Страхът от българите и румънците

| от |

От 1 януари 2014 българите и румънците ще могат да работят свободно в ЕС. Наближаването на тази дата плаши мнозина британци. За да ги успокои, сега премиерът Камерън обяви няколко ограничения срещу източноевропейците, пише Дойче веле.

David-Cameron

Дейвид Камерън е известен с острата си реторика срещу нежеланите чужденци. В статия за „Файненшъл таймс“ сега той обяви, че Великобритания налага известни ограничителни мерки срещу мигрантите от ЕС. Ограниченията предвиждат в първите три месеца от престоя си на Острова те да нямат правото да получават помощи за безработни, както и да нямат правото да искат да бъдат настанявани в общински жилища. Оттам нататък те биха могли да получават парична подкрепа максимално в продължение на шест месеца, но само при условие, че могат да докажат, че имат реален шанс да си намерят работа.

„Ако хората идват в страната ни не за да работят, а за да просят или да спят по улиците, то тогава те ще бъдат изпращани обратно и ще им бъде забранявано да се връщат в страната ни през следващите 12 месеца, освен ако не докажат, че имат основателна причина за това“, пише Камерън в статията. В нея той посочва, че става въпрос конкретно за българите и румънците.

В очакване на голямата миграционна вълна

С обявяването на тези ограничения британският премиер се опитва да успокои съгражданите си, много от които се опасяват от надигането на голяма миграционна вълна от България и Румъния от 2014-та нататък. „Споделям опасенията на много хора в Обединеното кралство от европейските изисквания за вдигане на трудовите ограничения за българите и румънците“, пише Камерън.

Той посочва още, че Европа трябва да се реформира, за да върне доверието на гражданите си – в контекста на опасенията, че неограничената миграция подхранва подкрепата за десни популистки партии като Британската партия на независимостта. Във връзка с бъдещото разширяване на Общността британският премиер настоява за нови правила, които да забавят свободния достъп до трудовите пазари за новите граждани на ЕС, докато не се гарантира, че отварянето им няма да доведе до огромна миграционна вълна.

В статията за „Файненшъл таймс“ Камерън атакува лейбъристите с обвинението, че сегашната ситуация е причинена от предишното британско правителство, което не е възприело по-твърда линия, когато България и Румъния са били приети в ЕС през 2007 година.

Heinz Christian StracheFoto: Clemens Fabry

И Австрия надига глас

Критики срещу отварянето на трудовите пазари в ЕС за българи и румънци от началото на 2014-та се сипят не само във Великобритания. В Австрия също се долавят подобни настроения. Лидерът на австрийската Партия на свободата Ханс-Кристиан Щрахе например твърди, че след като българите и румънците получат пълното право да работят в ЕС много местни и добре интегрирани хора ще загубят работните си места.

Щрахе упреква виенското правителство, че не е реагирало навреме. Според него Австрия се е сблъскала със сериозен проблем с безработицата още през 2011-та година, когато ЕС отвори трудовия си пазар за гражданите на държавите, присъединили се към Общността през 2004. Тогава много работни места били заети от източноевропейски работници. Щрахе изтъква, че прииждането на хора от източноевропейските страни се превръща в „миграция с цел ползване на социални облаги“. Неговият аргумент гласи: „Много от новопристигналите имат желание да си търсят работа само докато получават помощи за безработни – т.е. една година.“

Лидерът на австрийската Партия на свободата подчертава, че Австрия не е социалната служба на източноевропейските държави. Според него през последните пет години правителството е трябвало да води преговори в Брюксел, за да предотврати отварянето на трудовите пазари или поне да удължи ограничителните периоди.

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.   

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.