Страшната приказка на Гилермо дел Торо

| от |

Мексиканският режисьор и сценарист Гилермо дел Торо никога не е крил, че онова, което обича да снима трябва да има кръв, паранормални явления, лоши духове и още по-зли хора.

Това е природата или поне начина, по който Гилермо Дел Торо вижда света. Хората винаги са по-зли и от най-лошия дух или пан във филмите на мексиканския режисьор.

Още първото нещо, което снима, е епизод от сериала за Невероятния Хълк, а няма нищо по-страшно от обикновен мъж, който се превръща в зловещо чудовище. Адаптацията на комикс гиганта Marvel за историята на Д-р Джекил и Мистър Хайд пасва перфектно на онова, което Дел Торо харесва. И с това неговата филмова историята едва започва.

Филмът, който прави мексиканеца звезда в Холивуд и в очите на феновете е „Лабиринтът на Фавна“ от 2006-а. За него Дел Торо получава първата си и засега единствена номинация за „Оскар“. И въпреки че „Лабиринтът на Фавна“ е истински шедьовър, заради метафорите на войната, сценографията си, режисурата и актьорската игра на прекрасната Ивана Бакеро, която вече е пораснало момиче, то той не говори изцяло за работата на Дел Торо, макар много хора да сравняват всичките му филми с него. Преди „Лабиринтът“ обаче, Дел Торо снима два филма за друг любим свой жанр – мрачните супергерои и фентъзито. Той снима „Блейд 2“ и „Хелбой“ две години преди „Лабиринтът“.

След като снима „Огненият пръстен“ и пише трилогията „Заразата“, в съавторство с Чък Хоган, Гилермо дел Торо си взима почивка от режисурата, за да работи по сценария на „Хобит“ и проекта на „Заразата“, който се превръща в сериал. При това много як сериал, ако си търсите нещо готино за гледане.

След двегодишна почивка от режисирането на филми, Дел Торо се завръща с най-новия си проект – „Пурпурният връх“. Готическа приказка от 19 век за любовта, предателството, страшните духовете и още по-страшните хора. Точно в негов стил. Главните роли той дава на Миа Васиковска, Том Хидълстън и Джесика Частейн.

Имам една любима случка. Когато Частейн отива да представя филма „Марсианецът“ в едно британско шоу, зад кулисите водещият й казва: „Гледах „Пурпурният връх“, а тя му отговаря „Много съм гадна там!“, „Е, не си чак толкова зле“, отговаря той не разбрал какво има предвид актрисата. „Не, имах предвид, че играя лош човек“, уточнява Частейн. И тя наистина е изключителен злодей. Студена и злобна, от първата минута, в която я виждаш ти е ясно, че Частейн ще блесне във филма. И тя го прави като черна перла, защото освен косата, убедена съм, и душата на персонажа й е черна.

Историята в „Пурпурният връх“ разказва за романтичната млада Идит, която мечтае да е писателка. Случайно тя се запознава с мрачния и загадъчен Томас Шарп – баронет и мрачната му и студена сестра Люсил. Томас Шарп, дошъл  Америка от далечна Англия, търси финансиране за механичната си машина, с която ще може по лесен и достъпен начин да извлича червена глина от родното си имение. След като бащата на Идит му отказва парите по свои причини, Томас прелъстява младата госпожица и се жени за нея. Историята звучи като написана от някоя от сестрите Бронте и да, донякъде е така, докато в един момент страшните призраци и зловещи елементи в имението на семейство Шарп не стават повече от романтичните.

Злите духове, предателството, семейните тайни и литрите пролята кръвта са много, като приказка разказана от мексиканец. Мелодраматичната нотка в някои от сцените дори не дразни, защото някак го очакваш от Дел Торо. Той обича театъра, супергероите, девойките в беда и духовете. Черни, страшни, с дълги пръсти и зловещи гласове.

Гилермо дел Торо казва, че това сигурно е най-красивият откъм декори филм, по който е работил и е прав. Готическото излъчване и плашещото имение на семейсто Шарп е построено специално за филма и е изцяло съобразено със сюжета на историята.

Дел Торо е направен, за да разказва приказки. За вещици и вълшебници, за злодеи и откраднати деца. За животни, които говорят и духове, които те причакват зад ъгъла в някоя тъмна къща. Преекспонирането и драматизмът вървят ръка за ръка с този тип сюжети.

Единственото, което не спирам да си мисля е, как ли би изглеждал този филм, ако Бенедикт Къмбърбач и Ема Стоун бяха изиграли главните роли, както е била първоначалната идея на Дел Торо. Когато двамата отказват той избира Хидълтън и Васиковска и пренаписва част от сценария. Вярвам все пак в едно – приказката за зловещия пурпурен връх щеше да е все така интересна независимо от всичко. Мелодраматична да, на моменти натруфена, пак да, но затова са приказките, нали? Поне аз затова ги обичам.

„Пурпурният връх“ е по кината от днес.

 
 

Оскари 2017: Филм на Pixar – предпочетен пред „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев

| от chronicle.bg |

Теодор Ушев не беше избран да получи „Оскар“ за късометражния си анимационен филм „Сляпата Вайша“.

Работещият в Канада български аниматор се състезаваше с още 4 заглавия за престижното отличие, но на церемонията тази нощ беше награден Piper на хитовото студио Pixar.

„Сляпата Вайша“, разказващ за момиче, което нe може да живее в настоящето, защото с едното си око гледа в миналото, а с другото в бъдещето, направи премиерата си на „Берлинале“ през миналата година и вече има над 20 награди – включително на възрастното и детското жури на международния фестивал за анимация в Анеси, „Сребърен Пегас“ от фестивала „Аниматор“ в полския град Познан, и голямата награда за анимация на най-стария щатски фестивал в Чикаго.

„Сляпата Вайша“ е базиран на разказ на Георги Господинов, а Теодор Ушев ще продължи сътрудничеството си с писателя, включително по пълнометражна анимация по романа „Физика на тъгата“.

Вижте и кои са другите победители. 

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.