Страховете на Турция
Турция е подложена на кръстосан огън от критики заради бездействието си срещу „Ислямска държава“. Нейната нерешителност е функция от вътрешни страхове и външни очаквания, пише в коментара си за Дойче веле, Баха Гюнгьор.
От безопасно разстояние наредените по границата със Сирия турски танкове наблюдават сраженията на територията на съседната държава. Светът очаква Турция да навлезе на сирийска територия и сама да сложи край на кръвопролитията в бастиона на кюрдите – град Кобане.
Никой обаче не си дава сметка какви последици може да има едно такова нахлуване в съседната държава. Трябва ли Турция да става окупационна сила в Сирия? Какви биха били последствията от контраофанзивата на терористичните милиции или на сирийския диктатор Асад в защита на собствената му територия? И няма ли да се опитат Русия и Иран да помогнат на Асад? Кой ще носи отговорността, ако пламъците на войната обхванат една след друга страните в региона, включително Израел?
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган отхвърля възможността за солова акция и настоява за съгласувани общи действия на антитерористичната коалиция под командването на САЩ. Зад това настояване обаче се крие и друга негова цел – паралелно с разгрома на „Ислямска държава“ да бъде свален режимът на сирийския деспот. Ердоган няма да се откаже от това условие, понеже твърде много вече се е отдалечил от бившия си приятел Асад.
Турция трябва да предостави вонните си бази
Ако е разбираема турската позиция относно започването на сухопътна офанзива, то за поведението на Анкара към кюрдите няма никакви извинения. От страх, че след освобождаването на Кобане турските и сирийските кюрди могат да се обединят в нещо като антитурска коалиция, Анкара пречи на кюрдите да преминават границата и по този начин подкопава борбата срещу „Ислямска държава“.
Външните очаквания и страхът от възможно разпалване на борбата на войнстващите кюрди срещу турската държавна власт парализират правителството в Анкара. Турското ръководство пропусна редица възможности за сближаване с кюрдите и възстановяване на мира с тях, както предвиждаше да стане. Трийсет години след началото на борбата на Кюрдската работническа партия (ПКК) за създаване на независима кюрдска държава на турска територия, отнела живота на 40 хиляди души и прокудила мииони хора от родните им места, Анкара е изправена пред опасността от ново разпалване на конфликта.
С всеки изминал ден, в който Турция мисли най-вече за собствените си проблеми и отлага присъединяванео си към антитерористичната колаиция, хаосът ще става все по-необозрим. Турция трябва да предостави военни бази на антитерористичната коалиция, за да може джихадистите да бъдат атакувани по-успешно от въздуха. В противен случай страната ще трябва да се прости с реномето си на надежден партньор на западния отбранителен съюз. При това цели 62 години след присъединяването си към НАТО.
