Странната история на Бенито Мусолини-Младши

| от chronicle.bg |

Лошата новина: Човек не решава кои са родителите му.

Добрата новина: Повечето от нас имат по-голям късмет от Бенито Мусолини-Младши.

 

През 1912 година 20-годишният политически активист Бенито Мусолини става редактор на „Avanti!“ („Напред!“) – вестникът на Италианската социалистическа партия. Той заема поста до избухването на Първата световна война през 1914 година, когато се разделя с партията заради спорове дали Италия, неутрална по това време, трябва да участва във войната или не. Мусолини напуска и решава да направи свой собствен вестник „Il Popolo d’Italia“ („Хората на Италия“).

Това обаче изисква финанси, а Мусолини не разполага с такива. За негово щастие той е във връзка с жена, която има – Ида Далсер, собственик на салон за красота в Милано. Двойката скоро се жени и Далсер продава салона и бижутата си, за да финансира весника.

През 1915 година Ида ражда сина им, Бенито Албино Мусолини.

Докато Бенито-Младши стане на 1 месец, Бенито-Старши вече е напуснал семейството. Той се жени за друга жена – Рашел Гуиди – при това без да се развежда с Ида.

 

Когато Италия се включва във войната през 1915 година, Мусолини се присъединява към армията, а след като войната свършва, той се завръща към политиката и през 1921 основава Националната фашистка партия. Същата година е избран в италианския парламент. През 1922 повежда 25 000 фашисти паравоенни (известни също като Черните ризи) на марш в Рим като принуждава царя да го назначи за министър-председател, както и става.

В последвалите години, той използва позицията си да превърне Италия в полицейска държава, на чело на която седи именно той – Il Duce („Вождът“).

Мусолни също така представя себе си, Рашел и децата им като перфектното нацистко семейство – задача, усложнена от Далсер, която е разказва на всеки, готов да слуша, как тя е истинската му съпруга и майка на първородния му син и наследник, за когото никой в държавата не знае нищо.

 

Новината, че Вождът е двуженец и лош баща е достатъчна да го бутне от власт, ако все още силните му по това време опоненти действаха заедно. Ида обаче има и още по-силно обвинение! Тя твърди, че единствената причина Мусолини да лобира за участието на Италия в Първата световна война е, защото френското правителство го е подкупило. Ако това е вярно, Бенито е виновен в държавна измяна.

Затова той поставя Далсер и Бенито-Младши под наблюдение и нарежда на агенти от Фашистката партия да унищожат всички брачни и родилни удостоверения, свързани с тях. Те обаче забравят два документа от 1915 година, подписани от Мусолини – в единият той признава Далсер за своя съпруга и Бенито-Младши за свой син и се съгласява да ги издържа финансово. И другият – в който Мусолини се задължава да уважи финансовите си задължения – нещо, което той не прави.

 

До края 1926 година Ида Далсер тормози фашисткото правителство с твърденията и исканията си. Тя е арестувана и в последствие изпращана в редица психиатрични клиники до 1937 година, когато умира от, както се твърди, мозъчен кръвоизлив.

Бенито-Младши се отървава не много по-добре. На 11, когато майка му е арестувана, му казват, че умира. Той е изпратен да живее в дом за деца инвалиди, докато 4 години по-късно е осиновен от член на Фашистката партия, който променя името му. Когато момчето е на необходимата възраст, постъпва в колеж, а по-късно се сражава във Втората световна война.

Години наред е предупреждаван да спре с твърденията си, че баща му е Вождът на нацията Бенито Мусолини, но също както майка си, той не спира.

И също както майка си, е арестуван и изпратен в лудница, където умира през 1942 година, на 27. Има различни версии за смъртта му – чрез инжекции, електрошок. Каквато и да е истинската причина, на семейството му е казано, че умира във войната.

За да бъде максимално зачеркнат от страниците на историята, Младши е погребан бедно и в немаркиран гроб.

