Страните, които не съществуват

| от chronicle.bg по BBC |

Някъде там наистина има един тайнствен свят на скритите независими нации, на техните наследници, правителства и, разбира се, футболни лиги. На практика почти сигурно сте посетили една от тези страни, без да осъзнавате това.

Когато се срещате с Ник Мидълтън за първи път, впечатление ще ви направи фона зад него – заобиколен от атласи, карти и глобуси, показващи екзотични места от планетата.

Той е там, в мазето на Stanfords – най-голямата туристическа книжарница в Лондон, посещавана от безстрашни изследователи като Флорънс Найтингейл, Ърнест Шакълтън и Ранулф Файнс.

Мидълтън обаче ще говори за стрaните, които липсват в по-голямата част от картите и книгите, които се продават в книжарницата. Той ги нарича „страните, които не съществуват”.

И въпреки че имената им звучат някак фантастично – Атлантиум, Кристияния, Елгаланд-Варгаланд – всички те до една са реални места, където живеят родолюбиви граждани. Всъщност, почти сигурно е, че несъзнателно сте посетили поне една от тези страни.

Глобусът, оказва се, е пълен с малки ( и не толкова малки) региони, които имат всички атрибути на истинската държава – фиксирано население, правителство, знаме, валута. Някои от тези региони могат да ви издадат и паспорт с биометрични данни. Но по различни причини те не са представени в Организацията на обединените нации, а повечето дори са игнорирани в световните карти.

Ник Мидълтън е географ от Университета в Оксфорд. Той е увековечил тези „скрити” земи в новата си книга „Атлас на страните, които не съществуват”. Прелиствайки страниците, ви се струва, че се намирате в паралелен свят с различна, забравена история и богата култура. Този паралелен свят дори има своя собствена международна футболна лига.

Мидълтън започва по подходящ начин книгата си – с Нарния. Идеята му дошла, докато чете книгата за вещицата, дрешникът и Луис Лъвът на 6-годишната си дъщеря. Главният герой Луис току-що бил преминал през кожените палта на гардероба в магическата земя Нарния. Тогава нещо озадачило Мидълтън. Като географ той разбрал, че не е нужно да се използва магия, за да се посети една страната, която „не съществува” в очите на повечето други държави. Дори когато разкаже за тези страни, Мидълтън не очаква, че те ще станат твърде разпознаваеми.

Приказката за Нарния вдъхновила географа Ник Мидълтън да изследва "страните, които не съществуват"

„След като започнах да търся някои от държавите, които на първо четени изплуваха в съзнанието ми, бях изумен от реалния брой на „страните, които не съществуват“. Можех да напиша не една, а няколко книги.”

Проблемът с „несъществуването” на тези страни идва от дефиницията за това, както е страна, която е твърде размита. „Това е доста шокиращо за един географ”, разказва Мидълтън. Някои цитират договор, подписан през 1933 година, по време на Международната конференция на американските щати в Монтевидео, Уругвай. Този документ декларира, че за да стане един регион страна, той трябва да има следните характеристики: определена от граници територия, постоянно население, правителство и способност да осъществява външна комуникация с други държави.

Въпреки това много страни, които отговарят на тези критерии, не са членове на Организацията на обединените нации (общоприети като краен печат за държавността на страната). Например Тайван – която има свой представител на Общо събрание през 1971 г., докато е в континенталната част на Китай. Дори случаят на Обединеното кралство Великобритания е малко странен, казва Мидълтън. „В рамките на нашата държава, Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия се разглеждат като отделните държави. Ние имаме нашите собствени спортни отбори, които се състезават един срещу друг – но има само едно място в ООН за всички”. „Англия страна ли е в такъв случай”?, питаме географът. „По тези критерии не е”, отговаря ни той. (Подобни въпроси веднага идват на ум, когато стане дума и за последния референдум в Шотландия).

В крайна сметка, Англия и Шотландия не се намират на страниците на реалистичния атлас на Мидълтън. Той се фокусира върху страните, които отговарят на изискванията на конгреса Монтевидео – фиксирана територия, население и правителство, но които нямат представителство в Общото събрание. Много от тези „страни” членуват в организация на страните, които не са представени в ООН, което си е тяхна алтернативна структура.

