„Стрес тестовете“ на Фед показват, че 29 от 30-те най-големи банки могат да издържат на икономически шокове

| от |

Годишният „стрес тест“ на Федералният резерв за финансовото здраве на големите банки показа, че най-големите финансови институции в САЩ са достатъчно силни, за да издържат на сериозен икономически спад, което потенциално разчиства пътя на банките да раздават дивиденти на техните инвеститори и да осъществяват обратно изкупуване на акции.

Bank-sign-3

Федералният резерв заяви, че 29 от 30-те най-големи финансови институции имат достатъчно капитал, за да продължат да отпускат заеми, дори когато се сблъскват с едни хипотетични сътресения на икономиката на САЩ през тази или през 2015-а година, включително и при евентуален солиден спад в цените на жилищата и рязък скок на нивото на безработица, предаде БНР.

Резултатите от „стрес теста“ ще бъдат взети предвид при решението на Фед през следващата седмица да одобри или да отхвърли плановете на отделните банки за връщане на милиарди долари на техните акционери чрез раздаване на дивиденти или обратно изкупуване на акции. Годишните „стрес-тестове“ на Фед имат за цел да гарантират, че големи банки могат да издържат на тежки загуби, без да е необходимо правителство да ги спасява и да ги оздравяване.

Според т.нар. „сериозно нежелан“ сценарий, който прогнозира дълбока рецесия при растящите безработица, стръмен спад в цените на жилищата и спад от почти 50% в цените на акциите за девет поредни тримесечия, годишният „стрес тест“ на Фед показа, че 30-те най-големи банки в САЩ могат да понесат загуби за 366 млрд. долара. Федералният резерв заяви, че банките „са общо в по-добра позиция“, за да издържат подобни загуби.

Резултатите от тестовете, които бяха оповестени снощи, подчертават подобряване на здравето на банковия сектор, който беше принуден от регулаторните органи на САЩ да засили своите капиталови нива в началото на финансовата криза през есента и зимата на 2008-а година. Все пак някои от най-големите банки, включително Morgan Stanley, JP Morgan Chase и Bank of America, бяха поставени близо до дъното в класацията (според проведения „стрес тест“) по отношение на техните капиталови нива в продължение на девет тримесечия на силно неблагоприятни икономически условия.

Bank of America е с най-слаби показатели сред големите финансови институции, като т.нар. „капиталова адекватност от първи ред (Tier 1)“ пада към 6% при хипотетичните негативни сценарии на Фед. Банката би отчела загуби от 49 млрд. долара преди облагането с данъци, като това са най-високите потенциални загуби спрямо останалите тествани банки.

Само финансовата институация Zions Bancorp, която е регионален заемодател със седалище в Солт Лейк Сити, има равнища на капитал според деветмесечния негативен сценарий, който не биха успели да отговарят на минималните капиталови стандарти на Фед. Федералният резерв заяви, че Zions Bancorp би имала „капиталова адекватност“ от едва 3,5%, което е под минимума от 5% на Фед. Преди време банката заяви, че най-вероятно ще представи отново капиталовия си план на Фед, след като тя продаде определени дългови ценни книжа, които бяха одобрени от Федералният резерв и от другите финансови регулатори през декември 2013-а година.

 
 

Самостоятелният филм за Хан Соло остана без режисьори

| от chronicle.bg, по БТА |

Фил Лорд и Кристофър Милър няма да режисират самостоятелния филм за Хан Соло от „Междузвездни войни“ поради творчески различия с „Лукасфилм“, съобщи президентът на компанията Катлин Кенеди, цитирана от Асошиейтед прес. Тя добави, че скоро ще бъде избран нов режисьор.

Фил Лорд и Кристофър Милър работиха по продукцията с актьора Олдън Ерънрайх в главна роля от месеци. Други звезди, които ще участват във филма, са Доналд Глоувър, Уди Харелсън, Фийби Уолър-Бридж, Емилия Кларк и Танди Нютън.

„За съжаление възгледите ни не съвпадаха с тези на партньорите ни по проекта. Обикновено не сме фенове на израза „творчески различия“, но веднъж поне това клише е вярно. Гордеем се с невероятната работа на световно ниво, която свършиха нашият екипа и актьорите“, гласи официалният коментар на двамата режисьори.

Филмът за Хан Соло, който все още няма име, ще излезе през май 2018 г.

 
 

5 кокетни приключения, които ви чакат на морето

| от |

Цоп-цоп. Вече чуваме как крачетата ни цопкат в морската вода и нямаме търпение да дойде дългоочаквания ден на летния отпуск, да напълним резервоара на колата и да запалим към моренцето. Ще се пият коктейли, ще се хапва таратор, ще има плацикане във водата, плажен волейбол, аквапаркове, морски флиртове, нежни нощи на пясъка…ехеееееее. Пускаме сърчице във Facebook и тръгваме.