 

Вождът не надживява сина си с много. След загубата Мусолини и любовницата му Клара Петачи са заловени от италиански партизани, докато се опитват да избягат в Швейцария. Разстреляни са на следващия ден. Два дни по-късно Хитлер се самоубива в бункера си в Берлин.

 

Какво се оказва:

Оказва се, че през 1926 година Ида Далсер дава любовни писма и други документи от връзката й с Мусолини на сестра си, която скрива някои от тях в плюшена птица и други в пресъхнал кладенец. Документите се предават от един член на семейството на друг през следващите 75 години, докато през 2001 журналистът Марко Зени не се обажда на 88-годишната племенница на Далсер, която му ги дава (някои от тях все още скрити в плюшената птица). Това помага на Марко да намери и документите, които фашистките агенти не успяват да унищожат. От тогава Далсер и Бенито-Младши са обект на множество книги, статии, документални и игрални филми.

 

Втората съпруга на Мусолини, Раше, оцелява през войната и през 60-те години отваря ресторант в родния си град Предапио – популярна дестинация за туристи, а и неофашисти. Тя го управлява до 1979 година, когато умира.

 

 
 

Маргарет Атууд за антиутопиите и завръщането на тоталитаризма

| от chronicle.bg, по БТА |

Светът е по-близо от всякога до тоталитаризма от 30-те години на миналия век, каза във Франкфурт канадската писателка Маргарет Атууд, която ще получи престижна германска литературна награда, предаде Ройтерс.

Антиутопичният роман „Историята на прислужницата“ (1985 г.) от Маргарет Атууд се върна в списъка на бестселърите, след като по него беше заснет сериал. Той е за тоталитарно бъдеще, в което млади момичета се изпращат в сексуално робство на богати семейства. Избирането на Доналд Тръмп за президент приближи сюжета до действителността заради опитите в някои щатове да бъде ограничено правото на жените да правят аборт.

„По-близо сме до 30-те години на миналия век, отколкото когато и да било след това“ – каза Маргарет Атууд на пресконференция, като направи паралели с фашистките и комунистически режими в части от Европа. „Хората в Европа гледаха на САЩ като на пример за демокрация, свобода, откритост и не искаха да повярват, че нещо такова може да се случи там. Сега обаче времената се променят и аз съжаление става все по-възможно да мислим по този начин“ – добави Маргарет Атууд.

Маргарет Атууд е на Франкфуртския панаир на книгата, за да получи Наградата за мир от Германската асоциация на книгоиздателите и книгоразпространителите утре. Тя й беше присъдена за „политическата интуиция и прозорливост, когато става въпрос за опасни скрити тенденции и течения“.

Сред предишните лауреати на наградата са Орхан Памук, Сюзан Зонтаг, Амос Оз, Вацлав Хавел. Миналата година я спечели Каролин Емке.
Маргарет Атууд спечели наградата „Букър“ за романа „Слепият убиец“ през 2000 г. Други нейни популярни романи са „Ясновидката“, „Наричаха я Грейс“, „Одисеята на Пенелопа“. Тя написала повече от 40 книги – романи, поезия, есета.

 
 

Да не ти мине котка път…

| от Мануела Геренова |

Те не се познават от пръв поглед и не носят бадж на ревера си, но в някакъв момент ще разкрият истинската си същност – суеверните хора. Много внимават с кой крак стават от леглото, имат червен конец на ръката или синьо око на врата, датата петък 13-ти е оградена в календара с черно и се счита за фатална.

Вторият им въпрос към вас след името ви е коя зодия сте.

Факт е, че понякога сме склонни да вярваме на суеверия, а най-често споменаваната реплика от човек, който плюе през рамо или ръси сол е „То може и да има нещо вярно…“. Поне не вредят на никого със странните си ритуали.

