Стоян Михалев: Не съм съгласен ЕАЗИПА да събира пари за труда на авторите, докато законодателят си затваря очите

Интервю с популярния български изпълнител и композитор Стоян Михалев по въпросите за предложенията за промени в ЗАПСП, казуса с ЕАЗИПА и колективното управление на авторски права в България, предоставено ни от Мюзикаутор

В парламента предстои гласуване на проектозакон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Какви мерки очаквате да предприемат държавните органи, така че в България да започнат да се прилагат международните правила и стандарти за защита на авторското и сродните му права?

Преди всичко като артист-творец за мен е много важно трудът на авторите да бъде добре защитен чрез законодателство, което отразява предизвикателствата на нашето съвремие. Мотивацията на българските автори е силно занижена поради факта, че тук все още техния труд се омаловажава, като често се принизява до някакво хоби или самодейност и затова нерядко обществото ни не изпитва солидарност към авторите, когато станат публично достояние случаи на откровено грабителство на авторски труд. Един от типичните случаи е неразбирането, че свободното, незащитено разпространение на авторски труд чрез интернет, ощетява тези автори и малко по-малко води до сериозна де мотивация, в следствие на което страда конкуретноспособността на българската творческа продукция.

Какво е мнението ви за дейността на организацията за колективно управление на права, представяща се под името ЕАЗИПА, в контекста на предложените промени в закона?

Като член на УС на МУЗИКАУТОР съм запознат с дейността на тази организация по ръба на закона и затова смятам, че ако законът досега е давал възможност за двусмислено тълкуване, което водеше до ощетяване не само на българските автори, но и на световните, то сега е моментът да се нанесат изменения и допълнения, които да прекратят тази порочна практика. Не съм съгласен локална организация, която няма никаква легитимност пред световните организации за колективно управление на авторски права, да събира пари от ползвателите и след това тези пари да не достигат до авторите. Не може законодателят да си затваря очите за тази очевидна несправедливост, само защото някой някъде е минал между капките, поради контактите и зависимостите в нашата корумпирана българска действителност. Ако някоя организация изявява желание като предмет на дейност да събира средства от ползвателите в полза на авторите, то нека прави това, като първо сключи договор с организация, която е член на CISAC – Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори, и която има партньорски договори с всички международни дружества за колективно управление на авторски и сродни права. В противен случай става въпрос за откровена пиратска и грабителска дейност.

В момента сте член на МУЗИКАУТОР – сдружение, което ви представлява по отношение на авторските права върху произведенията ви. По какъв начин очаквате да реагира организацията в защита на правата на авторите?

За мен главното е тази организация да промени представата за авторския труд в обществото ни, да промени често срещаното безразличие по тази тема в българските институции и разбира се, да защитава интересите, както на българските, така и на чуждите автори. Това на този етап изисква почти сизифовско усилие поради наслагвани и забатачвани с десетилетия проблеми, но след като развитият и цивилизован свят е намерил решения, които са действащи, не виждам причина у нас да не се приложат също. Тези резултати, разбира се, няма как да се постигнат без взаимодействие с институциите и законотворците.

Как се развива МУЗИКАУТОР, за да отговори на международните изисквания по отношение на дружествата за колективно управление на права?

Основното в тази посока е въвеждането на прозрачност и отчетност, която да даде възможност на всеки един автор, във всеки един момент, да е наясно как се управляват неговите права. Предстои интегриране на софтуерна платформа, която ще позволи това по изключително съвременен и иновативен начин. От друга страна забелязвам все по-задълбочена работа с ползвателите, за да могат двете страни да изградят партньорски отношения от взаимен интерес. Това неминуемо ще се отрази върху събираемостта на средствата, които дружеството ще разпределя към авторите. Не на последно място, доволен съм от факта, че дружеството си е поставило за цел да подпомага под различни форми българските автори и освен някои социални функции, които с гордост споменавам, че въведе наскоро, очаквам в бъдеще да предоставя възможности за популяризиране и подпомагане на нова българска продукция