Страните, които не съществуват

| от chronicle.bg по BBC |

Някъде там наистина има един тайнствен свят на скритите независими нации, на техните наследници, правителства и, разбира се, футболни лиги. На практика почти сигурно сте посетили една от тези страни, без да осъзнавате това.

Когато се срещате с Ник Мидълтън за първи път, впечатление ще ви направи фона зад него – заобиколен от атласи, карти и глобуси, показващи екзотични места от планетата.

Той е там, в мазето на Stanfords – най-голямата туристическа книжарница в Лондон, посещавана от безстрашни изследователи като Флорънс Найтингейл, Ърнест Шакълтън и Ранулф Файнс.

Мидълтън обаче ще говори за стрaните, които липсват в по-голямата част от картите и книгите, които се продават в книжарницата. Той ги нарича „страните, които не съществуват”.

И въпреки че имената им звучат някак фантастично – Атлантиум, Кристияния, Елгаланд-Варгаланд – всички те до една са реални места, където живеят родолюбиви граждани. Всъщност, почти сигурно е, че несъзнателно сте посетили поне една от тези страни.

Глобусът, оказва се, е пълен с малки ( и не толкова малки) региони, които имат всички атрибути на истинската държава – фиксирано население, правителство, знаме, валута. Някои от тези региони могат да ви издадат и паспорт с биометрични данни. Но по различни причини те не са представени в Организацията на обединените нации, а повечето дори са игнорирани в световните карти.

Ник Мидълтън е географ от Университета в Оксфорд. Той е увековечил тези „скрити” земи в новата си книга „Атлас на страните, които не съществуват”. Прелиствайки страниците, ви се струва, че се намирате в паралелен свят с различна, забравена история и богата култура. Този паралелен свят дори има своя собствена международна футболна лига.

Мидълтън започва по подходящ начин книгата си – с Нарния. Идеята му дошла, докато чете книгата за вещицата, дрешникът и Луис Лъвът на 6-годишната си дъщеря. Главният герой Луис току-що бил преминал през кожените палта на гардероба в магическата земя Нарния. Тогава нещо озадачило Мидълтън. Като географ той разбрал, че не е нужно да се използва магия, за да се посети една страната, която „не съществува” в очите на повечето други държави. Дори когато разкаже за тези страни, Мидълтън не очаква, че те ще станат твърде разпознаваеми.

Приказката за Нарния вдъхновила географа Ник Мидълтън да изследва "страните, които не съществуват"

„След като започнах да търся някои от държавите, които на първо четени изплуваха в съзнанието ми, бях изумен от реалния брой на „страните, които не съществуват“. Можех да напиша не една, а няколко книги.”

Проблемът с „несъществуването” на тези страни идва от дефиницията за това, както е страна, която е твърде размита. „Това е доста шокиращо за един географ”, разказва Мидълтън. Някои цитират договор, подписан през 1933 година, по време на Международната конференция на американските щати в Монтевидео, Уругвай. Този документ декларира, че за да стане един регион страна, той трябва да има следните характеристики: определена от граници територия, постоянно население, правителство и способност да осъществява външна комуникация с други държави.

Въпреки това много страни, които отговарят на тези критерии, не са членове на Организацията на обединените нации (общоприети като краен печат за държавността на страната). Например Тайван – която има свой представител на Общо събрание през 1971 г., докато е в континенталната част на Китай. Дори случаят на Обединеното кралство Великобритания е малко странен, казва Мидълтън. „В рамките на нашата държава, Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия се разглеждат като отделните държави. Ние имаме нашите собствени спортни отбори, които се състезават един срещу друг – но има само едно място в ООН за всички”. „Англия страна ли е в такъв случай”?, питаме географът. „По тези критерии не е”, отговаря ни той. (Подобни въпроси веднага идват на ум, когато стане дума и за последния референдум в Шотландия).

В крайна сметка, Англия и Шотландия не се намират на страниците на реалистичния атлас на Мидълтън. Той се фокусира върху страните, които отговарят на изискванията на конгреса Монтевидео – фиксирана територия, население и правителство, но които нямат представителство в Общото събрание. Много от тези „страни” членуват в организация на страните, които не са представени в ООН, което си е тяхна алтернативна структура.

Шепа от имената в атласа на Мидълтън може би ще са познати на всеки, който е чел вестник: територии като Тайван, Тибет, Гренландия, Северен Кипър. Други са по-малко известни, но в никакъв случай по-малко сериозни; Мидълтън разглежда много примери като коренното население, което се надява да затвърди своя суверенитет. Един от най-тревожните случаи в историята, казва той, е този на Република Лакота с население от 100 хиляди души.

Другите са по-малко известни, но те в никакъв случай не по-малко сериозни; Middleton обсъжда много примери за коренното население надяват да затвърдят своя суверенитет. Един от най-проблемни случаи, казва той, се отнася до Република Лакота (с население от 100 000). Сгушена в центъра на САЩ, на изток от Роки Маунтинс, републиката се опитва да възстанови свещеното право на автономност на племето Лакота Суикс.
Племето Лакота Суикс по време на демонстрации

Историята започва през 18-ти век. От 1868 година най-накрая е подписано споразумение с правителството на САЩ, което им обещава право на живот в Блек Хилс. За съжаление, започва треската за злато и правителството скоро забравя за документа. Златотърсачите се тълпят в свещената земя на племето и безчинстват. Племето Лакота чака цял век извинение за кощунствата. През 1998 година, върховен съдия заключва по случая, че „по-нечестна сделка не може да се намери в американската история”. Съдът решава да компенсира племето Лакота Суикс с около 600 милиона долара, но те отказват да приемат парите. „Казват, че ако вземат парите, все едно са участвали в престъплението”, казва Мидълтън. Вместо това, през 2007 година организират марш с делегация от племето към Вашингтон и искат от САЩ официално да обяви оттеглянето си от териториите им, като се водят и съдебни битки за независимостта им.