Шепа от имената в атласа на Мидълтън може би ще са познати на всеки, който е чел вестник: територии като Тайван, Тибет, Гренландия, Северен Кипър. Други са по-малко известни, но в никакъв случай по-малко сериозни; Мидълтън разглежда много примери като коренното население, което се надява да затвърди своя суверенитет. Един от най-тревожните случаи в историята, казва той, е този на Република Лакота с население от 100 хиляди души.

Другите са по-малко известни, но те в никакъв случай не по-малко сериозни; Middleton обсъжда много примери за коренното население надяват да затвърдят своя суверенитет. Един от най-проблемни случаи, казва той, се отнася до Република Лакота (с население от 100 000). Сгушена в центъра на САЩ, на изток от Роки Маунтинс, републиката се опитва да възстанови свещеното право на автономност на племето Лакота Суикс.
Племето Лакота Суикс по време на демонстрации

Историята започва през 18-ти век. От 1868 година най-накрая е подписано споразумение с правителството на САЩ, което им обещава право на живот в Блек Хилс. За съжаление, започва треската за злато и правителството скоро забравя за документа. Златотърсачите се тълпят в свещената земя на племето и безчинстват. Племето Лакота чака цял век извинение за кощунствата. През 1998 година, върховен съдия заключва по случая, че „по-нечестна сделка не може да се намери в американската история”. Съдът решава да компенсира племето Лакота Суикс с около 600 милиона долара, но те отказват да приемат парите. „Казват, че ако вземат парите, все едно са участвали в престъплението”, казва Мидълтън. Вместо това, през 2007 година организират марш с делегация от племето към Вашингтон и искат от САЩ официално да обяви оттеглянето си от териториите им, като се водят и съдебни битки за независимостта им.

Водачът на Баротсленд пристиха за традицонен лов

Подобни битки са се водели на всеки континент. Например в африканското царство Баротсленд с население от 3,5 милиона души, които напускат Замбия и Огониленд, за да се освободят от Нигерия. И двете обявяват независимост през 2012 г. В Австралия, междувременно, Република Mурауари е основана през 2013 г., след като местното племе е написало писмо до кралица Елизабет II с молба да получат легитимност да управляват земята си. Мурауари дават 30 дни отговор на кралицата – а оглушителното мълчание само потвърди правото им да управляват земята на дедите си.

Не всички страни, включени в книгата Мидълтън, имат такива дълбоки исторически корени – често те са открити от доста ексцентрични лица, надяващи се да се създадат нова, по-справедлива държава.
Леонард Кастли- принц на общността земеделци  Хътс Ривър

Мидълтън ни отвежда до Хът Ривър, в Австралия – малка община, създадена от земеделски семейства, които се надяват да избегнат стриктните квоти на правителството за зърно; следва създаването на свои собствени кралски титли, валута и пощенски услуги. „Имат и процъфтяващ бизнес и собствен печат“, казва Мидълтън. След десетилетия на борба, правителството се отказа от битката със земеделските общност и те вече не трябва да плащат данъци австралийската хазна.

В Европа може да сте чували за региона Форвик – малка част от Шетландските острови, с характеристики на държава, основана от един англичанин (от Кент) за насърчаване на прозрачното управление; Сийланд близо до Британския бряг; Кристияния – анклав в сърцето на Копенхаген. Последната страна се формира от група заселници, работещи в казармата през 1971 г. На 26 септември тази година, Кристияния е обявена за независима държава, със своя собствена „пряка демокрация“, в която всеки от обитателите (сега наброяващи 850) може да гласува по важните въпроси. Досега датското правителство си затваряше очите за дейностите в Кристияния; например за пушенето на канабис затваряше очите за решенията, взети от жителите на Кристияния. Например пушенето на канабис е разрешено там, но не и в останалата част на Дания. Макар че в Кристияния сами са си забранили употребата на твърди наркотици.

При наличието на толкова ексцентрични примери, Мидълтън все още не се е вдъхновил да създаде своя собствена държава. „След като се порових сред толкова интересни истории и копнежи за свобода и бойкот на подтисничеството, не мисля, че създаването на държава трябва да се направи с лека ръка. И на тези „несъществуващи държави” не трябва да се гледа само от забавната страна. За много хора това е въпрос на живот и смърт”.

