Summer Well Festival 2014 – a festival like a holiday

| от |

Илияна Салджиева

Този уикенд (9 и 10 август) в едно от най-красивите и идеално запазени аристократични имения в Румъния The Stirbey, намиращо се на 15 км. от Букурещ, за поредна година ще се състои Summer Well Festival presented by Orange – kачествен инди поп и алтърнатив рок само на час от България.

Локацията е перфектна за прекарване на почивни дни – парк, простиращ се на повече от 25 хектара, вековни дървета, езера и красиви старинни сгради. Като добавим към това и десетте концерта, които ще се състоят в рамките на събитието, направо не е за изпускане.
На една сцена ще се качат някои от най-хитовите и най-излъчваните изпълнители в момента в световен мащаб.

Palatul_Stirbei_Buftea_070-
Новоизгрелите звезди John Newman, Bastille, The 1975, Tom Odell и Chlöe Howl ще се представят редом с имена от ранга на Placebo, Miles Kane и The National. Към тях ще се присъединят групите Reptile Youth от Копенхаген и Prides от Глазгоу.

В събота сцената e запазена за тези, които през последните 2 години чуваме отвсякъде. Ще ги представя с по няколко думи в обратен ред.
Хедлайнери на вечерта са момчетата от Bastille, чийто хит Pompeii към днешна дата официално е най-стриймваната песен във Великобритания изобщо – според данните от различни музикални аудио платформи Pompeii, номинирана за Британска награда за Най-добър сингъл, е прослушана повече от 26 600 000 пъти.

Е, призът за Британски сингъл отиде при Waiting All Night на Rudimental, но пък Bastille ще останат в историята на Brit Awards като Най-добър пробив за 2014, което всъщност е още по-добре – once in a life time награда.

Преди тях стилният John Newman ще представи песните от дебютния си албум Tribute, влязъл директно на първо място на Острова. Глобалният му тираж вече минава 2 000 000. Най-големият хит от него Love Me Again месеци наред не излизаше от еърплей класациите по света, включително и тези в България. Хора, които са били на негови концерти, твърдят, че е безпогрешен на живо.

 

През последната година и половина животът на новите любимци от Манчестър The 1975 тотално се преобърна. Преди 2 – 3 години те пеят пред 50-ина души в родния си град, а сега – пред десетки хиляди. Подгрявали са Pear Jam. Шрифтът, с който изписват името им на фестивалните постери, става все по-голям, а вокалистът Matty Healy лека-полека започва да се превръща в секссимвол – идеално допълнение към най-силния им хит Sex. Наскоро Bastille „предупредиха“, че не е далеч времето, в което The 1975 ще са хедлайнери на големи фестивали. Ще видим.

Единствената солоизпълнителка на Summer Well Festival ще е чаровната Chlöe Howl, която зрителите на телевизия The Voice познават много добре от изпипания й поп хит Rumour. 19-годишната дебютантка ще се възползва от възможността да представи на живо песните, които ще влязат в първия й албум. Той ще носи нейното име и се очаква да излезе на 15 септември.

В началото на тази поредица от т. нар. radio friendly artists ще бъде групата Prides. Въпреки че е сформирана пред 2013 г., песните й вече са „готови за големите сцени“, според The Guardian. Наскоро Prides издадоха миниалбума The Seeds You Sow, а в момента работят по първия си студиен албум.

Неделният ден на Summer Well Festival presented by Orange е запазен за мелодичния рок. Хедлайнери са Placebo, които вече са били 3 пъти в България и който ги е гледал знае, че са великолепни. Браян Молко и неговата група са продали милиони албуми за последните 20 години и, естествено, най-добрите песни от тях ще бъдат включени в сетлиста.

Преди тях истинските меломани ще се докоснат до американската инди банда The National, която също може да се похвали с разпродадени концерти и многохилядна фен база. Определят я като меланхолична и трудна за интeрпретиране, което – лично на мен – много ми харесва. Дълбокият глас на вокалиста Matt Berninger и присъствието му на сцената са магнетични. Имат шест студийни албума, като последният Trouble Will Find Me (2013 ) е с номинация за Грами в категорията Най-добър алтернативен албум.

След като беше половинката от The Last Shadow Puppets (допълваща Alex Turner от Arctic Monkeys) и фронтмен на The Rascals, представителят на британския garage/indie рок Miles Kane се радва на доста успешна солова кариера и на Summer Well Festival ще представи най-доброто от двата си самостоятелни албума и може би нещо ново.

Истинска наслада за сетивата ще бъде участието на Tom Odell. 23-годишният британец спечели престижната награда на Британската критика (BRITs Critics’ Choice Award) през 2013 и оттогава кариерата му се развива идеално. Дебютният му студиен албум Long Way Down излезе наскоро и е пълен с романтичните песни, представени под акомпанимента на пиано.

Неделята ще започне с Reptile Youth. Те идват от Дания и звучат малко като от 80-те, пак според The Guardian. Концертите им били взривяващи и публиката, поне тази в Англия, много им се радвала.

 

 

SummerWell_timetable

Ако вече сте заинтригувани, имате време да се организирате. Преди всичко обаче, проверете дали са останали билети.

 

Повече инфо за фестивала: http://www.summerwell.ro/en/editia.2014

 

Park

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.