузи, ако се наложи и чрез сигнали до Европейската комисия, за да опазим българската природа. (В колкото по-голяма степен, толкова по-добре. 🙂