Разбира се, всеки народ има своите суеверия и е абсурдно да считаме, че сме по-различни. Но за сметка на това в България сме склонни особено ревностно да спазваме различни поличби. Какво толкова, може и да има нещо…

На първо място, разбира се, е петък 13-ти, за който дори легендите от Клуб НЛО направиха песен.

Петък 13-ти е и дъщеря ти води негър за зет, блъска те кола и те посещават данъчните. В съвременния свят може да станеш жертва на хакерска атака или да ти откраднат смартфона.

Всъщност петък 13-ти е просто дата – денят след четвъртък 12-ти и преди събота 14-ти. Няма нужда от излишен фатализъм, сърдита физиономия от сутринта до вечерта и черни мисли. Лоши неща се случват без оглед кой ден от седмицата сме. Това не звучи особено успокояващо, но е факт.

Друг задължителен аксесоар на суеверния човек е червеният конец на китката.

Счита се, че е за здраве и предпазва от уроки. Напоследък се продава и в тунинговани варианти с украса от сребърни фигурки.

Всъщност червеният конец стана популярен покрай източното учение Кабала. Парадоксално е, че това учение няма почти никакви последователи в България, но за сметка на това имате поне трима познати червени конци по китките. Ако питате такъв човек за какво му е, отговорите ще варират от „За здраве, късмет…“ до „Какво толкова, няма да ми натежи?!“.

Освен това винаги можете да каже, че освен него червен конец носят Бойко Борисов, Сергей Станишев и Сотир Цацаров.

Синьото око е ориенталският еквивалент на червения конец, също толкова разпространено е в България. Можете да го срещнете във вариант за китката или гердан, но има и такива за входната врата. Подобно на гривната от текстил в определен цвят, сините очи няма да ви предпазят от нищо.

Зодиите от своя страна не са суеверие, но има хора, които ще се опитат да ви убедят, че астрологията е точна наука колкото математиката. Във зодии вярват изключително много хора по целия свят. Те четат хороскопи, мога да смятат асценденти и знаят кога идва ретроградният Меркурий.

Лошото е, че са склонни да оправдаят абсолютно всичко с астрологията – от неприятности в живота до това защо даден човек да е с непоносим характер. Имате семейни проблеми – нормално, партньорът ви е скорпион. Ударили сте колата – ами, да, луната е в трети дом.

За съжаление подобни заключения никак не ви помагат, дори има риск сериозно да ви подразнят.

Да разубеждавате фен на астрологията е безсмислено. Най-добре е да смените темата, защото в противен случай рискувате да се стигне до скандал.

Всъщност ако сте здравомислещ, здраво стъпил на земята и категоричен противник на суеверията, астрологията и псевдонаучните вярвания, най-добре е да подминавате техните почитатели със снизходителна усмивка. Спестете си нервите от безпочвените разправии и ги оставете за по-съдържателни спорове.

 
 

„Да убиеш присмехулник“ и други лоши заглавия от книгите

| от chronicle.bg |

След като американците изключиха „Да убиеш присмехулник“ от програмата в училищата заради повтарящата се дума „негър“, всички си отдъхнахме, че нещата тръгват в правилна посока.

Но това е само началото на политическата коректност, която трябва да погълне творческата продукция.

Ето няколко предложения за преименуване заглавията на други книжни класики, които, като се замислим, не звучат угодно на цялото население на Земята:

 „Борба за територия и мир“

„Война“ е лоша дума. Това е нещо, от което трябва да се страхуваме и като всяко нещо, от което се страхуваме, да не го назоваваме. Както правят героите от „Хари Потър“ с Волдемор. Та нека бъде „борба за територия“.

„Умствено изостанал в тежка степен“

„Идиот“ е обидна дума. А нейният еквивалент в учебниците по психиатрия е „умствено изостанал в тежка степен“. Та хайде да не се обиждаме. И Достоевски ще се съгласи, че „идиот“ не звучи добре в рамките на съвремието.

