Странният случай на мъжа с предменструален синдром

| от Цвети Иванова |

Увод: Милен и Милена са гаджета от две години и половина и през цялото това време има по едни пет дни от всеки месец, в които Милена оправдава грубостта и заядливото си държание с ПМС (предменструален синдром).

В разгара на битов спор, Милен си позволява да обвини своята нежна половинка, че се преструва и че няма такова нещо като ПМС, а просто дни, в които тя е кучка. Той има неблагоразумието да нарече страховития синдром „женска измислица за оправдание на противните ви, женски качества“, след което Милена решава да го предизвика и заедно отиват при лекар, който им казва, че ако искат спорът им да бъде разрешен, може в продължение на един месец да дава на Милен хормони на хапчета, които да доближат хормоналното ниво на мъжа максимално до това на жените четири или пет дни преди да им дойде цикълът.

Леко стреснат, но решен да докаже правотата си, Милен се съгласява да пие хапчетата и да си води дневник. Първите три седмици дневникът отразява точно обичайното му ежедневие. Тук ще ви представим един ден от този тефтер, трийсет и първия след започването на особения експеримент.

„Алармата на телефона ми звъни по-силно от обичайното, заради което се събуждам с главоболие. Слънцето свети през прозореца и сякаш ми пробива клепачите с нож за кълцане на кайма, което означава, че снощи съм забравил да пусна щорите. Или пък Милена е забравила. Поглеждам към нея и забелязвам, че още спи, което някак ми се струва особено несправедливо и уж небрежно издърпвам завивката от нея, за да се събуди от студ.

Докато извършвам сутрешния си тоалет, забелязвам, че по лицето ми са избили пъпки, което не ми се е случвало от времето, когато пишех домашни по физика и се носех с катинарче. Това ме ядосва и може би заради това целият ден тръгва някак накриво. Изпивам си кафето, от което получавам сърцебиене. Боже, едва ли е от кафето, сигурно получавам инфаркт. През това време Милена влиза в кухнята сияеща и нежна и ме пита искам ли закуска. „Не искам закуска, не съм гладен, казах ти, че ми се повръща още снощи, нужно ли е да ме питаш по 100 пъти едно и също нещо“. Тя леко се шашва, но бързо се овладява и ме пита дали имам пари, понеже и двамата сме пред заплата. „Естествено, че нямам пари, откъде да имам пари. Нито ми плащат достатъчно, нито имам богати родители. И ти казах вече, че вчера трябваше да си купя малко козметика. Ако искаш принц, ходи някъде другаде“.

„Искаш ли да ти дам?“, пита ме моето момиче внимателно. „Не, не искам, не съм казал, че искам, а че нямам.“, отговарям и вече чувствам как ако не се махна бързо от нея, ще я направя на бъз и коприва. „Добре, слонче, приятна работа“. „Слонче???“, избухвам аз. „Твърдиш, че съм дебел ли?“. Вече съм на ръба на някаква криза. Дърпам кантара, стъпвам върху него и той показва 78 кг. Толкова съм от 10 години, но очевидно кантарът не е верен, защото мога да се закълна, че днес тежа поне 192. Ритвам го под дивана и си удрям малкото пръстче на крака, при което изпищявам, както не отива на 36-годишен мъж.

Оправям се бързо, но не мога да си харесам дрехи, които да облека. Искам да си сложа точно сивото сако, което обаче е за пране и това ме подлудява. Не знам кой е виновен за хаоса в гардероба и коша за пране, но който и да е искам да бъде наказан. След няколко мига на гняв и отчаяние слагам черното сако, с което не се харесвам, псувам, докато си намеря подходящи кецове и излизам бързо, за да мина през личния лекар преди работа. По пътя ме засичат около 120 тъпака, което ме изкарва извън кожата ми. При лекаря има опашка от пенсионери, които предреждам, защото съм спешен случай. Когато успявам да се промъкна в кабинета му, вече съм сигурен,че не съм добре. Не знам дали ми е топло или студено, сякаш и двете едновременно. Избива ми пот, но в същото време ме втриса. Мерят ми кръвното и ми правят кардиограма, след което лекарят казва, че всичко ми е наред. Казвам му, че нищо не разбира и ако не ми даде направление ще го докладвам в касата.

Излизам ядосан и се запътвам към работа. Пред поликлиниката обаче виждам едно котенце, което се е свило до кофата и сякаш трепери. Изведнъж това ужасно ме натъжава. Отивам да го погаля, но то изсъсква и бяга от мен и ето…просветва ми! Всички бягат от мен, защото съм противен! Усещам, че ще се разплача и бързо се вмъквам в колата, където за своя огромна изненада проливам няколко сълзи върху все по-набиращите сила пъпки.

