Страните, които не съществуват

| от chronicle.bg по BBC |

Някъде там наистина има един тайнствен свят на скритите независими нации, на техните наследници, правителства и, разбира се, футболни лиги. На практика почти сигурно сте посетили една от тези страни, без да осъзнавате това.

Когато се срещате с Ник Мидълтън за първи път, впечатление ще ви направи фона зад него – заобиколен от атласи, карти и глобуси, показващи екзотични места от планетата.

Той е там, в мазето на Stanfords – най-голямата туристическа книжарница в Лондон, посещавана от безстрашни изследователи като Флорънс Найтингейл, Ърнест Шакълтън и Ранулф Файнс.

Мидълтън обаче ще говори за стрaните, които липсват в по-голямата част от картите и книгите, които се продават в книжарницата. Той ги нарича „страните, които не съществуват”.

И въпреки че имената им звучат някак фантастично – Атлантиум, Кристияния, Елгаланд-Варгаланд – всички те до една са реални места, където живеят родолюбиви граждани. Всъщност, почти сигурно е, че несъзнателно сте посетили поне една от тези страни.

Глобусът, оказва се, е пълен с малки ( и не толкова малки) региони, които имат всички атрибути на истинската държава – фиксирано население, правителство, знаме, валута. Някои от тези региони могат да ви издадат и паспорт с биометрични данни. Но по различни причини те не са представени в Организацията на обединените нации, а повечето дори са игнорирани в световните карти.

Ник Мидълтън е географ от Университета в Оксфорд. Той е увековечил тези „скрити” земи в новата си книга „Атлас на страните, които не съществуват”. Прелиствайки страниците, ви се струва, че се намирате в паралелен свят с различна, забравена история и богата култура. Този паралелен свят дори има своя собствена международна футболна лига.

Мидълтън започва по подходящ начин книгата си – с Нарния. Идеята му дошла, докато чете книгата за вещицата, дрешникът и Луис Лъвът на 6-годишната си дъщеря. Главният герой Луис току-що бил преминал през кожените палта на гардероба в магическата земя Нарния. Тогава нещо озадачило Мидълтън. Като географ той разбрал, че не е нужно да се използва магия, за да се посети една страната, която „не съществува” в очите на повечето други държави. Дори когато разкаже за тези страни, Мидълтън не очаква, че те ще станат твърде разпознаваеми.

Приказката за Нарния вдъхновила географа Ник Мидълтън да изследва "страните, които не съществуват"

„След като започнах да търся някои от държавите, които на първо четени изплуваха в съзнанието ми, бях изумен от реалния брой на „страните, които не съществуват“. Можех да напиша не една, а няколко книги.”

Проблемът с „несъществуването” на тези страни идва от дефиницията за това, както е страна, която е твърде размита. „Това е доста шокиращо за един географ”, разказва Мидълтън. Някои цитират договор, подписан през 1933 година, по време на Международната конференция на американските щати в Монтевидео, Уругвай. Този документ декларира, че за да стане един регион страна, той трябва да има следните характеристики: определена от граници територия, постоянно население, правителство и способност да осъществява външна комуникация с други държави.

Въпреки това много страни, които отговарят на тези критерии, не са членове на Организацията на обединените нации (общоприети като краен печат за държавността на страната). Например Тайван – която има свой представител на Общо събрание през 1971 г., докато е в континенталната част на Китай. Дори случаят на Обединеното кралство Великобритания е малко странен, казва Мидълтън. „В рамките на нашата държава, Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия се разглеждат като отделните държави. Ние имаме нашите собствени спортни отбори, които се състезават един срещу друг – но има само едно място в ООН за всички”. „Англия страна ли е в такъв случай”?, питаме географът. „По тези критерии не е”, отговаря ни той. (Подобни въпроси веднага идват на ум, когато стане дума и за последния референдум в Шотландия).

В крайна сметка, Англия и Шотландия не се намират на страниците на реалистичния атлас на Мидълтън. Той се фокусира върху страните, които отговарят на изискванията на конгреса Монтевидео – фиксирана територия, население и правителство, но които нямат представителство в Общото събрание. Много от тези „страни” членуват в организация на страните, които не са представени в ООН, което си е тяхна алтернативна структура.

Шепа от имената в атласа на Мидълтън може би ще са познати на всеки, който е чел вестник: територии като Тайван, Тибет, Гренландия, Северен Кипър. Други са по-малко известни, но в никакъв случай по-малко сериозни; Мидълтън разглежда много примери като коренното население, което се надява да затвърди своя суверенитет. Един от най-тревожните случаи в историята, казва той, е този на Република Лакота с население от 100 хиляди души.