„Десет малки афроамериканчета

Какво е това „негърчета“? Срам за българските преводачи.

„Трима души в една лодка (като броим и кучето)“

Ей! И животните имат права!

„Възрастният мъж и морето“

„Старец“ звучи грозно. Каква е тази дискриминация на възрастните?

„Материално подсигурен и нуждаещ се от финансова помощ“

„Богат, беден“ всява класови различия и конфликт между слоевете

„Прекратяване на жизнените функции край Нил“

Думата „смърт“ не е хубава.

„Мемоарите на една репресирана жена“

Гейшите все пак не са виновни, че са проститутки, животът ги е принудил.

От българските класики също има какво да се желае, що се отнася до коректност.

„Под игото“, например, следва да се прекръсти на „Под османското присъствие“. „Маминото детенце“ може да обиди 30-годишните, които живеят с техните и е по-добре да се преименува на „Момчето, което обичаше майка си“, а за „Крадецът на праскови“ да не говорим. Да не искате някой да реши, че е хубаво да се краде?

 
 

Infiniti и Hyundai имат какво да покажат на Автомобилен салон София 2017

| от chronicle.bg |

Автомобилен салон София 2017 е в разгара си и присъствието там е задължително за всички с „бензин в кръвта“. Едно от много  неща, които могат да бъдат видени, е обновения модел на японската марка Infinity, Q50. 

Усъвършенстваният стилен спортист Q50 запазва елегантните си пропорции и атлетична стойка, и прави по-голямо визуално разграничаване между отделните версии на модела, включително вдъхновената от динамиката Red Sport 400. Моделът разполага с иновативни технологии в подкрепа на водача и насочени към автономното шофиране. Обновеното Infiniti Q50 се предлага и с нови двигатели, като вниманието привлича новият 3,0-литров V6 бензинов мотор с двоен турбокомпресор, който генерира максимална мощност 400 к.с. Директното адаптивно кормилно управление е изцяло обновено спрямо първото поколение.

Infiniti Q50 (1)

Корейският автомобилен производител Hyundai с няколко премиери на софийския автосалон.

Първата премиера бе на изцяло новият Hyundai i30 N. Той е първият модел от спортната серия N на марката, създаден от европейското подразделение на Hyundai. Новият i30 N е най-бързият модел на Hyundai. 2,0-литровият бензинов турбодвигател на i30 N се предлага в два варианта на мощност – с 250 или 275 к.с., като вторият разполага и с електронен диференциал с ограничено приплъзване. Автомобилът е екипиран с 6-степенна механична скоростна кутия. Моделът бе представен от автомобилния пилот Петър Гьошев, а на премиерата присъстваха и пилотите от Hyundai Racing TrophyДенис Станчовски и Симеон Симеонов.

 

Изцяло новият кросоувър, KONA, предлага най-новите технологии, като прави премиум характеристиките по-достъпни за удобно и безопасно шофиране. Новаторските технологии се допълват от системи като Apple CarPlay за съвършена свързаност и модерната LED осветеност. Сред задвижващите варианти присъства новият турбо бензинов мотор със 177 к.с. в съчетание със задвижване 4х4 за динамично и сигурно пътуване при всякакви условия.

Hyundai Kona

На щанда на Hyundai присъстват и трите версии на модела IONIQ – с електрическо задвижване, като хибрид и като Plug-In-хибрид. IONIQ Hybrid съчетава високоефективен бензинов двигател с електромотор за мощна работа с по-малък разход на гориво и по-ниски емисии. IONIQ Electric е първият изцяло електрически модел в гамата на Hyundai. Electric позволява шофиране без вредни емисии до 280 км с едно зареждане. IONIQ Plug-In съчетава най-доброто от двата свята – с превключване на електрически режим той може да измине до 63 километра изцяло на ток. Двигателят с вътрешно горене пък осигурява необходимото спокойствие за дълги пътувания.

Hyundai Ioniq 2