В офиса всички ме гледат. Никога не ми е правело впечатление колко са грозни колегите всъщност. Слагам слушалки и се вторачвам в компютъра, защото нямам желание да гледам никого. Не ми се работи. Влизам във Facebook, но статусите, снимките и коментарите на хората там ме изнервят толкова свирепо, че се налага да отида на ранен обяд. Пешо от другия отдел иска да дойде с мен, не мога да повярвам колко е досаден. Говори през цялото време, а аз мълча, ям и се опитвам да потисна инстикта си да му набутам лицето в лещата и да му стъпча очилата с гадните си, неподходящи за сакото кецове.

Работният ден е дълъг, тегав, уморителен, тежък, скучен, сив…сив като мрачен ноемврийски ден…като некролог на стар кестен…Боже, поетично ми е, мисля, че отново ще се разплача. Животът ми е пълна измислица, или както казваше Атанас Далчев, „зла измислица е съществуването“, откъде пък се сетих сега за Далчев, този…велик поет. Никой не ме обича, както заслужавам.

Обаждам се на майка ми и провеждам с нея едночасов разговор. Това малко ме успокоява.

Вечерта Милена е приготвила вечеря, която изяждам с удоволствие, заедно с две допълнителни порции и обилен десерт. Обличам си пижамата, която ме стяга. По телевизията дават само тъпизми. Лягам си рано.“

Хората и ситуациите в текста, за щастие, са измислица. Но дават представа и за другата страна на нещата. Веднъж месечно. 

 
 

„Евробет“ пусна нов продукт на българския пазар – „5 от 11″ НА ЖИВО!

| от РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ |

Истински пролетен дух и голяма доза адреналин получиха играчите на „Евробет“, след като компанията пусна своя най-нов продукт – числовата игра „5 от 11″ НА ЖИВО. Това е една от най-разтърсващите новости в историята на родната развлекателна индустрия. За първи път числата се теглят „на живо“ на всеки 5 минути от атрактивни момичета. Играта е достъпна онлайн на www.eurobet.bg и в букмейкърските пунктовете на „Евробет“.

5 неща, които ще превърнат „5 от 11″ в любима игра:

1. Тегления на всеки 5 минути, всеки ден – НА ЖИВО!
2. Динамична игра, представяна от КРАСИВИ МОМИЧЕТА!
3. Максимална печалба - 1 МИЛИОН ЛЕВА!
4. Игра с бързи темпове и атрактивни КОЕФИЦИЕНТИ!
5. Три игри в ЕДИН ТАЛОН!

„5 от 11″ се играе с талони, върху които са отбелязани числата от 1 до 11. Във всеки талон има три игри, а играчът може да избира как да познава числата – „с точен ред“, „без точен ред“ или „супер игра“. Минималният размер на залога е 0,60 лева, а максималният – 5 000 лева. Тегленията на „5 от 11″ се осъществяват чрез механична сфера, поставена в специално студио.

Страхотните момичета на „5 от 11″ Ви очакват 7 дни в седмицата, 15 часа в денонощието – от 08:00 ч. до 23:00 ч.

РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ

 
 

„Бордеят на колела“ в Дания се оказа успешен

| от chronicle.bg, по БТА |

Датският „бордей на колела“ се оказал успешен според нейния инициатор, предприемачът Майкъл Лодберг Олсен, предаде Би Би Си.

Той се състои в това да бъдат използвани стари линейки и те да бъдат предоставени на датските жрици на любовта, за да практикуват най-стария занаят в безопасни условия. Специалните автомобили вече били използвани 45 пъти и местните секс труженички били все по-склонни да прибягват до услугите им. Затова и този вид „бордей“ се смята за успешен.

Линейките са оборудвани с безплатни салфетки, презервативи и лубриканти, като са снабдени и с отопление. Висяща на стената табелка предупреждава, че и при най-малки признаци на насилие ще бъде изпратен сигнал до полицията.

Олсен оправдал преобзавеждането на линейките и превръщането им в „секс-возила“ с проявите на насилие, на които са подложени датските проститутки. Когато те работят по магистралите и на открити места случаите на нападение са 45 на сто, а в публичните домове – само 3 на сто. В „бордеите на колела“ не било регистрирано нито едно оплакване за насилие над жените. Ползването на линейките е безплатно. По датските закони проституцията в страната е разрешена на определените за това места, но проститутките нямат право да наемат стаи, за да практикуват занаята. Именно тук идвали на помощ старите линейки.

 
 

TUBORG разкрива нова визуална идентичност на глобално ниво

| от chronicle.bg |

Датският бранд Tuborg разкри нова глобална маркетинг кампания под мотото „Open for more”.