Другите са по-малко известни, но те в никакъв случай не по-малко сериозни; Middleton обсъжда много примери за коренното население надяват да затвърдят своя суверенитет. Един от най-проблемни случаи, казва той, се отнася до Република Лакота (с население от 100 000). Сгушена в центъра на САЩ, на изток от Роки Маунтинс, републиката се опитва да възстанови свещеното право на автономност на племето Лакота Суикс.
Племето Лакота Суикс по време на демонстрации

Историята започва през 18-ти век. От 1868 година най-накрая е подписано споразумение с правителството на САЩ, което им обещава право на живот в Блек Хилс. За съжаление, започва треската за злато и правителството скоро забравя за документа. Златотърсачите се тълпят в свещената земя на племето и безчинстват. Племето Лакота чака цял век извинение за кощунствата. През 1998 година, върховен съдия заключва по случая, че „по-нечестна сделка не може да се намери в американската история”. Съдът решава да компенсира племето Лакота Суикс с около 600 милиона долара, но те отказват да приемат парите. „Казват, че ако вземат парите, все едно са участвали в престъплението”, казва Мидълтън. Вместо това, през 2007 година организират марш с делегация от племето към Вашингтон и искат от САЩ официално да обяви оттеглянето си от териториите им, като се водят и съдебни битки за независимостта им.

Водачът на Баротсленд пристиха за традицонен лов

Подобни битки са се водели на всеки континент. Например в африканското царство Баротсленд с население от 3,5 милиона души, които напускат Замбия и Огониленд, за да се освободят от Нигерия. И двете обявяват независимост през 2012 г. В Австралия, междувременно, Република Mурауари е основана през 2013 г., след като местното племе е написало писмо до кралица Елизабет II с молба да получат легитимност да управляват земята си. Мурауари дават 30 дни отговор на кралицата – а оглушителното мълчание само потвърди правото им да управляват земята на дедите си.

Не всички страни, включени в книгата Мидълтън, имат такива дълбоки исторически корени – често те са открити от доста ексцентрични лица, надяващи се да се създадат нова, по-справедлива държава.
Леонард Кастли- принц на общността земеделци  Хътс Ривър

Мидълтън ни отвежда до Хът Ривър, в Австралия – малка община, създадена от земеделски семейства, които се надяват да избегнат стриктните квоти на правителството за зърно; следва създаването на свои собствени кралски титли, валута и пощенски услуги. „Имат и процъфтяващ бизнес и собствен печат“, казва Мидълтън. След десетилетия на борба, правителството се отказа от битката със земеделските общност и те вече не трябва да плащат данъци австралийската хазна.

В Европа може да сте чували за региона Форвик – малка част от Шетландските острови, с характеристики на държава, основана от един англичанин (от Кент) за насърчаване на прозрачното управление; Сийланд близо до Британския бряг; Кристияния – анклав в сърцето на Копенхаген. Последната страна се формира от група заселници, работещи в казармата през 1971 г. На 26 септември тази година, Кристияния е обявена за независима държава, със своя собствена „пряка демокрация“, в която всеки от обитателите (сега наброяващи 850) може да гласува по важните въпроси. Досега датското правителство си затваряше очите за дейностите в Кристияния; например за пушенето на канабис затваряше очите за решенията, взети от жителите на Кристияния. Например пушенето на канабис е разрешено там, но не и в останалата част на Дания. Макар че в Кристияния сами са си забранили употребата на твърди наркотици.

При наличието на толкова ексцентрични примери, Мидълтън все още не се е вдъхновил да създаде своя собствена държава. „След като се порових сред толкова интересни истории и копнежи за свобода и бойкот на подтисничеството, не мисля, че създаването на държава трябва да се направи с лека ръка. И на тези „несъществуващи държави” не трябва да се гледа само от забавната страна. За много хора това е въпрос на живот и смърт”.

Въпреки усилията, които е положил при изготвянето на атласа си, той подозира, че тези региони отново няма да се прочуят в цял свят и да получат дължимото признание. „Ако трябваше да правя реклама на някоя от тях то това би било Гренландия“, казва Мидълтън. Гренландия е автономна област на Дания, който вече има самоуправление. Това често се счита за първа стъпка към официално признаване.

Предвид наличните трудности да се определи какво прави една страна държава, то може би трябва да се преосмисли концепцията за суверенитет като цяло. Мидълтън подчертава, че когато един континент оцелява добре сред международната общност, това е знак, че не можеш да режеш от него земи, все едно са парчета от гигантска пица.

Все пак всеки, където и да е може да стане гражданин на Атлантиум.

Джордж II е император на Атлантиум

Може би това е само началото. Последните страници на атласа на Мидълтън съдържат два радикални примера, които поставят под въпрос всичко, което мислим и имаме предвид под думата страна.