Водачът на Баротсленд пристиха за традицонен лов

Подобни битки са се водели на всеки континент. Например в африканското царство Баротсленд с население от 3,5 милиона души, които напускат Замбия и Огониленд, за да се освободят от Нигерия. И двете обявяват независимост през 2012 г. В Австралия, междувременно, Република Mурауари е основана през 2013 г., след като местното племе е написало писмо до кралица Елизабет II с молба да получат легитимност да управляват земята си. Мурауари дават 30 дни отговор на кралицата – а оглушителното мълчание само потвърди правото им да управляват земята на дедите си.

Не всички страни, включени в книгата Мидълтън, имат такива дълбоки исторически корени – често те са открити от доста ексцентрични лица, надяващи се да се създадат нова, по-справедлива държава.
Леонард Кастли- принц на общността земеделци  Хътс Ривър

Мидълтън ни отвежда до Хът Ривър, в Австралия – малка община, създадена от земеделски семейства, които се надяват да избегнат стриктните квоти на правителството за зърно; следва създаването на свои собствени кралски титли, валута и пощенски услуги. „Имат и процъфтяващ бизнес и собствен печат“, казва Мидълтън. След десетилетия на борба, правителството се отказа от битката със земеделските общност и те вече не трябва да плащат данъци австралийската хазна.

В Европа може да сте чували за региона Форвик – малка част от Шетландските острови, с характеристики на държава, основана от един англичанин (от Кент) за насърчаване на прозрачното управление; Сийланд близо до Британския бряг; Кристияния – анклав в сърцето на Копенхаген. Последната страна се формира от група заселници, работещи в казармата през 1971 г. На 26 септември тази година, Кристияния е обявена за независима държава, със своя собствена „пряка демокрация“, в която всеки от обитателите (сега наброяващи 850) може да гласува по важните въпроси. Досега датското правителство си затваряше очите за дейностите в Кристияния; например за пушенето на канабис затваряше очите за решенията, взети от жителите на Кристияния. Например пушенето на канабис е разрешено там, но не и в останалата част на Дания. Макар че в Кристияния сами са си забранили употребата на твърди наркотици.

При наличието на толкова ексцентрични примери, Мидълтън все още не се е вдъхновил да създаде своя собствена държава. „След като се порових сред толкова интересни истории и копнежи за свобода и бойкот на подтисничеството, не мисля, че създаването на държава трябва да се направи с лека ръка. И на тези „несъществуващи държави” не трябва да се гледа само от забавната страна. За много хора това е въпрос на живот и смърт”.

Въпреки усилията, които е положил при изготвянето на атласа си, той подозира, че тези региони отново няма да се прочуят в цял свят и да получат дължимото признание. „Ако трябваше да правя реклама на някоя от тях то това би било Гренландия“, казва Мидълтън. Гренландия е автономна област на Дания, който вече има самоуправление. Това често се счита за първа стъпка към официално признаване.

Предвид наличните трудности да се определи какво прави една страна държава, то може би трябва да се преосмисли концепцията за суверенитет като цяло. Мидълтън подчертава, че когато един континент оцелява добре сред международната общност, това е знак, че не можеш да режеш от него земи, все едно са парчета от гигантска пица.

Все пак всеки, където и да е може да стане гражданин на Атлантиум.

Джордж II е император на Атлантиум

Може би това е само началото. Последните страници на атласа на Мидълтън съдържат два радикални примера, които поставят под въпрос всичко, което мислим и имаме предвид под думата страна.

Атлантиум. Столицата Конкордия се намира в отдалечена селска провинция на Австралия – там живеят повече кенгура, отколкото хора. Там са само административните сгради на Атлантиум – тя няма собствена територия, което означава, че всеки, навсякъде може да стане гражданин. В уебсайта на Атлантиум пише: „Във времето, когато хората все по-често са обединени от общи интереси и цели, не в рамките само на териториалните и национални граници, Атлантиум предлага алтернатива на дискриминационната историческа практика на даване на гражданство на лица въз основа на раждане или други обстоятелства”.

Всеки път, когато сте пътували в чужбина, сте преминали и през Елгаланд-Варгаланд. Двама шведски творци измислят това място, което има за цел да обедини всички области на „Ничия земя” по целия свят, включтелно немаркираната земя между границите на другите народи и всички парченца от морето, които се водят извън териториални води на друга страна’; всеки път, когато сте –пътували в чужбина сте минавали точно през Елгаланд-Варгаланд. В действителност, от всички страни, които географът Мидълтън е разглеждал, това Ергаланд-Варгаланд е най-близко до началната точка на атласа – Нарния. Тъй като артистите-създатели твърдят, че всеки път, когато сънувате или мислите ви отнасят нанякъде неясно къде – вие сте точно там – в Ергаланд-Варгаланд.

Последните две страни може би вече са твърде чудати, за да имат представител в ООН. Поне за повечето от хората. Мидълтън ги определя повече като опит да се провокира дебат около международните отношения. „Всички страни, които „не съществуват” показват, че има възможност планетата да бъде подредена и по един не толкова легитимен начин”, пише той в атласа.

Едно нещо обаче е сигурно – светът е в постоянно движение. „Никой от моите връстници не мислеше, че Съветския съюз може да се разпадне на части – но ето че има неочаквани промени”, аргументира се Мидълтън. Нови страни винаги се раждат, докато старите изчезват. В далечното бъдеще, всяка територия, която познаваме, най-вероятно ще се е превърнала в една от „страните, които не съществуват”.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.