Кампанията предлага на младите потребители редица нови елементи, създадени да вдъхновят различни културни общности на различни пазари – в Източна Европа, Русия и Азия. Двете основни теми в кампания 2017 ще бъдат „музика“ и „традиции – от 1880 досега“.

Tuborg_5

Нова комуникация на всички нива (електронна, дигитална, външна, в търговските обекти) следва освежаването на марката, което започна с промяна във визията на всички видове опаковки на Tuborg (малка и голяма стъклена бутилка, кен, PET).

Тази промяна е първата от 2012 година насам и представлява изцяло нова иконография на бранда с нова цветна схема на логото, включваща сини елементи, които да отличат Tuborg пред повечето „зелени“ брандове. Дело е на дизайнера Turner Duckworth, който е запазил и обновил и някои съществуващи елементи – в един по-динамичен и младежки дух.

Вече е активен и новият сайт на марката. 

 
 

Жените, които обичаме: Джийн Смарт, или как се спасяват мутанти

| от |

Тя е терапевт с остър ум и необичайни методи на работа. Закриля онези, които обществото е заклеймило като „другите“.

Голямата трагедия на нейния живот е фактът, че мъжът й – също е мутант – е в състояние, подобно на комата, от повече от две десетилетия. Той се е оттеглил в пространство в ума си, в което се чувства сигурен и в безопасност. Там обаче е напълно недостъпен. Тя прави всичко по силите си, за да достигне до него и вярва, че може да го спаси.

Мелани Бърд от „Легион“ е един различен герой в свят на супергерои. За това роля има и актрисата, която влиза в кожата й – Джийн Смарт. Тя успява да се превъплъти блестящо във всеки персонаж на големия, малкия екран или на сцената. За това говорят трите й награди „Еми“, петте номинации за работата й във „Фарго“, „Законът на Хари“, „Фрейзър“, „The District“, „24“ и „Коя е Саманта?“, номинацията за Independent Spirit Award за изпълнението си в игралния филм на Miramax Гуинивер.

На театралната сцена тя е номинирана за наградата Drama Desk Award за Last Summer at Bluefish Cove, както и за награда „Тони“ в категория „Най-добра актриса“ за своята роля на Бродуей в Мъжът, който дойде на вечеря, където си партнира с Нейтън Лейн. През 2016 г. тя получи и номинация за „Грами“ за Best Spoken Word Album за работата й в „Patience and Sarah.”

Наскоро Джийн Смарт участва и в ролята на Флойд Герхарт във втория сезон на култовия сериал Фарго по FX, като за това изпълнение актрисата спечели Critics’ Choice Award и беше номинирана за „Еми“.

Последната роля, в която я гледахме – тази на Мелани Бърд в „Легион“, е неочаквана.

Прочитайки сценария за пилотния епизод, Смарт не може да разбере много за героинята си. Все пак Мелани се появява едва във финала на серията. „Трябваше да се доверя на Ноа – Ноа Хоули. Вярвах, че ще е измислил нещо интересно, защото го ценя високо като писател.“, казва Джийн Смарт в интервю за Webcafe. Двамата с Хоули вече са работили заедно по „Фарго“, а ролята на Флойд Герхард от сериала Смарт поставя на върха на списъка си с любими роли.

„Помислих си и че шоуто е необичайно и ми хареса начина, по който гледа на психичните заболявания. Мисля, че това е невероятно“, казва Смарт. Именно така става част от супергеройския свят, в който млад мъж се бори с демоните в главата си, преди да осъзнае, че те не са плод на заболяване, а на свръхестествени способности.

джийн смарт легион

„Мисля, че „Легион“ е много по-психологически от обичайните супергеройски филми. Ние нямаме супергерои в пелерини, които летят из въздуха. Виждали сме много такива. Тук няма пелерини.“ – казва Смарт.

Тя има дългогодишен опит на екрана.

Казва, че преди в телевизията е имало повече цензура и само няколко телевизионни мрежи, за които да работиш и с които да се съобразяваш. Днес телевизията предлага много възможности и има много талантливи автори, които работят по неща, каквито не са правени преди.

„Хората се тълпят към телевизията, което е прекрасно, защото има много повече възможности за всички“ – казва още тя.
Джийн Смарт има опит както на малкия екран, така и на големия, и на сцената. Казва, че трите изкуства са много различни, но театърът й липсва. „Няма нищо, което да се сравни с усещането да застанеш пред жива публика, няма „Стоп кадър“, никой не казва „О, направи го така, промени това“ – само ти и публиката. Това е прекрасно. Е може да бъде и ужасяващо. Но е прекрасно заради това, че ти напомня защо си станал актьор“, казва още Смарт.