Атлантиум. Столицата Конкордия се намира в отдалечена селска провинция на Австралия – там живеят повече кенгура, отколкото хора. Там са само административните сгради на Атлантиум – тя няма собствена територия, което означава, че всеки, навсякъде може да стане гражданин. В уебсайта на Атлантиум пише: „Във времето, когато хората все по-често са обединени от общи интереси и цели, не в рамките само на териториалните и национални граници, Атлантиум предлага алтернатива на дискриминационната историческа практика на даване на гражданство на лица въз основа на раждане или други обстоятелства”.

Всеки път, когато сте пътували в чужбина, сте преминали и през Елгаланд-Варгаланд. Двама шведски творци измислят това място, което има за цел да обедини всички области на „Ничия земя” по целия свят, включтелно немаркираната земя между границите на другите народи и всички парченца от морето, които се водят извън териториални води на друга страна’; всеки път, когато сте –пътували в чужбина сте минавали точно през Елгаланд-Варгаланд. В действителност, от всички страни, които географът Мидълтън е разглеждал, това Ергаланд-Варгаланд е най-близко до началната точка на атласа – Нарния. Тъй като артистите-създатели твърдят, че всеки път, когато сънувате или мислите ви отнасят нанякъде неясно къде – вие сте точно там – в Ергаланд-Варгаланд.

Последните две страни може би вече са твърде чудати, за да имат представител в ООН. Поне за повечето от хората. Мидълтън ги определя повече като опит да се провокира дебат около международните отношения. „Всички страни, които „не съществуват” показват, че има възможност планетата да бъде подредена и по един не толкова легитимен начин”, пише той в атласа.

Едно нещо обаче е сигурно – светът е в постоянно движение. „Никой от моите връстници не мислеше, че Съветския съюз може да се разпадне на части – но ето че има неочаквани промени”, аргументира се Мидълтън. Нови страни винаги се раждат, докато старите изчезват. В далечното бъдеще, всяка територия, която познаваме, най-вероятно ще се е превърнала в една от „страните, които не съществуват”.

 
 

Tака щяха да изглеждат, ако бяха дебели

| от chronicle.b(i)g |

Стопли се и започнаха голотиите! Супер! Гледаме момичета по телевизията, по корици, в трамвая – всичките едни кльощави, едни еднакви. Има толкова малко по тях, че тъкмо ги разгледаш и ти станат скучни.

Друго си е да има плът и пичовете от сайта fatworld.wikia.com го осъзнават много добре. Какво да ви кажем за този сайт. Велик е! Така не сме се смели от похищението на Волен в НАТФИЗ, а тогава отворихме две хернии от смях.

Сайтът представя снимки на известни личности, жени основно, които са манипулирани така, че те да изглеждат дебели. Резултатът е велик, както можете да се убедите от галерията ни.

Имаме една забележка към сайта и тя е, че никнеймът на админа не е Рубенс. Всичко останало е съвършено, както можете да видите в галерията!

 
 

Яките гаджета на Колин Фарел

| от chronicle.bg |

В последния филм на София Копола „The Beguiled“, който излиза по кината днес, Колин Дарел играе Джон Макбърни – ранен войник, спасен от девойките от малко женско училище. Присъствието на мъж в училището бързо разчува и няколко момичета започват да се борят за вниманието му. И Джон отговаря с удоволствие.

Това е роля, за която Колин изглежда се е подготвял цял живот. Или поне от 1999 година, когато прави актьорския си дебют в „The War Zone“. Тогава той бързо си изгражда имидж на един от най-желаните и известни ергени в света. В пика на известността си Фарел има връзка със звезди като Бритни Спиърс и Линдзи Лоън, както и много други.

Самият Колин Фарел твърди, че е имал романтични отношения с Елизабет Тейлър малко преди края на живота й. Той също така е бил забелязан и с Риана като така доказва, че няма „свой тип“. В галерията ни днес сме събрали най-публичните му връзки.

 
 

Мастифът Марта е най-грозното куче в света

| от chronicle.bg, БТА |

Мастиф, който тежи 56 кг и е кръстен Марта, бе обявен за победител в 29-ия ежегоден конкурс за най-грозното куче в света, организиран в Петалума, Калифорния.

Неаполитанският мастиф Марта бе фаворит за спечелване на титлата още от началото на конкурса, като често се просваше на земята с клюмнала глава, когато се предполагаше, че е наблюдаван. „Марта бе спасена, когато бе почти ослепяла. След няколко хирургични интервенции тя възвърна зрението си“, заяви собственичката й Шърли Зиндлър.

Шърли и нейният домашен любимец получиха като награда 1500 долара и пътуване до Ню Йорк, за да се появят пред медиите.