Въпреки усилията, които е положил при изготвянето на атласа си, той подозира, че тези региони отново няма да се прочуят в цял свят и да получат дължимото признание. „Ако трябваше да правя реклама на някоя от тях то това би било Гренландия“, казва Мидълтън. Гренландия е автономна област на Дания, който вече има самоуправление. Това често се счита за първа стъпка към официално признаване.

Предвид наличните трудности да се определи какво прави една страна държава, то може би трябва да се преосмисли концепцията за суверенитет като цяло. Мидълтън подчертава, че когато един континент оцелява добре сред международната общност, това е знак, че не можеш да режеш от него земи, все едно са парчета от гигантска пица.

Все пак всеки, където и да е може да стане гражданин на Атлантиум.

Джордж II е император на Атлантиум

Може би това е само началото. Последните страници на атласа на Мидълтън съдържат два радикални примера, които поставят под въпрос всичко, което мислим и имаме предвид под думата страна.

Атлантиум. Столицата Конкордия се намира в отдалечена селска провинция на Австралия – там живеят повече кенгура, отколкото хора. Там са само административните сгради на Атлантиум – тя няма собствена територия, което означава, че всеки, навсякъде може да стане гражданин. В уебсайта на Атлантиум пише: „Във времето, когато хората все по-често са обединени от общи интереси и цели, не в рамките само на териториалните и национални граници, Атлантиум предлага алтернатива на дискриминационната историческа практика на даване на гражданство на лица въз основа на раждане или други обстоятелства”.

Всеки път, когато сте пътували в чужбина, сте преминали и през Елгаланд-Варгаланд. Двама шведски творци измислят това място, което има за цел да обедини всички области на „Ничия земя” по целия свят, включтелно немаркираната земя между границите на другите народи и всички парченца от морето, които се водят извън териториални води на друга страна’; всеки път, когато сте –пътували в чужбина сте минавали точно през Елгаланд-Варгаланд. В действителност, от всички страни, които географът Мидълтън е разглеждал, това Ергаланд-Варгаланд е най-близко до началната точка на атласа – Нарния. Тъй като артистите-създатели твърдят, че всеки път, когато сънувате или мислите ви отнасят нанякъде неясно къде – вие сте точно там – в Ергаланд-Варгаланд.

Последните две страни може би вече са твърде чудати, за да имат представител в ООН. Поне за повечето от хората. Мидълтън ги определя повече като опит да се провокира дебат около международните отношения. „Всички страни, които „не съществуват” показват, че има възможност планетата да бъде подредена и по един не толкова легитимен начин”, пише той в атласа.

Едно нещо обаче е сигурно – светът е в постоянно движение. „Никой от моите връстници не мислеше, че Съветския съюз може да се разпадне на части – но ето че има неочаквани промени”, аргументира се Мидълтън. Нови страни винаги се раждат, докато старите изчезват. В далечното бъдеще, всяка територия, която познаваме, най-вероятно ще се е превърнала в една от „страните, които не съществуват”.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Сериалът „Досиетата Х“ се завръща

| от chronicle.bg, по БТА |

Агентите Мълдър и Скъли ще продължат да търсят истината в новите серии на научнофантастичната продукция „Досиетата хикс“ на телевизия „Фокс“.

Сериалът ще се завърне на екрана през есента с 10 нови епизода. Те ще покажат агентите от ФБР Фокс Мълдър (Дейвид Духовни) и Дейна Скъли (Джилиън Андерсън), които разследват случаи на необясними и често извънземни прояви.

Сезоните, които излязоха между 1993 г. и 2002 г., бяха подновени с шест епизода миналата година. В тях Мълдър и Скъли се събраха отново, за да тръгнат по следите на правителствени прикрития, чудовища, мистериозни обекти в небето и техния син Уилям. Те успяха да привлекат близо 16 милиона зрители, според данни на „Туенти фърст сенчъри фокс“.

Създателят на култовия сериал Крис Картър каза пред Ройтерс миналата година, че „Досиетата Х“ са придобили дори по-голямо значение в настоящия век, където конспиративните теории все още са широко разпространени в интернет и НЛО озадачават хората.