Да, ама не. Каквото и да пише по разни списания и да ви казват хората, животът не е прекрасен, а лятната почивка не е задължително приятно преживяване. Ето част от вълнуващите приключения, които морето може би ви готви:

Колата се предава

Натоварили сте домочадието, сешоара, ютията, палатките за всеки случай, люлката, хамака, лопатите, въжетата, фенерите, яйцата, доматите, банските, кърпите, поясите, ютията, хладилните чанти и всичко останало, готови сте, прекръствате се и тръгвате. Ауспухът дере асфалта, старият звяр пърпори и след два часа сте стигнали до бензиностанцията след Черната котка. Тамън излизате на магистралата, вдигате до невероятните 60 км/ч и хоп. Всичко отпред потъва в дим. Ауспухът пърди, народът в купето кашля и колата спира. Докато чакате пътна помощ, която ви предлага да закара автомобила директно в най-близкото автогробище, виждате как мохитото на плажа с бързи стъпки се отдалечава.

Нова порода малариен комар

Вече сте на морето, излежавате се на хамака следобедно и придремвате под сянката на някоя топола в тих екстаз. Дори не усещате лекото бодване по глезена, докато след два часа не сте с 40 градуса температура. Белтъците ви започват да се преципитират, тресете се като лист по време на лятна буря и имате деликатни халюцинации. В спешното в Бургас се оказва, че сте имали честта да бъдете ухапани от съвсем нова порода малариен комар, очевидно прелетял от Тринидад и Тобаго специално, за да ви уважи.

Лозенският вирус атакува отново

Сещате се за рекламата, в която самотен и депресиран човек седи на тоалетната и гледа към веселящия се плаж, нали? Дори с цял арсенал запичащи медикаменти, няма да успеете да избегнете неговата роля, ако налетите на добрия стар ентеровирус на Лозенец. Цамбуркате се във водата и си мислите какви късметлии сте, че сте намерили златната среда между Приморско (твърде плебейско) и Слънчев бряг (твърде упадъчно). В този момент усещате рязък прорез в корема. Нуждаете се от тоалетна. Не излизате от морето навреме. Здраве да е. След два часа вътре, излизате бледи и прекарвате няколко часа в тоалетната на най-близкото капанче. Остатъкът от почивката минава в медитация върху тоалетна чиния в квартирата. Не виждате морето повече, но за сметка на това опознавате добре плочките на банята в квартирата и на третия ден дори изчиствате фугите. Хазяйката е доволна.

ППБ* – епизод седми

Вечер е. Звезди са обсипали свода небесен. На бара кънти „I`m in love with the shape of you“, а срещу вас е застанал обект. Сини очи, секси тяло, мръснишка усмивка, приятен загар. Време е за летен флирт. Десет текили по-късно вече се търкаляте с обекта и преди да се усетите, дрехите ви са отнесени от закачлива вълна. Какво се случва после – историята мълчи. Не и половите ви органи обаче. Ден по-късно се събуждате от невъобразимо парене в интимната област, поглеждате какво се случва и тихо изписквате. Очевидно ви е опарила медуза. Не си спомняте обаче да сте се къпали в морето без бански…или пък…имаше момент без бански, да, беше на плажа и…о, не, не, не. Сините очи, мръснишката усмивка…По дяволите. Не казвате на никого какво е станало и взимате бързия влак за София. Директно в клиниката по кожни и венерически болести. Изобщо не се изненадвате, когато на амбулаторния лист са изписани десет диагнози на латински.

Случка в аквапарк

Прекрасно е да отидете с приятелите, децата и изобщо с голяма компания на аквапарк. Хем екстремно, хем забавно, хем разнообразно. Отдалеч съзирате пързалката „Камикадзе“. 90 градуса наклон, спускате се със 120км/ч. За разлика от тълпата, която се бута пред другите атракциони, на „камикадзе-то“ няма никой. Връчвате айфона на кума, за да ви снима как се спускате с тия 120км/ч. Заставате най-горе с изпъчени гърди, надолу не се вижда нищо. Мятате се смело. В продължение на 2 секунди имате чувството, че се задушавате, в следващите 4 – че се давите. На петата секунда усещате зловещото дрънване на главата ви в дъното на басейна. В кома сте.

 
 

Джак Блек изпълнява главна роля в новия „Джуманджи“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският актьор Джак Блек е разчитал на способностите си като комик, за да се снима във филм, който предстои да се появи по екраните, съобщи Ройтерс. Той изпълнява главна роля в „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“ – нова версия на комедията „Джуманджи“ (1995) с участието на Робин Уилямс, който вече не е между живите.

Блек заяви, че гледал оригиналната лента едва след като научил, че е в актьорския състав на продължението й. Джак описва Уилямс като гений, който е на върха на актьорските си умения в „Джуманджи“.

В този филм Уилямс изпълнява роля на мъж, който избягва от плен в посветена тематично на джунглата игра. В новата версия на филма предпоставките са различни – главните персонажи пътешестват във фантастичния свят на същата игра. „Сега персонажите пътуват из джунглата, а това крие опасности и е вълнуващо“, поясни Блек.

Друга съществена разлика е, че докато в оригиналната лента персонажът на Уилямс влиза в играта като дете и излиза от нея като възрастен, в новия филм детските персонажи стават възрастни, когато излизат от играта.

Блек и Ник Джонас, който му партнира в „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“, промотираха новия филм в Барселона. В актьорския му състав са също Дуейн „Скалата“ Джонсън и Кевин Харт.

„Джуманджи: Добре дошли в джунглата“ трябва да се появи по екраните през декември.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“