16-годишният Моу, който е кръстоска между брюкселски грифон и мопс и бе най-възрастният участник в конкурса, зае второ място. Той е загубил зрението и слуха си, но има остро обоняние.

Миналата година победител стана 17-годишно женско чихуахуа.

 
 

Писма от Алберт Айнщайн отиват на търг

| от chronicle.bg, по БТА |

Алберт Айнщайн може да е бил гений в областта на физиката, но е имал далеч по-малки способности в областта на човешките взаимоотношения и съжалявал за двата си брака, предаде Франс прес. Това разкрива писмо, адресирано от него до семейството на приятел. Писмото ще бъде предложено за продажба на търг на „Кристис“ през юли.

„Онова, за което най-много му се възхищавах, е начинът, по който успя да живее спокойно толкова дълго време с една и съща съпруга, докато аз на два пъти се провалих“, е написал ученият на 21 март 1955 г. след смъртта на колегата си и приятел Микеле Бесо.

„Той отново с малко ме изпревари, напускайки този странен свят. Това не е важно. За хората като нас, които вярват във възможностите на физиката, разликата между минало, настояще и бъдеще е просто илюзия“, завършва писмото.

Бесо подкрепял Айнщайн в трудните му семейни контакти с първата му съпруга Милева. Айнщайн се разделя с нея през 1914 г., преди да се ожени за братовчедката й Елза.

56-те писма, които ще бъдат изложени на търг в Лондон, обхващат над 50-годишен период и са посветени на Теорията на относителността, идването на нацистите на власт, както и на интимни въпроси.

Двамата мъже се сприятелили, докато били студенти в Цюрих в края на 90-те години на 19-и век.
Търгът ще се състои от 6 до 13 юли.

 

Искаме да ви покажем едно от писмата, които Алберт Айнщайн праща до дъщеря си Лизерл Айнщайн:

 

Когато предложих теорията на относителността, много малко хора ме разбраха, и това, което ще разкрия сега, за да предадеш на човечеството, ще се сблъска също с неразбиране и предубеждение в света.
Моля те да пазиш писмата ми толкова дълго, колкото е необходимо, години, десетилетия, докато обществото напредне достатъчно, за да приеме това, което ще обясня по-долу.
Има изключително мощна сила, за която досега науката не е намерила официално обяснение. Това е сила, която включва и управлява всички останали и е дори зад всяко явление, проявяващо се във Вселената. Тази сила все още не е идентифицирана от нас.
Тази универсална сила е ЛЮБОВТА.
Когато учените търсеха единна теория на Вселената те забравиха за най-мощната невидима сила.
Любовта е светлина, която просветлява тези, които я дават и я получават.
Любовта е гравитацията, защото тя кара някои хора се чувстват привлечени от други.
Любовта е сила, защото тя умножава най-доброто, което имаме и позволява на човечеството да не се самоунищожи в своя сляп егоизъм. Любовта се разгръща и разбулва.
За любовта ние живеем и умираме.
Любовта е Бог и Бог е любов.
Тази сила обяснява всичко и дава смисъл на живота. Това е променлива, която сме игнорирарали прекалено дълго, може би защото се страхуваме от любовта, защото това е единствената енергия във Вселената, която човек не се е научил да управлява.
За да дам изражение на любовта, направих проста замяна в моето най-известно уравнение.
Ако вместо E=mc2, приемем, че енергията за изцеляването на света може да се получи чрез любов, умножена по скоростта на светлината на квадрат, стигаме до заключението, че любовта е най-мощната сила, която съществува, защото тя няма граници.
След провала на човечеството в използването и контрола над останалите сили на Вселената, които са се обърнали срещу нас, е наложително спешно да се подкрепим с един друг вид енергия…
Ако искаме нашия вид да оцелее, ако търсим смисъла в живота, ако искаме да спасим света и всяко съзнаващо същество, което го обитава, любовта е точният и единствен отговор.
Може би още не сме готови да направим бомба на любовта, достатъчно мощна, за да унищожи изцяло омразата, егоизма и алчността, които опустошават планетата.
Въпреки това, всеки човек носи в себе си малък, но мощен генератор на любовта, чиято енергия очаква да бъде освободена.
Когато се научим да даваме и да получаваме тази универсална енергия, скъпа Лизерл, ние ще потвърдим, че любовта побеждава всичко, че е в състояние да се издигне над всичко, защото любовта е квинтесенцията на живота.
Дълбоко съжалявам, че не съм в състояние да изразя това, което е в сърцето ми, което тихо бие за теб през целия ми живот. Може би е твърде късно да се извиня, но тъй като времето е относително, ми е нужно да ти кажа, че те обичам и благодарение на теб достигнах до върховния отговор!
Твой баща Алберт Айнщайн.