Стратегия на неяснотата

| от |

Бойците от „Ислямска държава“ разширяват офанзивата си и в Сирия. Американският президент Барак Обама се колебае относно военна намеса в страната. Експертите смятат, че цялата му стратегия е пълен провал, пише Дойче веле.

На пресконференцията си в четвъртък Барак Обама искаше да покаже, че не бездейства. Той подчерта, че в момента разработвал план за борбата срещу ислямистката групировка „Ислямска държава“, която разширява своята офанзива и в Сирия. Далеч по-откровеното послание се изплъзна от устата му между другото: „Все още нямаме стратегия“, каза той. Американските близкоизточни експерти са единодушни, че Барак Обама се е провалил по всички линии. И то не само с оглед на сегашната заплаха от страна на „Ислямска държава“, а още от началото на сирийската гражданска война.

„Заплахата от страна на „Ислямска държава“ бе не само предвидима, тя беше ясно очертана“, казва близкоизточният експерт Шади Хамид от вашингтонския мозъчен тръст „Брукингс“. Още през 2012 година американското правителство трябваше да обсъди въздушни удари срещу Сирия за подкрепа на умерените групировки. САЩ обаче успяха да постигнат само унищожаването на сирийските химически оръжия. „По този начин те легитимираха властта на Башар Асад“, твърди експертът.

Липса на информация

„Поне сега президентът не бива да пропусне момента. Възможно е най-после да разбере, че е нужна намеса в Сирия“, казва Хамид. Засега обаче няма такива признаци. Големият проблем се корени в това, че САЩ нямат ясна представа за актуалната ситуация в Сирия. Едва преди два дена те започнаха да извършват разузнавателни полети. „По този въпрос трябваше да се работи много по-отдавна“, твърди Шади Хамид в разговор с Дойче Веле.

Освен това разузнавателните операции в Сирия са много по-сложни, в сравнение с Ирак. Там САЩ вече работят съвместно с иракските и кюрдските сухопътни бойни части, което улеснява подобно мащабно начинание. А и Багдад официално отправи молба за помощ. Съвършено различно стоят нещата в Сирия, където САЩ нямат тесни контакти нито с опозицията, нито с режима на Асад.

Във война с „Ислямска държава“

Какво може да направи Обама в Сирия? Някои от неговите министри вече му подсказват какво. Министърът на отбраната Чък Хейгъл окачествява „Ислямска държава“ като „непосредствена заплаха за нашите интереси“ и „нещо, което надхвърля всичките ни досегашни представи“. Държавният секретар Джон Кери заяви, че „Ислямска държава“ трябва да бъде унищожена. Подобно становище застъпва и експертът по въпросите на отбраната от мозъчния тръст „Брукингс“ Майкъл О’ Ханлън. „Ние сме във война с „Ислямска държава“. 500-те милиона долара, които Обама изиска от Конгреса за подкрепа на умерените сирийски бунтовници, са добро начало“, казва той.

Според експерта, САЩ трябва да се ангажират още повече в Сирия. „Отдавна трябваше да започнем с военно обучение и оръжейни доставки. Освен това в Ирак трябва да бъдат разположени и сухопътни войски“, казва О’Ханлън. САЩ трябва да разположат в Ирак 5 до 10 хиляди войници, които за определено време да помагат в борбата срещу „Ислямска държава“. „Сигурно ще има и жертви, но аз не виждам друга алтернатива“, изтъква експертът. Освен това американците трябва да обучават иракската армия, за да може тя да продължи сама да се бори срещу ислямистите.

Със или без решение на Конгреса?

Досега само се предполага какво биха могли да предприемат САЩ в Сирия. Американските медии пишат, че съветниците на президента ще предложат операция с дрони и въздушни удари. САЩ вече са извършвали подобни операции в редици държави като Афганистан или Пакистан. Разликата се състои в това, че тези страни бяха помолили САЩ за помощ. Но не и Сирия. Сирийският външен министър вече предпруди Обама за опасността от нарушаване на сирийското въздушно пространство. Някои американски функционери очакват Обама да вземе решение през септември, след срещата на върха на НАТО в Уелс идната седмица.

На пресконференцията в чевъртък Обама заяви, че борбата срещу „Ислямска държава“ ще бъде дългосрочен проект. Все още не е ясно дали той трябва да иска разрешение от Конгреса за евентуална интервенция в Сирия. От началото на август американците извършиха над 100 въздушни удари в Ирак без решение на Конгреса. Президентът Обама обоснова въздушните удари с необходимостта от незабавна намеса за преодтвратяване на хуманитарна катастрофа. Някои юристи смятат, че президентът може да постъпи по същия начин и в случая със Сирия. „Ако Обама наистина иска да интервенира, той ще получи разрешение от Конгреса. Защото Конгресът винаги подкрепя борбата срещу тероризма“, казва Мишел Дюне от центъра за мирни изследвания „Карнеги“.

Коалиция срещу „Ислямска държава“

Подкрепата в борбата срещу „Ислямска държава“ от страни-членки на ЕС не играе почти никаква роля за САЩ. В Америка посрещат положително решението за оръжейни доставки, в това число и от Германия. Но САЩ няма да поверят ръководна роля на европейците. Близкоизточният експерт Шади Хамад смята, че европейците са доста колебливи. „Никой не иска да предприема стъпки по сирийския въпрос, преди това да са сторили САЩ. Едва когато ние започнем да действаме, ще ни последват и други“, казва той.

При това „Ислямска държава“ представлява заплаха и за европейците. В редиците на ислямистите се бият 2 000 европейски джихадисти. С европейските си паспорти те безпроблемно могат да се завърнат в родните си страни и да извършват атентати. Дискусията в САЩ сега е съсредоточена по-скоро върху американските партньори в Близкия изток. Турция и някои държави от Персийския залив вече предоставят военните си бази на разположение на американците за извършване на въздушни удари. Барак Облама търси обаче още съюзници в борбата срещу „Ислямска държава“.

Държавният секретар Джон Кери ще пътува из Близкия изток, за да търси коалиционни партньори в бробата срещу ислямистите. Шефът на Пентагона Чък Хейгъл е натоварен от Обама да разработи различни варианти в борбата срещу „Ислямска държава“. Шади Хамид смята, че сега бездействието би било фатално. „Ако Обама не предприеме нищо, ще трябва да се примирим с факта, че в обозримо бъдеще „Ислямска държава“ ще продължи да ни преследва“, обобщава експертът.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.

 
 

Google Home задмина Amazon Alexa

| от chronicle.bg |

В резултат на проведено проучване относно качествата на Google Home и Amazon Alexa, стана ясно, че въпреки че Amazon Alexa е доста по-популярен и по-добре продаван продукт, вероятността Google Home да отговори правилно на потребителските въпроси е шест пъти по-голяма.

Към момента Amazon Alexa има цели 70 процента от пазара на управляваните с глас домашни асистенти, но практическият тест показва нещата по-различно. В него Amazon Alexa и Google Home отговарят на 3000 въпроса. Едно от възможните обяснения е разликата в подхода на Google и Аmazon при захранването на асистентите си с информация.

Google използва базата данни Knowledge Graph, която се компилира от резултатите в търсачката на компанията за последните пет години. От своя страна, Amazon обикновено се позовава на информация от свои партньори.

Google Home се оказва и по-адекватен, когато става въпрос за прости команди с цифри.